Решение по дело №1336/2023 на Административен съд - Бургас

Не могат да се приемат за основателни направените в касационната жалба възражения, че полицейският орган е следвало предварително да изясни, дали задържаното лице е извършител на конкретното деяние. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице за срок до 24 часа, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност това задържане е принудителна административна мярка. За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно, административният орган да наложи мярката, при условията на оперативна самостоятелност.

В конкретния случай задържането на жалбоподателя е предприето с цел установяване на съпричастност при предприето разследване срещу него като вероятен извършител на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В този смисъл за издаване на заповедта не следва безспорно да е установено извършването на престъплението, както се твърди в касационната жалба. При наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, органите на МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която е не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Неоснователни са възраженията, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й. Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото право – чл. 209, ал. 1 от НК, а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от жалбоподателя, е достатъчно основание за прилагането й. (В този смисъл са решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 14188/2014 г., V отд., Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 616/2015 г. , Решение № 9222 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2017 г. и др.). Обстоятелството дали впоследствие при проведеното наказателно производство ще се установи съпричастност на жалбоподателя с извършването на престъплението, не може да обоснове липса на предпоставките по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като това следва да бъде установено на по-късен етап от проведената полицейска проверка. Видно от събраните доказателства е това, че в деня на задържането , непосредствено след самия акт по ограничаване свободното придвижване на касатора, с нея са извършвани процесуалноследствени действия. Лицето е давало обяснения, т.е. не е било задържано самоцелно, а с оглед провеждане на части от производството по разследване на конкретно престъпление.

Правилно районният съд е приел, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, същата е мотивирана и в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4, изр. 2, предл. второ от ЗМВР, Административният съд Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №486 от 22.05.2023г. по АНД №962/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.