О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №260227
26.10.2020 г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВЧНД
№ 2039/2020г по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение №260027
от 21.08.2020г. по ЧНД№4366/2020г Районен съд- Пловдив е потвърдил
постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което е било прекратено
наказателно производство по ДП № 6/2020г по описа на Първо РУ при ОДМВР
Пловдив, водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В определението
първостепенния съд е посочил, че установените по делото фактически
обстоятелства водят до извод за липса на доказателства да е било извършено
престъпление, до какъвто извод стигнал и наблюдаващия делото прокурор.
Срещу
определението на Районен съд- Пловдив е постъпила частна
жалба от Й.Д., явяваща са пострадала от твърдяното от нейна страна престъпление
кражба. В жалбата се възразява срещу произнасянето на първостепенния съд в
закрито заседание. Възразява се срещу прекратяване на разследването и срещу
постановеното определение на районния съд. Излагат се обстоятелства по същество
на правния казус, за който е водено наказателното производство.
Настоящата съдебна инстанция намира депозираната
жалба за подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, поради
което същата е ДОПУСТИМА. С оглед изложените по долу обстоятелства, настоящият
съдебен състав намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните доказателства се
установява следното:
Досъдебното производство № 6/2020г
по описа на Първо РУ на МВР е било образувано срещу неизвестен извършител, за
това че в периода от края на м. април 2019г до началото на м.май 2019г са
отнети движими вещи от владението на Й.Г.Д..
По делото се установява, че Д. живеела под наел в придобито по наследство жилище
от П. и Й.Д., като във въпросното жилище тя ползвала спално помещение, за което
единствено Д. имала ключ. Ключ за вратата на самото жилище имали П. и Й. Д., а
в един период от време и съседката свид.С..
Входът на апартамента и на спалното помещение, ползвано от Д., никога не
били открити взломени. Въпреки това Д. установила, че й липсват вещи –
5бр.бутилки алкохол, пончо, 2 декоративни калъфки за възглавници, 2 чифта
чехли, опаковка с различни ножове, надуваем дюшек. На мястото на някои от
вещите Д. намирала други, които били подобни, но не и нейните. Липсата на тези
нещи Д., констатирала, когато започнала да се изнася от квартирата си в новото
си жилище. На 15.02.2019г на Й.Д. бил проведен амбулаторен еднократен преглед с
диагноза Органично налудно /шизофреноподобно / разстройство. Й.Д. не се води на
отчет в ЦПЗ Пловдив.
Тези факти се установяват от
разпитаните по делото свидетели Д., П. и Й.Д., както и свид.С.и от приложените
писмени доказателства, сред които и справка от ЦПЗ Пловдив.
От така установените по делото
факти, не се установяват обстоятелства, които да сочат осъществени действия на
противозаконно отнемане. Нито едно от доказателствата не води до пряк или
косвен извод подобна деятелност да е била осъществена. Обстоятелството-
единствено само по себе си, поради което и изолирано, че вещите на Д. не се
намират в нейно владение не води до извод, че те са й били противозаконно
отнети.
Друг е въпросът дали
показанията на свид.Д., сочещи липса на
вещите й, могат да се приемат за достоверни. Съмнения в тази насока произтичат
от няколко факта. На първо място е безспорно, че достъпът до ползваното от Д. помещение
е било контролирано чрез притежаван единствено от нея ключ. Липсват убедителни
доказателства да е бил осъществен нерегламентиран достъп до това помещение,
поради което няма как да се приеме, че може описаните вещи да са й били отнети.
Твърденията на свид.Д. за това, че е заварвала съседката си в своето помещение,
когато се прибирала в квартирата, остават неподплатени с доказателства. Те са
напълно отречени от свид.С., като е безспорен фактът, че С.с ключ за ползваното
от Д. помещение не е разполагала. Тези твърдения сами по себе си не обясняват и
сочената липса на вещи. Не се твърди от Д. да е виждала свои вещи у съседката
си. Макар тя да твърди, че след като заварвала съседката си в квартирата си е установявала
липсата на свои вещи, не сочи кога се е случило това, нито какви конкретни вещи
е установила тогава в отделните случаи да й липсват. Същевременно Д. твърди за
поредица от такива случаи, от което следва извода, че вещите изчезвали
периодично. Това обаче Д. опровергава сама, като в същия разпит заявява, че
липсата на всички вещи всъщност установила чак когато започнала да се изнася от
квартирата си. Това свидетелката уточнява в разпита си, че се случило около
месец по рано, като в същото изречение заявява, че вече от два месеца не
живеела на този адрес. Прави впечатление, че така посочените вещи от Д. в
разпита й като свидетел биват допълвани от нея с нови чрез списъка на вещи,
приложен към въззивната й жалба, които вещи обаче не са били съобщени от
свидетелката при провеждането на самия й разпит, нито пък са били посочени в първоначалната й жалба, послужила за
стартирането на проверка по случая от полицейските органи.
От всичко изложено е видно, че
в показанията на свид.Д. са налице множество противоречия за съществени по
делото факти. Тези показания се явяват противоречиви, като същевременно страдат
от съществени непълноти и неясноти, поради което не биха могли да бъдат
възприети като източник на достоверни обстоятелства. Правилно първостепенинят
съд е приел, че няма достатъчно доказателства, деянието по чл.194, ал.1 от НК,
нито което и да е друго съставомерно такова, да е било извършено. Доводите на
първостепенния съд, изложени в атакуваното определение, са правилни в
по-голямата им част.
Неправилно първостепенният съд
е извел извод за недостоверност на показанията на свид.Д. и поради поставената
й диагноза. Психическите възможности на свидетеля да дава достоверни показания
може да се установят единствено от лица,
разполагащи със знания в съответната научна област. Извод за достоверността на
показанията от самия факт на заболяването на свидетеля не може да се направи. Фактът
на заболяването може единствено да внесе съмнение за това. Независимо от изложеното,
съда счита, че проведеното разследване в досъдебното производство е било пълно
и всестранно и обективната истина е изяснена в достатъчна степен, което не
налага провеждане на допълнително разследване за събиране на нови доказателства.
Крайният извод на първостепенния съд е правилен, поради което определението му следва
да бъде потвърдено.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя Й.Д. срещу провеждане на заседанието по чл.243
от НПК от районния съд като закрито такова. Видът на съдебните заседания, при
които съдът се произнася, се определя от закона. В конкретния случай
разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК постановява първоинстанционният съд да се
произнесе по настоящото производство в закрито заседание. Впрочем същото е и
изискването на закона за заседанието, в което се произнася и настоящия
въззивен съдебен състав.
Воден от горното
и на основание чл. 243, ал. 8 от
НПК,
Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №260027 от 21.08.2020г. на Районен съд-
Пловдив по ЧНД№4366/2020г по описа
на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.