Определение по дело №3342/2019 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      №                                      2020 година,   гр.Варна

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

          ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на  9.03. 2020 г.,

          като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

          адм.д. № 3342 / 2019  г. по описа на съда,за да се произнесе

          взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.           Образувано е по молба с.д.№ 2639/19.02.2020 г. на  жалбоподателя „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията”-Варна  за изменение  на решение № 111/31.01.2020 г. в частта му за разноските,като се претендира присъждане на  такива за адвокатско  възнаграждение  в  размер на 400 лв.

          В срока по  чл.248, ал.2 от ГПК  е получен със с.д. № 3497/6.03.2020 г. писмен отговор от противната страна – Централна избирателна комисия,с който се изразява становище за неоснователност на искането,а в условията на евентуалност се отправя на основание чл.78,ал.5 от ГПК възражение за прекомерност .

          Препис от неподлежащото на обжалване решение № 111/31.01.2020 г. е бил връчен на жалбоподателя на 5.02.2020 г.  и след като искането за   изменение  в частта му за разноските е подадено на 19.02.2020 год.,т.е. в едномесечният  срок по чл.248, ал.1 от ГПК от постановяване на съдебното решение ,то  искането за  изменение  се явява процесуално допустимо.

          Разгледано по същество, искането е неоснователно.

          С постановеното в полза на жалбоподателя  решение,съдът не е уважил претенцията му за разноски за заплащане на адвокатско  възнаграждение  в размер на 400 лв. по изложени в мотивите  съображения. С отправеното искане  за изменение на решението в тази му част,молителят не посочва нови факти,променящи съществуващите такива към датата на постановяване на решението,нито пък представя доказателства  сочещи на различни от  направените вече правни изводи - вместо това,искането е аргументирано с присъщи за правното безсилие обидни внушения  относно работата на съдията по делото. Цитираната  в молбата на жалбоподателя т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС би била приложима при наличието на действителен договор за правна помощ,какъвто по изложените в решението мотиви,съдът е приел,че не е налице -  представеният документ  обективира  волеизявление относно упълномощаване  за процесуално представителство,което по своята правна същност представлява едностранна сделка за разлика от договора,който се явява двустранна сделка и предполага насрещни волеизявления,каквито в случая липсват. При така установената липса на договор за правна помощ,  цитираното  в разписката плащане на сумата от 400 лв. /за която съдът е приел,че не притежава  достоверна дата/ се явява лишено от правно основание. Недоказаното правно основание има за правна последица недоказано право на разноски - и към настоящият момент,жалбоподателят  отново не се е справил с така  съществуващата за него доказателствена тежест.         

          С оглед последното,искането за изменение на решението в частта му за разноските се явява неоснователно,поради което  и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

                                                                                                                                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ УВАЖАВА молбата на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията”-Варна за изменение на решение № 111/31.01.2020 г. в частта му за разноските. 

Определението  не подлежи на обжалване.  

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :