О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 19.12.2019г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от съдията частно административно
дело № 621 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60,
ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.188 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на «Е.П.Т. ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.П.Б., чрез адвокат Д.Д.от САК, със съдебен адрес.гр.София,
ул.Войводина могила № 42, ет.1, ап.1, против Разпореждане за предварително
изпълнение на принудителна административна мярка, обективирано в Заповед №
ФК-832-0043873/21.11.2019г., издадена от Ж.Н.М.- началник отдел
"Оперативни дейности", гр.Пловдив, дирекция "Оперативни
дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на
оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект - сервиз за автомобилни гуми, находящ се в
гр.Стара Загора, околовръстен път, зона "Летище", стопанисван от «Е.П.Т. ЕООД с ЕИК *********
и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС
и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Отправено е искане да бъде отменено разпореждането за
предварително изпълнение на принудителната административна мярка, обективирана
в Заповед №
ФК-832-0043873/21.11.2019г., издадена от началник отдел "Оперативни
дейности", гр.Пловдив, дирекция "Оперативни дейности", ГД
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП; както и на основание чл.60, ал.6 от АПК да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на посочената заповед до
окончателното решаване на жалбата срещу разпореждането, с което се допуска
предварително изпълнение на заповедта.
От
приложените по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна:
Със Заповед
№ ФК-832-0043873/21.11.2019г. на «Е.П.Т. ЕООД с ЕИК ********* е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект – сервиз за автомобилни гуми, находящ се в гр.Стара
Загора, околовръстен път, зона "Летище", стопанисван от дружеството-жалбоподател и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за предварително изпълнение
на наложената принудителна административна мярка, основано на чл.188 от ЗДДС,
във връзка с чл.60 от АПК. Оспорващото дружество изтъква аргументи за
незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта
за налагане на ПАМ, предвид липса на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК,
посочени в същата. Твърди, че не са налице предпоставките за допуснатото
предварително изпълнение на акта, доколкото е налице противопоставим интерЕ.на
жалбоподателя от степен на охраняваните, предвид наличието на сключени
множество договори за предоставяне на услуги по предварителна заявка от
възложителя в процесния автосервиз с различни контрагенти, неизпълнението на
които би довело до имуществени вреди за жалбоподателя от нереализирани приходи
и дължими неустойки при неизпълнение на сключените договори, както и предвид
наличието на назначени по трудов договор служители, на които дружеството следва
да заплати трудови възнаграждения без да престират ефективно труд в полза на
работодателя. Излагат се и доводи за немотивираност на разпореждането, което в
случая е задължително, доколкото предварителното изпълнение не произтича по
силата на закона. На следващо място се твърди, че нарушението, за което е
наложена ПАМ, не е извършено, доколкото е налице издаден фискален бон, както и,
че е отпаднала нуждата от прилагането на ПАМ, още повече на предварителното
ѝ изпълнение, тъй като не е наложена непосредствено след извършване на
нарушенията. Твърди се също, че срокът на ПАМ е необосновано дълъг и е
определен при несъблюдаване на принципа на пропорционалността. Въз основа на
изложеното «Е.П.Т.
ЕООД обосновава извод за незаконосъобразност на разпореждането
за предварително изпълнение на ЗППАМ и моли за неговата отмяна, както и за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта до окончателното
му решаване с влязъл в сила съдебен акт.
Ответната страна - началник отдел
"Оперативни дейности", гр.Пловдив, дирекция "Оперативни
дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в писмено
становище излага аргументи за неоснователност на жалбата, считайки, че са
налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на Заповед №
ФК-832-0043873/21.11.2019г., с оглед характера на допуснатите нарушения, както
и предвид вида, местоположението и работното време на търговския обект, явяващи
се предпоставка за реализиране на значителен търговски оборот. Въз основа на
наведените доводи отправя искане за отхвърляне на жалбата срещу атакуваното
разпореждане за предварително изпълнение на заповедта.
Въз основа
на материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно протокол за извършена проверка серия
АА № 0043873 от 14.11.2019г., служители на ЦУ на НАП извършили проверка по
спазване на данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект - сервиз за автомобилни
гуми, находящ се в гр.Стара Загора, околовръстен път, зона "Летище",
стопанисван от «Ес П.Т. ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че на 14.11.2019г.
в 15.50 часа за извършена контролна покупка на услуга - балансиране на гума на
стойност 10,00 лева, платени от Д.М.П.- проверяващ, на лицето Р.С.Р.- наето
лице в дружеството, последното не е издало фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ модел Compact
М02 с ЕИ на ФУ DY452548
и ИН на ФП 36610584, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Контролната покупка е
отразена във фискалното устройство след легитимацията на органите по приходите
(издаден е ФКБ № 000503/14.11.2019г. в 15.53ч.).
Въз
основа на тези факти административният орган приел, че ««Ес П.Т. ЕООД не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за продажба, с което е осъществило състава на нарушение по чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното
нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, което е сторено от административния орган с
процесната заповед.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател в срок до 3 дни от датата на връчването й, като
конкретният ден и час да се определят от връчителя.
Със
същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази
заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими
към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60,
ал.1 от АПК.
Обстоятелствата,
мотивирали органа да разпореди предварително изпълнение на ЗППАМ, се свеждат до
следното:
Административният
орган е посочил, че издаването на касова бележка за всяка извършена продажба е
нормативно установено задължение за субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговски обекти, като неспазването на тези конкретни задължения води до
негативни последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи
и по този начин се стига до отклонение на данъчното облагане. Посочените обстоятелства съставляват
основание да се приеме, че със своето поведение проверяваното лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица
се явява неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от
данъчното облагане. Сочи се също, че цялостното поведение на търговеца води до
обоснован извод за трайно поведение към неспазване на установения правов ред в
страната и отклонение от данъчното облагане. Необходимостта от предварително
изпълнение е предопределена с оглед начина и вида на организиране на
отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на
неговата обществена опасност, както и от вида, местоположението и работното
време на търговския обект, обуславящ извод за реализиране на значителен оборот.
Като
самостоятелно фактическо основание за допускане на предварителното изпълнение
на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, тъй като дружеството е допуснао и нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр.с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС - установена отрицателна касова наличност в размер на 531.00 лева.
В
обобщение административният орган сочи, че с цел да се промени установената организация
в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за
фиска, се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Заповедта
за налагане на ПАМ е връчена на дружеството на 18.12.2019г.
Несъгласен
с допуснатото предварително изпълнение на акта, на 19.120.2019г. адресатът на
заповедта подава настоящата жалба с искане за неговата отмяна, както и за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта до произнасянето на съда с
окончателен съдебен акт.
При
така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта, в която се съдържа
оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, породило неблагоприятни правни
последици за оспорващото дружество. Обжалването на
разпореждането е извършено в срока по чл.60, ал.5 от АПК, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо за разглеждане.
Съдът
приема жалбата в частта ѝ, с която се оспорва разпореждането за
предварителното изпълнение на Заповед № ФК-832-0043873/21.11.2019г. за основателна, поради което
следва да бъде уважена в тази ѝ част, респективно атакуваното
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта следва да
бъде отменено. В останалата ѝ част, с която е отправено особено искане на
основание чл.60, ал.6 от АПК да бъде спряно допуснатото
предварително изпълнение на посочената заповед до окончателното решаване на
жалбата срещу разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на
заповедта, жалбата е процесуално
недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството в тази му част - прекратено. Съображенията за това са следните:
I. По отношение на искането за отмяна на разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед №
ФК-832-0043873/21.11.2019г.:
Разпоредбата
на чл.188 от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от с.з. подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Според
чл.60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен нейн интерес. С допускането на предварително изпълнение
се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Доколкото представлява изключение от общия принцип за
суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциална възможност да
причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на законовите
предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60, ал.1 от АПК – ако се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акт; ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; по искане
на някоя от страните – в защита на особено важен нейн интерес. Регламентираните
хипотези сочат, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Същите по своето естество и характер сочат на някакъв вид
изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо
обичайните случаи от същия вид. Наличието на посочените в чл.60, ал.1 от АПК
предпоставки не се презумира, напротив – във всички случаи административният
орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да разпореди
предварителното изпълнение на акта.
Според
мотивите на разпореждането като основание за допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ административният орган е посочил, че същото се
налага с цел предотвратяване и преустановяване на извършването на продажби без
издаване на фискален касов бон. Съдът намира, че така посочената цел не
мотивира предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Това
основание е регламентирано в нормата на чл.22 от ЗАНН и обосновава
предпоставките за налагане на самата принудителна мярка, но не и нейното
предварително изпълнение. Следва да се отбележи, че целта на наложената ПАМ е
различна от целта на предварителното изпълнение, поради което е недопустимо
мотивиране на разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК с постигане целите на ПАМ –
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
охрана интересите на държавния бюджет във връзка с правилното отчитане на
продажбите и определяне размера на публичните задължения.
На
следващо място органът сочи, че посредством предварителното изпълнение на акта
ще се защитят особено важни държавни интереси и по-конкретно интереса на
държавния бюджет за законосъбразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилното
определяне на реализираните от търговеца доходи и размера на неговите публични
задължения. Съдът намира, че изложените в тази насока мотиви не се подкрепят от
конкретно установени факти и обстоятелства. Бланкетното изписване на приложимия
законов текст не съставлява мотиви, които да обосноват необходимостта от
предварително изпълнение на наложената ПАМ. Липсва привръзка на изброените
основания с конкретната фактическа обстановка и конкретния субект. В мотивационната
част на разпореждането са използвани общи изрази, придаващи изключителност на
издадените по реда на чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато самият
законодател не е предвидил в ЗДДС. С оспореното разпореждане е прието, че в
търговския обект е създадена организация на дейността на дружеството и са
налице причини, водещи до неблагоприятни последици за фиска, поради което с
предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка ще
се защитят особено важни държавни интереси, с цел преустановяване и/или
предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. По делото
липсват каквито и да е данни и доказателства, подкрепящи този извод – напротив
в обекта има регистрирано и функциониращо ФУ, с което е създадена организация и
е осигурена възможността всички извършени продажби да бъдат надлежно отчитани в
съответствие със законовите изисквания. При това положение не става ясно по
какъв начин поведението на проверяваното лице е насочено към съществено
нарушаване на обществения интерес и фискалната политика в степен, налагаща
предварително изпълнение на наложената мярка. Отбелязано е също, че ако не бъде
допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка,
съществува възможност да се извърши ново нарушение и опасност за фиска, водеща
до отклонение от данъчно облагане. Контролът върху заплащането на данъците и
правилното им определяне при реално отчитане на продажбите сам по себе си е с
цел защита интереса на фиска. Липсата на законова разпоредба, която да
постановява, че ПАМ, наложена в хипотезата на нерегистриране и отчитане на
всяка продажба, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона,
задължава органа да мотивира особено важния държавен интерес, като посочи
конкретните факти, които са съобразени при направената преценка. В случая това
не е сторено. Установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., във вр.с чл.118 от ЗДДС само по себе си не мотивира спешна
необходимост от изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, а административният
орган не е посочил точно по какъв начин предварителното изпълнение на
наложената мярка ще доведе до обезпечаване събирането на публичните вземания. Настоящият
съдебен състав не споделя тезата на административния орган, че обстоятелствата,
че обектът е с атрактивно местоположение - разположен на голяма пътна артерия в
града, с голям поток от автомобили, представлява сервиз за гуми с търговска
площ 300 кв.м., в който се предлага баланс на гуми, монтаж и демонтаж, продажба
на гуми, има работно време от понеделник до петък от 08.30 часа до 18.30 часа,
а в събота от 08,30 часа до 14.00 часа, сочат, че с поведението си
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната
политика. Описаните обстоятелства обуславят предположението, че търговският
обект реализира по-голям оборот, но това не води автоматично до извод, че ще
укрие приходи в по-голям размер. Подобен извод би могъл да бъде изведен от
данни за утвърдена нагласа на търговеца да не регистрира реализираните продажби
по надлежния ред, но подобни данни в случая не са налице. Напротив, касае се за
неиздаване на касова бележка за сума в размер на 10,00 лева, при констатирана
впоследствие отрицателна касова наличност в размер на 531,00 лева, т.е.
фактическата наличност е с 531,00 лева по-малка от документираната посредством
ФУ. Тези факти не сочат на утвърдена нагласа за неиздаване на фискални касови
бележки, което от своя страна изключва извода за значително засягане на
държавния и обществен интерес. Впрочем, доводите във връзка с големината и
местоположението на обекта, по същество също не представляват конкретни
аргументи за наличие на предпоставката по чл.60, ал.1, предл.2 от АПК (да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси), доколкото са еднакво приложими
до всеки по-голям търговски обект, а нито в АПК, нито в ЗДДС и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му съществува подобна диференциация между
различните видове стопански обекти.
Наред
с това, съдът отчита факта, че обществените отношения, свързани с коректното
документиране на търговския оборот са пряко свързани с фискалните интереси на
държавата и предполагат засилена охрана, но същата следва да се реализира в
законово очертаните рамки и съобразно целите на закона и без да се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най – необходимото за целта, за
която актът се издава – по арг. от чл.6, ал.2 от АПК. Както принудителната
административна мярка, така и разпореждането за нейното предварително
изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. Както се посочи
по-горе, в настоящия казус липсва посочване на конкретни факти, чието
проявление мотивира разпореждането за предварително изпълнение. Не става ясно с
какво точно се обосновава особено важният държавен или обществен интерес и защо
органът счита, че от по-късното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ
могат да последват значителни или трудно поправими вреди. Очевидно
законодателят не счита, че е налице особено важен държавен или обществен
интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения на Наредба Д
Н-18/13.12.2006г. и се налага принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на
мярката по силата на закона. От друга страна административният орган не е
посочил кои са тези конкретно установени обстоятелства, които да налагат в този
случай да бъде разпоредено предварително изпълнение на акта. Поради изложеното
съдът приема, че по делото не се доказва и не съществува спешна необходимост от
охрана на важни държавни интереси в сочения от административния орган аспект.
Съдът
преценява като изцяло немотивирано и неподкрепено с доказателства становището
на административния орган, че по-късното изпълнение на заповедта може да доведе
до значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение
от данъчно облагане. Констатираната отрицателна разлика между фактическата
касова наличност и документираната такава от ФУ също не обосновава подобен
извод, тъй като сама по себе си не сочи на утвърдена нагласа за неиздаване на
фискални касови бележки от търговеца, доколкото евентуално системно неиздаване
на касови бележки би довело до положителна, а не отрицателна разлика между
посочените показатели. Това, че търговецът е извършил и друго административно
нарушение (по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС), също не може да обоснове извод за опасност от настъпване на
значителна или трудно поправима вреда от по-късното изпълнение на заповедта,
тъй като ПАМ изобщо не е наложена във връзка със същото, а и липсата на парична
сума в касата, която е регистрирана от фискалния апарат, сама по себе си не
рефлектира върху размера на отчетените приходи във вреда на фиска. Нещо повече,
процесната заповед е издадена на 21.11.2019г. за нарушение, осъществено на 14.11.2019г.,
т.е. същата е издадена 7 дни след установяване на нарушението. След като самият
административен орган не е счел, че установеното нарушение не обуславя незабавното
налагане на принудителната административна мярка, не става ясно защо се
разпорежда предварителното изпълнение на
заповедта, с която същата е наложена.
В
обобщение на изложеното съдът намира, че административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства, годни да
обосноват възприетите като налични от него основания по чл.60, ал.1 от АПК за
постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването
на такива обуславя извода за липса на материалноправните предпоставки за
допускане на предварителното изпълнение на ПАМ, поради което съставлява
основание за отмяна на разпореждането.
От
друга страна, самият оспорващ ангажира достатъчно и убедителни доказателства за
наличие на противопоставим по важност негов интерес, който ще бъде засегнат от
предварителното изпълнение на невлязлата в сила заповед. Приложените множество
безсрочни договори за покупко-продажба на стоки и предоставяне на сервизни
услуги, удостоверяващи поет постоянен ангажимент за обслужване на МПС, както и
приложените възлагателни писма, удостоверяват, че дружеството има поети
договорни ангажименти за извършване на услуги към трети лица, като евентуалното
предварително изпълнение на оспорваната заповед ще му причини значителни по
размер вреди както от нереализирането на договорените приходи, така и от
заплащането на неустойки за неизпълнение на поетите ангажименти. Посоченото
обстоятелство, съпоставено с обстоятелствата, аргументирали волеизявлението на
административния орган за предварително изпълнение на заповедта, обосновава
извод за наличие на противопоставим интерес по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК.
Съдът
констатира и още едно основание за отмяна на разпореденото предварително
изпълнение, което, ако не бъде санкционирано, би довело до нарушаване правата
на жалбоподателя.
В
самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на
ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е
заплатил наложената санкция. Видно от доказателствата по делото, към момента на
издаване на процесната заповед дори няма издадено наказателно постановление.
Тоест процесната ПАМ е издадена преди да е приключило административно
наказателно производство срещу търговеца с издаване на НП, в което да бъде
определена санкция. Допускайки предварително изпълнение на процесната заповед
за налагане на ПАМ, административният орган на практика отнема възможността на
жалбоподателя да се възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като
към датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена
санкцията за нарушението.
Ето
защо съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед № ФК-832-0043873/21.11.2019г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности", гр.Пловдив, дирекция "Оперативни
дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
II.
По отношение особеното искане на основание чл.60, ал.6 от АПК да бъде спряно
допуснатото предварително изпълнение на Заповед №
ФК-832-0043873/21.11.2019г. до окончателното решаване на жалбата срещу
разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на заповедта:
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.6, изречение второ от АПК, жалбата срещу допуснатото предварително
изпълнение не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го
спре до окончателното ѝ решаване. В случая посоченото искане е
безпредметно. С оглед отмяната на разпореждането за предварително изпълнение от
настоящия съд, не съществува изпълнително основание, както и правен интерес от
обезпечаването на правото на оспорване на разпореждането по чл. 188 от ЗДДС,
чрез спирането му до разрешаване въпроса за неговата законосъобразност с влязъл
в сила съдебен акт. В този смисъл и съдебната практика при такива случаи
изрично се позовава на чл. 233, ал.
1 от АПК, според която разпоредба частната жалба срещу определението
за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение не спира изпълнението
на определението. Спирането на предварителното изпълнение до окончателното
разрешаване на въпроса за неговата законосъобразност на основание чл. 60, ал. 6 АПК има смисъл при отхвърляне на жалбата против разпореждането, а не и в
обратния случай, какъвто е процесният (в т.см. Определение № 14984 от 6.11.2019
г. на ВАС по адм. д. № 12671/2019 г., I о., Определение № 3659 от 13.03.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 2089/2019 г., I о., Определение № 12882 от 1.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 11364/2019 г., I о. и др.). По изложените съображения искането с
правно основание чл.60, ал.6, изр. второ от АПК следва да се остави без
разглеждане, а съдебното производство в тази му част следва да бъде прекратено.
Водим
от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на «Ес П.Т. ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.П.Б., със съдебен адрес гр.София, ул.Войводина
могила № 42, ет.1, ап.1, Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-832-0043873/21.11.2019г., издадена от Ж.Н.М.- началник отдел "Оперативни
дейности", гр.Пловдив, дирекция "Оперативни дейности", ГД
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особеното искане с правно
основание чл.60, ал.6, изр. второ от АПК за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на Заповед № ФК-832-0043873/21.11.2019г. до окончателното решаване на жалбата
срещу разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на заповедта И ПРЕКРАТЯВА производството по ЧАД №
621/2019г. по описа на ШАдмС в тази му част.
На основание чл.60, ал.8
от АПК и чл.160, ал.1 от АПК определението подлежи на обжалване с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на
РБългария.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: