Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./02.12.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д.
№ 293/2021 год. по описа на АдмС – гр.Добрич и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на
туризма – дирекция “Управление на морските плажове” срещу решение № 260038/17.05.2021
г. по н.а.х.д. № 48/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е
отменено наказателно постановление № 1/04.02.2020 г. на директора на дирекция
“Управление на морските плажове” към Министерство на туризма, с което на КД “П.-93-СД-Вега-44-Н.,
С. и С-ие”, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление : с. Кранево, община Балчик, ул. “Ч.” № ХХ, хотел “П.”,
представлявано от П.Г.Н. и Ж.С.С., е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Оспорват се
изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. Изразява се несъгласие със становището на БРС, че
не е доказано по безспорен и категоричен начин, че именно санкционираното
дружество е допуснало описаното в НП административно нарушение. Твърди се, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява тъкмо
обратното. Счита се, че съпричастността на жалбоподателя към нарушението е
безспорна, независимо от това дали договорът му с “Р.Х.Г.” ЕООД е прекратен или
не, тъй като и в двата случая плажните принадлежности са поставени и не са
премахнати от него след изтичане на концесионния му договор. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди
обжалваното НП. Претендира се и присъждане на сторените разноски за двете
съдебни инстанции съгласно представен по делото списък.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността й и иска решението на БРС да бъде
оставено в сила.
Представителят на ДОП дава заключение за основателност на
касационната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че в случая е осъществен съставът на административно
нарушение по чл. 31 от ЗУЧК. Изразява становище, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което правилно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на юридическото лице. Счита, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна
по следните съображения :
С процесното наказателно
постановление КД “П.-93-СД-Вега-44-Н., С. и С-ие”,
ЕИК ХХХХХХХХХ, е санкционирано за това, че при извършена на 29.07.20219 г.
проверка на място от длъжностни лица от Министерство на туризма е установено,
че дружеството е разположило плажни принадлежности, които предоставя възмездно
на посетителите на морски плаж “Кранево – юг”, без да има право на това. В НП е
посочено, че по силата на сключен на 15.07.1999 г. договор за предоставяне на
концесия за услуга КД “П.-93-СД-Вега-44-Н., С. и С-ие”
е придобило временно право на ползване за срок от 20 години върху морски плаж “Кранево
– юг”, община Балчик, област Добрич. На 15.07.2019 г. двадесетгодишният срок на
договора за концесия е изтекъл, като със заповед № Т-РД-16-173/16.07.2019 г. на
министъра на туризма морският плаж е обявен за неохраняем
по реда на чл. 7, ал. 7 от ЗУЧК. На 16.07.2019 г. с двустранно подписан приемо – предавателен протокол дружеството е предало плажа
на Министерството на туризма. На 29.07.2019 г. е извършена проверка на място, при
която е установено наличието на платени плажни принадлежности, поставени от КД
“П.-93-СД-Вега-44-Н., С. и С-ие” при изтекъл договор
за концесия на плажа. Констатирано е, че има поставена табела пред хотел “П.” с
надпис “Морски плаж “Кранево-юг”, охраняема зона,
концесионер КД “П.-93-СД-Вега-44-Н., С. и сие”; има поставени
платени плажни принадлежности – чадъри и шезлонги с шалтета,
пред хотел “П.” и пред заведение “Бистро Крейзи
Бийч”, представляващо преместваем обект № 8 от схемата за преместваеми обекти и
съоръжения и допълнителна търговска площ към тях; има поставена табела,
указваща цените на плажните принадлежности, до съблекалня, представляваща
преместваем обект № 7 от схемата за преместваеми обекти и съоръжения и
допълнителна търговска площ към тях. Плажните принадлежности се предоставят от “Р.Х.Г.”
ЕООД на цени от 10 лева за шезлонг и чадър съгласно предоставен на служителите
на МТ фискален касов бон. На длъжностните лица е предоставен и договор за
предоставяне на плажни принадлежности от 01.06.2019 г., съгласно който КД “П.-93-СД-Вега-44-Н.,
С. и С-ие” е възложило на “Р.Х.Г.” ЕООД да извършва
от името и за сметка на концесионера предлагането на следните плажни услуги - предоставяне
на шезлонги, предоставяне на плажни маси, предоставяне на водни колела и предоставяне
на плажни чадъри. Договорът с подизпълнителя е със срок на действие до
30.09.2019 г. Прието е, че след датата на изтичане на концесионния договор КД “П.-93-СД-Вега-44-Н.,
С. и С-ие” няма право да разполага плажни
принадлежности по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУЧК. От този момент плажът е
обявен за неохраняем и действията по управлението му
са преминали в компетенциите на министъра на туризма съгласно чл. 7, ал. 4 от
ЗТ, поради което дружеството не е имало основание да продължи да разполага
платени плажни принадлежности за посетителите на плажа. Въз основа на тези
фактически констатации е направен извод, че с поведението си дружеството е
нарушило забраната по чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК. Прието е, че нарушението не може да
се квалифицира като маловажен случай с оглед на значимостта на обществените
отношения, предмет на нарушената материалноправна
норма. Налице е хипотеза, при която трети лица извличат облага от посетителите
на плажа чрез предоставянето на платени чадъри и шезлонги, което предоставяне се
извършва чрез дружество подизпълнител. Изложени са мотиви, че КД е следвало да
предвиди крайния срок на изтичане на договора за концесия и задълженията, които
има съгласно договора и закона, за премахване на всички преместваеми обекти и
съоръжения и за предаване на морския плаж без наличието на такива обратно на концедента. С оглед на това и предвид на обстоятелството,
че нарушението е за първи път, е прието, че на бившия концесионер следва да
бъде наложена имуществена санкция в законоустановения минимум от 4000
лева.
За да обоснове крайния си правен извод, районният съд е
приел, от една страна, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
които са ограничили правото на защита на санкционираното дружество и са
опорочили НП до степен на незаконосъобразност. Счел е, на първо място, че в НП са
описани три административни нарушения - поставена табела пред хотел “П.” с
надпис “Морски плаж “Кранево – юг”; поставени плажни принадлежности пред хотел
“П.” и пред бистро “Крейзи бийч”
и поставена табела с цени до преместваем обект № 7 – съблекалня, а е наложено
само едно административно наказание. На второ място е приел, че е налице
неяснота относно датата на извършване на нарушението, тъй като в НП е посочено,
че датата на извършване е датата, на която е установено твърдяното
административно нарушение – 29.07.2019 г. Счел е, че не е направена разлика
между двете дати, като не е отчетено значението на датата на извършване на
нарушението, която е свързана с изчисляване на срокове и т.н. От друга страна,
районният съд е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
именно дружеството – жалбоподател е допуснало описаното в НП административно
нарушение. Посочил е, че не е отчетен фактът, че конкретното поставяне и всички
ангажименти, свързани с плажните принадлежности, са извършвани от трето лице –
“Р.Х.Г.” ЕООД. С оглед на това е преценил, че липсват категорични доказателства
за съпричастността на дружеството – жалбоподател.
Тези изводи на съда не се споделят от настоящата
касационна инстанция.
В НП не са описани три отделни административни нарушения,
а факти и обстоятелства, които са част от фактическата обстановка, при която е извършено
изпълнителното деяние. Административното нарушение е само едно и се изразява в неправомерното
разполагане на плажни принадлежности и предоставянето им възмездно на
посетителите на морския плаж, което осъществява от обективна страна фактическия
състав на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК. Поставената табелка с надпис “Морски плаж
“Кранево-юг”, охраняема зона, концесионер КД “П.-93-СД-Вега-44-Н.,
С. и С-ие”; поставените платени плажни принадлежности
(чадъри и шезлонги с шалтета) и поставената табела с
цените на плажните принадлежности са все елементи от описанието на нарушението
и не съставляват отделни изпълнителни деяния, за които се следват отделни
административни наказания.
Не е налице неяснота относно датата на извършване на
нарушението. Няма законова пречка датата на нарушението да съвпада с датата на
проверката, при която е установено неправомерното поведение на нарушителя.
Не намира опора в доказателствата по делото изводът на
съда, че не е доказана съпричастността на жалбоподателя към извършеното
нарушение. По делото е безспорно, че санкционираното дружество е бивш
концесионер на морски плаж “Кранево – юг”, което на 01.06.2019 г. е сключило
договор за мандат (поръчка) с подизпълнител, по силата на който “Р.Х.Г.” ЕООД се
е задължило да извършва от негово име и за негова сметка предлагането на плажни
принадлежности на морския плаж за срок до 30.09.2019 г. Ирелевантно
за спора е дали този договор е бил прекратен или не непосредствено след
изтичането на срока на концесията, в каквато насока са били възраженията на
жалбоподателя, защото това касае вътрешните му взаимоотношения с подизпълнителя
и не променя извода, че плажните принадлежности са били поставени и предлагани срещу
заплащане от негово име и за негова сметка. Дори и да се приеме, че това обстоятелство
има значение за определяне на субекта на нарушението, то по делото липсват годни
доказателства, от които да се установи, че договорът за предлагане на плажни услуги
не е бил действащ към датата на извършване на проверката и “Р.Х.Г.” ЕООД е
стопанисвало разположените на плажа чадъри и шезлонги в лично качество, а не в
качеството си на подизпълнител. Не може да се даде вяра на колебливите и объркани
показания на св. Д. М., който един път сочи, че на 15.07.2019 г. е бил уведомен
в качеството си на управител на “Р.Х.Г.” ЕООД, че договорът за предоставяне на
плажни принадлежности е прекратен, втори път, че договорът за концесия е
прекратен, а най – накрая, че не си спомня на коя дата е бил уведомен, че договорът
за предоставяне на плажни принадлежности е прекратен. По време на самата
проверка на 29.07.2019 г. нито жалбоподателят, нито подизпълнителят са посочили,
че договорът между тях е бил прекратен. Напротив, след издаването на касовия
бон от “Р.Х.Г.” ЕООД на контролните органи е предоставен именно договорът за
предлагане на плажни услуги от 01.06.2019 г., видно и от показанията на св. Р. С..
От съдържанието на протокола се установява, че при извършването на проверката
на място са присъствали и двамата представители на КД “П.-93-СД-Вега-44-Н., С.
и С-ие” – П.Н. и Ж.С., но нито един от тях не е възразил,
че КД не е разположило и не стопанисва плажните принадлежности лично или чрез
трето лице. Такива възражения не са изложени нито при предявяването на АУАН,
нито в 3-дневния срок след това. Единствените оплаквания при подписването на
АУАН са били в смисъл, че плажните принадлежности продължават да се предоставят
поради опасност от недоволство от страна на гостите на плажа, а в тридневния
срок след връчването на АУАН, че временните преместваеми обекти не са
премахнати поради забраната за строителни дейности в активния туристически
сезон. Действително в писмените възражения по чл. 44 от ЗАНН е посочено, че
всички ползватели (наематели и подизпълнители) на обектите са уведомени за
прекратяване на договорните отношения, считано от 15.07.2019 г., но от
съдържанието им не може да се направи категоричен извод дали ползвателите са
били уведомени за прекратяване на концесионния договор с МТ или на техните договори
с концесионера. В жалбата до районния съд също липсват твърдения за
прекратяване на договора с “Р.Х.Г.” ЕООД. Основните възражения са били, че
такъв договор не фигурира сред документите, въз основа на които е съставен АУАН,
но не и че той е прекратен и бившият концесионер не може да носи отговорност за
действията на подизпълнителя. Всичко това дава основание да се приеме, че
твърденията за прекратяване на договора за предлагане на плажни услуги са израз
на защитната версия на нарушителя и не се подкрепят от данните по делото,
поради което не следва да бъдат кредитирани. От събраните в хода на цялото
производство доказателства може да се направи единствения възможен извод, че
именно жалбоподателят е разположил плажните принадлежности и ги е предоставял
възмездно на посетителите на морския плаж чрез дружеството подизпълнител “Р.Х.Г.”
ЕООД, макар и да не е имал вече право на това. Аргумент в подкрепа на този
извод е и извършената последваща проверка от органите по приходите, които също
са установили, че плажните принадлежности се стопанисват от “Р.Х.Г.” ЕООД, по
силата на сключения между него, от една страна като подизпълнител, и КД “П.-93-СД-Вега-44-Н.,
С. и С-ие”, от друга страна като концесионер, договор
от 01.06.2019 г. Неоснователни са направените едва във въззивната
жалба възражения, че не е доказано кой точно е разположил плажните
принадлежности и че като лесно подвижни обекти биха могли да бъдат поставени от
всекиго, по всяко време, защото те са в разрез както с представения на
контролните органи договор с подизпълнителя, така и с дадените от самия жалбоподател
обяснения преди и след съставянето на констативния протокол и АУАН. В съдебния
процес не са представени каквито и да е надлежни доказателства, които да опровергават
констатациите от извършената проверка на място. Никъде в писмените материали и
в свидетелските показания по делото не се съдържат сведения, които да индицират
дори, че след изтичане на концесионния договор бившият концесионер сам е
премахнал плажните принадлежности и намерените на плажа чадъри и шезлонги са
поставени и стопанисвани от трето лице, а не от КД. Вътрешната противоречивост и
непоследователност в доводите на жалбоподателя, който веднъж признава договора
с подизпълнителя, но твърди, че е прекратен, а след това го отрича, твърдейки,
че е житейски нелогично да поставя плажните принадлежности, а някой друг да ги
експлоатира, разколебават защитната му теза и изключват нейната достоверност. Санкционираното
дружество само е подписало договора с “Р.Х.Г.” ЕООД, от съдържанието на който
може да се направи обоснован извод, че точно то е предоставило плажните
принадлежности на подизпълнителя, за да ги предлага на посетителите на плажа от
негово име и за негова сметка. Дори и да се приеме, че плажните принадлежности
са фактически разположени от подизпълнителя, това не променя извода, че поставянето
и стопанисването им е от името и за сметка на бившия концесионер, т.е. че
бившият концесионер ги е разположил и предлагал възмездно чрез едно трето лице.
За това говори и фактът, че договорът с подизпълнителя е сключен въз основа на
договора за предоставяне на концесия върху морския плаж, в чл. 5, т. 3 и т. 5
от който изрично е предвидено, че концесионерът има право да наема
подизпълнители за осъществяване на свързаните с концесията дейности и да
осигурява плажни услуги, като предоставянето на плажни чадъри, шезлонги и
масички, а в чл. 6, т. 10, че има задължение да осигурява за посетителите на
плажа плажни принадлежности. С оглед на изложеното неправилно и необосновано
районният съд е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
именно дружеството – жалбоподател е допуснало описаното в НП административно
нарушение. Изводите му за това се основават на превратно тълкуване и
интерпретация на събраните доказателства в противоречие с тяхното действително
съдържание. Районният съд е приел за установено, че конкретното поставяне и
всички ангажименти, свързани с плажните принадлежности, са извършвани от трето
лице – “Р.Х.Г.” ЕООД, без да отчете главния факт, че това трето лице е
действало от името и за сметка на бившия концесионер въз основа на мандатния
договор от 01.06.2019 г. В мотивите към
решението липсва какъвто и да е коментар на този договор, като голяма част от материалите
по административнонаказателната преписка са изключени
от доказателствения анализ. Не са обсъдени нито констативния протокол, нито свидетелските
показания, нито обясненията и твърденията на жалбоподателя преди издаване на НП
и след това. Проверката и оценката на доказателствата не почива на тяхната
логическа връзка и последователност, а на тенденциозната избирателност на съда,
която е довела до неверни и повърхностни съждения относно обективната истина по
случая.
Следователно налице са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са опорочили фактически и правните изводи на съда относно
авторството на деянието. Тези нарушения заедно с погрешните заключения за
наличие на три административни нарушения и неяснота на датата на извършване на
нарушението правят решението незаконосъобразно и налагат неговата отмяна. И тъй
като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата касационна инстанция
следва да постанови ново решение по същество.
От данните по делото е видно, че АУАН и НП са издадени от
компетентните за това длъжностни лица, при спазване на изискванията за форма и
съдържание по чл. 42, ал. 1 и чл. 57 от ЗАНН. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на нарушителя да разбере в
какво точно е обвинен. Правилно е определен субектът на административнонаказателна
отговорност. Налице са безспорни доказателства (в т.ч. безпротиворечивите
и взаимнодопълващи се показания на актосъставителя и свидетеля по акта), които показват
еднозначно, че към датата на извършване на проверката дружеството –
жалбоподател е разположило и предоставяло възмездно плажни принадлежности на
посетителите на морски плаж “Кранево – юг” чрез подизпълнител въпреки
прекратения договор за концесия, с оглед на което е допуснало нарушение на забраната
по чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК. Деянието е описано с всичките му съставомерни
признаци и правилно е квалифицирано съобразно приложимата материалноправна
норма, която е едновременно и санкционна. Наложената на юридическото лице
имуществена санкция е в минималния законоустановен размер, поради което не
подлежи на преразглеждане от съда. Не са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е типично за вида си.
Липсват обстоятелства, които да го отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Фактът, че нарушението е
извършено за първи път, няма отношение към маловажността на деянието, а към
индивидуализацията на наказанието. Големият брой чадъри и шезлонги, които са били
поставени и предлагани на туристите срещу заплащане, също изключват ниската
обществена опасност на нарушението. Правилно е становището в НП, че
санкционираното дружество е било длъжно да предвиди настъпването на крайния
срок на договора за концесия и задължението да освободи морския плаж от всички
плажни принадлежности след изтичането му. Касае се за нарушение, което засяга
интересите на широк кръг посетители и ограничава възможностите им да ползват
свободно и безвъзмездно цялата площ на неохраняемия морски
плаж. С оглед на това и с оглед на значимостта на засегнатите обществени отношения деянието не може да се квалифицира
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както
правилно е преценил и наказващият орган. По тези съображения НП е обосновано и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН касаторът има право на разноски по
делото. В писмена молба от 01.11.2021 г. е отправено искане
за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции (въззивна и касационна), но по делото са налице доказателства за
плащане на адвокатско възнаграждение само за касационната инстанция в размер на
580 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски до този размер. Липсват доказателства за договаряне и плащане
на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 370 лева (такива доказателства няма нито във възззивното, нито в
касационното дело), поради което съдът не следва да му
присъжда разноски за това.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260038/17.05.2021 г. по н.а.х.д. №
48/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1/04.02.2020 г.
на директора на дирекция “Управление на морските плажове” към Министерство на
туризма, с което на КД “П. - 93 – СД – Вега – 44 -Н., С. и С-ие”,
ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление : с. Кранево, община Балчик,
ул. “Ч.” № ХХ, хотел “П.”, представлявано от П.Г.Н. и Ж.С.С.,
е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл. 31, ал. 1
от ЗУЧК.
ОСЪЖДА *** - Н., С.
и С-ие”, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление : с. Кранево, община Балчик, ул. “Ч.” № 51, хотел “П.”,
представлявано от П.Г.Н. и Ж.С.С., да заплати на
Министерство на туризма сумата от 580 лева, представляващи съдебни разноски за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: