№ 8820
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110107640 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, чл. 220, ал.1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224 КТ и 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Г. Д., ЕГН **********,
срещу „ПС ХОЛДИНГ “ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на сумите, както следва:
1. 26 204,46 евро, представляваща дължими на ищеца трудови възнаграждения в
периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тях, за периода от
датата на предявяване на исковата молба в съда - 12.02.2024 г., до окончателното й
изплащане;
2. 3577,20 евро, представляваща мораторната лихва върху трудовите възнаграждения
за периода от настъпване на изискуемостта на всяко от тях (първия падеж от които е на
15.06.2022 г.) до 12.02.2024 г.;
3. 2115,39 евро, представляваща мораторна лихва за забава при плащането на
месечните трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2021 г., както и за
месеците от януари до м. април 2022 г. и за м. септември 2022 г.;
4. 12 449, 20 евро, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 222 КТ;
5. 824, 64 евро, представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.222 от
КТ, дължима за периода от 15.08.2023 г. до 12.02.2024 г.;
6. 8432,00 евро, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за неизползвания размер
на полагаемия се платен годишен отпуск;
7. 553,08 евро, представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.224 от КТ,
1
дължима за периода от 15.08.2023 г. до 12.02.2024 г.;
8. 4166,40 евро, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, съгл. чл.221, ал.1 от КТ, в случая за 2 месеца,
тъй като ищеца бил М.О.Л. и
9. 274, 88 евро, представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.220, ал.1
от КТ, дължима за периода от 15.08.2023 г. до 12.02.2024 г.
Ищецът твърди, че въз основа на Трудов договор № *** от *** г. е изпълнявал при
„Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД длъжността „***“ на Клона на дружеството във
ФРГ. Сочи, че с Допълнително споразумение от 20.07.2015 г. бил преназначен на длъжност
„***“. Твърди, че след преобразуване на дружеството чрез отделяне, възникнало търговското
дружество „ПС Холдинг“ ЕООД, което е продължило ТПО с ищеца. Твърди, че трудовият
договор с ответника бил прекратен на 31.07.2023 г. Поддържа да е упражнявал
добросъвестно задълженията си по трудовия договор и да е престирал работната си сила, но
работодателят ответник не е изпълнявал насрещното си задължение за заплащане на
положения труд и дължимите му се обезщетения, във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, в т.ч. последният е изпаднал в забава по отношение на претендираните
вземания на ищеца и за посочените по-горе периоди, поради което му дължал и
претендираните мораторни лихви върху посочените главници (трудови възнаграждения и
обезщетения). Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допуснати от съда и приети по
делото. По искане на ищеца е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, със
заключението по която вещото лице е дало отговор на поставените в исковата молба въпроси
относно размера на дължимите се на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения във
връзка с прекратения трудов договор, за посочените в ИМ периоди.
В съдебно заседание, проведено на 08.11.2024 г., ищецът е поискал, а съдът допуснал
по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение в размера на предявените искове, като ги е
увеличил, съобразно с приетото в същото заседание заключение по ССчЕ, което не е
оспорено и от ответника.
Извън срока по чл. 131 ГПК (изтекъл на 11.04.2024 г.) ответникът „ПС ХОЛДИНГ “
ЕООД, ЕИК *********, е депозирал отговор на исковата молба, вх. № 122573/12.04.2024 г.
Моли за спиране на настоящото производство до произнасяне на КЗК в производството,
образувано по негово искане по чл. 38, ал. 1, т. 3 на ЗЗК, тъй като при положително за
ответника решение на КЗК, за последния щяло да възникне вземане за обезщетение към
ищеца за извършвана от него конкурентна дейност. По същество оспорва исковете. Не
оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба по отношение на
съществуването на ТПО, изменението и прекратяването на същото. В първото съдебно
заседание на 08.11.2024 г., ответника се представлява от пълномощник в лицето на адв. К.,
който е заявил искане за спиране на настоящото производство на осн. чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК, с оглед наличие на друго водено между страните административно производство пред
АССО.
В съдебно заседание от 18.02.2025 г. съдът е оставил, повторно, без уважение
искането на ответника за спиране на производството до приключване на административното
дело № 860/2024 г. по описа на АССО, като е намерил, че липсва твърдяната от ответника
преюдициалност, както и че на ответника вече е преклудирана възможността да заявява
тепърва възражение за прихващане, дори в случай, че по административното производство
се установи, че ищеца му дължи някакво обезщетение за осъществявана от него конкурентна
дейност.
Съдът, като се запозна с приложените и приети писмени доказателства и
2
изразените становища, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствата по делото, като е обявено и за безспорно между
страните, че въз основа на Трудов договор № *** от *** г. Ищеца Д. е изпълнявал при
ответника „Промишлено Строителство Холдинг“ ЕАД длъжността „***“ на клона на
дружеството във ФРГ. С Допълнително споразумение от 20.07.2015 г. ищецът е преназначен
на длъжност „***“ в отдел в Германия. След преобразуване на дружеството, чрез отделяне, е
възникнало търговското дружество „ПС Холдинг“ ЕООД /настоящ ответник/, при което
ищецът продължил да осъществява трудовите си функции и да престира работната си сила.
Със заповед № 03-00/02.01.2019 г. ищеца е бил изпратен на работа в Германия като главен
инженер на Клона на ответното дружество. Трудовият договор с ответника бил прекратен по
взаимно съгласие на страните, на 31.07.2023 г., по инициатива на ищеца /приложение № 5
към ИМ/. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /на л.29 от делото/
работодателят е разпоредил на ищеца да се изплатят дължимите му се при прекратяване на
договора, обезщетения по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 6 брутни възнаграждения /поради
придобито право на пенсия/, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 85 дни, съгласно чл.224, ал.1 от КТ.
Видно от разменената между страните имейл кореспонденция /на л.30 -35 от делото/
от страна на ответното дружество са представили График за изплащане на дължимите на
ищеца суми, като се задължили до 30.11.2023 г. да изплатят сумата от 10 080,48 евро,
представляваща сбор от дължимите суми за работни заплати за м.май2022 г. до м.август
2022 г. вкл.; до 15.12.2023 г. – остатъка от 16 124, 91 евро, представляваща остатъка от
неплатените заплати за периода от м. ноември 2022 г. до м.юли 2023 г. вкл.; до 31.12.2023 г.
– задължение за изплащане на дължимото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и до
30.01.2024 г. – обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ. В имейла от 09.11.2023 г. ответника
твърди, че вече преведената му сума от 10 857,94 евро, е за изплащане на пълните заплати за
м. февруари 2022 г. (от 4064, 33 евро), за м. март 2022 г.(в размер на 4764,23 евро) и за
м.април 2022 г. (в размер на 2032,38 евро). Получаването на сумата от 10857,94 евро е
признато от ищеца, в имейл до ответника от 28.10.2023 г., в който същия изрично посочва,
че „в личната ми сметка в Хокенхайм е осчетоводена като приход сумата от 10857, 94 евро, с
основание за превода „заплати за м. февруари, март и април 2022“.
Приложената от ищеца и приета по делото като писмено доказателство имейл
кореспонденция, разменена между страните, не е оспорена от ответника, нито като
съдържание, нито за нейното авторство. Следователно в цитираната имейл кореспонденция,
ответника е признал извънсъдебно, че дължи на ищеца суми за неплатени трудови
възнаграждения и обезщетения във вр. с прекратеното му трудово правоотношение, за
посочените периоди, като се е задължил да ги изплати в посочените срокове. По делото не се
установява тези срокове да са били спазени от ответника, което е дало повод на ищеца да
води и настоящото исково производство.
По делото са приети като доказателства и фишове за работна заплата за периода от
м.11.2021 г. до м. 06.2023 г. /Приложения № 10 до 29 към ИМ/, от които се установява
отработеното от ищеца време и начислените му за този период брутни трудови
възнаграждения.
В хода на производството е прието без възражения от страните заключение по
допуснатата ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото, ищеца има начислени за получаване обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в
размер на 11794,37 евро, 16 650,86 евро обезщетение по чл.222 от КТ, както и неплатени
трудови възнаграждения в размер на 26205, 39 евро или общо 54 650, 62 евро. Вещото лице е
установило, че ищеца не е получил трудовите си възнаграждения за месеците май, юни,
юли, август, ноември и декември 2022 г., както и от м. януари до м. юли вкл. 2023 г., за който
период общо му се дължат посочените по-горе 26 205, 39 евро. Поради забавеното им
3
изплащане, за срока на забавянето, от падежа на всяко едно месечно задължение /15-о число
на месеца, следващ месеца, за който се дължи РЗ/ до датата предхождаща подаване на ИМ в
съда, на ищеца се дължи и обезщетение за забава в размер на 3505,64 евро, установен от
експертизата. От проверката в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е
установило, че част от дължимите на ищеца трудови възнаграждения, в периода от м.11.2021
г. до м. 10.2022 г., са изплатени от ответника със забава, след срока за плащане, като върху
платената сума, на ищеца се дължи обезщетение за забава в общ размер от 1885, 64 евро.
Видно от заключението на експертизата на ищеца се дължи обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ в размер на 16 650, 84 евро, което е определено въз основа на БТВ в размер на
2 775, 14 евро за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовия договор,
т.е. за м. април 2023 г., съгласно ФРЗ и съобразно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ.
Съответно, поради забавеното му плащане, на ищеца се дължи и обезщетение за забава,
което възлиза за претендирания от ищеца период в размер на 995,46 евро.
Установява се още от заключението на в.л., че начисленото от ответника обезщетение
за 85 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 794, 37 евро е определено
върху БТВ за м. април 2023 г., при средно-дневно възнаграждение от 154, 17 евро, а лихвата
за забава върху същото възлиза на 705, 12 евро, за периода от 01.09.2023 г. до 09.02.2024 г.
По зададения от ищеца към експертизата въпрос, вещото лице е дало отговор, че
размера на дължимото му се обезщетение за неспазено предизвестие по см. на чл.221, ал.1 от
КТ е 5 550, 28 евро (двукратния размер на БТВ за последния пълен отработен месец), в
случай, че съдът установи да се дължи такова, респ. лихвата за забавеното му изплащане, за
периода на забава от 01.09.2023 г. до 09.02.2024 г., възлиза на сумата от 331, 82 евро. В
случай, че се дължи едномесечно предизвестие пък размера на обезщетение е 2 775, 14 евро,
а обезщетение за забава – 165,91 евро.
До приключване на съдебното дирене в хода на настоящото исково производство,
ответникът чиято е тежестта за установяване факта на плащане не ангажира доказателства за
изплащане на дължимите се трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на
трудовия договор, нито е релевирал правопогасяващи и/или правоизключващи възражения.
От друга страна твърденията на ищцата се подкрепят изцяло от приетите по делото
писмени доказателства, както и от заключението на допуснатата от съда ССчЕ.
Същите както бе посочено по-горе са били признати от ответника като дължими още
при прекратяване на трудовия договор, но до завеждане на ИМ в съда, не са били заплатени
доброволно. Доказателства за плащането им не са представени и до приключване на
съдебното дирене в производството пред СРС.
От приетите по делото доказателства и направените проверки в счетоводството на
ответника, и изчисленията на в.л. при изготвяне на приетото без възражения заключение по
ССчЕ, се установява безспорно, че към датата на подаване на ИМ в съда, ответника не е
заплатил доброволно и в срок начислените и дължими на ищеца трудови възнаграждения за
месеците май, юни, юли, август, ноември и декември 2022 г. и месеците от януари до м. юли
вкл. 2023 г., възлизащи в общ размер на 26205,39 евро; обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
6 месеца, след като е работил при същия работодател минимум 10 години, през последните
20 години, в размер на 16650,84 евро, както и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползвани 85 дни платен годишен отпуск в размер на 11794,00 евро, и е заплатил със
забава дължимите се трудови възнаграждения за периода от м. ноември до м. декември 2021
г. и за месеците от януари до април 2022 г. в т.ч. за м.септември 2022 г. Горната установеност
пък прави основателно и искането на ищеца за присъждане на законните лихви върху всяка
от гореизброените главници, считано от датата на подаване на иска в съда, до окончателното
4
изплащане на задължението и съобразно установените от експертизата размери и
допуснатото от съда увеличение на техните размери, както следва: 3577,20 евро върху
дължимите възнаграждения в общ размер от 26 205, 39 евро; 2 115, 39 евро върху платените
със закъснение трудови възнаграждения за периода от а периода от м. ноември до м.
декември 2021 г. и за месеците от януари до април 2022 г. в т.ч. за м.септември 2022 г.;
995,46 евро, дължимо обезщетение за забавеното плащане на обезщетението по чл.222, ал.3
от КТ в размер на 16 650,84 евро; 705,12 евро, обезщетение за забава, дължимо върху
неплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 11 794,00 евро.
Твърдението на ищеца за неизпълнение на парично задължение за изплащане на
дължими трудови възнаграждения за горепосочените периоди, както и обезщетенията по
чл.222, ал.3 и 224, ал.1 от КТ, в т.ч. и на дължимите лихви върху месечните главници за
периода на забавата им, по съществото си е твърдение за отрицателен факт, което обръща
тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си
коректно – точно, по време и размер. Такива доказателства по делото не са събрани, като
ответника не прояви никаква процесуална активност за оборване на исковата претенция и
попълване на делото с доказателства, които да направят иска на ищеца неоснователен или
недоказан.
В този смисъл, след като не се спори между страните, че са били в трудовоправни
отношения в периода от *** г. до 31.07.2023 г. /което е удостоверено от представените по
делото доказателства/, а вещото лице изготвило приетата по делото ССчЕ, е установило
брутния дължим размер на претендираните от ищеца като неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения във връзка с прекратеното правоотношение, след проверка
на изходящите от ответника ведомости за заплати и подадената информация в ТД на НАП и
ТД на НОИ, в които е констатирано, че сумите дължими на ищеца са начислени, но не са
реално изплатени, и след като не се събраха доказателства в посока за погасяване на
задължението на ответника, чрез плащане или по друг законен начин, то исковете на ищеца
по чл.128, т.2, чл. 222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ, се явяват изцяло основателни и доказани по
размер.
По отношение на исковете за мораторна лихва върху всяка от установените като
дължими главници /за трудово възнаграждение и обезщетенията по чл.222, ал.3 и чл.224,
ал.1 от КТ/, за посочените в ИМ периоди на забава, считано от падежа на всяка едно
възнаграждение/обезщетение до датата на подаване на исковата молба в съда, след
установяване по безспорен начин на наличието на главен дълг, както и че ответника не е
заплатил същите в уговорените в КТ и с трудовия договор, срокове, то безспорно е налице
забава на ответника, предвид на което исковете по чл.86 от ЗЗД, също се явяват основателни
и доказани до установените от експертизата размери, за които съдът е допуснал изменението
им, по молба на ищеца, по чл.214, ал.1 от ГПК.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1,
т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
В хода на производството, въпреки че се установява, че ответника е бил в
неизпълнение на основното си задължение да заплаща трудово възнаграждение на
работника в уговорените с трудовия договор срок, не се доказва ищеца да е поискал
прекратяване на трудовото си правоотношение, позовавайки се на разп. на чл.327, ал.1, т.2
5
от КТ. Напротив, от приетите писмени доказателства, се установява безспорно, че трудовия
договор, сключен между страните, е прекратен пак по инициатива на работника (ищеца Д.),
но на едно от общите основания за прекратяване на трудово правоотношение, това по
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като в този
случай трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Следователно, в конкретния случай, не е налице основание на ищеца да се дължи
обезщетение за срока на предизвестието, тъй като не се установява прекратяването на
трудовия договор, да е станало на осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ, въпреки че са били основания
и за такова прекратяване. Не се установява също и твърдяното от ищеца качество на
материално отговорно лице, от което се извежда извод за дължимо двумесечно предизвестие
при прекратяване на трудовото правоотношение, респ. дължим размер на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ в размер на 2 БТВ. Изводът който се налага е за неоснователност на този
иск, поради което същия подлежи на отхвърляне.
Предвид горната установеност и следващите от нея правни изводи, предявените от
ищеца искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД за
мораторните лихви върху установените главници, следва да бъдат уважени изцяло, до
увеличените от ищеца размери, а иска по чл.221, ал.1 от КТ и обусловения от него иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД в претендирани размери от 5550,28 евро и 331,82 евро, след увеличението
им, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете. Ответника по делото не е заявил претенция за
присъждане на разноски, като няма и доказателства за реално извършени такива.
Ищецът от своя страна, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, има право на сторените от
него съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете му. Видно от приложения
списък по чл.80 от ГПК, разноските на ищеца се изчерпват с претендираното адвокатско
възнаграждение, което е уговорено в размер на 7050,00 лв. и платимо по банков път, в срок
до една седмица след подписване на Договора за правна защита и съдействие от 26.01.2024 г.
По делото няма представени доказателства, ищеца реално да е изплатил на адвоката си,
уговореното възнаграждение в размер на 7050,00 лв., поради което такова не следва да му се
присъжда.
Предвид характера на производството, по трудов спор, ищеца е бил освободен от
заплащане на държавна такса по предявените искове, върху заявения материален интерес, но
същата се дължи от страна на ответника, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, предвиждаща, че когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължими се такси и разноски,
като съответните суми се присъждат в полза на бюджета на съда. Мотивиран от изложеното,
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответника ще следва да бъде осъден да внесе по сметка на СРС,
дължимата в производството ДТ, определена върху уважените размери на предявените
искове в общ размер на 4852,29 лв. /Четири хиляди осемстотин петдесет и два лева и
двадесет и девет стотинки/, както и 250 лв. за заплатеното от бюджетните средства на съда
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
Водим от горното, на осн. чл.235, ал.1 – 3 от ГПК, СРС, 164-ти състав,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „ПС ХОЛДИНГ “ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ***, представлявано от управителя И.Й.Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
А. Г. Д., ЕГН ********** от гр. София, ***, сумите както следва:
1. На осн. чл.128, т.2 от КТ 26 205,39 евро, представляваща дължими на ищеца
трудови възнаграждения в периода от м.май, юни, юли, август, ноември и декември 2022 г.
и месеците от януари до м. юли вкл. 2023 г., ведно със законната лихва върху тях, за периода
от датата на предявяване на исковата молба в съда - 12.02.2024 г., до окончателното й
изплащане;
2. на осн. чл.86 от ЗЗД 3577,20 евро, представляваща мораторната лихва върху
трудовите възнаграждения от 26 205,39 евро, дължима за периода от настъпване на
изискуемостта на всяко от тях (първия падеж, от които е на 15.06.2022 г.) до 12.02.2024 г.;
3. на осн. чл.86 от ЗЗД 2115,39 евро, представляваща мораторна лихва за забава при
плащането на месечните трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2021 г.,
както и за месеците от януари до м. април 2022 г. и за м. септември 2022 г.;
4. на осн. чл. 222, ал.3 от КТ 16 650,84 евро, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл.;
5. на осн. чл.86 от ЗЗД 995,46 евро, представляваща мораторна лихва върху
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, дължима за периода от 15.08.2023 г. до 12.02.2024 г.;
6. на осн. чл. 224 от КТ 11 794,00 евро, представляваща обезщетение за неизползвания
размер на полагаемия се платен годишен отпуск от 85 дни;
7. на осн. чл.86 от ЗЗД 705,12 евро, представляваща мораторна лихва върху
обезщетението по чл.224 от КТ, дължима за периода от 15.08.2023 г. до 12.02.2024 г., и
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.221, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата в размер на 5550,28
евро, след увеличението, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието или на две БТВ, поради качеството на ищеца на
материално-отговорно лице, както и иска по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва, дължима
върху обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, за срока на забава, от 15.08.2023 г. до 12.02.2024
г., в размер от 331,82 евро, след увеличението, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „ПС ХОЛДИНГ “ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, представлявано от управителя И.Й.Н.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, сумата от 4852,29 лв.
представляваща дължимата държавна такса в производството, определена върху размерите
на уважените искове, както и 250 лв., представляваща заплатеното от бюджетните средства
на съда възнаграждение на вещото лице, изпълнило приетата ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7