№ 1494
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501697 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 266269/25.10.2021г, постановено по гр.д.№ 1621/2021г. по описа на
СГС, е осъдена Столична община да заплати на Ю. Д. С. с ЕГН ********** по иск с правно
основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от
29.11.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за обезщетяване за
неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв.
Осъдена е Столична община да заплати на Ю. Д. С. по иск с правно основание чл.49 вр. чл.
45 от ЗЗД обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 3 940лв. Осъдена е
Столична община да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и партньори“ адвокатско
възнаграждение в размер на 855.80лв. Осъдена е Ю. Д. С. да заплати на Столична община
на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 146.91 лв.
Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ответника Столична община-„УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Решението е обжалвано от Ю. Д. С., чрез адв.Г.Ч. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция и е осъдена да заплати разноски с доводи, че е неправилно,
необосновано и немотивирано. Сочи, че по делото са доказани механизма на
произшествието, полученото увреждане/многофрагментарно счупване/ на лявата ръка,
причинната връзка между нападението на скитащите кучета, последвалото падане и
полученото в резултат на падането счупване на ръката на пострадалата. Сочи, че е
задължение на общината извършването на контрол над агресивни групи кучета и
поддръжката и ремонта на инфраструктурата-асфалтовото покритие на алеите, които се
намират до и между жилищните блокове в състояние, което да не създава опасност от
злополуки за живущите. Позовава се на ангажираните по делото свидетелски показания на
свидетеля Л.Г., който е бил очевидец на атаката на кучетата, така и на падането на ищцата.
1
Поддържа, че полученото счупване е довело до влошаване на качеството на живот на
ищцата-предизвикало е невъзможност за обличане и обслужване за дълъг период,
причинило е болки и други неудобства, отсъствие от работа, психически терзания и
притеснения. Поддържа, че от заключението по съдебно-медицинската експертиза се
установяват причинените увреждания-счупване на лявата лакътна кост в горната 1/3, което е
довело до затруднение на движенията на левия горен крайник за 11.5месеца, както и, че
пълно възстановяване няма да настъпи. Проведено й е било болнично и домашно-
амбулаторно лечение за 344дни, в който срок влиза и повторната операция и поставяне на
нов пирон, поради счупване на поставения първоначално. Изпитвала е неудобства, тъй като
не е могла да използва лявата си ръка за около 2 месеца след операциите и е имала
затруднения в обслужването в продължение на около 1 година. Допустимо е да претърпи и
трета операция. Сочи, че определеният размер на обезщетението от 5 000лв. е занижен и не
съответства на претърпените болки и страдания от две операции, при пожизнено увреждане
и стресови преживявания и болки за дълъг период от време. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до пълния предявен
размер.
По жалбата е депозиран писмен отговор от третото лице помагач на ответника
„УМБАСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД, чрез юрисконсулт В.В., с който е оспорило същата.
Посочило е, че по делото е установено осъществяването на елементите от фактическия
състав-противоправно бездействие на служители на общината, причинно-следствена връзка
между неизпълнение на задълженията от служителите на ответника за ремонт и поддръжка
на алеята и причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди. Счита, че
определеното обезщетение е справедливо по размер.
Решението е обжалвано и от Столична община, представлявана от юрисконсулт А.
И., в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 5 000лв., ведно със
законната лихва от 29.11.2019г до окончателното изплащане, за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3 940лв. и в частта за разноските. Излага доводи, че
Столична община-район „Младост” е изпълнила своите задължения по поддържане на
алеята, към датата на инцидента не са регистрирани сигнали от граждани, живущи в района,
за компрометирана настилка във въпросния участък, поради което събитието следва да се
разглежда като случайно, породено по обективни причини-спъване, подхлъзване, обувки с
износен грайфер и др. Поради посоченото сочи и, че съдът неправилно е приел, че не е
налице съпричиняване от страна на пострадалата. Поддържа, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен. По отношение на присъдената законна
лихва излага възражения, че същата се дължи от датата на завеждане на исковата молба, а не
от датата на инцидента. Поддържа, че вредите, причинени от проведената рехабилитация и
повторна операция в Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св.Анна”, се
дължат не за претърпения инцидент, а на счупен имплант-пирон, в резултат на действията
на медицинските служители на УМБАЛСМ „Пирогов”. Поради това разходите, направени за
втората операция, не следва да се присъждат. Претендира да се отмени решението в частта
му, с която са уважени исковите претенции, евентуално да се намалят присъдените
обезщетения до сумата от 500лв. за неимуществени вреди и до сумата от 1572лв. за
имуществените вреди.
Ответната страна по жалбата-Ю. Д. С. е оспорила същата с доводи, че е
неоснователна.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в
обжалваната част. Въззивните жалби са частично основателни.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
2
първоинстанционния съд и тя е следната:
Ищцата по делото-Ю. Д. С. е посочила, че на 29.11.2019г, около 6.30часа сутринта, е
излязла от входа на блок *** в жк”***”, в който живее, за да се качи в колата на зет си Л..
Срещу нея изскочила глутница кучета, скачали, лаели, насочили се към нея. Стресирана тя
се отклонила по алеята, която е срещу съседния вход, попаднала на изронена и
неподдържана част от нея, подхлъзнала се поради образувалата се кал на мястото на
изронения и липсващ асфалт и паднала, при което получила травматично счупване на лявата
ръка. Намиращите се наблизо съседи и зет й се притичали и й помогнали да се изправи след
падането и прогонили кучетата. Била приета в УМБАЛСМ „Пирогов” с диагноза : ”счупване
на горния край на лакътната кост-закрито, травматичен оток на ляв лакът, болка, ограничена
подвижност”. Извършена й е била хирургична операция. Била изписана на 5.12.2019г.
Направила разходи за медицински материали в размер на 3940лв. Изпитвала е силни болки,
не е могла да се обслужва самостоятелно поради претърпяна травма и се е нуждаела от
чужда помощ. Около 2 месеца след операцията ръката й е била болезнена и оточна, трудно
подвижна. Предписана й е била рехабилитация. Три месеца след счупването на ръката и
проведената рехабилитация не е имала пълен обем при разгъване на травмирания крайник.
След оплаквания от силни болки в оперираната ръка и след медицински преглед е
установено, че поставеният при операцията имплант /пирон/ е счупен и се налага втора
операция за отстраняването му и поставянето на нов пирон.
Била е приета на 25.02.2020г в УМБАЛ „Света Анна”-Клиника по ортопедия и
травматология за повторна операция, като болничният престой бил от 25.02.2020г до
28.02.2020г. Бил изваден счупеният имплант и поставен нов. Отново изпитвала болки,
страдания, неудобства и стрес. Била освидетелствана с Експертно решение №
1797/29.05.2020г, с което й е бил определен съответен процент на временно
неработоспособно лице с увреждане.
Изложила е доводи, че отговорна за качеството на инфраструктурата и за уличните
кучета е Столична община.
Претендирала е да бъде осъдена Столична община да й за плати обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на падане,
предизвикано от скитащи кучета и неподдържана асфалтова алея, в размер на 35 000лв. и за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 940лв., ведно със законната лихва от
29.11.2019г до окончателното изплащане на задължението.
Ответната страна-Столична община, представлявана от гл.юрисконсулт Л.Г. в СО –
район „Младост”, е оспорила твърденията на ищцата за претърпения инцидент, че същият се
дължи на действие или бездействие на служители на общината. Сочи, че не е постъпил
сигнал от живущите в района за компрометирана настилка на алея. Изложила е, че
инцидентът е следствие на случайно събитие, породен от обективни причини-спъване,
подхлъзване, износен грайфер на обувки. Алтерантивно, релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищцата и за завишен размер на претендираното обезщетение.
Възразила е, че проведената рехабилитация и повторна операция в Клиниката по
ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св.Анна” се дължи не на претърпения инцидент, а на
счупен имплант, поставен при първата хирургична намеса при действията на медицински
служители в УМБАЛСМ „Пирогов”.
Претендирала е да бъдат отхвърлени исковите претенции или в случай на уважаване
на същите да се определи обезщетение на основание чл.52 ЗЗД.
Третото лице–помагач на страната на ответника-„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД,
не е ангажирал становище по исковите претенции.
С решението първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за обезщетение
за неимуществени вреди за сумата от 5 000лв. като е приел, че е налице противоправно
3
поведение на служители на Столична община-неизпълнение на задълженията им за
поддържане на тротоари и алеи, причинени вреди на ищцата и причинна връзка между
същите и противоправното поведение. Приел е, че не е доказано възражението за
съпричиняване.
Въз основа на представената медицинска документация и заключението по съдебно-
медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила при падане на 29.11.2019г
следните травматични увреждания: счупване на главичката на лявата лъчева кост, счупване
на лява лакътна кост в горната 1/3, които са й причинили трайно затруднение в движенията
на левия горен крайник за 11.5месеца. Проведено е било следеното лечение: болнично - от
29 11 2019 г до 05 12 2019 г-6 дни, и от 25 02 2020 г до 28 02 2020 г - 3 дни или общо 9 дни;
домашно - амбулаторно - от 05 12 2019 г до 24 02 2020 г - 82 дни и от 28 02 2020 г до 16 11
2020 г -262 дни или общо 344 дни. По време на болничното лечение е оперирана–на 03 12
2019г. е извършено изваждане на главичката на лъчевата кост, наместване и фиксация на
лакътната кост с метална пластина, остеопластика; на 26 02 2020 г е направено - кръвно
наместване и фиксация на лакътната кост с метална пластина и винтове, остеопластика. По
време на домашно - амбулаторното лечение е провеждала контролни прегледи, превръзки и
рехабилитация. Описаните травматични увреждания са причинили на ищцата трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за 11,5 месеца. Ищцата е претърпяла
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след инцидента за 7-8 дни, а също
така за 7-8 дни след втората операция, болки с умерен интензитет за 11 месеца, болки с
малък интензитет и понастоящем при влошаване на времето, при по-голямо и по-
продължително натоварване на лявата ръка. Ищцата е имала неудобства, тъй като не е могла
да използва лявата си ръка за около 2 месеца след първата операция и втората операция и е
имала затруднения в обслужването с лявата ръка за около 1 година. Качеството на живот на
ищцата е било нарушено за около 1 година. С оглед характера, вида и местоположението на
травматичните увреждания на ищцата, възрастта й, вида на проведеното лечение, давността
на травмата и сегашното й състояние, вещото лице е посочило, че може да се приеме, че
пълно възстановяване няма да настъпи. Установените последици - оперативен белег по
задната повърхност на лявата лакътна става и горна 1/2 на лява предмишница 15 см и
ограничение на обема на движение на лявата лакътна става с 17 % ще останат пожизнено.
Ищцата би могла да изпитва болки в левия лакът при влошаване на времето, при по- голямо
и по-продължително натоварване на левия горен крайник за около 3 г от инцидента. Към
момента на изготвяне на експертизата ищцата може да се самообслужва с лявата ръка.
Възстановителният период след първата операция е продължил до втората операция, а този
за втората операция е продължил 7,5 месеца. Описаните травматични увреждания биха
могли да бъдат получени по начин, описан в исковата молба.
По делото са представени писмени доказателства за извършени медицински разходи
за лечението на пострадалата- фактура от 11.02.2020г. за 30.00 лева с касов бон, Фактура от
15.12.2019г. за 15.00 лева с касов бон; фискален бон, издаден от УМБАЛСМ „Пирогов” на
15.12.2019г., за 15.00 лв.; фискален бон за 40.00 лева за първичен преглед от 13.05.20г.;
фиксален бон за 25.00 лева за медицински преглед от 12.05.20г.; два броя фискални бонове-
за 33.76 лв. и за 7.80 лева и рецептурна бланка от 28.02.20г.; фискален бон за 12.00 лева от
14.01.20г. от „Пирогов”; фактура от 14.01.2020г. за 12.00 лева с касов бон; фискален бон за
1527.00 лева от 04.12.2019г. и фактура за същата сума с касов бон; фактура от 26.02.2020г. за
2250.00 лева от МБАЛ „Св.Анна” с касов бон, като според вещото лице същите са били
необходими за лечението на получените на 29.11.2019г травматични увреждания.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. Д., зет на
ищцата, който е дал показания, че на 29.11.2019г е отишъл да вземе ищцата, за да гледа
децата му. В 6:45 часа, преди да отиде на работа, паркирал колата си, изчакал я и видял, че
излиза от нейния вход. Тя продължила да крачи към него и трябвало да мине по алеята пред
входа и да излезе към пътя, където бил паркирал. Когато тя наближила, се чул кучешки лай.
4
Забелязал, че на няколко метра от нея, около 2-2,5 метра, приближавали три големи кучета и
силно я лаели. Тя не предизвикала агресията на кучетата, вървяла съвсем нормално по
алеята. Било сумрак, почти не се виждало, нямало и осветление пред входа, в края на месец
ноември. Когато чул този лай, погледнал тъща си, тя точно се свлякла, когато идвала по тази
алея към неговата кола, на 4 метра пред него. Излязъл веднага, отишъл да помогне, кучетата
се разбягали. Тъща му паднала напред и била с охлузвания от падането. Кучетата били
агресивни, към нея се движели, в нейната посока и тя забързала крачка, за да избегне
ситуацията на нападението. Кучетата не докоснали тъща му, тъй като той бил много близо и
много бързо излязъл от колата. Ищцата в уплаха забързала крачка към него и в тъмнината
попаднала в дупка на алеята, която е пред блоковете, където паркират автомобили, но била
неподържана и не е поправена все още.
Опитала се да се изправи, опряла се на счупената ръка – лявата, и казала: „потъва
земята под мене, не мога да се изправя“. Тя се опитвала със счупената ръка да се изправи,
още не била разбрала какво се е случило. Дошъл още един човек да помогне, вдигнали я,
видели, че ръката й не е добре, ищцата започнала да усеща болки и отишли до болница
Пирогов, където било установено, че ръката й е счупена. Дал е показания, че ищцата се е
възстановявала около три месеца, извършена й е била рехабилитация. Впоследствие е
възстановила по-голяма част от движенията си, но не всички, не е същият човек, какъвто е
била преди падането. Изпитвала е голям стрес, когато децата я приближат от страната на
счупената ръка.
Свидетелят П. М. С., съпруг на ищцата, е дал показания, че е разбрал за инцидента от
зет си. Отишъл в болница „Пирогов” и я видял в легло в коридора, където е лежала в не
добро състояние. Била е много притеснена. Била е оперирана на петия ден. Изпитвала е
болки и е пиела болкоуспокояващи. В края на месец февруари е почувствала остри болки и е
било установено, че планката, която е поставена в лакетната става, е счупена, поради което
се е наложило втора операция. Той й е помагал да се обслужва, тъй като тя не е
можела.Ползвал е болнични чрез ТЕЛК. Върнала се е на работа след една година и два
месеца. Продължава да не може да се обслужва пълноценно, да носи, да извършва въртеливи
движения с ръката, да се подпира.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител на ответника, да
е при или по повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди
виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са
му причинени поради виновното поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По делото се установява, че ищцата е счупила лявата си ръка при падане на алея до
блок *** в жк”Младост”. Механизмът на увреждането се установява от показанията на
5
свидетеля очевидец Л. Д.. Ответната страна е въвела възражения, че увреждането може да е
настъпило и по друг начин, което е следвало да се установи чрез пълно и главно доказване,
за да се изключат други хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин,
различен от твърдения. /Така Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011
г., IV г. о., ГК/
От показанията на свидетеля се установява, че процесната алея е била в лошо
състояние, имало е дупка, поради което е настъпило падането на ищцата.
Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата - задължението за поддържане на
тротоарите, респективно свързващите пешеходни алеи между блоковете, е на общината. В
чл.30, ал.3 от ЗП и чл.48, т.2, б.”б” ППЗП на общината е възложено изграждането, ремонтът
и поддържането на тротоарите и алеите. При констатирано неизпълнение, за да се освободи
от отговорност, тя трябва да докаже, че е възложила изпълнението му на друг. Причинно-
следствената връзка между причинените вреди и противоправното поведение на ответника
се установява и от съдебно-медицинската експертиза. Поради това следва да се приеме, че са
налице условията за ангажиране на отговорността на ответника за причинените вреди на
пострадалата.
Доводите, че противоправното поведение на ответника се изразява и в това, че е
допуснал безстопанствени кучета да се движат между блоковете дори и да се приеме, че е
доказано, не може да се установи връзка с причинените вреди, тъй като самата ищца е
посочила, че кучетата са били причина само да се отклони по съседната алея, където е
настъпил инцидентът.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените
на ищцата болки и страдания. Установи се, че ищцата е получила счупване на главичката на
лявата лъчева кост, счупване на лява лакътна кост в горната 1/3, които са й причинили
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за 11.5месеца. Извършени са й
били две операции, имала е престои в болнични заведения, домашно лечение, проведена
рехабилитация. Претърпяла е болки и страдания, не е можела да се обслужва сама и е имала
нужда от чужда помощ, не е възможно да настъпи пълно възстановяване-пълен обем на
движение на увредената ръка. Била е на 65 години към датата на инцидента. Следва да се
съобрази, че ще бъде извършена и трета операция за изваждане на остеосинтезата.
Поради това следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, ведно със законната лихва от 29.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Този размер съответства на икономическите условия към 2019г и съдебната
практика за подобни увреждания. Възражението за началния момент на дължимост на
лихвата за забава от датата на исковата молба е неоснователно. Същата се дължи върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, тъй като съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите върху
обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не
мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 29.11.2019г. до окончателното изплащане.
Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди е основателен. Претърпените имуществени вреди се изразяват в разходи
за лечението на ищеца, които са безспорно доказани с представените по делото платежни
документи за сумата от 3 940лв. Лихвата са направените разходи се дължи от датата на
извършването на същите, а именно по фактура от 11.02.2020г. за 30.00 лева с касов бон,
Фактура от 15.12.2019г. за 15.00 лева с касов бон; фискален бон за 40.00 лева за първичен
преглед от 13.05.20г.; фиксален бон за 25.00 лева за медицински преглед от 12.05.20г.; два
броя фискални бонове-за 33.76 лв. и за 7.80 лева.; фискален бон за 12.00 лева от 14.01.20г. от
„Пирогов”; фактура от 14.01.2020г. за 12.00 лева по фискален бон за 1527.00 лева от
6
04.12.2019г., по фактура от 26.02.2020г. за 2250.00 лева.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, релевирано от ответника,
е недоказано и следва да се отхвърли.
Поради различия в изводите на двете инстанции, следва да се отмени частично
решението на първата инстанция в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 5 000лв. до 30 000лв. и следва да се уважи исковата
претенция за разликата от 5 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва от 29.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, както и относно началния момент на дължимост на
лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди, като се постанови, че същата
се дължи от датата на извършване на съответните разходи за медицинско лечение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена
Столична община да заплати на Ю. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 498лв. за разноски за
държавна такса и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. АД „В., У. и партньори“ сумата от
1186.90лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и
допълнително сумата от 374лв. за пред първата инстанция.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена Ю. Д.
С. с ЕГН ********** да заплати на Столична община сумата от 51лв. за разноски за
юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена Ю. Д. С. с ЕГН
********** да заплати на Столична община сумата за разликата от 42лв. до 146.91лв. за
разноски пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266269/25.10.2021г, постановено по гр.д.№ 1621/2021г. по
описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция на Ю. Д. С. с ЕГН
********** срещу Столична община по иск с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата от 5 000лв. до 30 000лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 29.11.2019г. до окончателното й изплащане,
В ЧАСТТА му, с която е присъдена лихва за забава върху обезщетението за имуществени
вреди от 29.11.2019г., В ЧАСТТА му, с която е осъдена Ю. Д. С. с ЕГН ********** да
заплати на Столична община сумата за разликата от 42лв. до 146.91лв. за разноски пред
първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД Столична община ДА ЗАПЛАТИ на
Ю. Д. С. с ЕГН ********** по иск с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на разликата от 5 000лв. до 30 000лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 29.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Д. С. лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди, както следва: по фактура от 11.02.2020г. за 30.00 лева,
по Фактура от 15.12.2019г. за 15.00 лева, по фискален бон за 40.00 лева за първичен преглед
от 13.05.2020г.; по фиксален бон за 25.00 лева за медицински преглед от 12.05.20г.; по два
броя фискални бонове-за 33.76 лв. и за 7.80 лева, по фискален бон за 12.00 лева от
14.01.2020г., по фактура от 14.01.2020г. за 12.00 лева; по фискален бон за 1527.00 лева от
04.12.2019г., по фактура от 26.02.2020г. за 2250.00 лева до окончателното изплащане на
сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е уважена исковата претенция по
чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 5 000лв., ведно
7
със законната лихва върху тази сума от 29.11.2019г. до окончателното й изплащане и в
частта му, с която е уважена исковата претенция за имуществени вреди за сумата от 3 940лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Столична община ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Д. С.
с ЕГН ********** сумата от 498лв. за разноски за държавна такса и на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. АД „В., У. и партньори“ Булстат ********* сумата от 1186.90лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и допълнително сумата от 374лв. за
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ю. Д. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Столична община сумата от 51лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на Столична община-
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8