Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 79 от 29.08.2013г. на ВТРС, постановена по НОХД № 1151/2013г. по описа на същия съд, подсъдимият М. Л. П., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на 10.03.2013г. около 23.00 часа в гр. В., ул. „Т. К." № 1, бл. 3, вх. Б, в стая № 101, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител, с Г. П. С., отнел от владението на собствениците им без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: преносим компютър марка „НР" модел 6910 на стойност 419 лева, собственост на Д. В. А., мобилен телефон марка „Нокия", модел 1208 с ИМЕЙ ******************, на стойност 24 лева, ведно със сим карта на „Глобул" № **9, на стойност 7,20 лева, мъжки кожен портфейл, на стойност 28,00 лева, калъф за очила на стойност 8,40 лева, слънчеви очила, марка „Рейбан" на стойност 208 лева, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия" на стойност 15 лева, 1 чифт маратонки, марка „Адидас", на стойност 69,60 лева, 1 чифт маратонки, марка „Найк", на стойност 79,20 лева, собственост на М. В. Х., всички вещи на обща стойност 858,40 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, чл. 36 и чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 373, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НКму е наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което М. Л. П. е задържан по настоящото наказателно производство, считано от 13.03.2013г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият М. Л. П. (със снета по делото самоличност) е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 75,50 лв., а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъден да заплати по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. С присъдата подсъдимият Г. П. С., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на 10.03.2013г. около 23.00 часа в гр. В., ул. „Т. К." № 1, бл. 3, вх. Б, в стая № 101, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител, с М. Л. П., отнел от владението на собствениците им без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: преносим компютър марка „НР" модел 6910 на стойност 419 лева, собственост на Д. В. А., мобилен телефон марка „Нокия", модел 1208 с ИМЕЙ ******************, на стойност 24 лева, ведно със сим карта на „Глобул" № **9, на стойност 7,20 лева, мъжки кожен портфейл, на стойност 28,00 лева, калъф за очила на стойност 8,40 лева, слънчеви очила, марка „Рейбан" на стойност 208 лева, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия" на стойност 15 лева, 1 чифт маратонки, марка „Адидас", на стойност 69,60 лева, 1 чифт маратонки, марка „Найк", на стойност 79,20 лева, собственост на М. В. Х., всички вещи на обща стойност 858,40 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, чл. 36 и чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 373, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което Г. П. С. е задържан по настоящото наказателно производство, считано от 11.03.2013г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Г. П. С. (със снета по делото самоличност) е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 75,50 лв., а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е осъден да заплати по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК на Г. П. С. е определено да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото измежду наказанията, наложени му с присъдата и влязла в сила присъда по НОХД № 856/2013г. по описа на ВТРС, а именно – една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК са приспаднати изтърпените от Г. П. С. части от наказанията лишаване от свобода по посочените присъди от определените за изтърпяване такива. С присъдата ВТРС се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. Срещу горната осъдителна присъда е постъпил протест от прокурор при РП – В. Търново с оплаквания, че същата е неправилна, тъй като наложените наказания се явяват несправедливи. В протеста се развиват подробни съображения за обстоятелствата, които налагат увеличаване на наложените наказания. Предлага се настоящата инстанция да измени обжалваната присъда като наложи на М. П. 5 години лишаване от свобода, а на Г. С. – 4 години лишаване от свобода. Постъпила е и въззивна жалба от адвокат М. от ВТАК, служебен защитник на подсъдимия Г. П. С., с оплаквания, че същата е несправедлива в частта относно размера на наложеното наказание. В жалбата се развиват съображения, че наложеното наказание е завишено. Защитникът на подсъдимия моли на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК да бъде изменена атакуваната първоинстанционна присъда като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на В. поддържа подадения протест. Развива съображения, че предвид многобройните осъждания на подсъдимите, наложените им наказания се явяват несправедливи, поради което моли настоящата инстанция да уважи изцяло п¯дадения протест. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия Г. С. поддържа подадената въззивна жалба и оспорва протеста. Счита, че деянието за което е осъден С. е квалифицирано като извършено при условията на рецидив, поради което предходните му осъждания не могат да бъдат отчитани като отегчаващо вината обстоятелство. С тези съображения моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен. Поддържа подадената въззивна жалба, като развива подробни съображения за здравословното състояние на С., което се е влошило при престоя му в ареста. Излага, че за да има ефект наложеното наказание, същото трябва да е справедливо. Развива доводите си, че всички вещи, които С. е обвинен да е отнел са възстановени. Твърди, че може да се направи извод, че С. ще престане с престъпната си дейност. Моли наложеното наказание да бъде намалено. Подсъдимият Г. С. моли протестът да не бъде уважаван, а наказанието му да бъде намалено. В последната си дума пред въззивната инстанция подсъдимият изразява съжаление от това, което е направил. Защитникът на подсъдимия П. – адв. Г. С., развива съображения за неоснователност на подадения протест. Счита, че ВТРС правилно е обсъдил всички доказателства по делото и е приложил правилно материалния закон. Моли да бъде оставен без уважение подаденият от прокуратурата протест. В последната си дума подсъдимият П. изразява съжалението си от извършеното. ВТОС, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и служебно провери правилността на присъдата, намери следното: При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК от подсъдимите цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимите изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от страна на подсъдимите, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите Б.Б., М.М., Т. М., Б.Д., Д. А., К.К., Г. В., П. Р., С. С., Д. Б., М. Х., Ц. М., П. И., Д. К., Д. Д.; заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза; протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протокол за обиск и изземване, протоколи за разпознаване на лица, справки за съдимост на подсъдимите, данни за личността на С., данни за личността на П., и писма от мобилни оператори. Въз основа на самопризнанията на подсъдимите С. и П., както и въз основа на останалите събрани в досъдебното и в съдебното производство доказателства и доказателствени средства, които напълно и изцяло подкрепят обсъжданите самопризнания, първоинстанционният съд е приел за установена следната релевантна фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата инстанция: Подсъдимият М. Л. П. е роден на 20.05.1985г. в гр. В. Т. живущ в с. Лесичери, ул. „Четиринадесета” № 2, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с ЕГН *. П. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер по НОХД № 1385/2012г. с Присъда № 136/22.08.2012г. на ВТРС в сила от 11.09.2012г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 36 и чл. 58, ал. 4 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и чл. 2 от НК е зачетено и приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 30.04.2012г. Подсъдимият Г. П. С. е роден на 24.08.1987г. в гр. В. Т. живущ в гр. В. Т. ул. „Б.Б.” № 15, вх. Б, . 3, ап. 9, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, с ЕГН *. Г. П. С. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер по НОХД № 1322/2012г. със Споразумение № 186/29.06.2012г. на ВТРС, в сила от 29.06.2012г. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, с което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е зачетено и приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа за времето от 23.30 ч. на 26.06.2012г. до 13.30 ч. на 27.06.2012г. На 10.03.2013г., около 22:00 часа, в гр. В. Т. Г. С. и М. П. отишли в района на студентските общежития на ВТУ „Св. св. К. и М.”, намиращи се в гр. В. Т. ул. „Г. К.” № 1, бл. 3, вх. Б, като били забелязани от студените, които се събрали в стая № 104, намираща се на първия етаж. Същата вечер около 23:00 часа, подсъдимите видели незатворен прозорец на една от стаите (№ 101) и поради нужда от пари решили да извършат кражба. Проникнали през незатворения прозорец в помещението, като П. взел преносим компютър марка „HP”, модел 6910 на стойност 419,00 лв., собственост на Д. А., 1 чифт маратонки марка „Адидас” на стойност 69,60 лв., 1 чифт маратонки марка „Найк” на стойност 79,20 лв., собственост на М. В. Х., а подсъдимият С. взел мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1208 с ИМЕЙ ******************, на стойност 24 лева, ведно със сим карта на „Глобул" № **9, на стойност 7,20 лева, мъжки кожен портфейл, на стойност 28,00 лева, калъф за очила на стойност 8,40 лева, слънчеви очила, марка „Рейбан" на стойност 208 лева, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия" на стойност 15 лева. Подсъдимите били забелязани от свидетелите А., Х. и други лица, като при намесата на свидетелите С. бил задържан от тях в помещението на стаята, а П. успял да избяга от нея, излизайки по обратния път. Залавянето на С. способствало и за връщане на част от отнетите вещи на собствениците им. По делото е назначена и изготвена оценителна експертиза, която е определила пазарната стойност на инкриминираните вещи към датата на извършване на деянието. Според заключението на оценителната експертиза стойността на отнетите вещи е както следва: преносим компютър марка „HP”, модел 6910 - 419,00 лв., 1 чифт маратонки марка „Адидас” - 69,60 лв., 1 чифт маратонки марка „Найк” - 79,20 лв., мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1208 с ИМЕЙ ****************** – 24,00 лева, сим карта на „Глобул" № **9 - 7,20 лева, мъжки кожен портфейл - 28,00 лева, калъф за очила - 8,40 лева, слънчеви очила, марка „Рейбан" - 208 лева, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия" – 15,00 лева. На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК. Тези решаващи изводи на първостепенния съд относно приложението на материалния закон са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след анализ и преценка на самопризнанията на подсъдимите и на подкрепящите ги останали доказателства и доказателствени средства, поради което проверяваната присъда не е необоснована. При разглеждането на делото от първостепенния съд не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за допълнително разследване. За да обоснове решаващите си фактически и правни изводи относно това, че именно подсъдимите са автори на обсъжданото престъпление и че именно те са отнели процесните движими вещи от владението на пострадалите лица, първоинстанционният съд напълно правилно и обосновано се е позовал на самопризнанията на подсъдимите (дадени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК) и на подкрепящите ги доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и най-вече свидетелските показания на разпитаните свидетели очевидци – М.М., Б.Б., Т. М., П. Р., Д. Б., М. Х. и К.К., които напълно съответстват на направените от подсъдимите самопризнания. В мотивите си към присъдата първоинстанционният съд е изложил аргументирани правни съображения и за изводите си относно правната квалификация на деянията на подсъдимите - по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, която според въззивния съд се явява именно правилната квалификация. Напълно обосновани и законосъобразни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд относно обективните елементи на състава на престъплението. В тази насока безспорно се установява, че подсъдимите са отнели процесните движими вещи от владението на пострадалите лица. ВТРС правилно е стигнал до извод, че подсъдимите са прекъснали владението върху вещите, като са осъществили свое такова върху тях. Подсъдимите са взели процесните вещи от стаята на пострадалите лица, като по този начин всъщност са преустановили (прекъснали) фактическата власт на пострадалите върху тези вещи и са установили своя трайна фактическа власт върху тях – С. е сложил вещите в джобовете си, а П. е взел със себе си лаптопа, собственост на Д. А., и е избягал от местопрестъплението. От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните движими вещи са били чужди на подсъдимите, тъй като те са били притежание на друг правен субект (на пострадалите лица в обитаваната от тях стая в общежитията) и не са им се следвали на законно правно основание. Пред първата инстанция безспорно е установено, че подсъдимите са действали като съучастници (под формата на съизвършителство) при извършване на престъплението. И двамата са участвали в самото изпълнение на престъплението (т.е. и двамата са осъществили отнемане на чужди движими вещи от владението на други лица). Наред с това всеки от тях от субективна страна е съзнавал, че действа заедно с другия – при условията на съучастие. Осъжданията на подсъдимите обосновават от обективна страна и квалифициращия признак "опасен рецидив" - извършили са настоящото престъпление против собствеността след като са били вече осъждани за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и след като същевременно са били осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. В тази връзка следва да се има предвид, че видно от справка за съдимост на Г. П. С., същият е осъждан по НОХД 4423/2008г. на СРС на 3 месеца лишаване от свобода, по НОХД 1586/2009г. на ВТРС на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, по НОХД 218/2009г. на РС Севлиево на 6 месеца лишаване от свобода, по НОХД 810/2010г. на ВТРС – съответно една година лишаване от свобода и четири месеца лишаване от свобода, по НОХД 1243/2010г. на ВТРС на четири месеца лишаване от свобода, по НОХД 1644/2010г. на ВТРС съответно на шест месеца лишаване от свобода и четири месеца лишаване от свобода, по НОХД 730/2010г. на ВТРС на единадесет месеца лишаване от свобода, по НОХД 1322/2012г. на ВТРС на шест месеца лишаване от свобода, по НОХД 1603/2012г. на ВТРС на пет месеца лишаване от свобода и по НОХД 856/2013г. на ВТРС на шест месеца лишаване от свобода. Видно от справка за съдимост на М. Л. П., същият е осъждан по НОХД 2043/2006г. на ВТРС на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, по НОХД 1914/2007г. на ВТРС на 1 година и 7 месеца лишаване от свобода, по НОХД 991/2009г. на ВТРС на 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, по НОХД 1905/2011г. на ВТРС – на 8 месеца лишаване от свобода и по НОХД 1385/2012г. на ВТРС на 7 месеца лишаване от свобода. От изтърпяването на наказанията по всички изброени осъждания не са изтекли пет години (по арг. от чл. 30, ал. 1), поради което те се вземат предвид при квалифициране на деянията на С. и П. като опасен рецидив. Извършените от С. и П. деяния, описани по-горе, водят до извод, че настоящите деяния на подсъдимите отговарят на характеристиките на такива извършени при опасен рецидив и в двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК. Обосновани и верни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимите деяние. От субективна страна подсъдимите са извършили престъплението при форма на вината пряк умисъл, като са съзнавали, че процесните движими вещи не са техни, че не им се следват и че те установяват своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собствениците им, като едновременно с това прекъсват упражняваната от последните (собствениците) фактическа власт върху тях. Извършените от подсъдимите фактически действия по отнемането на процесните движими вещи безспорно обективират намерението им противозаконно да ги присвоят. Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват авторството на престъплението кражба и правната му квалификация. От страна на защитата на подсъдимия С. се оспорва единствено размерът на наложеното на последния наказание лишаване от свобода и неговата справедливост, като се претендира, че то е явно несправедливо. От своя страна прокурорът оспорва размера на наложените наказания, като счита, че са занижени. Въззивната инстанция счита, че при индивидуализация на наказанието следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият случай ВТРС е приложил именно чл. 58а, ал. 4 НК (и в тази връзка чл. 55 НК) без да са налице предпоставките за това. В случая не са налице условията на чл. 55 НК, за да бъде приложена тази разпоредба. Видно от текста на чл. 55, ал. 1 НК тази норма се прилага при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимите. Следва да се има предвид, че ВТРС е установил като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия П., изразеното съжаление от негова страна и критичното му отношение към извършеното, както и тежкото му материално положение. Съдът счита, че смекчаващите отговорността на П. обстоятелства не могат да се определят като многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК. Същите със сигурност не са повече от отегчаващите вината обстоятелства, което е отчетено от ВТРС, който е определил обществената опасност на П. като висока. Настоящата инстанция споделя изводите на ВТРС, че отегчаващи вината обстоятелства са многобройните осъждания на П., извън тези, които квалифицират деянието като извършено при опасен рецидив. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно Решение № 189 от 14.VI.1994г. по н. д. № 99/94г., I н. о.проявлението на съставомерните обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се отчита при определяне на наказанието. Т.е. наличието на множество осъждания на дееца, които обосновават опасен рецидив (над минимално изискуемите за обосноваването му), следва да се отчете като отегчаващо вината му обстоятелство.Наред с това сравнително високата стойност на предмета на престъплението, както и лошите характеристични данни на лицето също са отегчаващи вината обстоятелства. Налага се извод, че отегчаващите вината на П. обстоятелства не са по-малко от смекчаващите. Следва да се има ´редвид, че многобройни (по смисъла на чл. 55 от НК) са тези смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите такива. В случая не е налице такова значително надхвърляне. Ето защо по отношение на П. не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Изключителните смекчаващи вината обстоятелства са тези, които съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи (т.е. за определянето на едно обстоятелство като изключително по отношение на него следва да се извърши качествена оценка). В случая изброените по-горе смекчаващи обстоятелства не се характеризират с някаква съществена отлика от всички останали случаи. Същите не могат да се определят като изключителни. По отношение на С. са установени като смекчаващи вината обстоятелства възстановяването на част от вредите, даденото от него съдействие на органите на досъдебното производство, доброто му процесуално поведение в хода на съдебното следствие, изразеното съжаление, както и младата възраст на дееца. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на ВТРС, че е налице възстановяване на част от вредите от страна на С.. От установената по делото фактическа обстановка се налага извод, че С. е задържан при опита си да избяга от местопрестъплението, а отнетите вещи, които се намирали в него, са му иззети с протокол за обиск и изземване, съставен от служители на РУ „Полиция” гр. В. Търново. Т.е. възстановяването на вещите е станало не по инициатива на С., а единствено поради факта, че същият е бил заловен при опита си да се отдалечи от местопрестъплението. Следователно не може да се приеме, че е налице смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се във възстановяване на вредите от страна на С.. Относно претендираното от Г. С. смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в бронхиална астма, следва да се има предвид, че представената епикриза е от 2011г., като болният е изписан в подобрено общо състояние. Ето защо от посочената епикриза не могат да се направят изводи за настоящото състояние на лицето, които да обосноват отчитането на негово болестно състояние като смекчаващо вината обстоятелство. Представената епикриза от 24.06.2013г. сочи като диагноза на С. – смесено личностово разстройство – с елементи на емоционална нестабилност и диссоциалност с алкохолна обусловеност. Тези здравословни проблеми на С. не могат да се отчетат като несъвместими с наказанието лишаване от свобода, поради което не могат да играят ролята на изключително смекчаващо вината обстоятелство. И тук следва да се отбележи, че настоящата инстанция споделя изводите на ВТРС, че отегчаващи вината обстоятелства са многобройните осъждания на С., извън тези, които квалифицират деянието като извършено при опасен рецидив. В тази връзка неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че предходните осъждания на С. не следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказанието му. Както беше посочено по-горе, според Решение № 189 от 14.VI.1994г. по н. д. № 99/94г., I н. о.проявлението на съставомерните обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се отчита при определяне на наказанието. Т.е. наличието на множество осъждания на дееца, които обосновават опасен рецидив (над минимално изискуемите за обосноваването му) следва да се отчете като отегчаващо вината му обстоятелство.Наред с това сравнително високата стойност на предмета на престъплението, както и лошите характеристични данни на лицето също са отегчаващи вината обстоятелства. И по отношение на подсъдимия С. се налага извод, че смекчаващите обстоятелства не надхвърлят значително отегчаващите. ВТРС правилно е установил, че се разкрива сравнително висока степен на обществена опасност на подсъдимия. Не са налице и изключителни смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия, доколкото здравословното му състояние не е толкова тежко, че да обоснове изключителност. Следва да се има предвид, че съдействието на С. в хода на досъдебното производство също не може да бъде отчетено като изключително обстоятелство, без което обективната истина не би била разкрита, доколкото подсъдимият е заловен на местопрестъплението и при извършения му обиск в него са открити част от отнетите вещи. Т.е. съдействието му е продиктувано именно от факта, че е задържан на местопрестъплението. С оглед изложеното се налага извод, че по отношение на П. и С. не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и наказанията им следва да се определят по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. Т.е. съдът следва да определи наказанието като се ръководи от Общата част на НК и като намали така определеното наказание с една трета. При това положение настоящият съдебен състав счита, че съобразно с правилата заложени в Общата част на НК, на С. следва да се наложи наказание лишаване от свобода от 3 години. Наказанието, предвидено за престъплението, за което е подведен под отговорност С., е от 2 до 10 години лишаване от свобода. С оглед изложеното и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (обсъдени по-горе), съдът стига до краен извод, че за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 от НК, оправдано е на лицето да бъде наложено наказание близо до минимума, предвиден в закона. Като се съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК така наложеното наказание следва да бъде редуцирано с една трета, т.е. на С. следва да се наложи наказание от 2 години лишаване от свобода. Обжалваната присъда следва да бъде изменена в тази част на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК при наличието на съответен протест. Съдът споделя изводите на ВТРС, че на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК Г. С. следва да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото измежду наказанията, наложени му с обжалваната присъда и с влязла в сила присъда по НОХД 856/2013г. по описа на ВТРС, като с оглед изменението на присъдата в частта за наложеното наказание по настоящото дело, то следва да се измени същата и в частта, в която е определено най-тежко измежду наказанията – т.е. 2 години лишаване от свобода. С оглед изложеното неоснователна се явява жалбата на С. срещу присъдата. Както беше изложено по-горе присъдата следва да бъде изменена, а наложеното на С. наказание – увеличено, като настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за намаляване отговорността на С.. Настоящият съдебен състав счита, че съобразно с правилата заложени в Общата част на НК, на П. следва да се наложи наказание лишаване от свобода от 3 години. Наказанието, предвидено за престъплението, за което е подведен под отговорност П., е от 2 до 10 години лишаване от свобода. С оглед изложеното и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (обсъдени по-горе), съдът стига до краен извод, че за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 от НК, оправдано е на лицето да бъде наложено наказание близо до минимума, предвиден в закона. Следва да се има предвид, че наказанието на П. следва да е същото като наказанието на С., тъй като не се разкриват специфики, които да обосновават по-висока или по-ниска степен на обществена опасност на някой от тях. Умисълът им за осъществяването на престъпление е общ, като С. е заловен на местопрестъплението и това е причината част от вредите да бъдат възстановени. Вярно е, че е налице процесуално поведение от страна на С., способстващо за разкриване на обективната истина (а именно посочване на другия извършител), но от друга страна осъжданията на С. са повече от тези на П., което обосновава неговата по-висока обществена опасност. Като се съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК така наложеното наказание следва да бъде редуцирано с една трета, т.е. на П. следва да се наложи наказание от 3 години лишаване от свобода. Обжалваната присъда следва да бъде изменена в тази част на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК. С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции правилно се явява решението на районния съд по въпросите относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанията, зачитането на задържането по реда на чл. 59, ал. 1 от НК, приспадането на основание чл. 25, ал. 2 от НК на изтърпените от С. до момента части от наказанията лишаване от свобода, по групираните присъди, веществените доказателства и възлагането на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 от НПК Великотърновски окръжен съд РЕШИ: ИЗМЕНЯ присъда № 79 от 29.08.2013г. постановена по н. о. х. д. 1151/2013г. по описа на ВТРС, в частите в които на подсъдимия Г. П. С.: - за деяние по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, като УВЕЛИЧАВА размера на същото на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и - му е определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК наказание от една година лишаване от свобода като УВЕЛИЧАВА размера на същото на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и в частта, в която на подсъдимия М. Л. П. за деяние по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, като УВЕЛИЧАВА размера на същото на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |