Определение по дело №69/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 94 от 05.07.2013 г., постановено по гр. д. № 374/2013 г., К.районен съд е признал за недоказано оспорването на истинността на инвентаризационен опис към 31.07.2012 г. на „П.П.-К.” Е. Г., в частта относно неговото съдържание на стр.12 за отразена липса на 1 бр. транспалетна количка с инв.№ 699 и е признал за установено по отношение на С. Х. М. от с.С., общ.К., че дължи на „П.П.-К.” Е. Г. заплащане на сумата от 366 лева, представляваща равностойността на констатирана липса на 1 бр. транспалетна количка с инв.№ 699 по инвентаризационен опис към 31.07.2012 г. при „П.П.-К.” Е. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2012 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 8454/ 27.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3609/2012 г. по описа на КРС. С решението си съдът е осъдил С. Х. М. да заплати на „П.П.-К.” Е. Г. направените по делото разноски общо в размер на 250 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата, която го обжалва чрез своя представител ´о пълномощие, като незаконосъобразно. Твърди се, че решаващите мотиви на съда били изградени изцяло на показанията на свидетели, които са служители на ищеца и принципала и били заинтересовани от изхода на делото. Съдът не бил съобразил разпоредбата на чл.172 от ГПК да направи преценка на показанията им като вземе предвид всички други данни по делото, възраженията на ответницата и липсата на доказателства, които да ги оборят. В жалбата се излагат съображения, че допълването на инвентаризационния опис не било заверено с дата и подписите както на комисията, така и нейния. Освен това, не било установено кога е извършено допълването на инвентаризационния опис, както и кой бил фабричния номер на транпалетната количка. Твърди се също, че ищецът не е оборил твърденията на ответницата М., че транспалетните колички са били 30 броя и са били в наличност към 28.08.2012 г., когато й е било прекратено трудовото правоотношение. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия – „П.П.-К.” Е. Г., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „П.П.-К.” Е. Г. срещу С. Х. М., с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуване на вземане на „П.П.-К.” Е. Г. от С. Х. М. в размер на 366 лева, представляваща равностойността на констатирана липса на 1 бр. транспалетна количка с инв. № 699 по инвентаризационен опис към 31.07.2012 г. при „П.П.-К.” Е. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2012 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 8454/ 27.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3609/2012 г. по описа на КРС.

Установено е по делото, че въз основа на подадено от „П.П.-К.” Е. Г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.д. № 3609/2012 г. по описа на К.йския районен съд, по което е издадена заповед № 8454/27.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. Х. М. (ответник по иска и въззивник в настоящото производство) за сумата от 366 лева, представляваща установена при инвентаризация липса, съгласно заповед № 199/08.10.2012 г., издадена на основание чл.210, ал.1 от КТ.

Установява се също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от С. Х. М.. Със съобщение до „П.П.-К.” Е. Г., получено на 07.02.2013 г., районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на процесното вземане в размер на 366 лева, за което е издадена цитираната по – горе заповед № 8454/27.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Във връзка с гореизложеното, съдът констатира, че с исковата молба ищецът е поискал, а с решението си районният съд е присъдил, и законна лихва върху претендираното вземане от 366 лева, каквато не е била поискана със заявлението и не е присъдена със заповед № 8454/27.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

При това положение следва да се посочи, че в производството по чл.422 от ГПК е недопустимо установяване на вземане за законна лихва, доколкото такова не е било присъдено със заповедта за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, като е признал с решението си съществуване на вземане на ищеца за законна лихва върху сумата от 366 лева, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение, което като такова следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството по делото – прекратено.

Установено е по делото, че претендираното вземане в размер на 366 лева произтича от заповед № 199/08.10.2012 г. на изпълнителния директор на „П.П.-К.” Е. Г., издадена на основание чл.210, ал.1 от Кодекса на труда и във връзка с извършена инвентаризация, с която е разпоредено въззивницата С. Х. М. (ответник по предявения иск), като бивша служителка на „П.П.-К.” Е. Г. на длъжност „технически секретар – домакин” и в качеството на отчетник, да възстанови установена липса на 1 брой транспалетна количка с инв.№ 669 на стойност 366 лева. Не е спорно, че ответницата С. Х. М. е заемала длъжността „технически секретар – домакин” и като такава е била материално – отговорно лице в дружеството.

Във връзка с горното, с оглед предявения иск и предвид възраженията на ответницата С. М., направени в представения по делото писмен отговор, спорно по делото е обстоятелството налице ли е липса на 1 брой транспалетна количка с инв.№ 669 на стойност 366 лева в ищцовото дружество, респективно – съществува ли вземане на последното от С. Х. М. в размер на 366 лева, представляващи равностойността на констатирана липса на 1 бр. транспалетна количка с инв. № 699.

Установено е по делото, че със заповед № 45/20.07.2012 г. изпълнителният директор на „П.П.-К.” Е. Г. е наредил комисия в състав: Р.Т.Р., К.Н.А. и Н.Ш.Е., в присъствието на С. Х. М., да извърши приемане и предаване на документацията и имуществото на дружеството, както и да извърши инвентаризация, предаване и приемане на имуществото по инвентарна книга. По делото е приет като доказателство „опис на липсващите активи”, подписан от тримата членове на комисията и от представител на Община К., в който е отразена липсата на 1 брой транспалетна количка с инв.№ 669 на стойност 366 лева. Представен е по делото и инвентаризационен опис на материалните запаси в употреба, заведени задбалансово като условни активи към 31.07.2012 г., подписан от тримата членове на комисията, въззивницата С. Х. М. и представител на Община К..

Като доказателство по делото е приет Инвентаризационен опис към 31.07.2012 г. на „П.П.-К.” Е. Г., подписан от тримата членове на назначената със заповед № 45/20.07.2012 г. комисия и от въззивницата С. М., в който на л.12, пореден № 124, инв.№ 669, са посочени транспалетни колички – 30 броя, като е отразено, че липсва 1 брой. По отношение на направената в цитирания инвентаризационен опис констатация за липса на 1 брой транспалетна количка, по искане на ответницата С. М. е открито производство по оспорване истинността на така направената констатация. В тази връзка, по делото не са събрани каквито и да са доказателства установяващи неистинност на отразената в цитирания опис констатация за липса на 1 брой транспалетна количка. Напротив, изискан е намиращия се в трето, неучастващо по делото лице – Община К., оригинал на Инвентаризационен опис от 31.07.2012 г. на „П.П.-К.” Е. Г., видно от който същият е подписан от тримата членове на назначената със заповед № 45/20.07.2012 г. комисия, от въззивницата С. М. и от представител на Община К., в който на л.12, пореден № 124, инв.№ 669, са посочени транспалетни колички – 30 броя, като е отразено, че липсва 1 брой. Или, установява се по един несъмнен начин, че в оспорената си част – относно отразената липса на 1 брой транспалетна количка, инвентаризационния опис от 31.07.2012 г. не е преправен или поправен.

От друга страна, констатираната в инвентаризационния опис липса на 1 брой транспалетна количка не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, а напротив – изрично се потвърждава от показанията на разпитаните по делото като свидетели трима членове на комисията, извършваща инвентаризацията в ищцовото дружество. Така и тримата свидетели – Р.Т.Р., К.Н.А. и Н.Ш. Е. установяват, че при извършената инвентаризация от общо 30 броя транспалетни колички са констатирали липсата на 1 брой транспалетна количка, която св.Н.Е. е отразила ръкописно в описа. Впрочем, в съдебно заседание на 05.06.2013 г. самата ответница С. М. признава, че по време на инвентаризацията била констатирана липсата на един брой транспалетна количка, която не могли да я намерят, но твърди, че тя продължила да я търси и я намерила в склада. Тук следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да са доказателства в подкрепа на тези твърдения на ответницата, като същите се опровергават по един безспорен начин както от съставените – опис на липсващите активи и инвентаризационен опис от 31.07.2012 г. на „П.П.-К.” Е. Г., така и от показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка и с оглед направения във въззивната жалба довод следва да се посочи, че твърденията на ответницата не представляват доказателство, освен в частта им, с която се признават неизгодни за страната факти.

Констатираната липса на един брой транспалетна количка не се опровергава и от приетият по делото като доказателство инвентаризационен опис на материалните запаси в употреба, заведени задбалансово като условни активи към 31.07.2012 г., подписан от тримата членове на комисията, въззивницата С. Х. М. и представител на Община К., доколкото същият касае материалните запаси, заведени задбалансово като условни активи към 31.07.2012 г., поради което и в същия не са отразени заведените в дружеството 30 броя транспалетни колички.

Все във връзка с изложеното, ирелевантен е довода, че в съставения инвентаризационен опис и опис на липсващите активи не бил посочен фабричния номер на транспалетната количката, доколкото безспорно по делото е установено, че съществуващите в ищцовото дружество транспалетни колички се водят под инвентарен номер и липсва една от общо заведените 30 броя колички.

Предвид горното, предявеният иск за установяване съществуване на вземане на „П.П.-К.” Е. Г. от С. Х. М. в размер на 366 лева, представляващо равностойността на констатирана липса на 1 бр. транспалетна количка с инв. № 699 по инвентаризационен опис към 31.07.2012 г. при „П.П.-К.” Е. Г., за която сума е издадена заповед № 8454/ 27.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3609/2012 г. по описа на КРС, е доказан и като такъв основателен. Ето защо, като го е уважил в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази част.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени от въззиваемия.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.1-во, чл.271, ал.1 и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 94 от 05.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 374/2013 г. по описа на К.йския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на С. Х. М. от с. С., общ.К., че „П.П.-К.” Е. гр. К. има вземане от С. Х. М. за законна лихва върху сумата от 366 лева, считано от 17.12.2012 г. до окончателното й изплащане, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 94 от 05.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 374/2013 г. по описа на К.йския районен съд в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване

Председател : Членове : 1. 2.