№ 35640
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110111276 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Й. Д. К. срещу
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С определение от 29.02.2024 г. съдът указа на ищеца да острани
констатирани от съда нередовности на исковата молба. В изпълнение на
указанието, от ищеца е постъпила молба с вх. № 71593/05.05.2024 г., с която е
посочена цената на иска, като са конкретизирани отделните вземания, чиято
дължимост е отречена поради изтекъл давностен срок, а именно: 458,57 лева
главница, 582,55 лева законна лихва за периода от 23.11.2011 г. до 12.02.2024 г.,
153,96 лева неолихвяеми вземания, 125 лева присъдени разноски, 150 лева
разноски по изпълнителното дело и 685,30 лева такси и разноски съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
При извършена проверка на допустимостта на предявения иск, съдът
намира следното:
Съдът намира, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е недопустим в частта, в
която се иска признаването за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 150 лева разноски по изпълнителното дело и сумата от 685,30 лева
такси и разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК като
форма за искова защита на длъжника срещу изпълнението е несъществуването на
изпълняемото право на кредитора, облечено в изпълнителен титул, по който е
започнало принудителното му изпълнение, по причини, настъпили след
приключване на производството, в което е издаден актът, който се изпълнява.
Недължимостта на разноските в изпълнението следва да се счита за законна
последица от уважаването на отрицателния установителен иск, а при спор за
дължимостта им, процесуалният ред за оспорването и установяването, че
разноските по изпълнението не се дължат, е друг. Тези разноски се оспорват с
жалба по реда на чл. 436 ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а не с иск по
чл. 439 ГПК. Ето защо, претенцията за установяване на недължимост на сумата от
150 лева разноски по изпълнителното дело и сумата от 685,30 лева такси и
разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ е недопустима. В този
смисъл е напр. Решение 262892 от 02.09.2022 г. по в. гр. дело № 12126/2020 г. по
описа на СГС.
1
Исковата молба следва да бъде върната в тази й част, а производството по
делото – прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 67559/28.02.2024 г.
по описа на СРС, подадена от Й. Д. К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД в частта, в която се иска да бъде признато за установено между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 150 лева разноски по
изпълнителното дело и сумата от 685,30 лева такси и разноски съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, като ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищцата пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на ищцата.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане на разпореждането в законна
сила за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2