Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1138
гр.***,
19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2447 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Г.В.В. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № 19-0769-000489/03.04.2019г., издадено от Началник група към
ОДМВР-***, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП,
на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба”
в размер на 800 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и поставено при съществен процесуални нарушения. Не се
сочат никакви конкретни доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично. С писмена молба от адв. Петър Бончев –
ВАК, упълномощен представител, жалбата се поддържа изцяло. Акцентира се върху
това, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, както и че никъде в НП не е
посочено, чия собственост е лекият автомобил. На последно място се посочва, че
ако на пътното платно има повече от един автомобил, то не е възможно да се
установи, чия точно е измерената скорост.
Пледира се за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***,
надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.5, НП е връчено на
жалбоподателя на 29.05.2019г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата с
дата на пощенското клеймо - 30.05.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 02.01.2019г. в
11:25 часа в гр.***, по ПП I-6, км. 495 в
посока от КПП-1 към кв. Пети километър мобилно техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта -
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта -
За използването на
мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 15), съдържащ всички необходими реквизити
За констатираното
св. П. пристъпил към съставяне на АУАН, като преди това изпратил, чрез колегите
си от 01 РУ-Варна покана по реда на чл. 40, ал.1 ЗАНН до собственика В.. Поканата
била получена от г-н В. на 09.01.2019г. (л.12). На същата дата собственикът
попълнил Декларация по реда на чл. 188 ЗДвП (л. 11), в която декларирал, че на
процесната датата и час автомобилът е бил управляван от него. След получаване
на информацията за водача и след като на поканата не се явил никой св. П.
съставил срещу водача В. АУАН с бл. № 967173/23.01.2019г., като квалифицирал
нарушението като такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието
на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен до 01 РУ-Варна за
връчване на нарушителя. На 06.02.2019г. жалбоподателят бил призован и му бил
връчен процесния АУАН, който той подписал и получил копие от него. В графата за
възражения посочил, че има такива, но без да уточни същите.
Въз основа на АУАН
на 03.04.2019г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание
„Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената
част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява
годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и
безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група
към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 03.04.2019г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор
„ПП” – ОДМВР-***, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
На следващо място
съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизит. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък е важало общото правило за
максимално допустима скорост в населено място от 50 км/ч, както и наказуемата
скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя за отмяна на НП, тъй като АУАН е съставен в
отсъствие на същия и при липса на установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН
предпоставки. Видно от поканата на л. 12 – преди да състави АУАН
актосъставителят надлежно е поканил нарушителят да се яви в Сектор „ПП“, но той
не го е сторил, поради което и правилно актът е бил съставен в негово
отсъствие. Следва да се посочи и че от данните по делото е видно, че
съставеният АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя, с което е осигурена на
същия възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени
възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени с
Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива
нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на санкционираното
физическо лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от
приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че
санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната практика
на съдилищата, в това число и на БАС, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС - *** по к.а.н.д. № 977/2017г.,
Решение № 1016 от 26.05.2016г. на АдмС -
*** по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение
№1035 от 12.06.2017г. на АдмС - *** по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение №1492/20.10.2015г. на АдмС - *** по
к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
Съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато
нарушение, доколкото на снимката са налични повече от един автомобили. В
действителност от приложената снимка на л.8 се установява, че автомобилът е
заснет ясно, номерът му е четлив, като в обхвата на камерата не са заснет други
МПС-та, които евентуално да са въздействали върху техническото средство, поради
което и доводите в обратна посока се окачествяват като голословни.
По същество следва
да се посочи следното:
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с
основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно
дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването
на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш или НП, ако се предвижда и наказание „Лишаване от право“, както
е в случая. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 16) – мобилната система
за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „
Както вече беше
посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш/НП за налагане
на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Представен е задължителния в случаите на ползване на
мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата (л. 15), посредством които
се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено
мобилното АТСС и др. Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак
„Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018
г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г.,
предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата
на нарушението – 02.01.2019г. за тях не е съществувало задължение за поставяне
на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на
контрол по друг начин.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в
населено място, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е
спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото същият е собственик на МПС-то, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, както се посочи по-горе, жалбоподателят изрично е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л.11), в която е потвърдил, че той е управлявал автомобила, то правилно именно на него е издаден АУАН и НП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП, която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание – „Глоба“ - 700 лв. и три месеца „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 64 км/ч., поради което правилно е наложена „Глоба“ в размер на 800 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
В заключение следва да се посочи, че процесното
нарушение не е маловажно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност. Конкретното деяние по нищо не се
отличава от останалите такива от този вид, поради което и приложението на чл.
28 ЗАНН в конкретния случай е немислимо.
На последно място съдът съобрази, че съгласно
указанията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84
г., ОСНК - по делата от административнонаказателен характер за призоваване на
свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски, а съдът с
решението си е длъжен да се произнесе на коя от страната възлага разноските по
делото, като при потвърждаване или изменяне на наказателното постановление
съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски. В
конкретния случай - в съдебното производство има сторени разноски в размер на 11,00
лева – платени от съда пътни разноски за явяване на свидетеля П., поради което
и с оглед изхода на правния спор – същите следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-000489/03.04.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-***, Сектор
„Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на Г.В.В. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 84 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.3 НПК Г.В.В. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-*** сумата от 11,00 /единадесет/ лева, представляваща сторени в съдебното производство разноски.
УКАЗВА на основание
чл. 182, ал.2 ДОПК на Г.В.В. с ЕГН: **********, че има възможност в седемдневен срок
от влизане в сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на РС-***
сумата от 11,00 /единадесет/ лева, като в противен случай ще дължи и 5,00 /пет/
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.