№ 4206
гр. София, 21.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110207246 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от С. Р. М., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление №
СОА23-РД11-348 от дата 05.04.2023 г. на заместник- кмет на Столична
община, с което на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното
самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 178д от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4
от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Оспорва се извършването на твърдяното нарушение и
отразените в акта за установяване на административно нарушение, респ.
наказателното постановление факти. Твърди се, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил паркиран на място, което не може да бъде
определено като предназначено за паркиране за лица с трайни увреждания.
Твърди се също, че в близост до автомобила е имало знак Д21, но е липсвала
маркировка върху пътното платно и тротоара, което създавало неяснота кое
1
точно място или места са предназначени за паркиране на хора с трайни
увреждания и какви са границите на съответното място. Счита, че надлежното
обособяване на паркомястото като такова, което следва да бъде ползвано от
инвалиди, изисквало задължителното поставяне на пътен знак Д21 и в
допълнение към него съответната пътна маркировка, като липсата на
маркировка в случая е станала причина жалбоподателят несъзнателно да
паркира в зоната на действие на знак Д21. Направено е искане за присъждане
на разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се и участва лично.
Поддържа жалбата и направеното искане. Заявява, че изискването за
поставяне на знак Д21 е кумулативно с това да има съответна маркировка.
В съдебно заседание въззиваемата страна – заместник-кмет на СО, се
представлява. Процесуалният представител претендира наказателното
постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Изразява
становище за доказаност на описаното в АУАН и в НП административно
нарушение. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 07.03.2023 г. в 11:20 часа, в гр. София, на ул. „Ивайло”, срещу №
33, с посока към ул. „Владайска”, жалбоподателят С. Р. М. е паркирал
собствения си лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Е220 ЦДИ” с рег. №
СА 5074 ТХ на място, определено с пътен знак Д21 и допълнителни табели
Т17 и Т18, предназначено за паркиране на моторни превозни средства,
превозващи хора с трайни увреждания, но без положена пътна маркировка
върху мястото на паркиране. Изложените обстоятелства са установени от
Велислав И. и Д. Д. - служители при „Център за градска мобилност” ЕАД – гр.
София, които докладвали случая на А. Г. – инспектор контрол паркиране при
ЦГМ, който възприел значимите обстоятелства чрез видеовръзка, осъществена
в реално време чрез таблет, след което отразил тези обстоятелства в
констативен протокол, след което по разпореждане на Г. автомобилът бил
репатриран на специализиран наказателен паркинг „Подуяне”. На база
съставения констативен протокол и снимковия материал по случая Стоян
2
Николов – инспектор контрол паркиране съставил АУАН № 003613 от
07.03.2023 г. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствие на жалбоподателя и му е връчен на същия ден. В
законоустановения срок срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение не са постъпили писмени възражения. Въз
основа на така установените в акта за установяване на административно
нарушение факти и обстоятелства от заместник- кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност” е издадено НП № СОА23РД11-
348 от дата 05.04.2023 г., с което на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, във вр.
с чл. 178д от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на сумата от 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.
4 от ЗДвП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите Стоян Митков Николов, А. Г., Велислав И. и Д.
Д., както и от събраните по делото писмени доказателства: Акт за
установяване на административно нарушение серия А, бл. № 003613 от дата
07.03.2023 г.; заповед № СОА22РД09-3069/13.12.2022 г. на кмета на СО;
заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на СО; заповед № РД-09-
108/30.09.2022 г. на изпълнителния директор на "ЦГМ" ЕАД; трудов договор
№ РД-12-1П-89/15.10.2018 г.; длъжностна характеристика за длъжността
„инспектор, контрол паркиране”; снимки, инструкция; схема на организация
на паркирането от „Център за градска мобилност” ЕАД и протокол (решение)
№ 34 от 02.09.2014 г. на ПКТОБД при Столична община; констативен
протокол от 07.03.2023 г.; известие за доставяне.
От показанията на актосъставителя Стоян Митков Николов се
установява, че именно той е съставил процесния АУАН, както и че
автомобилът е репатриран на специализиран паркинг „Подуяне”. Установява
се, че неговият колега А. Г. е разпоредил принудителното преместване на
автомобила, а актосъставителят не е ходил на мястото на нарушението.
Свидетелят разяснява, че при установяване на нарушение, служителите които
са на място, чрез таблетна система, в реално време показват констатираното
нарушение, както сторили и в конкретния случай. При установяване на
нарушението се изготвят фотоснимки, които също се изпращат в реално време
на актосъставителя, който на базата на цялата информация издава разрешение
за преместване на автомобила.
3
От показанията на свидетеля А. Г. се установява, че именно той е
разпоредил преместването на конкретния автомобил, тъй като същият бил
спрял в половината от зоната на действие на пътен знак Д21. Свидетелят
добил представа за мястото на нарушението и за самото нарушение чрез
таблетна система, с която служителите които били на място предават в реално
време, обикаляйки автомобила и заснемайки обстоятелствата на нарушението.
От показанията на свидетеля Велислав И. се установяват всички
обстоятелства от обективна страна на нарушението – време, място и начин на
извършване. Установява се също, че на мястото където е бил паркиран
автомобилът е имало поставен знак Д21, но не е имало съответна за това
маркировка, а само леки остатъци от същата. Идентични обстоятелства се
установяват и от показанията на свидетеля Д. Д., който потвърждава липсата
на поставена пътна маркировка относно действието на знак Д21.
От приложената схема на организация на движението и паркирането
на ул. „Ивайло”, срещу номер 33, с посока ул. „Владайска” се установява, че е
налице 1 брой място, определено за паркиране за хора с трайни увреждания, за
което са надлежно поставени пътен знак Д21 („Място за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания”), както и допълнителни
знаци – табели Т17 (брой места, ) и Т18. 1 (указващ, че се извършва
принудително отстраняване на ППС).
Кореспондиращи с обсъдената схема и свидетелски показания са и
приложените снимкови изображения на заснетото нарушение, видно от които
МПС с рег. № СА 5074 ТХ на 07.03.2023 г. е било паркирано на място,
обозначено по съответния ред с пътен знак Д21 и указателна табела за едно
място, предназначено за паркиране на лица с увреждания. Видно от
изготвените цветни снимки, мястото, на което е бил паркиран автомобила, не
е било обозначено с пътна маркировка върху мястото на паркиране.
При установеното от фактическа страна съдът приема, че от
правна страна се установява, следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, с
оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
4
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, който е
съставен от компетентен орган – инспектор при „Център за градска
мобилност” ЕАД – гр. София, в рамките на материалната, териториална и
персонална компетентност на последния, съгласно законовата делегация на чл.
167, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, оправомощен със заповед № РД-
09108/30.09.2022 г. на изпълнителния директор на „ЦГМ” ЕАД. Със Заповед
№ СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на СО е възложена компетентност
на административно наказващия орган заместник-кмет на СО, направление
„Транспорт и градска мобилност”, според законовата делегация на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП.
АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица и при съставяне
на АУАН и издаване на обжалваното НП е спазена предвидената от закона
писмена форма, както и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на нарушение е изготвен при
условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, която норма гласи, че когато нарушението
е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и
в отсъствие на свидетели, но в конкретния случай АУАН е съставен в
присъствието на свидетеля А. Г., който вкл. е свидетел и на самото нарушение,
което възприел чрез видео-връзка в реално време, което е в съответствие с
изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя и му е връчен в същия ден, като в законоустановения срок
срещу съставения АУАН не са постъпили писмени възражения. Съдът не
установява да са налице нарушения на процедурата по съставяне и връчване
на акта за установяване на нарушение.
С АУАН на жалбоподателя е повдигнато обвинение за нарушение на
разпоредбата на 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, съгласно която паркирането е
забранено, освен в посочените в ал. 1 случаи, и на места, определени за хора с
трайни увреждания, което означава, че нарушение ще бъде извършено само
когато друго лице, което не страда от трайни увреждания, паркира на
обособено такова място.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят С. М.
е паркирал пътното превозно средство, посочено в АУАН и в НП на
5
посоченото място, определено посредством пътен знак за хора с трайни
увреждания, като същият не е притежавал съответен за това стикер
/разрешение/. Видно от приложените по делото доказателства процесното
паркомясто е било обозначено с пътен знак Д21 („Място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”), както и пътни
знаци Т 17 (брой места, в конкретния случай едно) и Т18. 1 (указващ, че се
извършва принудително отстраняване на ППС) в съответствие с Наредба № 18
от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с Наредба за
организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО).
Действително, в случая не е било изпълнено изискването на чл. 25 от Наредба
№РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията, местата за паркиране на автомобили
на хора с увреждания да се обозначават не само с пътен знак Д 21, но и с
пътна маркировка върху цялата площ на мястото на паркиране, изпълнена
на син фон с изображение в средата с международния символ за
достъпност, но при наличието на пътен знак Д21, липсата на маркировка не
влияе върху задължителното действие на знака. Липсата на положена
хоризонтална маркировка в участъка не дерогира задължението на водачите на
МПС да съобразяват поведението си с поставената вертикална сигнализация.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че управлявания от него
автомобил е бил извън обхвата на посочената зона, доколкото тези твърдения
се оборват, както от показанията на свидетелите И., Д. и Г., така и от
изготвените и представени по делото фотоснимки, видно от които процесния
автомобил е паркиран след поставения пътен знак Д 21, като наполовина е
паркирал в обсега на обособеното паркомясто за хора с увреждания.
По изложените съображения съдът приема, че в случая е налице
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, респ. административнонаказващият
орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Материалния
закон е приложен правилно, като наложената санкция е в установения от
закона фиксиран размер на сумата от 200 лева.
Не се установяват основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.
6
В обобщение на изложеното, съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
нарушителя и които да съставляват основание за отмяна на обжалваното НП.
Не се установяват да са налице и нарушения на материалния закон, с оглед на
което и предвид изложеното, атакуваното НП следва да се потвърди изцяло
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователна.
Доколкото е налице претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът приема, че следва да
уважи същата, тъй като издаденото НП е законосъобразно в неговата цялост.
Доколкото по делото са били проведени общо три открити съдебни заседания
с участие на процесуален представител на въззиваемата страна, както и
съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
следва да присъди възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.
63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, за заплащането на което следва да бъде
осъден жалбоподателят.
Предвид горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА23-РД11-348 от
дата 05.04.2023 г. на заместник- кмет на Столична община, с което на
основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местна
администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 178д от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), с което на С. Р. М., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение
на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН: **********да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от
7
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8