О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 137
гр. Габрово,
19.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди
двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
Секретар –
Радина Церовска, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 222 от 2023 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава Десета, Раздел IV от АПК във връзка с чл. 103, ал. 3 от АПК.
Делото
е образувано по жалба, вх. № СДА-01-1860/19.10.2023 г., подадена от И.И.М. ***,
срещу обективиран в писмо с изх.рег. № 264000-17845/ 28.09.2023 г. отказ на
директора на ОД на МВР – Габрово за възобновяване на административно
производство по отмяна на Решение № 1752р-14247/ 14.07.2023 г. на началника на
Районно управление – Габрово при ОДМВР – Габрово. Жалбоподателят отправя към
съда искане за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен, за което
излага своите доводи.
Жалбата
е с посочено правно основание чл. 99, ал. 1, т. 4 от АПК и с нея се атакува
отказ да се допусне възобновяване на производство по отмяна на влязъл в сила
административен акт. Този отказ подлежи на оспорване по съдебен ред съгласно
нормата на чл. 103, ал. 3
от АПК, препращаща за разглеждане на спора по реда на Глава десета, раздел IV от АПК - „Обжалване на отказ за разглеждане на
искане за издаване на административен акт“. Разпоредбата на чл. 199 от АПК
предвижда разглеждане на жалбата в закрито заседание, но с оглед изясняване на
фактическата обстановка, съдът е разгледал делото с призоваване на страните в
две открити съдебни заседания, проведени на 16.11.2023 г. и 21.11.2023 г.
В
о.с.з. жалбоподателят И.М. не се явява. Представлява се от упълномощен
представител – адвокат М. от ГАК, който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи, към които допълва, че не оспорва мотивите, с които е издадено Решение №
1752р-14247/ 14.07.2023 г. на началника на РУ – Габрово, но намира същото за
издадено при вече отпаднало основание. Моли съда да уважи жалбата и да присъди
направените по делото разноски.
Ответната
страна не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител –
главен юрисконсулт И. С., която излага съображенията си за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните,
събраните по делото и относими към спора доказателства и извърши проверка за
законосъобразност на обжалвания отказ, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В
производството по гр.д. № 200 от 2023 г. по описа на Районен съд – Дряново е
издадена Заповед за незабавна защита № 3/ 26.06.2023 г., с която на основание
чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН срещу И.М. са наложени
мерки за закрила спрямо С. А. от гр. Дряново.
В тази връзка и на основание чл.
58, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ с Решение
№ 1752р-14247/ 14.07.2023 г. /л.11/ началникът на РУ – Габрово е разпоредил да
бъде отнето притежаваното от И.М. Разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20210786426/ 29.09.2021 г. на РУ –
Габрово, както и да му бъдат иззети собствено огнестрелно оръжие и наличните
към него боеприпаси. Актът е връчен на адресата на 17.07.2023 г., не е бил
оспорил по административен и/или съдебен ред, поради което е влязъл в сила.
С
Определение № 176/24.07.2023 г., влязло в сила на 01.08.2023 г., производството
по гр. д. № 200/2023 г. по описа на ДрРС е прекратено, а издадената по делото
заповед за незабавна защита е обезсилена. Считайки, че е налице отпаднало
правно основание, М. е депозирал заявление до РУ – Габрово, вх. №
175200-10136/22.08.2023 г., с искане да бъде отменено Решение № 1752р-14247/
14.07.2023 г., както и да му бъдат върнати притежаваните огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Образувано е административно производство, в хода на което
заявителят е писмено уведомен, рег. № 175200-10431/31.08.2023 г., че на са
налице основания за отмяна на акта, като му е указана възможността в
едногодишен срок да прехвърли собствеността върху оръжието и боеприпасите на
друго лице, притежаващо разрешение за производство, търговия или придобиване. В
противен случай след изтичане на срока същите ще бъдат отнети в полза на
държавата. По направеното заявление е издаден изричен отказ, обективиран в
писмо, рег. № 175200-10810/13.09.2023 г. /л.15/, подписано от началника на РУ –
Габрово. Административният орган се позовава на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ,
според която норма от налагането на съответната мярка по ЗЗДН до издаването на
ново разрешително или връщане на оръжието и боеприпасите следва да са изтекли
три години. Тази предпоставка не е налице, като обезсилването на заповедта за
незабавна защита е поради оттегляне на жалбата от страна на пострадалото лице,
а това обстоятелство променя нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката, но
не заличава нейното действие до момента. Мярката е действала в периода от
26.06.2023 г. до 01.08.2023 г. и при настъпването на такова обстоятелство
законодателят е задължил административният орган да предприеме действията по чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ без оглед на това, за какъв период от време е била в сила
наложената мярка. По тази причина е отказано връщането на оръжието и
боеприпасите. По делото няма данни този отказ да е обжалван.
С
молба, вх. № 264000-16698/08.09.2023 г. по описа на ОД на МВР – Габрово /л.40/,
И.М. е сезирал административния орган с искане за възобновяване на производство
по отмяна ИАА – Решение № 1752р-14247/ 14.07.2023 г. на началника на РУ –
Габрово. Според заявителя налице били законоустановените предпоставки по чл. 99, т. 4,
предл. второ от АПК – влязъл в сила административен акт и последващо
обезсилване на съдебния акт, въз основа на който е бил издаден посоченият ИАА.
По
така подаденото искане директорът на ОДМВР – Габрово се е произнесъл с писмо,
изх.рег. № 264000-17845/28.09. 2023 г. /л.32/, адресирано до И.М., в което се
сочи, че не са налице основанията по чл. 99, ал. 1, т. 4 от АПК за
възобновяване на производството. Мотивите се изразяват в това, че в случая от
значение са мотивите, с което е обезсилена заповедта на РС. Основанието за
отнемане на горепосоченото разрешително е това, че такава мярка е била вече
наложена в рамките на 3-годишния период от подаването на искане за връщането на
оръжията и боеприпасите и тя е била налице за едномесечен период. С оглед
съдържанието на писмото, съдът приема, че с него е изразено волеизявление на
административния орган да не допусне възобновяване на производството по отмяна
на Решение № 1752р-14247/ 14.07.2023 г. на началника на РУ – Габрово. Този
отказ притежава характеристиките на ИАА и подлежи на оспорване съгласно чл. 103, ал. 3
от АПК.
По
делото няма данни кога писмото, съдържащо отказа, е връчено на неговия адресат,
въпреки че с Определение № 981 от 01.11.2023 г. такава информация и
доказателства са били изрично изискани от ответната страна. В същото не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него,
поради което е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която срокът
за обжалване се удължава на два месеца, тоест до 28.11.2023 г. Жалбата е
подадена до АдС – Габрово чрез органа, издал оспорения отказ и заведена при
него на 09.10.2023 г. с вх. № 264000-18480 – в рамките на законоустановения
срок. Жалбоподателят И.М. е адресат на отказа, което обосновава неговия правен
интерес от търсената по съдебен ред защита.
Съдът
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, като подадена от
заинтересовано лице, срещу подлежащ на оспорване акт, в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, поради което
се дължи разглеждането ѝ по същество.
Съгласно
чл. 102, ал. 2
от АПК възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 от АПК може да се
направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за
основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от
една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието
предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за
възобновяване е влизането в сила на акта. В случая посоченото от И.М. основание
за възобновяване е Определение № 176/24.07.2023 г. по гр. д. № 200/2023 г. по
описа на ДрРС, влязло в сила на 01.08.2023 г., поради което депозираната на
08.09.2023 г. молба за възобновяване се явява подадена в установения 3-месечен
срок.
По
силата на чл. 99, ал. 1
от АПК компетентност за възобновяване на производството притежава
непосредствено по-горестоящия административен орган. В конкретния случай
искането за възобновяване касае акт, издаден от началника на Районно управление
– Габрово, което е структура към Областна дирекция на МВР – Габрово. С оглед
разпоредбите на ЗМВР /чл. 37, ал. 1, т. 2; чл. 42, ал. 3; чл. 43, ал. 3, т. 1 и
чл. 54/ и Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г.
на министъра на ВР, непосредствено по-горестоящ орган се явява
директорът на областната дирекция. На това основание издателят на оспорения
отказ притежава материална компетентност по чл. 99 от АПК да
възобновява, респ. да не допуска възобновяване на производствата по
издаване/отмяна на влезли в сила административни актове, издадени от началника
на районното управление.
Като
ИАА Решение № 1752р-14247/ 14.07.2023 г. на началника на РУ – Габрово при ОДМВР
– Габрово е подлежал на обжалване по административен ред пред по-горестоящия
административен орган по реда на чл. 81 и сл. от АПК, както и на съдебен
контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Не са налице данни за такова
оспорване, а и не се твърди обратното от страните по делото, поради което
следва да се приеме, че цитираното решение е придобило законна сила на
01.08.2023 г /в 14-дневен срок от връчването на 17.07.2023 г./.
Производството
по възобновяване е извънреден способ за контрол върху влезлите в сила
административни актове. То е възможно при наличието на сложен фактически
състав, изискващ: - влязъл в сила общ или индивидуален административен акт; -
липса на обжалване по съдебен ред; - наличие на някое от посочените в чл. 99 от АПК основания.
Тези основания са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително,
тъй като това е особено производство, което засяга стабилитета на
административния акт и на правния ред изобщо.
Основанието
по чл. 99, т. 4 от АПК изисква административният акт да е основан на документ, който по
надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго
държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Заявителят е длъжен да
посочи конкретни факти, които му дават право да инициира производство за
възобновяване. В разглеждания случай, И.М. счита, че са налице предпоставките
по чл. 99, т. 4,
предл. 2- ро от АПК, а именно - възобновяване на производството и
отмяна на Решение № 1752р-14247/ 14.07.2023 г. на началника на РУ – Габрово,
тъй като същото е издадено въз основа на Заповед за незабавна защита № 3/
26.06.2023 г., която е обезсилена с влязло в сила Определение № 176/24.07.2023
г по гр. д. № 200/2023 г. по описа на ДрРС. Настоящият съдебен състав
намира, че това обстоятелство не изпълнява хипотезата на посоченото от И.М.
основание за възобновяване по чл. 99, т. 4 от АПК по следните съображения:
Процесният
отказ за възобновяване е издаден при спазване на
административно-производствените правила, като от страна на жалбоподателя не се
правят конкретни оплаквания в тази насока. Производството е започнало по
инициатива на оспорващия, на когото е предоставена възможност да дава
обяснения, да сочи доказателства, да прави искания, поради което съдът намира,
че липсва съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правото му на защита и да представлява самостоятелно основание за отмяна на
ИАА. Доказателствата са събрани в хода на производството, по предвидения за
това ред, приобщени са в преписката. Актът е постановен в съответствие с чл. 35 от АПК след пълно
изясняване на фактите. Установените от органа факти не са спорни по делото, за
тяхното осъществяване е направен извод въз основа на събраните по предвидения
ред доказателства. А съответствието на фактите с посоченото от административния
орган правно основание за отказ – чл. 58, ал. 1,
т. 8 от ЗОБВВПИ, е въпрос по приложението на материалния закон.
Отказът
е съобразен с приложимото материално право, като съдът споделя съображенията на
административния орган, изложени в мотивите на оспореното решение, че
основанието за отнемане на разрешителното и изземване на огнестрелното оръжие
не е отпаднало.
Разрешението
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност
е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1
от ЗОБВВПИ са регламентирани материалноправните изисквания, при липсата на някое
от които органът по чл. 83, ал. 5
от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са свързани с
личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и с целта, за която се иска
разрешението (т. 10). Съгласно чл. 58, ал. 1,
т. 8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба
на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за
защита по реда на ЗЗДН, а според чл. 155 от ЗОБВВПИ – при настъпване на някое от основанията по чл. 58, ал. 1,
т. 2-8 от ЗОБВВПИ разрешителното
се отнема. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1,
т. 8 от ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна
мярка, прилагана за административно нарушение, а като мярка за принудително въздействие
върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагана с цел
защита на пострадалото лице. Поради това, при настъпване на обстоятелство по т.
8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване, респ. притежаване на разрешителното, поради което и органът го
отнема, действайки в условията на обвързана компетентност. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност. Следователно при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките
за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Без значение
за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че гр. д. № 200/2023 г.
на Районен съд - Дряново е било прекратено с Определение № 176 от 24.07.2023
г., тъй като „прекратяването на съдебното производство не заличава факта на
наложената мярка“. /Решение № 3561
от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г./.
Същата е била наложена за посочения период и въз основа на това е
издадено Решението за отнемане на разрешението за съхраняване, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Специалният закон – ЗОБВВПИ,
предвижда посредством специалните си норми, че щом е била налице такава мярка,
а тя е била наложена и изтърпяна, за посочения 3-годишен период, е налице
пречка за това, лицето, по отношение на което е била налице, да съхранява, носи
и употребява такива специални средства.
С
издаването на заповедта за незабавна защита по реда на чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена мярката, е ирелевантен.
Видно от разпоредбите на ЗОБВВПИ за законодателя е без значение дали мярката е
наложена с издаване на заповед за незабавна защита в закрито производство без
призоваване на страните, т. е. по реда на чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН или е наложена с решение, постановено след провеждане на открито
съдебно заседание с участието на страните по реда на чл. 15 и сл. от ЗЗДН. Законодателят нито е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки,
нито е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на
акта. Единственото, което законът иска за удовлетворяване на заявлението е от
налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да е изтекъл
тригодишен срок. Дори привременната мярка да е отпаднала, както в случая на
основание влязло в сила съдебно решение, към момента на издаване на издаване на
обжалвания отказ фактическото основание по чл. 58, ал. 1,
т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, защото относимото обстоятелство е мярката да е наложена
през последните три години. /Решение № 4631 от
21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2019 г., VII о./
В
този смисъл неоснователен е доводът на жалбоподателя, че решение № 1752р-14247/
14.07.2023 г. на началника на РУ – Габрово е издадено при отпаднало основание.
Обстоятелството, че гр.д. № 200/2023 г. по описа на РС – Дряново е било
прекратено, а издадената в хода на това производство заповед за защита от
домашно насилие е била обезсилена, не влече като последица задължение за
административния орган да върне отнетото разрешение, тъй като липсва изрична
законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК. Следва да се
има предвид и това, че ЗОБВВПИ е специален по отношение на Кодекса и той
изисква само в последните три години такава мярка да не е била налагана, а това
условие не е изпълнено в случая. При наличието на влязъл в сила административен
акт, по силата на който е отнето разрешение за носене на оръжие и самото
оръжие, началникът на РУ е задължен да следи за тригодишния срок на мярката, наложена
с него, след което може да възстанови предишното положение. В рамките на този
тригодишен срок разрешението за носене и употреба на огнестрелното оръжие не
може да бъде върнато и именно това се явява основание за по-горестоящия
административен орган да откаже и възобновяването на административното
производство, както и отмяна на процесния ИАА.
В
тази посока е и трайната съдебна практика на ВАС, чиито съдебни състави
приемат, че определението на гражданския съд за прекратяване на делото и
обезсилване на приложената мярка за незабавна защита не представлява отпаднало
основание за отнемане на разрешението. Действието на съдебния акт е занапред и
се основава на новонастъпило обстоятелство – оттегляне на жалбата, което
променя нуждата от по-нататъшно прилагане на защита, но след като Решението, с
което е иззето разрешението, е влязло в сила, то органът следи за
законовоопределения тригодишен срок. /в този см. Решение № 3561 от
4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г.; Решение № 4631 от
21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2019 г.; Решение № 10220 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2019 г; Решение №
2461 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г.; Решение № 3199 от
28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2020 г.; Решение № 962 от
21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15630/2018 г. и др./
Законосъобразна е извършената от
административния орган преценка, че оттеглянето на молбата за защита и,
съответно, отмяната/обезсилването на издадената заповед за незабавна защита, не
променя факта, че срещу жалбоподателя е имало наложена мярка за защита по Закона за защита от
домашното насилие. Обезсилването на заповедта за незабавна защита от
домашно насилие не води до отпадане на основанието по чл. 58, ал. 1,
т. 8 ЗОБВВПИ. Това е така, защото разпоредбата на чл. 155, ал. 1
от ЗОБВВПИ е специална и категорично не поставя изисквания относно правната
стабилност на наложените по ЗЗДН мерки за защита.
Така
мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ за
възобновяване на административното производство е постановен от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, включително с ясно посочени фактически и
правни основания за неговото издаване, при ред и условия визирани в закона,
поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
С
оглед крайния изход на спора, основателно се явява искането на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, като те са в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт.
Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя тези разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева.
Воден от тези съображения и на основание чл. 200, ал. 1, предл.1-во във връзка
с чл. 103, ал. 3 от АПК, Административен съд – Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано
оспорването по жалба на И.И.М. ***-01-1860/ 19. 10. 2023 г., срещу обективиран
в писмо с изх.рег. № 264000-17845/ 28.09.2023 г. отказ на директора на ОДМВР –
Габрово за възобновяване на административно производство по отмяна на решение №
1752р-14247/ 14.07.2023 г. на началника на Районно управление – Габрово при
ОДМВР – Габрово.
ОСЪЖДА И.И.М., с ЕГН ********** ***, да заплати
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работа – Габрово сумата
размер на 100,00 /сто/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ
чрез Административен съд – Габрово с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните ведно със
съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА