Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1142 02.04.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Радка Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14244 по описа на съда за
2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 86, във вр. с чл. 84,
изречение последно от ЗЗД от Н.П.С., ЕГН **********,***, чрез
а. Е.Н. против Н.С.И.,
ЕГН ********** и Д.И. ***.
В исковата молба се твърди, че на
28.12.2016 г. ищцата предявила иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД пред
Районен съд – Пловдив. С решение
№ 2394/14.07.2017 г., постановено по гр. д. № 17984/2016 г. по описа на Районен
съд –Пловдив, ХХІ гр. с., влязло в законна сила на 09.08.2017 г., ответниците били осъдени да заплатят солидарно на ищцата
сумата от 1581,63 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат от престъпление, за което е постановена присъда № 66/14.10.2015 г. по
НОХД № 116/2015 г. по описа на Районен съд – Хасково, изменена с окончателно
решение № 27/04.04.2016 г. по НОХД № 862/2015 г. по
описа на Окръжен съд – Хасково. Присъдата
влязла в сила на 04.04.2016 г. Тъй като
решението било влязло в законна сила, а искът с правно основание чл. 45 ЗЗД бил
уважен, ищцата счита, че са налице предпоставки за уважаване на самостоятелен
иск за присъждане на законна лихва от датата на деянието 07.07.2009
г. до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, считано от
последната дата до окончателното изплащане. С уточнителна
молба от 20.09.2017 г., ищцата сочи, че по внесен обвинителен акт било
образувано НОХД № 116/2015 г., което приключило с постановяване на Присъда
№ 66/14.10.2015 г. по описа на Районен съд – Хасково. Същата била изменена с
окончателно решение № 27/04.04.2016 г. по ВНОХД №
862/2015 г., като отв. И. бил признат за виновен в
това, че за периода от 14.05.2009 г. до 09.07.2009 г. в гр. Д. и гр. Х., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие с Х. А Х. и Д.И.И., като съизвършители, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у ищцата и
други пострадали, представил се като роднина, личен л, с. и съобщил по
телефона, че близки на пострадалите са катастрофирали и трябвало да се дадат
пари, за да се потули случая, с което им причинил имотна вреда в големи размери
– 19 541,63 лева и 2030 евро, като деянието не представлява маловажен
случай и е 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъда Районен съд – Хасково признал за виновна
и Д.И.И. в
това, че за периода 23.05.2009 г. до 09.07.2009 г., в гр. Х и гр. Д, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н.С.И., с цел да набави
за себе си и Н.И. имотна облага, поддържала заблуждение у ищцата и др.
пострадали, представила се за пр. и сл. на сл., с което им причинила имотна
вреда в размер на 9181,63 лева и 2030
евро – престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Присъдата влязла в законна сила на 04.04.2016 г. Сочи, че в наказателното производство не бил предявяван граждански иск, което
обусловило предявяването на граждански иск по чл. 45 ЗЗД, който бил уважен с Решение
№ 2394/14.07.2017 г. на Районен съд -
Пловдив, влязло в законна сила на 09.08.2017 г. Твърди, че в
гражданското производство не е бил предявен иск за обезщетение за забава върху главницата
в размер на 1581,63 лева считано от извършване на деликта.
Твърди се наличие на солидарна отговорност, доколкото престъплението било
извършено в съучастие.
С оглед гореизложеното съдът е сезиран
с искане да постанови решение, с което да осъди ответниците
да заплатят солидарно на ищцата сумата от 1332,20 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1581,63 лева за периода 07.07.2009 г. – 07.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1581,63 лева, считано от постъпване на исковата молба в съда –
07.09.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се и направените
разноски, за които е представен списък.
В срока по
чл. 131 ГПК, от ответните страни не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и
от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в
сила на 09.08.2017г. Решение № 2394/14.07.2017г., постановено по гр.д. №
17984/2017г. по описа на ПРС, 21- ви граждански състав ответниците
Н.С.И. и Д.И.И. са осъдени да заплатят солидарно на
ищцата Н.П.С. сумата от 1581,63 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди в резултат на престъпление, извършено на 07.07.2009г.
/причинена имотна вреда вследствие на измама/, за което е постановена влязла в
законна сила Присъда № 66/14.10.2015г.по НОХД № 116/2015г. по описа на Районен
съд Хасково, изменена с окончателно Решение № 27/04.04.2016г.
по ВНОХД № 862/2015г. на Окръжен съд – Хасково.
Предмет на настоящото
производство е законната лихва върху така присъденото обезщетение за периода от
извършване на увреждащото деяние – 07.07.2009г. до
датата на подаване на исковата молба – 07.09.2017г., както и законната лихва
върху присъденото обезщетение от подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане. По делото няма спор относно размера на претендирата
законна лихва, а и видно от извършената и приета по делото справка от онлайн
калкулатор, за посочения от ищцата период сумата възлиза в размер на исковата
претенция – 1332,20 лева.
Съгласно чл. 84, изречение
последно от Закона за задълженията и договорите, при деликт
длъжникът изпада в забава и без да е необходима покана, т.е. обезщетение за
забава в размер на законната лихва е дължимо от момента на извършване на
увреждащото деяние. Доколкото в исковия процес, в рамките на който е присъдено
обезщетението за имуществени вреди, ищцата не е претендирала законна лихва, а
същата се търси посредством иницииране на настоящия процес, то и предявеният
иск е доказан по основание и размер и следва изцяло да се уважи.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените от него разноски,
които възлизат на сумата от 250 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно приложения на л. 7 от делото договор за правна защита и съдействие.
Доколкото ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и с оглед изхода
от спора, ответните страни следва да заплатят дължимата за производството
държавна такса в размер на 53,28 лева по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН **********,*** и Д.И. *** да заплатят солидарно на Н.П.С., ЕГН **********,*** сумата от 1332,20 лева /хиляда триста
тридесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главница в размер на 1581,63 лева за периода 07.07.2009
г. – 07.09.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение в
размер на 1581,63 лева, считано от постъпване на исковата молба в съда – 07.09.2017
г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН **********,*** и Д.И. *** да заплатят на Н.П.С., ЕГН **********,*** сумата от 250
лева /двеста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН ********** и Д.И. *** да заплатят по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт дължимата за производството държавна такса в размер на 53,28 лева /петдесет и
три лева и двадесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП