РЕШЕНИЕ
№ 974
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203775 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ИВ. В. ИЛ. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП № 7948а-635
от 13.05.2021год. на Началника на І РУ при ОД на МВР Варна, с което му е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50лв. на осн.
чл.80, т.5 от ЗБЛД за нарушаване нормата на чл. 6 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е съставено при допуснати
съществени нарушения на процес. правила, навежда твърдения и за
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено като излага доводи за маловажност на
нарушението.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде
уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение отправя
искане за присъждане на такова в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не
1
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Въззивникът И.И. живеел в гр.Варна, ул. „Фредерик Кюри“ № 66, вх.Г.
На 18.04.2021год. около 10:30ч. същият излязъл от дома си за да хвърли
боклука. Пред блока въззивникът видял свидетелите И. и Х. (полицейски
служители в група „ОП“ при ОД на МВР Варна), които съставяли фишове за
глоба на неправилно паркирани автомобили пред блока му. Минавайки
покрай тях въззивникът ги попитал защо глобяват, а св. Х. му отговорил, че
това им работата и в края на улицата имало ПЗ който забранявал паркирането.
След като хвърлил боклука и се насочил към входа в който живеел,
въззивникът отново минал покрай свидетелите И. и Х.. В този момент св.Х.
пишел фиш за неправилно паркиран автомобил, чийто собственик
въззивникът познавал. Последният казал на св.Х. да не пише фиша, че
собственицата живее горе и ей сега ще я извика. В този момент св. Х. му
поискал документ за самоличност, за да разбере с кого разговаря.
Въззивникът не носил такъв у себе си и казал на св. Х., че може да се качи в
дома си и да го донесе. Св. Х. обаче не му позволил. Чрез контролни въпроси
същият установил самоличността на въззивника и на място му съставил
АУАН бл. № 3624/18.04.2021год. в който посочил че същият е нарушил чл. 6
от ДБЛД, тъй като при полицейска проверка от униформен служител във
връзка с изпълнение на служебните му задължения не представил документ за
самоличност – лична карта, шофьорска книжка или паспорт. Въззивникът
отказал да подпише АУАН.
На 13.05.2021год., въз основа на акта АНО издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД и на основание чл. 80,
т.5 от ЗБЛД му наложил адм. наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали
актосъставителя (св.Х.) и свидетеля вписан в акта – Трифонов И.. В
показанията си пред съда св. И. сочи, че няма спомен за случая. Св. Х. заявява
че си спомня за случая. Сочи, че въззивникът излязъл от блока и му бил
направил забележка защо глобява автомобилите, както и че тъкмо глобявал
един автомобил когато той му казал да не глобява, че ще извика жената.
Заявява, че тогава му поискал документ за самоличност защото искал да
разбере с кого говори и въззивникът не представил. Казал, че може да се качи
до тях и да си вземе документите, но това било напускане на полицейска
проверка и Х. не можел да го позволи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, които
2
кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е прието от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение, посочени са дата и място на
нарушението както и нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство
съдът не констатира.
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на
чл.6 от ЗБЛД. Съгласно посочената разпоредба гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност.
Съгласно чл.3 от същия закон самоличността се удостоверява с
документ за самоличност, чрез съдържащите се в него данни.
В случая по делото няма спор, че въззивникът не е носил у себе си
лична карта и съответно не е представил такава при поискване от страна на
св. Х. – полицейски служител.
Според настоящия съд обаче НП се явяв изаддено в нарушение на
материлания закон по следните съображения:
Безспорно полицейските органи са лица разполагащи с правомощия да
извършват проверка за установяване на самоличността на гражданите като
тези им правомощия са регламентирани в чл.70 от ЗМВР. Такава проверка
обаче може да бъде извършвана в изчерпателно посочени в закона случаи.
Съгласно чл. 70, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на
престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за
самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;
3
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при
условия и по ред, предвидени в закон.
Съгласно ал.2 на същия член от закона установяването на
самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на
лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
В случая каквито и да било данни още по-малко пък доказателства за
наличие на някоя от хипотезите посочени по-горе даващи право на св. Х. да
изиска от въззивника да удостовери самоличността си по делото няма. Нещо
повече от показанията на актосъставителя Х. се установява, че той дори не е
предприел извършването на проверка на въззивника с оглед установяване
редовността на документите му (най-честия случай при който се изисква от
лице да удостовери самоличността си), а просто е поискал личната му карта за
да разбере с кого разговаря.
В тази връзка ако и да е поискал в случая от въззивника документ за
самоличност св. Х., то тези му действия не са били съобразно правомощията
му по чл.70 от ЗМВР, съответно въззивникът не е бил и длъжен да
удостоверява пред него самоличността си.
На следващо място дори и да се приеме св. Х. е бил компетентно лице
по смисъла на чл.6 от ЗБЛД и с оглед безспорно установения по делото факт,
че въззивникът не му представил лична карта или друг документ
удостоверяващ самоличността му, то ако и деянието му формално да
осъществява признаците на нарушение по чл.6 от ЗБЛД то определено попада
в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят се отличава със степен на
опасност значително по ниска от останалите подобни случаи на нарушения. И
това е така защото в случая самоличността на въззивника е била установена
веднага, с негово съдействие, макар и документ да не е бил представен. На
следващо място защото самият повод за напускане на въззивника на дома му
обичайно не предполага носенето на лична карта или друг удостоверителен
документ. Въззивникът е излязъл от дома си да хвърли боклука като документ
за самоличност му е бил поискан точно пред блока в който живее. И най-
накрая няма как да не бъде отбелязано и това, че въззивникът е изразил
готовност веднага след като му е бил поискан документ за самоличност да се
качи в дома си и да донесе личната си карта, но такава възможност не му е
била дадена. Очевидно е че в случая не се касае за типичен случай на
нарушение поради което, ако и да се приеме, че нарушение е било налице, то
въззивникът изобщо не е следвало да бъде наказван, а само предупреден.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира ,че атакуваното НП
издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, като
искането е направено свроевременно в депозирани по делото, преди неговото
4
приключване, писмени бележки. Макар и своевременно обаче, с огледа
изхода на делото (НП подлежи на отмяна) съдът намери искането за
неоснователно и го отхвърли.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7948а-635 о 13.05.2021год. на
Началника на І РУ при ОД на МВР Варна, с което на ИВ. В. ИЛ. от гр.Варна,
ЕГН ********** е било наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 50 лв. на осн. чл.80, т.5 от ЗБЛД за нарушаване нормата на чл.6 от
същия закон.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5