Р Е Ш Е Н И Е
№ 441
12.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: П. Вунов
Биляна Икономова
секретар: Мария Койнова
прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия П.
Вунов АНД(К) № 1166 по описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на ВПД Началник на РУ – Димитровград в ОДМВР - Хасково против
Решение № 162/16.11.2022 г., постановено по АНД № 20225610200393 по описа за
2022 година на Районен съд - Димитровград.
В касационната жалба
са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие
с материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд изменил издаденото
от него Наказателно постановление (НП) № 22-0254-000478/03.08.2022 г., тъй като
приел извършеното нарушение за маловажно с оглед ниската му обществена
опасност, осъществено на междуселски път, а пък нарушителя бил с добри
характеристични данни, като в последните 15 години нямал нарушения на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), но съгласно чл. 189з ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагал
чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение №162/16.11.2022 г., постановено по АНД №
20225610200393 по описа за 2022 година на Районен съд - Димитровград, и да се
постанови друго, с което да се потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба
- П.К.Т., изразява становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага
решението на районния съд като неправилно да бъде отменено и да бъде потвърдено
НП.
По делото е
постъпила и частна жалба (наименувана само „Жалба“) от П.К.Т. против
Определение № 10/27.01.2023 г. по АНД № 20225610200393 по описа за 2022 година
на Районен съд – Димитровград, с което е оставено без уважение искането му за
изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.
В частната жалба
се твърди, че атакуваното определение било неправилно, тъй като от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022 г. било видно,
че П.Т. заплатил в брой адвокатски хонорар в размер на 300 лева на адв. Т.М., а
доколкото с Решение № 162/16.11.2022 г. било отменено процесното НП, то
горепосочената сума следвало да му бъде присъдена.
Ответникът по
частната жалба - ВПД Началник на РУ – Димитровград в ОДМВР - Хасково, не изразява
становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на частната жалба, поради което предлага определението на районния
съд да бъде потвърдено.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява основателна, но по съображения, различни от изложените от касатора.
Обжалваното
решение е недопустимо.
Съгласно т. 1 на
Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г. на ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, надлежна въззиваема страна при обжалване и протестиране
на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 ЗАНН е само и единствено наказващият орган.
В конкретния
случай съдебното производство пред районния
съд е
образувано по жалба на П.К.Т. срещу НП № 22-0254-000478/03.08.2022 г. на ВПД Началник РУ в ОД на МВР – Хасково, РУ – Димитровград, поради което именно този наказващ орган е следвало да
бъде конституиран и призован като
надлежна страна в процеса по оспорване на издаденото от него НП.
С Разпореждане № 602/03.10.2022 г.
въззивната инстанция е постановила да се
призоват
„жалбоподателят, ПРБ, актосъставител и свидетелите, посочени в АУАН“. В списъка на призованите лица по делото за откритото съдебно заседание на 25.10.2022 г. като административнонаказващ орган е посочено РУ „Полиция“ – Димитровград, като по аналогичен начин е отбелязан и в
Протокол № 564/25.10.2022 г. от същото с.з.
При това положение се налага изводът, че производството
пред контролирания съд е проведено срещу
ненадлежна страна (РУ –
Димитровград към ОД на МВР - Хасково, вместо Началник РУ в ОД на МВР – Хасково, РУ - Димитровград), което води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй
като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на
постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а
от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу
административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната
страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е
разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Т. е. в тази
хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да
защити правата си.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК,
във вр. с чл. 63в ЗАНН порочният съдебен акт следва да бъде обезсилен,
а делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд
- Димитровград, който трябва да
конституира надлежния ответник и да разгледа делото с негово участие. В
този смисъл е и т. 2 на цитираното по- горе тълкувателно постановление.
При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК,
във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за
водене на делото пред Административен съд - Хасково.
С оглед формирания извод за недопустимост на обжалваното решение и връщане на делото на районния съд, частната жалба се явява основателна, но отново по съображения, различни от изложените в нея. Това е така, защото отговорността за разноските по делото е обусловена от изхода на повдигнатия спор, в случая той не е разрешен по същество. В този ред на мисли не би могло да се остави в сила определение, постановено по искане за изменение на решение в частта му за разноските, след като самото решение е обезсилено. Ето защо Определение № 10/27.01.2023 г. следва да бъде отменено, като при новото разглеждане на делото районният съд дължи произнасяне по претенциите и за тези разноски.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 3 и
чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 162/16.11.2022 г., постановено по АНД № 20225610200393 по описа за 2022 година на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Димитровград при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОТМЕНЯ Определение № 10/27.01.2023 г., постановено
по АНД № 20225610200393 по описа за 2022 година на Районен съд – Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.