Определение по дело №1185/2018 на Районен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Перник, 31.07.2018 г.

           

 

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Златарева

 

 

като разгледа гр.д. № 1185/2018г. по описа на Районен съд-Перник, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Р.Т.П. и С.Ю.К. срещу „ОТП Факторинг“ ЕАД /конституирано на мястото на първоначалния ответник „Банка ДСК“ ЕАД с определение от 22.03.2018г. по делото/, с която са предявени отрицателни установителни искове за установяване на недължимостта на сумите, за които са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 05.12.2012г. по ч.гр.д. № 8859/2012г. по описа на Районен съд-Перник срещу наследодателя на ищците – Юри Кирилов Първанов, в полза на частния праводател на отвеника /„Банка ДСК“ ЕАД/ за сумите от 4156,73 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2010 год., 977,46 лв. - договорна лихва за периода от 07.05.2011 г. до 03.12.2012 г., 547,97 лв. - наказателна лихва за периода от 07.05.2011г. до 03.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата 4156,73 лв., както и за разноските по заповедното производство.

В исковата молба и молбите-уточнения от 13.03.2018 г. и 25.06.2018г.  са изложени твърдения, че ищците узнали за претендираната от тях сума от направена справка в деловодството на Районен съд-Перник, след което получили и покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 157/2017г. по описа на ЧСИ С.Д., ведно с копия от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по реда на 417 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК оспорили вземането в рамките на заповедното производство.

С оглед на изложените в исковата молба и молбата-уточнение твърдения съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове са недопустими, тъй като ищците нямат правен интерес от търсената защита.

В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражения срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК.

Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред, в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.

До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед за изпълнение с възражения че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим ( в този смисъл е Решение №76 от 07.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 391/2012год., IV ГО, ГК).  

В настоящия случая длъжниците са предявили  отрицателен установителен иск и едновременно с това са подали възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК. Задължителна предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск е наличието на правен интерес, какъвто в случая не е налице, предвид изложените твърдения за предприетия алтернативен и по-благоприятен за длъжниците път за защитата им с подаването на възражение срещу заповедта в рамките на заповедното производство. При подадено възражение заповедта за изпълнение няма да влезе в сила и заявителят ще следва да установи вземането си в исково производство по чл. 422 ГПК. При предявяване на иск от заявителя на основание чл. 422, ал. 1 ГПК същият ще се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Процесната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 417 ГПК, при която изпълнителната й сила ще се стабилизира едва след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират отосно съществуването на правото към момента на приключване на съдебното дирене. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК по тълк.дело №4/2013г. по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяването на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК също препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Аналогично би било и положението в хипотезата, при която в предоставения му срок по чл. 414 ГПК заявителят не предяви установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение.

С оглед на изложеното и предвид липсата на правен интерес от предявените претенции, исковете се явяват недопустими и подадената искова молба следва да се върне.

С отговора на исковата молба е направено възражение за местна неподсъдност на спора, което съдът не обсъжда предвид извода си за недопустимост на производството по делото.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 4981/19.02.2018 г., подадена от Р.Т.П. и С.Ю.К. срещу „ОТП Факторинг“ ЕАД, по която е образувано гр. д. № 1185/2018г. по описа на Районен съд-Перник, десети граждански състав .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Перник в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: