Решение по дело №39/2019 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20192320200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №  53

 

гр.Тополовград, 04.07.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на четвърти юни  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря: К.П.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 39  по описа на 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като описаното в акта не е нарушение на чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за  изискванията за пощенска сигурност.

Жалбоподателят твърди, че видно от констативен протокол № П-АИ-030/13.06.2018 г. приложен към АУАН е посочено, че ПС в с.Светлина изпълнява условията на чл.10 ал.1 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност, като не са дадени предписания. Освен това жалбоподателят твърди, че в горецитираният констативен протокол е посочено, че е извършена проверка относно охрана и опазване на парични средства и ценни пратки, чиято правна уредба е в глава 3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност, която съгласно чл.22 от Наредбата е извън компетенцията на КРС. Съгласно чл.22 от тази наредба контрола по спазването и прилагането на изискванията за пощенска сигурност, с изключение на глава 3 и глава 6 се осъществява от КРС по реда на Закона за пощенските услуги. Твърди се, че съгласно чл.10 ал.3 на действащата наредба е посочено, че пощенските служби задължително се оборудват със система за физическа защита като съгласно легалното определение на понятието система за физическа защита дадено в допълнителна разпоредба на параграф 1 по смисъла на тази наредба система за физическа защита е комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл.10 ал.1 , който може да включва персонална физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства и транспортни средства, т.е. системите са определени като комплект от алтернативно изброени елементи, в които се включва и физическата бариера, както е посочено в АУАН и НП, че в обекта има изградена физическа бариера. Твърди се, че АУАН и НП не са издадени въз основа на констатациите направени по време на проверката. В констативния протокол е посочено, че  има физическа защита, има решетки на входната врата и на прозореца, с което според жалбоподателя са покрити изискванията на чл.10 ал.3 на действащата Наредба № 6 от 01.11.2011 г. Според жалбоподателят неправилно Председателят на КРС е приел, че е налице нарушение на чл.10, ал.3 и по този повод неправилно е приел, че в ПС на посочения адрес липсва система за физическа защита при констатирано наличие на физическа бариера и решетки на прозореца и вратата на обекта, което е посочено в протокола от проверката. Според жалбоподателя констатациите от проверката обективирани в констативния протокол и последващото НП са неправилни и не кореспондират с посочената правна норма на чл.10 ал.3 от Наредбата. Тази норма поставя изискване за наличие в пощенските служби задължителна система за физическа защита, а НП № 179 от 29.10.2018 г. на Председателя на КРС на „Български пощи „ЕАД е наложена  санкция, за това че към 13.06.2018 т. не е оборудвало със система за физическа защита гише, в което се извършват парични дейности. Такова задължение не е предвидено в чл.10 ал.3 от Наредбата. Съгласно легалното определение, дадено в параграф 1 от ДР на Наредбата, пощенска служба е сграда или помещение, т.е. наличието на система за физическа защита по чл.10 ал.3 на Наредбата е задължително за сградата на пощенския оператор, а не за всяко едно гише вътре поотделно, както е описано и вменено като неизпълнено задължение. 

Предвид на гореизложеното претендира съдът да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.М. поддържа жалбата и моли уважаването й, като пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган – КРС чрез своя представител в съдебно заседание юриск.Х. оспорва жалбата, като твърди, че издаденото НП е напълно законосъобразно и мотивирано и следва да се потвърди изцяло.

От събраните по делото доказателства съдът приема следното за установено от фактическа и правна страна:

На 13.06.2018 г. е била извършена проверка от служители на КРС, за която е съставен констативен протокол № П-АИ-030/13.06.2018 г. в присъствието на Н. К. Б. на която не е посочена длъжност, месторабота и никакви други индивидуализиращи белези на лицето. При проверката е установено, че в ПС – с.Светлина, която е трета категория обект се осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, като ПС се състои от две отделни помещения, като гишето се намира в едно от помещенията в което се извършват всички дейности и има монтирана физическа преграда – решетка, като другата страна на гишето се намира във второто помещение, но то не се използва и е заключено. В работното помещение няма СОТ и паник бутон, няма видеонаблюдение, няма физическа охрана, има само решетки на прозореца и на вратата. Констативния протокол е подписан от комисията и присъствалия на проверката, но липсва подпис на проверяван.

Установено е по делото, че процесната пощенска станция е трета категория обект, видно от приложения списък на пощенски станции ІІІ-та категория в ОПС – Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи”ЕАД. Видно от приложената заповед от 13.01.2013 г. на Гл.изп.директор на „Български пощи” обекти трета категория са пощенските станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които паричните средства са в наличност до 20 000 лева.

Жалбоподателят „Български пощи” ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Р България.

С оглед установеното в констативния протокол, след проверката е бил съставен АУАН № П-271/07.09.2018 г., за това, че към 13.06.2018 г. „Български пощи” ЕАД не е оборудвало със система за физическа защита гише, в което се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности, находящо се в помещение на ПС – с.Светлина, общ.Тополовград. Изрично е записано, че гишето има само метални решетки - физическа бариера, но не са налице други елементи за физическа защита по смисъла на параграф 1, т.10 от ДР на Наредба № 6/01.11.2011 г. с което е нарушен чл.105в от Закона за пощенските услуги във вр. чл.10, ал.3 от Наредба № 6. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта и от нарушителя, като екземпляр от него е връчен срещу разписка на упълномощен представител на дружеството. В тридневния законноустановен срок е подадено писмено възражение от „Български пощи”ЕАД против АУАН, в което се твърди, че не е налице нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата за изискванията за пощенска сигурност. Въз основа на съставения акт е издадено НП № 179 от 29.10.2018 г. от Председателя на КРС, с което на „Български пощи”ЕАД – София на основание чл.53 ал.1, вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна разписка на 19.11.2018 г. На 28.11.2018 г. е входирана подадената жалба в КРС, като видно от самата жалба тя е с изходящ номер от 26.11.2018 г. Въпреки, че по делото няма категорично доказателство относно 7-дневния срок, съдът приема, че той е спазен, тъй като жалбата е с изх.номер от 26.11.2018 г., т.е. този срок е спазен.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. И двамата подробно посочват обстоятелствата, при които е извършена проверката, съответно какво е констатирано при нея и между техните показания не са констатирани противоречия.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, както и гласните такива, които съдът кредитира, тъй като са логични, обективни и непротиворечиви.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес, в законния срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, а НП да се потвърди, като съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност. В случая съдът намира, че извършването на процесното административно нарушение по този текст е безспорно установено и доказано и АНО законосъобразно и правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Действително съгласно чл.105в от ЗПУ за нарушение на този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лева, а съгласно чл.106 от ЗПУ за нарушение по чл.99-105в извършени от юридически лица и еднолични търговци се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Безспорно за нарушението по чл.10 ал.3 от Наредба № 6 не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената наредба е акт издаден въз основа на ЗПУ. Също така безспорно е установено, че тази наредба се прилага по отношение на жалбоподателя „Български пощи”ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на Р България, какъвто пощенски оператор е жалбоподателя, съгласно представената по делото индивидуална лицензия. Нарушението в случая само по себе си, както е описано в АУАН и НП касае нарушаване на задължението визирано в ал.3 на чл.10 от Наредба № 6, а именно пощенските служби по ал.1 задължително да се оборудват със система за физическа защита. Определението на понятието физическа защита е дадено в параграф 1 т.10 от Наредбата и там е записано „комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл.10 ал.1, който може да включва персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства и транспортни средства. Т.е. касае се за комплекс от охранителни мерки, а не само единични такива и в никакъв случай изброените елементи не са посочени алтернативно, както се сочи в жалбата. А напротив, съдът счита че следва да съществуват поне два и повече елементи от изброените по-горе за да се приеме, че е изградена някаква система и съответно е налице комплекс от охранителни мерки по отношение обаче не на пощенската служба като цяло, а на отделни нейни обекти. В случая на помещенията в които се намират определени от оператора специални гишета приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, т.е. обекта на административното нарушение визирано в чл.10 ал.3 са не само онези пощенски служби които са определени от оператора и в които са обособени и оборудвани специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности, съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата, където изрично е записано – пощенските служби по ал.1. В случая безспорно се установява че процесната пощенска станция е точно такава и в нея има обособени и оборудвани специални гишета, въпреки че в констативния протокол се твърди, че това гише не се ползва. По делото са приложени доказателства, от които е видно, че пощенската станция е определена като такава трета категория в приложения списък. От приложените касови бонове се установява, че в тази пощенска станция се извършват парични дейности и се приемат ценни пратки, а и този факт не се отрича и от самия жалбоподател. Безспорно  по делото се установи от показанията на актосъставителя и свидетеля, и от приложения констативен протокол - има гише с физическа защита, но нито един от другите елементи на системата за физическа защита не съществуват. Металните решетки на вратата и на прозорците съставляват физическа бариера по смисъла на параграф 1 от ДР на Наредба № 6 от 01.11.2011 г. и действително може да се приеме, че са един от елементите за охрана на пощенските служби. Не се установи по делото да е налице някакъв друг елемент от посочената по-горе цитирана разпоредба. Твърди се от жалбоподателя че другите елементи са металната каса и телефона. Действително от констативния протокол и свидетелките показания се установява, че в ПС на територията на общината има метална каса и тя също представлява физическа преграда по смисъла на Наредбата. А що се отнася до телефоните, същите могат да се приемат за комуникационни средства по смисъла на Наредбата, но с приложеното копие от фактурата не се доказва, че са налични съответни стационарни телефонни постове, тъй като фактурата касае телефонни кабини, които не могат да се приемат за комуникационни средства по смисъла на Наредбата.

С оглед на изложеното съдът счита, че в съответната пощенска станция е доказано наличието на един единствен елемент от системата за физическа защита, физическите бариери и той не е достатъчен да се приеме, че е изградена цяла система с оглед на изложените по-горе мотиви  за понятието система. Затова съдът приема, че визираното нарушение е извършено от жалбоподателя и правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Не се установиха да са извършени от АНО съществени процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и НП, каквито се твърдят в жалбата.

Съдът не възприема изложените в жалбата доводи – възраженията на жалбоподателя, че КРС в случая няма контролни правомощия и извършената проверка е извън компетенцията на КРС предвид разпоредбите на чл.22 от Наредбата. Съгласно този текст, действително контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенска сигурност с изключение на глава 3 и глава 6 се осъществява от КРС по реда на закона за пощенските услуги, но в случая процесното нарушение не е такова по глава 3 на процесната наредба, а по чл.10 ал.3 от Наредбата, регламентирано в глава 4. Следователно контролът по спазването му следва да се осъществява от КРС по реда на ЗПУ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

 

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 179 от 29.10.2018 г. на Председателя на К. за р. на с., с което на „Български пощи”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Студентски град, ул.”Акад.С. М.” № 1 бл.31, представлявано от Гл.изп.директор Д. Д., ЕИК *****, на основание чл.53 ал.1, във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: