№ 266
гр. ЛЕВСКИ, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20254410100325 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №
813824/01.08.2023г., сключен между С. Д. П. и „Креди Йес“ ООД, както и
установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка – чл. 8 от Договора за паричен заем №
813824/01.08.2023г., сключен между С. Д. П. и „Креди Йес“ ООД.
Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищцата сумата от 50 лв., получена без основание по
договор за паричен заем № 813824/01.08.2023г.
В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес
****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен,
против: „Креди Йес" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В.И..
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2023 г. между С. Д. П. и
ответното дружество „Креди Йес" ООД е сключен Договор за паричен заем
№813824, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 800
лева за срок от 9 месеца, че за ползване на сумата, кредитополучателят дължи
на кредитодателя възнаградителна лихва с месечен лихвен процент 3.330 %
(чл. 3, ал. 7. от договора). Годишният процент на разходите по кредита бил
изчислен на 48.100%. и че съгласно чл. 3.3, ал. 5 изрично било посочено, че в
ГПР не се вземат предвид разходите, които Заемателят заплаща при
1
неизпълнение на задълженията си по договора. Според договора, общата
дължима сума от потребителя била в размер на 939.01 лева. Чл. 6 от договора
предвиждал, че същият следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ на
условията на чл. 10, ал.2, т.1 от ОУ към договора за заем. При неизпълнение,
кредитополучателят дължал неустойка в размер на 689.99 лева съгл. чл. 8 от
договора, която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната
вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.
Ищцата счита, че тя в качеството й на потребител по договора за
потребителски кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви и
неустойки, тъй като договорът за потребителски кредит бил нищожен.
Относно нищожността на договора и конкретни клаузи от него навежда
съображения, според които неустойката за непредставяне на обезпечение по
договора представлявала скрито възнаграждение, което е свързано с
оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита
неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Счита, че самата разпоредба на
чл. 3. 3., ал. 5 от договора показвала, че неустойката не е включена в ГПР,
както и самият размер на неустойката спрямо размера на кредита и
договорната лихва били достатъчни, за да се направи извод, че посоченият в
договора ГПР не е действително прилаганият. Счита, че включването на
неустойката в ГПР процентът на ГПР значително ще надхвърли този, посочен
в договора за кредит. Счита, че са нарушени разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, кредитодателят нарушавал
посочената законова разпоредба и въвеждал потребителя в заблуждение. ГПР
следвало да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира
правата на потребителя, който да има възможност реално да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Тези аргументи водели
до извод за недействителност на договора на специалните основания в чл.22
ЗПК. Всеки разход, който не бил включен при изчисляване на ГПР, но
представлява възнаграждение на кредитора, представлявал нарушение на чл.
10а, чл. 19 ЗПК, което водело до невъзможност потребителят да разбере как е
сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което водело до
липса на посочен ГПР, което от своя страна влечало недействителност на
договора. В този смисъл било и решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22, както и посочената съдебна практика. Навежда аргумент, че на
следващо място клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем №
813824/01.08.2023г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
689.99 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 24 от ЗПК.
Навежда аргументи, че според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
2
В допълнение посочва, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 8 от
Договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като с договора се задължавал
потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. В случая претендираната неустойка била в
размер почти 86% от договорения кредит. Оскъпяването на кредита чрез
заплащане на неустойка в размер почти 86% от главницата представлявало
нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, целта на който
бил да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за
сметка на другата.
Посочва, че прекомерно високият размер на неустойката не можел да се
обоснове с твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с
предоставянето на кредит на лице, което не е осигурило поръчител или гарант,
доколкото в глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.
Клаузата на чл. 8 от Договора, според който се дължи неустойка в размер
на 689.99 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечения, прехвърляла риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело
до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение представлявала
типичен пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и
целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по
тълк. дело №1/2009г., ОСТК, според което, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Счита за очевидно, че плащането на сумата по предвидената с договора
неустойка цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради
което тази клауза противоречала на добрите нрави и целяла заобикаляне на чл.
33, ал. 1 ЗПК.
Искането е съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на Договор за паричен заем № 813824/01.08.2023г.
В условията на евентуалност, моли съдът да прогласи нищожността на
клаузата за неустойка - чл. 8 от Договор за паричен заем №
813824/01.08.2023г., сключен между ищцата и ответника.
Отправя искане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъдите
ответника „Креди Йес" ООД да върне на С. Д. П. сумата от 50.00 лева -
получена без основание по Договор за паричен заем № 813824/01.08.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата.
3
Претендира направените деловодни разноски, като моли на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да присъди на адвокат Й. В. М., за
оказаната безплатна правна помощ на материално затруднения ищец
адвокатско възнаграждение, определено от съда, което да бъде платено на
адвоката от ответната страна.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника.
Становището на ответника е, че на 01.08.2023г. между ищцата и
ответника е сключен договор за паричен заем № 813824/01.08.2023г. с изрично
и ясно посочени параметри по договор в чл.З от същия. Към момента на
сключване на договора ищцата е издала в полза на „Креди Йес" ООД ценна
книга и не е предоставила гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал.
2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от
договора било посочено, че в случай, че заемателят не предостави
договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му, или
предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и
т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен
план към договора за паричен заем. Заемателят се запознал с погасителния
план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост
от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора.
Неразделна част от договора за паричен заем били и приложените Общи
условия по договора, с които заемателят също се запознал и съгласил, за което
свидетелствал положеният подпис на всяка от страниците. Според ответника
договорът за заем бил валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е
влияел на формирането на заема със заемодателя, запознал се е изрично и е
подписал договора за заем и всички приложения към него, както и
документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната
сума от заемодателя. Ответникът прави извод, че процесният договор е изцяло
валиден и сключен в свободата на договарянето между страните. С. Д. П., като
заемател предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на
подаване на исковата молба, била погасила предсрочно кредита, като е
заплатила сума в общ размер на 1 629,00 лв.
Възражения относно нищожност на договора:
1. Относно размер на ГПР
Посочва, че съгласно чл. 3, т.5 от договора, ГПР по заема е в
императивно определената законодателна рамка и според законовата
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.
Навежда аргумент, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. З, т.1 от ЗПК
при изчисляване на ГПР не следвало да се включва размерът на неустойката,
която по своята същност представлявала разход, който потребителят следва да
заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на
4
обезпечение по договора за заем. В разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и
разбираемо било посочено как точно се изчислява ГПР, поради което счита
твърденията на ищеца в тази връзка за неоснователни.
2. Относно твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8
от договора за паричен заем, счита за НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ,
поради подробно изложени аргументи, според които условията на клаузата на
чл. 8 от договора за заем били индивидуално уговорени, което било станало с
прякото влияние на потребителя. Условията уговорени в чл. 8 от процесния
договор били ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаряла
неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема.
Конкретният размер на неустойката за неизпълнение бил индивидуално
определен в договора и не можел да се приема за бланкетна клауза при
посочените аргументи, според които клаузата на чл. 8 била договорена между
страните по договора за заем, чрез която същите постигнали споразумение за
дължимост на неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ;
това споразумение било постигнато в израз на доброволно формираната воля
на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне.
Размерът на неустойката бил изначало определен до точно фиксирана и
определена от страните сума, без от длъжника да се търси нещо в повече. Към
момента на сключване на договора заемателят бил съгласен с тази неустойка,
изразил е своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част
от нейния размер. Същата се дължала поради липсата на надлежно
обезпечение.
Посочва, че законната лихва за забава била уредена в чл. 86 ЗЗД и имала
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата на
неизпълнението. Позовава се на ТР№1/2009г, постановено по т.д. 1/2009г. като
счита, че клаузата на чл. 8 от договора е изцяло законосъобразна, действителна
и не противоречи на закона и не противоречи на закона и добрите нрави.
Възразява против уважаване на искането за назначаване на ССЕ,
предвид на представения отговор с подробна информация за броя на
плащанията и начина на разпределянето им.
Възразява против допускането на искането по чл. 83, ал.2 ГПК.
Възразява против искането на процесуалния представител на ищцата за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, тъй
като нямало данни за необходимост за прилагане на конкретната законова
разпоредба. Доколкото не били представени относно материална затрудненост
на ищцата, нямало основание за осъществяване на безплатна правна помощ от
страна на процесуалния представител.
При условията на евентуалност възразява против размера на
претендираното от процесуалния представител на ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение, което счита за прекомерно, с оглед фактическа и
правна сложност на делото.
Искането е съдът да от отхвърли подадената от С. Д. П. искова молба
5
срещу „Креди Йес" ООД, като неоснователна и недоказана.
Съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения
иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД, със следния петитум: съдът да
постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД
ответникът да върне на ищцата сумата от 829,00 лв., получена без основание
Договор за паричен заем №813824/01.08.2023г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
пълното й изплащане.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а и от представения по делото договор за паричен заем №
813824/01.08.2023г. се установява, че между страните по делото е възникнало
облигационно отношение, по силата на което ответното дружество „Креди
Йес" ООД е предоставило на ищеца потребителски кредит в общ размер 800
лв. със срок от 9 месеца, размер на погасителна вноска 104,33 лв., ГПР
48,100%, месечен лихвен процент 3,330%, с първо плащане на 01.09.2023 г.,
дата на последно плащане 01.05.2024 г.
Съгласно чл.6 от процесния договор за паричен заем, същият следва да
бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ на условията на чл. 10, ал.2, т.1 от ОУ
към договора. При неизпълнение, кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 689,99 лв. съгласно чл. 8 от договора, с начин на разсрочено
плащане, подробно описан в Погасителния план.
От представения погасителен план се установява, че начислената
неустойка е разпределена на 9 месечни вноски, всяка от които е добавена към
дължимата главница и лихва.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е приета от съда като компетентно изготвена и
не е оспорена от страните.
От заключението по експертизата се установява, че ГПР е в размер на
48,10%, като в ГПР са включени главница и общ размер на договорна лихва.
Вещото лице пояснява, че в ГПР не е включена неустойката за непредставяне
на обезпечение в размер на 689,99 лв. При включване на неустойката в общ
размер на 689,99 лв. ГПР се изчислява на 571,89%.
Вещото лице е разяснило, че ГПР, ако в същото бъде включена
неустойката в размер на 689,99лв. надвишава законната лихва 43,03 пъти.
Установява се, че ищцата е направила плащания по Договор за паричния
заем в общ размер на 1629 лв.,, с която сума са погасени главница в размер на
800 лв., договорна лихва в размер на 139,01 лв и неустойка в размер на 689,99
лв.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК.
В чл. 10 и 11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
6
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.
Неспазването на това изискване води до недействителност на договора
за кредит. Задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства
да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДРЗПК, общ разход по кредита за
потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно
чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита не е бил посочен
разходът за заплащане на неустойката.
В договора кредиторът е посочил като абсолютна стойност на лихвения
процент и ГПР в размер на 48,10%, но липсва ясно разписана методика по
формиране на ГПР, като липсата на конкретизация относно начина на
формиране на ГПР е нарушение на основните изисквания за сключване на
договора по ясен и разбираем начин. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора.
Размерите на посочените в ГПР и общо дължима сума не съответстват
на действителните такива, тъй като процентът, съгласно заключението на в.л.,
след като в него се включи задължението за заплащане на неустойка е в размер
на 571,89%. По този начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет
пъти размера на законната лихва за забава. При това положение нарушена се
явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не
съществува яснота какъв е размерът на задължението му и каква е общата
стойност на кредита.
В случая предвидентото в договора за заем допълнително плащане за
неустойка заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК относно максималния
размер на ГПР. При това положение се налага извод, че договорът за
7
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР.
Освен това, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване
на вреди от кредитора, който преди да сключи договора за кредит, трябва да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да
му предостави кредит.
В случая е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и включена по тази начин към погасителните
вноски, неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. Договорката за заплащане на
неустойката, при които е сключен договорът за заем е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и
кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Именно поради изложеното процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните
реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност, съобразно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
В случая липсата на ясна, разбираема информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се
приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр.
с чл. 26, ал.1 ЗЗД и оттук – след като целият договор за кредит се явява
нищожен, то такава е конкретната клауза за неустойка по него.
По отношение на осъдителния иск, следва да се приеме, че претенцията
следва да се уважи, както е предявена. Тази сума е била платена при начална
липса на основание и затова следва да бъде осъден ответникът да я възстанови
на ищцата. След като въпросната клауза се явява нищожна, а оттук и
несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното
се явява недължимо и подлежи на връщане. Поради недействителността на
договора, търсената от ищцата сума, която е заплатила на ответника като
неустойка в размер на 829 лв., получена от ответника без основание на
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД следва да я върне.
Претенцията следва да бъде уважена и да се присъди сумата ведно със
законната лихва, която се дължи от датата на предявяване на иска, доколкото
това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
С оглед на изложеното главният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен. Поради уважаването на главния иск съдът не следва да е
произнася по предявения евентуален иск.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда само за ищеца.
По делото е предоставен договор за безплатна правна помощ, съгласно който
8
на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА.
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по – малък от
предвидения в Наредбата за адвокатската работа. На основание чл. 7, ал.2, т.2
съдът определя за адвокат М. адв. възнаграждение в размер на 863 лв. и с
оглед уважената част от претенцията ще се присъди в пълен размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски
д.т. в размер на 115,16 лв. и възнаграждение за назначената ССЕ в размер на
300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9
и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК Договор за
потребителски кредит № 813824/01.08.2023г. сключен между „Креди Йес”
ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от управителя В.М.И. и С. Д. П., ЕГН **********, с адрес ****.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя В.М.И. да заплати на С. Д.
П., ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата
от 829 лв., представляваща неустойка.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя В.М.И. да заплати по сметка
на РС-Левски сумата от 115,16 лв. и разноски за назначената ССЕ в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя В.М.И. да заплати на
адвокат Й. В. М. сумата от 863лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9