№ 369
гр. гр.Несебър, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100710 по описа за 2024 година
Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК.
От ищеца – И. М. Д., е предявен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК, с който иска да се
признае за установено по отношение на „*****“ ООД - в несъстоятелност, че е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, находящ се в гр. ********* от сграда с идентификатор *********, с
предназначение на сградата: апартаментен хотел, разположена в поземлен имот с идентификатор
*********, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 18,32 кв. м., прилежащи части: 2,45 кв. м. идеални части от общите части на
сградата, ниво: 1, самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********.201, под обекта:
няма, над обекта: няма. Ищецът сочи, че на 30.10.2008г. сключил с ответника предварителен
договор за покупко-продажбата на посочения обект. Навежда, че ответникът следвало да му
прехвърли собствеността до 30.06.2009г., а той следвало да заплати продажната цена от 5000 лв. на
две вноски, което сторил на 10.03.2008г. Сочи, че в деня на подписването му било предадено
владението върху имота. Излага, че до подписване на окончателен договор не се стигнало, но
владее имота спокойно и необезпокоявано от 30.10.2008г., като счита, че е придобил същия на
основание давностно владение. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника - „*****“ ООД - в несъстоятелност, чрез назначения
синдик, е депозиран отговор на исковата молба, с който се сочи, че не са налице основания да се
оспорва сделката. Потвърждава се, че е налице неизпълнение от страна на представителя на
дружеството към онзи момент, а другата страна е била коректна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
1
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 за признаване на установено, че ищецът
е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър въз основа на придобивна давност, в негова
доказателствена тежест е да докаже, че е осъществявал непрекъснато владение върху имота в
периода от 30.10.2008г. до предявяване на исковата молба. Следва да докаже, че е извършил
конкретни действия, с които е обективирал спрямо ответника намерението да владее имота за себе
си, които са стигнали до знанието на ответника и които изрично отричат неговите права върху
имота.
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на покупко-продажба №
5, том **, рег. № ****, дело № ****/2004 от 26.10.2004г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 6 – л. 7)
се установява, че ответникът „*****“ ООД придобил собствеността върху УПИ № ***, вк. **** по
регулационния план на гр. Несебър, целият на площ от 12 176,88 кв. м., ведно с изградения в имота
почивен дом „********“, представляващ масивна сграда на три етажа със застроена площ от 1500
кв.м., построена през 1954г., с разгъната застроена площ от 7 629 кв. м. От разрешение за ползване
№ ДК-06-260 от 29.12.2005г. (на л. 8 от делото) се установява, че посочено УПИ била въведена в
експлоатация сграда: блок 1 от комплекс жилищни сгради за сезонно обитаване, със сутерен, пет
жилищни етажа и терасовиден етаж, състояща се от 24 бр. паркоместа и складово помещение в
сутерена, 3 бр. магазини за промишлени стоки, банков офис, портиерна, помещение за ГРТ и 4 бр.
апартамента на първи жилищен етаж, 40 бр. апартамента в жилищните етажи, 8 бр. апартамента на
терасовиден етаж, вграден трафопост. От скица на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, се установява, че като
собственик на обекта – склад, бил вписано ответникът „*****“ ООД.
От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.2008г. (на л. 17
– л. 18 от делото) се установява, че „*****“ ООД се задължило да прехвърли собствеността върху
посочения склад № ***, съответстващ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, на ищеца И. Д., като по силата на
договора и с приемо-предавателен протокол (на л. 21 от делото) владението върху склада било
предадено от св. Й. (към онзи момент управител на „*****“ ООД на ищеца И. Д.).
В практиката на върховната инстанция многократно е поставян въпросът за придобиване на
недвижим имот по силата на придобивна давност (чрез владение на вещта), като още с
Тълкувателно решение № 4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.дело № 4/2012г. по описа на ОСГК е
възприето разбирането, че владението има обективен (упражняването на фактическа власт, което
съвпада с държане) и субективен елемент (намерението да се свои вещта).
Съдът намира, че от писмените доказателства по делото се доказва обективният елемент –
предаване на фактическата власт на дата 30.10.2008г. на ищеца. Освен това е видно, че той е
установил тази фактическа власт в качеството си на бъдещ купувач по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, за което е заплатил и съответни суми (видно от разписки на
л. 20 – л. 21 от делото). Следователно владението е поето с формирането на бъдещо очакване, че
вещта ще бъде придобита по силата на договор за покупко-продажба от ищеца. От показанията на
разпитаните свидетели Й. и Б. се потвърждават посочените елементи на владението,
осъществявано от ищеца върху процесния самостоятелен обект - склад. От показанията на
свидетеля Й. се установява, че след предаване на владението ищецът, който живеел в комплекса,
започнал да използва активно помещението като склад, да държи материали в него, да го боядисва.
2
Самият Й., който също пребивавал често в комплекса, не възприел други лица да имат претенции
върху обекта. От своя страна св. Б., който се занимавал с продажба на имоти в комплекса, още през
2008г. – 2009г. бил наясно, че този склад е изключен от списъка с имотите на „*****“ ООД, които
подлежат на продажба. Този свидетел работел в офис, който се намирал в близост до склада, и
също често възприемал ищеца да слага свои вещи там, да извършва ремонтни дейности, да го
боядисва (вкл. чрез работници). Налага се извод, че от показанията на свидетелите, тълкувани
заедно с писмените доказателства, се установява формирано намерение у ищеца за своене на
вещта. Анализът на свидетелските показания показва явното намерение на ищеца да третира склада
като свой, което се изразява в извършване на множество собственически действия (в периода след
предаване на владението) – свободен достъп до склада, подреждане на материали в него,
извършване на ремонтни дейности. Всичко това съчетано с липсата на изявени претенции от други
лица относно собствеността върху склада, показва, че ищеца е установил фактическа власт с
намерението да третира вещта като своя и тази фактическа власт е била трайна и постоянна – от
2008г. до момента на завеждане на настоящото дело през 2024г.
В редица свои решения, относими към настоящия случай (Решение № 84 от 03.08.2022г. по
гр.д. № 4753/2021г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение №330 от 28.11.2011г.
по гр.д.№1519/2010г. на II г.о. на ВКС), от ВКС е възприето, че когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69
ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има
качеството владелец. Случаят е такъв, тъй като предварителният договор за покупко-продажба сам
по себе си не е правно основание за предоставяне на фактическа власт върху имот, поради което
представянето на тази власт на ищеца води до извод за действие на презумпцията на чл. 69 от ЗС. С
оглед установената презумпция и при липсата на доказателства фактическата власт да е била
упражнявана за другиго, следва да се приеме за установено, че фактическата власт е била
упражнявана с намерение за придобиване на собствеността.
Налага се извод, че всички писмени и гласни доказателства по делото, анализирани в
тяхната съвкупност през призмата на твърденията на страните, установяват както фактическа власт
върху вещта, осъществявана от ищеца в периода от 2008г. – 2024г., така и намерение на ищеца да
третира вещта като своя. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда възможност за придобиване
на недвижим имот с непрекъснато владение за период от 10 години. При установените по-горе
факти, съдът намира, че складът е придобит от ищеца, тъй като са налице всички предпоставки за
това и е изминал период от 10 години (с оглед приетите факти – дори и повече). Ето защо
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски –
123,30 лв. за платена държавна такса (банковите такси при заплащане на таксата не са разноски „по
производството“ по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК и не подлежат на възстановяване) и 250 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Макар да се претендира такса за вписване на исковата молба,
не са представени доказателства за осъществяването на такива разноски, поради което не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*****“ ООД – в несъстоятелност“, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр. М., ул. ********, че И. М. Д., ЕГН **********,
с адрес в гр. **********, Е СОБСТВЕНИК на основание на придобивна давност, на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, находящ се в гр. ********* от сграда с идентификатор
*********, с предназначение на сградата: апартаментен хотел, разположена в поземлен имот с
идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта:
1, посочена в документа площ: 18,32 кв. м., прилежащи части: 2,45 кв. м. идеални части от общите
части на сградата, ниво: 1, самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********.201, под
обекта: няма, над обекта: няма.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „*****“ ООД – в несъстоятелност“, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр. М., ул. ********, да заплати на И. М. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. **********, сумата от 373,30 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 250 лв. – за платено адвокатско възнаграждение и 123,30 лв. за платена
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4