РЕШЕНИЕ
№ 3132
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213090 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-015927 от 29.07.2021
година началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на
АН. ТР. П., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева
на осн. чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.6
ЗДвП, наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за
извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.1 ЗДвП, наказание глоба в размер на
20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по чл.139,
ал.2, т.2 ЗДвП, наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185
ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП, и наказание глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по
чл.139, ал.2, т.4 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което го атакува с искане за отмяна. В жалбата се
излага оплакване за неправилно установена фактическа обстановка, като се
изтъква, че не е било налице престояване, а единствено спиране за качване на
клиент, както и оплаквания за нечетливост на АУАН, което лишава
жалбоподателя от възможност да узнае длъжността на посочените в него
служители.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява
лично, като поддържа искането за отмяна, като изтъква, че времето на
престояване е било 2-3 минути, а наред с това излага оплаквания от
продължителността на проверката и поведението на патрулния екип. След
възобновяването на съдебното следствие за събиране на писмени
доказателства, жалбоподателката не се явява в съдебното заседание, в което е
даден ход по същество.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят АН. ТР. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.София, ул.“В.” № 65, правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС
№ *********.
Жалбоподателят А.П. упражнявала дейност като таксиметров водач с
лек автомобил марка "Хюндай", модел "Соната" с рег. № СА **** НВ. На
13.06.2021г., около 20.45 часа, в гр. София, управлявания от жалбоподателя
автомобил се намирал на бул."Васил Левски" № 101, на по-малко от пет
метра след кръстовището с ул. "Искър", където автомобилът престоявал за
качване на клиенти. В същото време на мястото преминавал патрулен
автомобил на 05 РУ-СДВР, с водач свидетеля Е.Б.. Полицейският автомобил
предприел маневра обратен завой, но спреният таксиметров автомобил
ограничавал същата. Предвид на неправилното спиране на последния от
страна на полицейския патрул била предприета проверка на водача и
автомобила, включително оборудването на последния, при което се
констатирала некомплектност.
На място за съдействие бил повикан свидетелят И.Н.- командир на
отделение в 05 РУ-СДВР. Въз основа на съобщеното му от автопатрула и
изготвената от свидетеля Б. докладна записка, същият съставил акт за
установяване на административно нарушение серия АА, бланков № 773802, с
който на А.П. било повдигнато административно обвинение, за това, че на
13.06.2021г., около 20.45 часа, в гр. София по бул. "Васил Левски" № 101,
престоява на по-малко от пет метра от кръстовището с ул."Искър",
квалифицирано като нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и за това, че
не представя оборудване на автомобила- квалифицирано като нарушение на
чл.139, ал.2, т.1-4 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същата.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 21-4332-015927 от 29.07.2021 година началник група
при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на АН. ТР. П., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева на осн. чл.183, ал.4,
2
т.8 ЗДвП за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, наказание глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по
чл.139, ал.2, т.1 ЗДвП, наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на осн.
чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.2 ЗДвП, наказание
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за извършено
нарушение по чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП, и наказание глоба в размер на 20
/двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.2,
т.4 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Е.Б., И.Н., дадени в хода на съдебното
следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства –
АУАН № 773802/13.06.2021 година, наказателно постановление (НП) № 21-
4332-015927 от 29.07.2021 година, заповед за компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган, Докладна записка от
13.06.2021г., Справка –картон на водача АН. ТР. П., Акта за встъпване в
длъжност на наказващия орган, Удостоверение за заеманата от
актосъставителя длъжност, Заповед № 513з-6264/19.02.2020г. на директора на
СДВР както и показанията на свидетеля Васил Петров.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на
свидетелите Е.Б. и И.Н., като намира същите за логични, последователни и
вътрешнобезпротиворечиви, като те кореспондират както помежду си, така и
с останалия събран по делото доказателствен материал, по отношение
времето и мястото на извършената проверка, проверяваното моторно
превозно средство. Следва да се отчита факта, че свидетелят Н. не е очевидец
на проверката, като показанията му имат производен характер и отразяват
възприетото от свидетеля Б.. При все това същите са пряк източник на
информация за проверката и като такива от една страна безусловно
допринасят за разкриване на обективната истина в производството, а от друга
са средство за проверка показанията на свидетеля-очевидец. Тук обаче е
мястото да се отбележи, че независимо от постановката на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение няма
обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в производството по чл.59
и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния процес,
включително чл.14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване
дадено в т.7 на ППВС № 10/1973г. Предвид на това същия няма материална
доказателствена сила в производството по оспорване на наказателното
постановление, а следва да се цени единствено с оглед процесуалната
законосъобразност на административно-наказателното производство.
Що се отнася до показанията на свидетеля Петров, то макар да не са
налице основания за съмнение в изложеното от него, следва да се отчете
относително ниската им информативна стойност. При все това от същия се
потвърждават както факта, на проверката, така и спирането на таксиметровия
автомобил, управляван от жалбоподателата.
3
Най-сетне съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на
чл.283 от НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и
съдебното следствие.
Възприетата фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява
допустима.
Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314,
ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на
атакувания акт, независимо от посочените от жалбоподателя основания, се
явява частично основателна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 773802/13.06.2021 година, съставен от компетентен орган-
командир на отделение в сектор "Охранителна полиция" към 05 РУ-СДВР, в
рамките на материалната и териториална компетентност на последния.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се
съставят от длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл.
165, ал.1 от ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. Видно от
т.1.4 на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от структурите на
"Охранителна полиция" при СДВР и РУ в състава им, успешно положили
изпит по ЗДвП и КЗ. Видно от Заповед № 513з-6264/19.02.2020г. на директора
на СДВР, свидетелят И.Н., заемащ длъжност младши полицейски инспектор
се явява именно такова длъжностно лице, съгласно отразеното в заповедта за
успешно полагане на изпит.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно т.2.10 на посочената по-горе заповед
на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.42 от
ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на
свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови срокове.
При съставяне на атакуваното наказателно постановление, формално също не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, като то съдържа
предвидените в чл.57, ал.1 ЗАНН, реквизити.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 21-4332-015927 от
29.07.2021 година на СДВР на жалбоподателя АН. ТР. П. най-напред е
4
наложено наказание за допуснато нарушение по чл.98, т.1, т.6 от ЗДвП, а
именно нарушение на забраната за водачите на МПС да спират за престой
или паркиране на кръстовище или на по-малко от пет метра от такова, като в
конкретния случай деянието се е изразило в това, че на 13.06.2021г., около
20.45 часа, жалбоподателката е спряла управлявания от нея лек таксиметров
автомобил за престой на кръстовището на бул.“Васил Левски“ с ул. „Искър“.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
П. е ангажирана правилно. Лекият автомобил, управляван от нея- марка
„Хюндай“ с рег. № СА 0445 НВ е спрял за престой на посоченото
кръстовище, което не само е било забелязано от полицейски автопатрул при
05 РУ-СДВР, включващ и свидетеля Е.Б., очевидец на деянието, но и не се
оспорва от самия жалбоподател, като дори в жалбата се сочи, че
автомобилът, действително се е намирал на кръстовището за качване на
клиент. Посоченото поведение напълно съвпада с легалната дефиниция на
понятието „престой“, дадена в чл.93, ал.1 ЗДвП, а именно „Пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи в присъствието на водача“.
С оглед на това и доколкото престояването изрично е забранено в район
на кръстовище, то и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП. Нарушението е извършено виновно при
форма на вина умисъл, доколкото водачът е съзнавал обществено опасния
характер на своето деяние- нарушаване на правилата за престой, и пряко е
целял именно това- спиране за качване/слизане на пътник.
Съдът намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.11
ЗАНН вр чл.93, т.9 НК, който да обуслови приложението на чл.28 ЗАНН.
Извършеното не се отличава от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, напротив същото обективно е попречило на движението, в
частност на маневрата извършвана от патрулния автомобил. При това
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя П. по пункт 1
на наказателното постановление, като на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП,
предвиждащ санкция именно за неправилно престояване, каквото се явява и
настоящото нарушение, е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
Санкцията е определена в абсолютен размер, поради което съдът не дължи
подробно обсъждане на нейния размер. Предвид на изложеното
наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено.
На следващо място, със същото наказателно постановление № 21-4332-
015927/29.07.2021г., отговорността на жалбоподателката П. е ангажирана за
това, че превозното средство, което управлява не е оборудвано със
светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка, за което на основание чл.185 ЗДвП са й наложени четири отделни
наказания глоба в размер на по 20/двадесет/ лева всяко. Изложените в АУАН
5
и НП факти, касаещи посочените нарушения обаче не бяха установени по
категоричен начин от настоящия съдебен състав в рамките на проведеното
съдебно следствие. Отразените в наказателното постановление констатации
подлежат на доказване на общо основание с всички позволени от закона
доказателствени средства. В рамките на състезателното производство по
оспорване на наказателното постановление, наказващия орган не е ангажирал
доказателства в подкрепа на фактическите основания на своя акт.
Разпитаният по инициатива на съда свидетел-очевидец Е.Б., няма конкретно
съхранен спомен кои елементи от оборудването на автомобила са липсвали
или не са били представени от страна на жалбоподателката, като конкретика
не се съдържа и в изготвената от свидетелката докладна записка до началника
на 05 РУ-СДВР. Що се отнася до показанията на свидетеля Н., то същият
категорично заявява, че не е участвал в извършване на проверката на водача и
автомобила. При това от събраните писмени доказателства не може да се
установи по безспорен начин извършването нарушение, нито неговото
естество. Доколкото са налице данни, че жалбоподателката е отказала
съдействие въобще да бъде извършена проверката, то и не става ясно кои
елементи от оборудване на автомобила са липсвали, или пък се касае до
отказ да се изпълни полицейско разпореждане. Предвид на това като не се
установява по изискуемия от закона несъмнен начин, че по време на
проверката автомобилът не е бил оборудван със светлоотразителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, то и
вменените на жалбоподателя нарушения се явяват недоказани. Поради което,
наказателното постановление в тези му части, а именно пункт 2, 3, 4 и 5
следва да бъде отменено.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно
произнасяне.
Воден от изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-015927 от
29.07.2021 година началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, в
частта, с която на АН. ТР. П., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба
в размер на 50/петдесет/ лева на осн. чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП за извършено
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-015927 от
29.07.2021 година началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, в
частта, с която на АН. ТР. П., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба
в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за извършено нарушение
по чл.139, ал.2, т.1 ЗДвП, наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на
осн. чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.2 ЗДвП,
наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за
6
извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП, и наказание глоба в размер
на 20 /двадесет/ лева на осн. чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по чл.139,
ал.2, т.4 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7