Р Е Ш E Н И Е
№ 343
гр. Перник, 10.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание
проведено на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 196/2018 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 27, ал.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на
подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредбата) и чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на В.А.Р. против
заповед № 03-140-РД/3 от 30.01.2018г. на директора на Областна дирекция на
Държавен фонд "Земеделие" – Перник, с която е отказано да бъде финансирано
Заявление за подпомагане ИД № 14/06/3/0/01605 от 03.08.2016г.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, при
съществени нарушения на административно производствените правила и в
противоречие с материалния закон. Иска да бъде отменена заповедта. Претендира
направените в производството разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.К., която поддържа
жалбата на сочените в нея основания. Пледира постановения отказ да се отмени
като незаконосъобразен и да се присъдят направени по делото разноски. В
указания срок депозира писмени бележки.
Ответникът
по жалбата-директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"-Перник за
представител изпраща юк. Боян Митев. Оспорва жалбата и пледира същата да се
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за депозит за
вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е подал заявление пред РА за подпомагане по подмярка 6.3 "Стартова помощ
за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г., като видно от квитанция за прием заявлението е получило идентификационен
№ 14/06/3/0/01605 от 03.08.2016г.. Заявлението е подадено в ОД на
ДФ“Земеделие“-Перник, с оглед на това, че местонахождението на земеделското
стопанство е в с. Расник, обл. Перник. Към заявлението са приложени изискуеми
по наредбата документи. Представен е
бизнес план, в който се предвижда нарастване на стопанството при плащане на
втория (финален) етап. Декларирал е, че използва земеделски земи в размер на
1.454 ха при кандидатстване. Декларирал е обработваните от него земеделски
култури в приложените към преписката писмени документи. Представил е
регистрационна карта на земеделски производител. В справка-декларация от 03.08.2016г.
е декларирал, че за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. е получил приходи
от растениевъдство от продажба на магданоз, копър, джоджен, пресен чесън в общ
размер на 2120.00лв. Декларирал е приходи от неземеделски дейности в общ размер
на 3903.38 лв. Представил е ГДД за получените доходи за 2015г., в която е
посочил доходите си по трудово
правоотношение и пенсия, както и доходите си от стопанската дейност. На
29.09.2016г. е направено посещение на място в стопанството на жалбоподателя.
При проверката е присъствал жалбоподателя. Съставен е контролен лист за
посещение на място. В него е отразено, че културите домати и трайни насаждения,
посочени в бизнес плана се отглеждат и са налични. В резултат на обработката на
представените към заявлението документи и извършената контролна проверка на
заявителя са установени несъответствия. Изпратено е уведомително писмо изх.№
01-140-6500/69 от 21.02.2017г., с конкретни указания в шест точки. Писмото е
получено на 23.02.2017г. лично от жалбоподателя.
В
указания срок с писмена обосновка с вх. № 01-140-6500/69-1 от 09.03.2017г. заявителят е дал обяснения за получените
неясноти и разминавания, като е представил изисканите от ответника документи.
Представил е коригирана справка декларация, от приложение № 2 към чл. 5, ал.
12, т.1, ведно с обяснителна записка за добив на културите; нова табл. 12 от
бизнесплана с попълнени активи и тяхната стойност; протоколи за
покупко-продажба на селскостопанска продукция; както и е представил документи
доказващи собствеността и площта на земеделския имот, върху който е произведена продукцията през 2015г. от
магданоз, чесън, копър, джоджен.
След
разглеждане и проверка на представените документи е издадена заповед №
03-140-РД-3 от 30.01.2018г. на директора на ОД на ДФ“Земеделие“-Перник, с която
е отказано финансиране на заявление за подпомагане с № 14/06/3/0/01605, с УРН №
670987. Същата се позовава на чл. 20а, ал.2 от ЗСПЗ, във връзка с чл. 24, ал. 1,
т. 4, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 10/10.06.2016г.. В
мотивите е посочено, че заявлението не отговаря на изискванията, заложени в чл.
5, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а именно към датата на подаване на заявлението за
подпомагане да е получил от земеделска дейност най-малко 33% от общите си
приходи/доходи за предходната календарна година, тъй като представените
документи не доказват правно основание за ползване и не са нотариално заверени
не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на
кандидатстване, което е в нарушение на чл. 5, ал. 12, б. „в“ от наредбата.
Поради това е прието, че кандидатът има документи само за правно основание за
по-малка площ, поради което доходът му е под изискуемите 33 процента.
По
делото по искане на процесуалния представител на жалбоподателя се изслушаха
двама свидетели. От свидетелските показания на свидетеля М. Й.се установява, че
през 2015г. около половината от дворно място в с. Владая е било засадено с
магданоз и копър.
От
свидетелските показания на свидетеля К. Г.
се установява, че дворното място в с. Владая е около 2 дка. И през
2015г. дворът е бил засаден с много растения, като той си е взимал магданоз,
копър и чубрица. Свързва годината с това, че жалбоподателят бил докарал тор и
при наторяване първата година била най-силна и добивите най-високи. От
свидетелските показания се приема, че през 2015г. в двора на жалбоподателя са
се отглеждали зеленчукови култури.
По
делото се допусна и изслуша съдебно-икономическа експертиза. Вещото
лице-икономист дава заключение, че към дата на подаване на заявлението за
подпомагане декларираните приходи от земеделска дейност представляват 35.20% от
общите приходи спрямо общите приходи/доходи за предходната 2015 календарна
година. Доходите са декларирани като получени от земя равняваща се на 0.300дка
/0.03ха/, за която са представени нотариален акт № 55, том ХХІІ, н.д. № 3585 от
28.07.1988г., нотариален акт № 36, том
VІ, рег. № 7519 по НД 846а от 13.08.2003г., както и два броя договора за отдаване под наем на дворно място за срок от
една година. Земята, от която са получени доходите е посочена в анкетен
формуляр-ЗП-01-2179/23.12.2015г. с посочен имот с. Владая, с начин на трайно
ползване-зеленчукова градина, с площ от 0.03ха.
Така
възприетата фактическа обстановка се възприе от представените от
административния орган доказателства, както и от събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Жалбата
на В.Р. срещу заповед № 03-140-РД/3 от 30.01.2018г. на директора на Областна
дирекция на Държавен фонд "Земеделие"–Перник е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, адресат на акта. Поради което
същата ще се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК, съдът, приема жалбата за основателна. Доводите за това са
следните:
Оспорения
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. В случая правомощията на изпълнителния
директор за издаване на заповеди за одобрение или отказ са посочени в чл. 27,
ал. 2 от Наредбата, като в същата разпоредба е посочена и възможността за
делегирането им на директора на съответната областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие". Видно от приобщената по делото заповед №
03-РД/2211/14.07.2016г. /стр. 6/ тези правомощия са делегирани на издалия
заповедта директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"
- Перник, каквато възможност се дава и от Наредбата, като делегирането на тези
правомощия е съгласно териториалната компетентност на директора на ОД на ДФ
"Земеделие"–Перник. Доколкото заявлението за подпомагане касае обект
находящ се в с. Расник, общ. Перник, обл. Перник се приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, поради
което и не са налице основания за отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма, съдържаща посочването на фактическите и
правни основания, мотивирали отказа при обсъждането на събраните в хода на
административното производство доказателства. Не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Преди
издаването на акта са извършени всички необходими и задължителни
административни проверки за съответствие на заявените обстоятелства в
регистрите на ИСАК и свързаните административни регистри. Изискани са
допълнителни доказателства от заявителя за декларираните обстоятелства, в
съответствие на чл. 24, ал. 2 от наредбата. Същите са представени в указания в
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от наредбата срок. Въз основа на това се приема, че не са
допуснати процесуални нарушения, които да се преценят като съществени. При това
положение не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3
от АПК.
По
същество материалният закон е неправилно приложен. Доводите в тази връзка са
следните:
Заявлението
за подпомагане е получило отказ за финансиране на основание чл.
26, ал.2, т. 1, т. 2, т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 12, т. 3, б. "в" от Наредба №
10/10.06.2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10, за подпомагане могат да
кандидатстват лица, които към датата на подаване на заявлението са получили от
земеделска дейност най-малко ЗЗ% от общите си приходи/доходи за предходната
календарна година, а съгласно чл. 5, ал. 12 от наредбата условието по ал.2, т.2
се доказва с представянето на справка-декларация за приходи от земеделски
дейности по образец съгласно приложение № 2, заверено копие от ТД на НАП на
годишна данъчна декларация за предходната календарна година от годината на
подаване на заявлението за подпомагане, документи, доказващи правно основание
за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция,
чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната
календарна година спрямо годината на кандидатстване, за приходи, сформирани от
продажба на земеделски продукти от животновъдство, се изисква удостоверение за
регистрация на животновъден обект; приходни/разходни документи, в случай, че са
издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от
която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година на
годината на кандидатстване. Всички изискуеми документи са представени от
жалбоподателя, като по делото е налице заверено копие от ТД на НАП на годишна
данъчна декларация, справка декларация, протоколи за покупко-продажба между
физически лица. Между впрочем по отношение на тези доказателства формален спор
между страните не съществува, а и органът не е открил нищо нередно в
счетоводната част на документацията.
Съдебно икономическата експертиза като неоспорена от страните се
възприема в цялост и въз основа на нея се приема, че към дата на подаване на
заявлението за подпомагане декларираните приходи от земеделска дейност от
жалбоподателя представляват 35.20 процента от общите приходи спрямо общите
приходи/доходи за предходната 2015 календарна година. Жалбоподателят е
регистриран като земеделски производител и е регистрирал обработваната от него земя, като тази регистрация е извършена до
края на предходната календарна година-2015г., предхождаща годината на
кандидатстване. Представил е обяснителна записка от дипломиран експерт агроном,
от която се установява, че добивите на площ от 0.03ха/0.3дка са съответно 450
връзки копър, 580връзки магданоз,
чесън-пресен 200 връзки, 190 връзки копър и
чесън на глави 160кг. Посочени са и цени към момента на продажбата. Съпоставена
обяснителната записка, с документите за продажба и декларираното в ГДД се
установява, че същият е придобил приходи в размер на 2120лв. от земеделска
дейност. Представил е доказателства, че е декларирал по реда на ЗДДФЛ
реализиран приход през 2015г. от продажба на стопанска продукция, който
представлява доход от земеделска дейност по смисъла на §1, т. 23 от ДР на
Наредба № 10, като приходите на земеделския производител от земеделска дейност
представляват 35.20% от общите приходи за 2015г.. Доколкото представените
писмени документи относно размера на приходите от земеделска продукция,
реализирани от заявителя през 2015г. не са оспорени от ответната страна по реда
на чл. 193 от ГПК, същите представляват валидно доказателство за съдържащите се
в тях данни. Поради изложеното се приема, че е изпълнено условието на чл. 5,
ал. 2, т. 2 от Наредбата - заявителят да е получил от земеделска дейност
най-малко ЗЗ% от общите си приходи/доходи за предходната календарна
година. С оглед на това не е налице
нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10.
Органът
е обвързал чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 с неизпълнение единствено на чл.
5, ал. 12, т. 3, б.“в“ от наредбата.
Съгласно
т. 3 на ал. 12 на чл. 5 от Наредба № 10/10.06.2016г. условието по ал. 2, т. 2
се доказва с представянето на: 3. документи, доказващи правно основание за
ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез
чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната
календарна година спрямо годината на кандидатстване, съгласно чл. 41, ал. 2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители; имотите под наем или
аренда, в т.ч. имотите, попадащи извън обхвата на чл. 2 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, трябва: а) да са
ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване,
които са регистрирани в общинската служба по земеделие по реда на чл. 37б от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не по-късно от края
на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване, и/или б) не
по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на
кандидатстване да са посочени в анкетните формуляри на анкетната карта по
Наредба № 3 от 1999г. за стопанската година, през която е произведена
селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани
приходите/доходите в ГДД, и/или в) да са ползвани въз основа на документи,
доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени не
по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на
кандидатстване.
В
разпоредбата на чл. 5, ал. 12, т. 3 от
Наредба № 10 са предвидени алтернативни възможности по отношение на
документите, доказващи правното основание за ползване на имотите, тъй като е
използван съюзът "или". Основният аргумент на жалбоподателя е, че той
е изпълнил хипотезата на „б“ на т. 3 на ал. 12, на чл. 5 от наредбата, поради
което незаконосъобразно е приложена т. „в“ от наредбата. Този аргумент се
приема за основателен. Алтернативното
изискване по чл. 5, ал. 12, т. 3 б. "б" от наредбата е не по-късно от
края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване да са
посочени в анкетните формуляри на анкетната карта по Наредба № 3 от 1999г. за
стопанската година, през която е произведена селскостопанската продукция, чрез
чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД. В случая Анкетната
карта за регистрация на земеделски стопанин въобще не обсъждана от органа. От
нея се установява, че на 23.12.2015г., В.Р. е посочил местонахождение на имот с
ЕКАТТЕ 11394 в с. Владая на използвана земеделска земя /стр. 16-21/ с площ от 0.03ха.
под наем. Посочил е също, че за текущата стопанска 2015/2016г. са засадени с
код 3169 други зеленчуци на площ от 0.03ха. Издадена е регистрационна карта на
земеделския стопанин, която е заверена на
23.12.2015г. за стопанската 2015/2016г.
Документите са обработени по съответния ред и му е издадена справка за
дейността с УИНЗС № 265825 от 23.12.2015г. Въз основа на изложеното се приема,
че е изпълнена изцяло хипотезата на б.
„Б“ от наредбата. При това положение се приема, че органът не е обсъдил и
съобразил всички представени документи и не ги е подвел под относимата правна
норма. Следва да се посочи още, че в мотивите органът единствено е обсъждал нотариални
актове и въз основа на тях е определял идеални части, които притежава като
собственик жалбоподателя. Успоредно с
това е посочил, че документите доказващи правно основание следва да са нотариално заверени. Двата
нотариални акта, вписани в съответните регистри
ли е имал предвид органа или
някои други документи не е ясно най-малкото, защото няма позоваване на други
документи. Предвид гореизложеното е изпълнено едно от трите алтернативни
изисквания на чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредба № 10/10.06.16г., а именно
изискването на т. „б“. При това положение актът е издаден при неправилно
приложение на материално правните разпоредби, поради което следва да се отмени
в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Въз
основа на изложеното в случая не се констатираха основания, които да
представляват нормативно предвидени предпоставки за отказ на посоченото от
органа основание за отказ от финансово подпомагане по заявление за подпомагане
№ 14/06/3/0/01605 от 03.08.2016г. подадено
по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова
помощ за развитието на малки стопанства"
от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за
развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г.. По делото се установява, че
жалбоподателят, като кандидатстващо лице, е покрил изискванията на наредбата за
годината, предхождаща годината на кандидатстване, по отношение процентния
размер на реализираните доходи от земеделска дейност, по смисъла на чл. 5, ал.
2, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 12, т. 3, б. „б“ от Наредбата.
На
основание изложените мотиви обжалваната заповед следва да бъде отменена, като в
случая, естеството на спора не позволява разрешаването му по същество, поради
което и на основание чл.
173, ал.2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на
административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане.
При
този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са поискани
своевременно и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Искането е основателно. До приключване на съдебното дирене не е направено
възражение по чл. 78, ал. 8 от ГПК от ответната страна. В полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер общо на
610.00 лева, от които 600.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 764216 от 10.05.2018г. и 10.00 лева
внесена държавна такса за образуване на делото.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.
172, ал.2 и чл.
173, ал.2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.А.Р.
заповед № 03-140-РД/3 от 30.01.2018г. на директора на Областна дирекция на
Държавен фонд "Земеделие"–Перник, с която е отказано да бъде
финансирано Заявление за подпомагане ИД № 14/06/3/0/01605 от 03.08.2016г.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие"–Перник за ново произнасяне по заявление за подпомагане ИД
№ 14/06/3/0/01605 от 03.08.2016г.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Перник да заплати
съдебни разноски на В.А.Р.,
с ЕГН **********, с адрес *** в размер 610.00 (шестотин и десет) лева.
Решението
може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия:
/п/