РЕШЕНИЕ  

 

№                               03.06.2019 г.                     Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - Пазарджик,  граждански състав

  На  трети май, две хиляди и  деветнадесета  година

  В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова     

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №5126  по описа за   2018  година.

 

 

 

 Съдът е сезиран с искова молба  с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК  от  „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул. „Балша“№17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител, срещу Х.П.В., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1123.92 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 20.12.2017 г. ищцовото дружество, в качество на кредитодател с ответника, в качеството на кредитополучател, е сключило Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 193635. Сключването на самия договор се е извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.mini7.aern.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че по описания в исковата молба начин, кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Твърди се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба са постъпили плащания в размер на 174.00 лвразпределени, както следва: 100.21 лв. главница, 26.40 лв. лихва, 47.39 лв. неустойка. Сочи се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/. Договорът е за рефинансиране, поради което на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от него, част от сумата не се превежда на потребителя, а директно отива за погасяване на неговото предходно задължение към кредитодателя. В настоящия случай за покриване на предишно задължение по договор № 174853 от 26.06.2017г. е послужила сума в размер на 275.64 лв.. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора остатъкът в размер на 524.36 лв. е преведен на Х.П.В. по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей" ЕАД. Доказателство е представената разписка.

Сочи се, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница е разсрочено на 8 броя вноски, всяка в размер на 100.00 лв., за периода 19.01.2018г. - 17.08.2018г.. От тях вноската за главница за 19.01.2018г. е изцяло платена, като от вноската за 18.02.2018г., са заплатени 0.21 лв.. Дължими остават вноските за периода от следните месеци: част от 18.02.2018г. - 17.08.2018г. в размер на 699.79 лв.

Твърди се, че ищцовото дружество е правило опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не е погасил задълженията си съгласно договореното. Вследствие  ищецът депозирал пред Районен съд Пазарджик заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. № 4392/2018г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото.

Сочи се, че към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 1 123.92 лв., от които: 699.79 лв., главница по предоставения кредит, 92.40 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.01.2018г. - 17.08.2018г., 331.73 лв., представляващи неустойка по чл. 3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират се съдебните разноски, както в заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство, така и в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Моли се съдът, на основание чл. 415 от ГПК да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Х.П.В. с ЕГН **********, че същият дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б. Н.  чрез юрк. А. Г. сумата от 1123.92 лв., от които: 699.72 лв., главница по предоставения кредит, 92.40 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.01.2018г. - 17.08.2018г., 331.73 лв., представляващи неустойка по чл. 3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. За Вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4392/2018г. на PC Пазарджик.

  Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

  В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

           Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

          Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №193635 от 20.12.2017г., на посочената дата, между „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК-********* - като кредитор,  и   ответникът В.- като потребител, бил сключен  договор, по силата на който, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 800.00 лв. 

Сключеният между страните Договор е за рефинансиране, поради което на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от него, част от сумата не е била преведена на потребителя, а е послужила за погасяване на неговото предходно задължение към кредитодателя. В настоящия случай, сумата в размер на 275.64 лв. е послужила  за покриване на предишно задължение на ответника В. по договор № 174853 от 26.06.2017г. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора, остатъкът от отпуснатият кредит в размер на 524.36 лв. е било предоставен на ответинка, като сумата е била преведена на Х.П.В. по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей" ЕАД. По делото е приета разписка, от която се установява превеждането на сумата.

От приетите по делото доказателства се установява, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането е било разсрочено на 8 броя вноски, всяка от които  в размер на 100.00 лв., за периода 19.01.2018г. - 17.08.2018г. Не се спори между страните, че от  тях вноската за главница за 19.01.2018г. е изцяло платена, като от вноската за 18.02.2018г., са заплатени 0.21 лв..

          Тъй като ответникът В. не изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, последното /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №4392/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №4392/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело  е била  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2426 от 31.10.2018г. Тъй като срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение, на ищцовото дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.

         До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба, са постъпили плащания в размер на 174.00 лвразпределени, както следва: 100.21 лв. главница, 26.40 лв. лихва, 47.39 лв. неустойка , което обстоятелство не е спорно между страните.

       По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед,  и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №4392/2018г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.

 В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок, и  е   основателен, по следните съображения:

 От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че на 20.12.2017г. е бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №193635 от 20.12.2017 г.,  като на посочената дата, между страните е бил сключен  договор, по силата на който, ищецът е отпуснал паричен кредит на ответника В. в размер на 800.00 лв. На  основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от него, част от сумата не е била преведена на потребителя, а е послужила за погасяване на неговото предходно задължение към кредитодателя. В настоящия случай, сумата в размер на 275.64 лв. е послужила  за покриване на предишно задължение на ответника В. по договор № 174853 от 26.06.2017г. ,а сумата в размер на 524.36 лв. е била предоставена на ответника, по посочен от него начин, От приетите по делото доказателства се установява, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането е било разсрочено на 8 броя вноски, всяка от които  в размер на 100.00 лв., за периода 19.01.2018г. - 17.08.2018г. Не се спори между страните, че от  тях вноската за главница за 19.01.2018г. е изцяло платена, като от вноската за 18.02.2018г., са заплатени 0.21 лв. До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба, са постъпили плащания в размер на 174.00 лв ,разпределени, както следва: 100.21 лв. главница, 26.40 лв. лихва, 47.39 лв. неустойка , което обстоятелство не е спорно между страните.

             Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК  срещу ответника В.  беше доказан по безспорен начин в хода на производството по делото, както по основание, така и по размер. Спазена е процедурата за сключването на процесния договор за кредит от разстояние, същата е подробно описана от ищцвото дружество. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, което се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в  договора. От приетите по делото доказателства,се установява, че на ответника В. е бил отпуснат паричен заем в размер на 800.00лв. , който е следвало да бъде върнат от ответника на 8 бр. вноски, всяка от които в размер на 100.00лв. за периода от 19.01.2018г. до 17.08.2018г.

          Ответникът В. е погасил изцяло първата дължима вноска за главница в размер на 100.00лв., както и 0.21лв. При това положение дължими остават вноските за периода от 18.02.2018г. до 17.08.2018г. в размер на 699.79лв.

Отделно от това, при изплащане на вноските по кредита, ответникът В. е трябвало да заплати освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в Договора, като  съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %.. дължимата за периода 19.01.2018г. - 17.08.2018г., която е в размер на 92.40 лв.

Съгласно чл. 3 от Договора, в случай, че длъжникът не обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка, която се начислява след изтичане на срока по чл. 3, като става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. С цел финансово облекчение за длъжника, вземането в случая е било  разпределено на отделни вноски. Сключвайки договора чрез въвеждане на получения от него код, ответникът  се е съгласил с тези условия. В конкретният случай, дължимата неустойка е в размер на 48.39 лв., на вноска. Заплатена е неустойка за вноската за 19.01.2018 г. Общата сума, която ответникът дължи  е в размер на 331.73 лв, представляваща неустойка по чл.3 от Договора за кредит.

          Не са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът  В.  е заплатил на ищцовото дружество тези суми, поради което предявеният  иск е  основателен и доказан , и следва да бъде уважен като такъв.

   При този изход на делото, в полза  на ищеца следва да се присъдят направените разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно  т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От материалите по делото се установява, че се претендира  заплатена държавна такса по заповедното производство в размер на 25.48 лв., както и 100.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира и сторените от него разноски в хода на производството по гр. Дело №5126/2018г. по описа на РС- Пазарджик, които са 50.00лв.- държавна такса, и 300.00лв. -  юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.

Воден от горното   Районен съд- Пазарджик,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            По предявеният иск от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул. „Балша“№17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител, срещу Х.П.В., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1123.92 лева

            ПРИЗНАВА за установено по отношение  на ответника Х.П.В., ЕГН-********** ***, че дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул. „Балша“№17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител, следните суми: 699.79 лв. /шестотин деветдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща неизплатена  главница по предоставения кредит с Договор за предоставяне на кредит от разстояние №193635 от 20.12.2017г.;  92.40 лв. /деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода 19.01.2018г. - 17.08.2018г.,, както и сумата от 331.73 лв. /триста тридесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, представляващи неустойка по чл. 3 от Договора за кредит за периода от 19.01.2018г. до 17.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /31.10.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед №2426/31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4392/2018г. по описа на РС-Пазарджик

ОСЪЖДА Х.П.В., ЕГН-********** ***, да заплати  на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, жк. „Иван Вазов“,ул. „Балша“№17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител, сумата от  125.48лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ - сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №4392/2018г. по описа на РС-Пазарджик; както и сумата от  350.00 лв. /триста и петдесет лева/ , които представляват сторени от ищеца разноски по гр.дело №5126/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: