РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 16.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 112 по описа за 2022 година на съда, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на
МВР гр.Ловеч, чрез гл. юрисконсулт Р. Р.,
против решение № 140 от 19.07.2022 година, постановено по наказателно
административен характер дело № 1115 по описа за 2021 година на Ловешкият
районен съд, с което е отменен Електронен фиш серия Г № 0033198 на ОД на МВР
Ловеч за налагане на имуществена санкция на „****” ЕООД, гр. София, ЕИК ****
представлявано от Е.М.Б. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 във вр. с чл.638 ал.4
във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, на основание чл.638 ал.4
във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, в размер на 2000.00 лева,
като незаконосъобразен.
В касационната жалба са наведени
доводи, че съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Касационният жалбоподател, счита за погрешни изводите на съда относно липсата на
коректно описание на извършеното административно нарушение. Счита, че органът
максимално се е постарал да конкретизира правната квалификация на нарушението
спрямо описанието на същото. Счита за необоснован и неправилен извода на съда,
че законодателят прави ясно разграничение между нарушението на чл. 483, ал.1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като счита, че няма две различни нарушения,
а нарушението е едно несключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е вменено в задължение на
собственика на МПС. Оспорва присъденото адвокатско
възнаграждение от 900 лв. като прекомерно за такъв вид дела, като счита, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, като моли алтернативно да
се намали размера на адвокатското възнаграждение. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено
и постановено друго, потвърждаващо електронния фиш.
Връчен е препис от подадената касационна
жалба на ответника „****” ЕООД, гр.
София, ЕИК **** представлявано от Е.М.Б., който в предоставения му 14-дневен
срок е депозирал отговор на касационната жалба, чрез адв. Д.В..
В съдебно заседание касаторът ОД на МВР гр.Ловеч, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалният си
представител адв. В. оспорва жалбата като поддържа отговора и претендира
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по
представения Списък. В
депозиран по делото писмен отговор на касационна жалба и по същество изразява становище, че решението на
първоинстанционният съд е валидно, правилно и законосъобразно. Излага, че е
доказано сключването както на самата застраховка, така и с изрично писмо на ОД
на МВР Ловеч е потвърдено наличието на валидна сключена ЗЗГОА на процесното МПС
за периода, за който същото е било санкционирано неоснователно. Моли да остане в сила постановеното решение
като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и
пледира да остане в сила постановения съдебен акт. Счита, че в първоинстанционното
производство е бил изяснен обстойно и окончателно със събраните доказателства
обстоятелството, че по отношение на конкретния автомобил е имало издадена
застрахователна полица и то няколко месеца преди извършената проверка и
констатираното нарушение.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени
събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна
страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу
решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона
по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Предмет на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е
бил издаден от ответника
електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция серия Г № 0033198 на ОД
на МВР Ловеч, с който на ответника за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1
във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, е
наложено на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461
т.1 от КЗ, административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00
лева.
В процесния ЕФ е констатирано, че на 04.03.2021 г. в 16:56
часа в обл.Ловеч, ПП I-4, км.24+500, с.Сопот, с
посока на движение към гр.Варна е установено и заснето управлението на МПС с
АТСС ARH CAM S1, Юридическо лице,
притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е
спряно от движение, не е сключило договор за ЗЗГОА, с МПС „МАН" с рег.№ ****е
установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано
техническо средство/система 11743с0.
За да отмени процесният
електронен фиш районния съд се е позовал на редовно събраните по предвиденият в
НПК процесуален ред
доказателства, въз основа на които е приел, че са допуснати нарушения на процесуалните
правила, като в електронният фиш не е описано точно извършеното
от жалбоподателя административно нарушение и е налице противоречие между
обстоятелствената и санкционната част на ЕФ. Приел е, че предвид на констатираните несъответствия между описаното
нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава
неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение,
което се твърди, че е осъществено от наказаното лице и са довели до ограничаване правото на защита на
дружеството - жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Първоинстанционният съд е
установил, че за процесният автомобил е имало сключена валидна застраховка
гражданска отговорност, вследствие на което е приел, че не е извършено
нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФ и неправилно е ангажирана
отгвороността на ответника.
Решението е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя мотивите на решаващият съд, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание
чл. 221 ал.2 от АПК.
Правилни са
изводите на РС за
незаконосъобразност на издаденият електронен фиш, поради допуснати нарушения на процесуалните
правила с оглед констатираните несъответствия между
описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма.
Видно от ангажираните в
електронният фиш правни текстове законодателят разграничава нарушенията по
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и по чл.638 ал.4 от КЗ, като първото е формално и
наказуемо по чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в
РБългария на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По отношение съставомерността на деянието по ангажираният текст на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е без правно значение
дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение
на задължението за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност” от лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Съставът на нарушението по другият посочен текст на чл.638 ал.4 от КЗ е различен, т.к. деянието е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В процесния ЕФ е допуснато смесване на съставите на двете различни нарушения, което е
недопустимо.
Административнонаказателната отговорност при нарушение
на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, респективно наказателно
постановление /чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ/. Фактическата установеност по делото сочи, че в процесният
случай се касае за друга процедура,
регламентирана в нормата на чл.647 ал.3 от КЗ, при която законодателят е
въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите; за налагане на
съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер
глоба или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение
на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото
правило, въведено в чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ.
Правилни са изводите на
районният съд при така констатираните
несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и
санкционната норма,
че остава неясна волята на
административнонаказващия орган относно
конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Същите обосновават процесуални
нарушения и такива на материалния закон, ограничават правото на защита на
наказаното лице и незаконосъобразност на издаденият електронен фиш.
При описанието на нарушението, от правна страна винаги
е необходимо да се посочат и съставомерните признаци
на инкорпорираните норми, за да е ясна правната квалификация. В противен случай
не става ясно в какво се изразява нарушението и правото на защита на наказаното
лице е ограничено,
тъй като не може да бъде
реализирано в пълен обем.
Необоснована се явява преценката, послужила
за издаване на обжалвания електронен фиш при липсата на каквито и да било
доказателства за направена проверка има ли сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за процесния автомобил. Изисканата от РС в проведеното съдебно производство
справка от Гаранционен фонд установява по безспорен начин, че е налице сключена
и активна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарния автомобил към дата
04.03.2021 г., поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като
визираното в него нарушение не е извършено.
Първоинстанционният
съд служебно е събрал всички относими по делото доказателства, анализирал е
фактическата обстановка и обосновано с доказателствата е приел, че не е
извършено нарушението, за което е издаден обжалвания електронен фиш и неправилно
е ангажирана отговорността на ответника.
Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав
приема, че в решението си първоинстанционният съд е стигнал до
правилния извод за незаконосъобразност на оспорения пред него
електронен фиш.
Правилно РС е приел за
неоснователно възражението за прекомерност на присъденото на ответника в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е над предвидения размер в разпоредбата на чл.18,
ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и независимо, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, не са налице основания за намаляване размера на
сторените разноски, като се вземе предвид изготвената жалба, за което се следва
възнаграждение по чл.18, ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. /, че делото е разгледано в три съдебни заседания /съотв.
възнаграждение по чл.14 от Наредба №1/09.07.2004 г./ и процесуалният
представител на жалбоподателя е проявил активност при събиране на относими към
предмета на делото доказателства.
С оглед на изложеното, съдът счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от
НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, които да водят
до неговата отмяна.
При този изход от спора се явява основателна претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 740 лв.,
съгласно представено
по делото пълномощно, списък на разноските, фактура и платежно нареждане за кредитен превод, като не е направено и
възражение от жалбоподателят за прекомерност на разноските за тази съдебна
инстанция.
Мотивиран
така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с
чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 от
19.07.2022 година постановено по наказателно административен характер дело №
1115 по описа за 2021 година на Районен
съд Ловеч.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч да заплати на „****”
ЕООД, гр. София, ЕИК **** представлявано от Е.М.Б., разноски по делото в размер на 740
/седемстотин и четиридесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.