Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
09.07.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
30.06. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Красимира Дякова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
547 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002375 от 21.04.2020
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Джамбазлар 2014”
ЕООД, ЕИК *********, с.Стремово, общ.Кърджали, в качеството му на работодател,
за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „Джамбазлар 2014” ЕООД с.Стремово счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че според
Инспекцията по труда, работодателят бил длъжен да сключи с Н.Ю.Ю. трудов
договор на 14.11.2019 г., без да е установено обстоятелството дали въобще
работникът е полагал труд на тази дата. На 14.11.2019 г. не била извършена
проверка и нямало как да е установено полагане на труд от лицето. Проверката на
обекта била извършена на 11.02.2020 г. в 15.00 часа, което било отразено в АУАН
и наказателното постановление. На 14.11.2019 г. контролният орган не бил
извършвал проверка в обекта, респ. не било установено на работа лицето Н.Ю.Ю..
Неясно било защо контролният и наказващият орган са възприели, че между
страните съществувало трудово правоотношение на 14.11.2019 г. При описаната в АУАН
и наказателното постановление фактическа обстановка не бил осъществен
фактическият състав на визираното административно нарушение по КТ. Моли съдът
да отмени изцяло атакувания акт.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател се
представлява от управителя, който поддържа жалбата. Представя писмена защита, в
която излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
и моли съда да го отмени. Отново сочи, че на 14.11.2019 г. контролните органи
не са извършвали проверка на строежа и следователно тогава не бил установен на
работа Н.Ю.Ю.. Проверяващите обосновавали своите твърдения единствено на базата
на декларацията, съставена от Н.Ю.. Цитираната в акта и наказателното
постановление справка в информационна система не носела никаква информация кога
лицето е полагало труд. Нито един от елементите на трудовото правоотношение не
бил установен към датата на твърдяното нарушение. Между Н.Ю. и дружеството бил
сключен Граждански договор от 14.11.2019 г., което не било незаконно. По делото
не били събрани категорични доказателства за извършено от жалбоподателя
нарушение на КТ и затова неправилно и незаконосъобразно била ангажирана
отговорността му.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата и моли за решение, с което обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя писмена защита, в която
излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна
прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2020 г. в 15.00 часа свидетелите Л.И. и А.С. ***,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за
безопасност и здраве при работа по работни места, на строителен обект – „Многопрофилна
жилищна сграда-УПИ V-3584, кв.187 по плана на ж.к.„Възрожденци“ гр.Кърджали“, със
строител и изпълняващ СМР на строителната площадка „Джамбазлар 2014” ЕООД
с.Стремово. Свидетелите констатирали, че Н.Ю. изпълнявал в обекта задълженията
си като строител и зидал стена на 2-ри етаж от сградата заедно с другите
работници. В декларация, която контролните органи му предоставили, той
декларирал писмено, че от три месеца работел като строител на обект УПИ V-3584, кв.187,
„Възрожденци“, за фирма „Джамбазлар 2014”, имал сключен трудов договор, с
работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя, почивка в
работни ден от един час и половина, при месечно трудово възнаграждение в размер
на 1 000 лв., което последно получил на 02.02.2020 г. Проверката продължила и
по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали. При извършени справки в информационната
система на ИА ГИТ на 11.02.2020 г. и 12.02.2020 г. било установено, че
работника Н.Ю. нямал регистриран трудов договор. На 17.02.2020 г. в Д„ИТ” гр.Кърджали
бил представен от Б.М. – технически ръководител на обекта, Граждански договор
за извършване на работа чрез личен труд от 14.11.2019 г. Същият бил сключен
между Н.Ю.Ю., като изпълнител и „Джамбазлар 2014” ЕООД, като възложител. Според
договора изпълнителят приемал да извърши ремонт на кофражно оборудване в
гр.Кърджали: ремонт на 92 бр. телескопични подпори; ремонт на клинови
планки-312 бр.; ремонт на шпилки с гайки за стягане на кофраж-92 бр.; ремонт и
сглобяване на тръбно-подпорно скеле-140 кв.м. Уговорено било, че договора е
валиден до 29.02.2020 г., а възложителят се задължавал да изплати на
изпълнителя възнаграждение от 2 200 лв. На 27.02.2020 г. отново била
направена справка в информационната система на ИА ГИТ, при което се установило,
че между дружеството жалбоподател и Н.Ю. бил сключен трудов договор на
10.02.2020 г., но заличен на 14.02.2020 г. Във връзка с регистрирания и заличен
трудов договор била изискана допълнителна информация от работодателя. По този
повод техническият ръководител на обекта – Б.М., в разговор по телефона заявил,
че трудовият договор бил регистриран по погрешка от счетоводството на
дружеството. На 02.03.2020 г. в Д„ИТ” гр.Кърджали била представена декларация
от името на Н.Ю., в която той декларирал, че на обекта е полагал труд въз
основа на граждански договор и не желаел да има трудов договор. След
приключване на проверката, контролните органи приели, че работодателят
„Джамбазлар 2014” ЕООД не е уредил съществуващото правоотношение с работника Н.Ю.
като трудово, чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди
постъпването му на работа като строител. Това нарушение било извършено на
14.11.2019 г. в гр.Кърджали. По този повод на 05.03.2020 г. срещу „Джамбазлар
2014” ЕООД с.Стремово бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който го
подписал без възражение. На 09.03.2020 г. жалбоподателят депозирал писмено
възражение срещу съставения АУАН. Същото не било уважено и на 21.04.2020 г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3
от КТ наложил на „Джамбазлар 2014” ЕООД с.Стремово административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Л.И. и А.С., на които съдът дава вяра изцяло, както
и частично от показанията на свидетеля Н.Ю.; от писмените доказателства – Акт
за установяване на административно нарушение от 05.03.2020 г., ползващ се с
доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Справка от ТР за актуално
състояние на „Джамбазлар 2014” ЕООД; Декларация съдържаща сведение по чл.402 от КТ от 11.02.2020 г.; Декларация от 02.03.2020 г. на Н.Ю.; Декларация от
управителя на „Джамбазлар 2014” ЕООД; Декларация от 17.02.2020 г. на Б.М.;
Списък на представени документи на „Джамбазлар 2014” ЕООД; Уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ от 27.02.2020 г.; Извлечение от регистъра на уведомления за
трудови договори на ИА ГИТ от 11.02.2020 г.; Извлечение от регистъра на
уведомления за трудови договори на ИА ГИТ от 12.02.2020 г.; Извлечение от регистъра
на уведомления за трудови договори на ИА ГИТ от 27.02.2020 г.; Граждански
договор за извършване на работа чрез личен труд от 14.11.2019 г., ведно с
приложени към същия Доклад за извършена работа от 31.01.2020 г. и
Приемо-предавателен протокол за извършена работа от 31.01.2020 г.; Възражение
от 09.03.2020 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР20 04313/05.03.2020 г.
При анализа на гласните доказателства съдът изцяло
възприема свидетелските показания на Л.И. и А.С., тъй като са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата са били водещите проверката
инспектори и установяват подробно и последователно кога, по какъв ред и въз
основа на какви документи са установили процесното нарушение. Свидетелите
приели, че между жалбоподателя и Н.Ю. имало прикрито трудово правоотношение,
тъй като данните от декларацията, която лицето попълнило на място не
кореспондирали с представения граждански договор. Настоящият състав не даде
вяра на показанията на свидетеля Н.Ю. в частта им, в която се стреми да
установи, че не е започнал работа в обекта на жалбоподателя на 14.11.2019 г. и
не е изпълнявал трудови функции там. Показанията му не кореспондират с кредитираните
от съда други гласни доказателства, а и с писмените такива. Освен това, същите
са изпълнени с противоречия относно редица обстоятелствата, вкл. и относно
предмета и срока на сключения между него и жалбоподателя граждански договор. Казаното
от Н.Ю. при разпита му в
съдебно заседание противоречи и на попълнената
от него в деня на проверката декларация, в която е посочил, че
работи на обекта, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение
като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни, почивки в работния
ден, трудово възнаграждение, както и не на последно място, време на започване
на работата. Затова настоящата инстанция приема, че ангажирания от
жалбоподателя свидетел не успя да обори доказателствената сила, с която се
ползва акта за установяване на административно нарушение като редовно съставен
такъв по КТ.
Съдът не кредитира представения от жалбоподателя Граждански
договор от 14.11.2019 г., ведно с приложените към него Доклад от 31.01.2020 г. и Приемо-предавателен
протокол от 31.01.2020 г., тъй като противоречи на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Н.Ю. и дружеството
не са гражданскоправни, а трудовоправни.
В съдебно заседание по делото от страна на жалбоподателя
са представени Разчетно-платежна ведомост за месец ноември 2019 г. и Квитанция
към приходен касов ордер № 1 от 02.04.2020 г. Никой от тези документи не е
представен в хода на административнонаказателната проверка и до издаване на
наказателното постановление на 21.04.2020 г. Затова настоящият сътав не ги кредитира с доверие и
приема, че са били съставени за нуждите на производството, за да се
избегне отговорност и да се прикрият действително установените отношения между санкционираното
дружество и работника Н.Ю..
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради
което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата
посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че Н.Ю. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е
осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е
налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В
тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено
– работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред
постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр.
чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Джамбазлар
2014” ЕООД с.Стремово на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в
размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се
касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от
чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил
длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни
задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на
чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да
са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не
е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ,
както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Именно това са
разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Не се споделя
доводът в жалбата, че не било осъществено нарушение по чл.61,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Изводът за извършването му следва от съвкупния
анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства. Друго не
следва и от представения Граждански договор за извършване на работа чрез личен
труд от 14.11.2019 г., сключен между Н.Ю.Ю., като изпълнител и „Джамбазлар
2014” ЕООД с.Стремово, като възложител. При гражданския договор предметът е
постигането на определен трудов резултат и взаимоотношенията между страните се
отнасят до извършване на една услуга. Особеният характер на трудовия договор за
разлика от договора по ЗЗД е, че предпоставя нееднократност на насрещната
престация и необвързаност с постигане на конкретно осъществен резултат, а се
престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. От
съдържанието на договора от 14.11.2019 г. става ясно, че там не е уговорено
постигане на определен резултат. Ето защо съдът стигна до извод, че отношението
между жалбоподателя и лицето Н.Ю. съдържа основните елементи на трудовоправно
отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение,
продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган
правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор
между работодателя „Джамбазлар 2014” ЕООД и работника Н.Ю., след като
последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на
чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание.
Обстоятелството, че на 14.11.2019 г. не е извършвана проверка по работни места
на дружеството работодател, не означава, че тогава не е осъществено процесното
нарушение. От анализа на доказателствата по делото става ясно, че лицето е
започнало работа именно на тази дата. Предвид това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание
с разпит на трима свидетели, на което е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ със
седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002375 от 21.04.2020
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Джамбазлар 2014”
ЕООД, ЕИК *********, с.Стремово, общ.Кърджали, в качеството му на работодател,
за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Джамбазлар 2014” ЕООД, ЕИК *********, с.Стремово,
общ.Кърджали, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна
инспекция по труда“
гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: