ОПРЕДЕЛЕНИЕ№548
Гр.Варна, ……31.07. 2019г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на тридесет и първи юли през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН
ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
Като
разгледа докладваното от съдията Р.Славов ч.в.търг.дело № 436 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на 274 ал.1 вр.чл. 396, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба на „Елма-М Груп“ АД, ЕИК *********, „Планекс“ ЕООД, ЕИК
********* „Консорциум ПБЕС" ООД, ЕИК ********* и „Търговска Банка Д"
АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, чрез процесуални представители, против
определение № 1934/27.06.2019год., постановено
по ч.г. д. № 1188/2019 г. по описа на ВОС, с което е отказано допускане
на обезпечение на бъдещи обективно съединени искове на жалбоподателите с правно
основание чл.663, ал.3 от ТЗ предявими против Марин Михайлов Михайлов, ЕГН **********
с адрес: гр.Варна, за осъждане на
последния да заплати на „Търговска Банка Д" АД сумата от 11272,42 лева, на
„Елма – М Груп“ АД – сумата от 2575,50 лева, на
„Консорциум ПБЕС“ ООД сумата от 837,04 лева и на „Планекс“ ЕООД – сумата
от 4838,26 лева, представляващи обезщетение за причинени вреди при
осъществяване на правомощията му на синдик на „Сано и Пи Си“ ЕООД /в
несъстоятелност/, чрез налагане на обезпечителна мярка – ВЪЗБРАНА върху ПИ с
ид.10135.5549.1284 по плана на гр.Варна, кв.Галата с площ от 697 кв.м., ведно с
изградената в описания имот сграда с ид.10135.5549.1284.1 по Кадастралната
карта на гр.Варна съгласно нот.акт № 35, том 2, рег.№ 1847, дело №
209/17.05.2005г., на основание
чл.390 от ГПК.
Считат че обжалваното определение се явява неправилно
като излагат, че съдът неправилно е отхвърлил молбата за обезпечение, по
изложени съображения. Излагат също, че инициативите на новия синдик на „Сано и
Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/ насочени към връщане на недължимо платените
суми на адв. Д.Илиева не следва да се интерпретират като отказ от претенции
спрямо бившия синдик Михайлов. Това е така, понеже вредите имат деликтен
характер, поради което и на основание чл.53 ЗЗД при множество деликвенти, кредиторът
може да насочи претенцията си по реда на чл122 ЗЗД към всеки от тях, поради
солидарната им отговорност.
При разглеждане на жалбата срещу обжалваното
определение, съдът съобрази следното:
Производството
по ч.гр.дело № 1188/19г. по описа на ВОС е образувано по молба на „Елма-М Груп“
АД, ЕИК *********, „Планекс“ ЕООД, ЕИК ********* „Консорциум ПБЕС" ООД,
ЕИК ********* и „Търговска Банка Д" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
чрез процесуални представители, за допускане на обезпечение на бъдещи обективно
съединени искове с правно основание чл.663, ал.3 от ТЗ предявими против Марин
Михайлов Михайлов, ЕГН **********, за осъждане на последния да заплати на
„Търговска Банка Д" АД сумата от 11272,42 лева, на „Елма – М Груп“ АД –
сумата от 2575,50 лева, на „Консорциум
ПБЕС“ ООД сумата от 837,04 лева и на „Планекс“ ЕООД – сумата от 4838,26 лева,
представляващи обезщетение за причинени вреди при осъществяване на правомощията
му на синдик на „Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез налагане на
обезпечителна мярка – ВЪЗБРАНА върху ПИ с ид.10135.5549.1284 по плана на
гр.Варна, кв.Галата с площ от 697 кв.м., ведно с изградената в описания имот
сграда с ид.10135.5549.1284.1 по Кадастралната карта на гр.Варна съгласно
нот.акт № 35, том 2, рег.№ 1847, дело № 209/17.05.2005г., на основание чл.390 от ГПК.
С обжалваното определение съдът е оставил
без уважение молбата по чл.390 ГПК, по изложени съображения.
За да се произнесе, по жалбата съдът взе в
предвид следното:
Обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно, или ще се
затрудни осъществяването на евентуално признатите права със съдебното решение и
то, ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена
парична гаранция. Съдебният състав на Апелативен съд-Варна счита, че е налице
обезпечителна нужда на бъдещите
искове-същата винаги се предполага че е налице при искове, които имат за
предмет парично вземане, какъвто е
настоящия случай.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази представените с молбата доказателства, споделя направения
от първоинстанционния съд извод, че молбата за обезпечение се явява
неоснователна, поради следните
съобрнажения:
С бъдещите искове се цели да се ангажира деликтната
отговорност на ответника, за заплащане на настъпили вреди от негови действия и
бездействия, в качеството му на синдик.
Молителите сочат, че „Планекс“ ЕООД е предявил иск по чл.649
от ТЗ за попълване на масата на несъстоятелстта по повод на която са били
образувани две дела – т.д.№ 488/2018г. и т.д.№ 565/2018г. по описа на ВОС.
Излага, че синдикът, след разрешение на съда, е упълномощил адвокат, който да
го представлява по т.д.№ 565/2018г. и е договорил възнаграждение в общ размер
на 45991,11 лева, което му е заплатил от масата на несъстоятелността на
11.06.2018г. и на 13.03.2018г. Посочва, че междувременно с определение от
08.06.2018г. производството по т.д.№ 565/2018г. по описа на ВОС е било
прекратено на основание чл.126 от ГПК. Твърдят, че упълномощеният адвокат не е
реализирал действия по процесуално представителство, не е извършил проучване и
въпреки това синдикът му е заплатил възнаграждението, като не е посочил този
факт нито в месечните, нито в окончателния си доклад. Твърди, че с тези
действия синдикът е причинил виновно вреди на кредиторите и на несъстоятелния
търговец, поради което моли да бъде осъден да заплати на всеки от бъдещите ищци
обезщетение за причинените вреди, с които е намалена масата на
несъстоятелсността. Поради това, че е налице
опасност от неудовлетворяване на вземането на ищците по бъдещите искове, моли
съда да допусне обезпечение, чрез налагане на възбрана върху посочения имот.
Предвид
изложеното, следва извода, че бъдещите ищци в качеството им на кредитори на
несъстоятелния търговец „Сано и Пи Си“
ЕООД /в несъстоятелност/ претендират да са претърпели вреди от неправомерни
действия на синдика на същото изразяващо се в заплащане на договорено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на
синдика Марин Михайлов по търговско дело, заведено от „Планекс“ ЕООД за
попълване на масата на несъстоятелността. Или твърдяното неправомерно действие
извършено от бъдещия ответник е по изпълнение на договорно задължение по
договор за правна защита и съдействие с адв.Дарина Илиева за заплащане на
дължимо и разрешено от съда по несъстоятелността – по основание и размер с определение № 1987/07.06.2018г. по описа на
ВОС адвокатско възнаграждение, което само по себе си не може да се квалифицира
като увреждащо за кредиторите. Освен това, молителите заявяват, че след
одобряване на частичната сметка за разпределение и плащанията по нея, в масата
на несъстоятелността ще остане сума в размер на 184 957,19 лева, от която
кредиторите могат да продължат да се удовлетворяват, което не обуславя извод,
че молителите не биха били удовлетворени от същата, за да е налице претърпяна
от тях имуществена вреда която да подлежи на обезщетяване.
В обобщение следва да се отбележи
следното: Ответникът е извършил действията, на които се основава претенцията, в
качеството му на постоянен синдик, които са в неговите правомощия и след като е
имал изричното разрешение съда. А за да е налице основание за уважаване на иск
по чл.663 ал.3 ТЗ е необходимо да се установи, че в резултат на несъобразени с
изискванията на закона действия на синдика, на несъстоятелния длъжник са
причинени реални вреди и тези вреди са в причинна връзка с това поведение на
синдика. А съобразно твърденията на
молителите и от представените доказателства, реално вредите са настъпили не от заплащането
на адвокатския хонорар, а от прекратяването на т.д. № 565/2018год. на основание
чл.126 ГПК. А причината за прекратяването на делото, по което е заплатен
адвокатския хонорар са процесуални действия на кредитора „Планекс“ЕООД. Предвид
изложеното, съдът намира, че не се установява виновно поведение при изпълнение
на служебните задължения на бъдещия ответник, от което да са настъпили реални
вреди. Това е така, понеже самите молители твърдят, че сумата посочена като общ размер на вредата -
45691,11 лева се търси от новоназначения синдик на „Сано и Пи Си“ ЕООД /в
несъстоятелност/ не от ответника – Марин Михайлов, а от упълномощения от него
адвокат – Дарина Илиева като недължимо платена. За това, към настоящия момент,
дори и да се приеме, че е налице виновно поведение, изразяващо се в твърдяното
несвоевременно заплащане на сумата на ангажирания адвокат, вредите все още не
са настъпили-предвид предприетите действия по връщане на сумата.
Предвид изложеното, не се установят необходимите
предпоставки, от които да се направи извод за вероятна основателност на обезпечаваните бъдещи искове.
С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че
бъдещите искове не са подкрепени с доказателства, сочещи за вероятната им
основателност, респективно, отказът за допускане на исканото обезпечение на
бъдещите искове на жалбоподателите, се явява законосъобразен.
При горната установеност, правилно е отказано
да бъде допуснато исканото обезпечение, чрез налагане на възбрана върху
недвижимв имот на бъдещия ответник.
Определението се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 1934 от
27.06.2019 г. постановено по ч.гр. д. № 1188/2019
г., по описа на ВОС.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.