№ 1102
гр. С., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.ЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110210575 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. П. К. депозирана по електронен път
срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-026849 от 06.11.2023г.,
издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 (двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в
размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП, като към 06.11.2023г. на водача остават „0“ контролни
точки.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява. Представлява се от
адвокат К., с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адв. К.
моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като отразените в него нарушения не са
извършени виновно от водача. Пледира, че в системата на МВР отразеното не
съответства на съдебното решение, представено от нея в съдебно заседание.
Претендира разноски в размер на 400 лева за едно нарушение, или общо
1
разноски в размер на 800 лева за двете нарушения.
Наказващият орган- началник група в ОПП- СДВР, редовно призован
се представлява от юрк. М. с пълномощно по делото. Възразява срещу така
направеното искане за присъждане на разноски. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Представя писмени бележки, в които
моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA
№ 758760 от 03.10.2023г., на И. А. А., на длъжност инспектор при 09 РУ-
СДВР, е установено, че на 03.10.2023г. около 01.30ч. в гр. С. жалбоподателят
управлявал лек автомобил, марка „******“, модел „*******“ с рег. №******,
собственост на П. Г. К., ЕГН ********** по бул. “***** ****“ с посока на
движение от бул. “******* *****“ към ул. “***** *****“ и при извършената
му проверка пред бл. 407 се установило, че:
1.Водачът управлява спряно от движение МПС по чл. 171, т.2, б.“А“ от
ЗДвП- техническа неизправност;
2.Водачът управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност на
28.05.2021г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и е наложил на жалбоподателя В. П. К. административно наказание
„глоба” в размер на 300 (двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и административно наказание
„глоба” в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. В акта
2
за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на
жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да
организира защитата си. Атакуваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентен орган.
В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни
доказателствени средства и писмени доказателства не се установява
фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, съответно НП,
досежно едно от двете административни нарушения.
От писмо, рег. № 100600- 22238/ 15.11.2024г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- П. се установява, че към дата
03.10.2023г./датата на твърдяното нарушение/, процесният лек автомобил е
бил собственост на П. Г. К.. Същият е бил спрян от движение, считано от
30.09.2022г., на основание ЗППАМ № 22-4332-004889/ 23.09.2022г. по чл. 171,
т. 2, б. “А“ от ЗДвП по описа на ОПП- СДВР, като същевременно е било
отнето и СРМПС, част II № *********.
С решение № 369/ 08.06.2023г. на АС- П., 2- ри състав по адм. дело №
62/2023г., влязло в законна сила на 08.06.2023г., посочената ЗППАМ, с която
лекият автомобил е бил спрян от движение е отменена. В мотивите си съдът
приема, че техническата изправност на автомобила е била отстранена, поради
което действието на посочената ЗППАМ е фактически необосновано и
следователно несъразмерно.
На 03.10.2023г. жалбоподателят е бил спрян от контролните органи и
му е бил съставен горепосочения АУАН. Към тази дата по делото не се събраха
доказателства, а и такива не съществуват в административната преписка,
които да сочат, управляваният от жалбоподателя лек автомобил до дата
03.10.2023г. да е бил спран от движение на някакво друго правно основание.
Следователно към дата 03.10.2023г. процесният лек автомобил не е бил със
статут „спрян от движение“. По тази причина от обективна страна
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП, а издаденото НП в тази му част следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Едва по-късно на 08.02.2024г. регистрацията на този лек автомобил
3
отново е била прекратена на основание ЗППАМ №24-0248-
000016/26.01.2024г. за срок от 6м. по реда на чл.171,т.2А,б.“А“ от ЗДвП на РУ-
Б. С.-ОДВМР-В.. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настоящия казус.
По второто нарушение посочено в съставения АУАН, а именно, че
жалбоподателят е управлявал горния лек автомобил със СУМПС с изтекъл
срок на валидност на 28.05.2021г. Касателно това нарушение съдът цени
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства-
показанията на актосъставителя, писмените доказателства, а също и
писмените доказателства, намиращи се в административно-наказателната
преписка. Всички те еднопосочно подкрепят изложеното в АУАН, че на
03.10.2023г., около 01.30ч. в гр. С. жалбоподателят е управлявал горното МПС
със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021г. Не на последно място
това обстоятелство се потвърждава и от картона на водача / жалбоподателя /,
приложен по преписката, в който по пункт № 10, в графа „описание“ е
посочено, че неговото СУМПС е със срок на валидност до 28.05.2021г. По
тази причина съдът намира, че както от обективна, така и от субективна
страна управлявайки посочения л.а. жалбоподателят е реализирал
административно нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно му
е наложено административно наказание. По тази причина издаденото НП в
тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото и двете страни претендират присъждането на разноски.
Съобразно изхода на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски и на двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН,
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за извършеното процесуално представителство от страна
на адвокат К., като отхвърли останалата част от претенцията до горницата от
800 лева, като неоснователна. Това е така, тъй като издаденото НП следва да
бъде частично отменено, но потвърдено в останалата му част, съобразно
изложените по- горе мотиви.
4
Същевремено при този изход на спора, вземайки предвид, че
атакуваното НП следва да бъде частично потвърдено, като правилно и
законосъобразно, съдът намира, претенцията на юрк. М. да бъде присъдено
юрк. възнаграждение в минимален размер за основателно и като такова
същото следва да бъде уважено.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-4332-026849 от
06.11.2023г., издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР-
ОПП- СДВР, В ЧАСТТА МУ, с която на жалбоподателя В. П. К., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
(двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.
П. К., ЕГН ********** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя чрез адв. К.
за горницата до 800 / осемстотин / лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата 80 / осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд, С.-град от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5