Определение по дело №187/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 май 2023 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20237200700187
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                       

        475

  гр.Русе, 16.05.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РУСЕ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

         ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КАЛОЯНОВА

СПАС СПАСОВ

като разгледа адм. дело 187 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Йосифов, намира следното:

Производството е по чл.159, т.4 вр. чл.196 от АПК.

Образувано е по жалба на сдружение „Национален форум на хората с увреждания“, със седалище в гр.Пловдив, против Наредба № 19 за организацията и дейността на клубовете на хората в пенсионна възраст и лицата с увреждания на територията на община Две могили, обл.Русе, приета с решение № 742 по протокол № 52/20.08.2010 г. на Общински съвет – Две могили.

С разпореждане на съдията-докладчик от 19.04.2013 г., съобщено на жалбоподателя на 03.05.2023 г., на последния са дадени подробни указания за обосноваване на правния интерес от оспорване на посочената наредба само по съображения за нейната процесуална незаконосъобразност поради твърдяното нарушение на чл.8, т.4 от ЗИХУ (отм.). Въпреки предоставената му възможност жалбоподателят не е изложил допълнителни съображения, извън вече посочените такива в жалбата, с които да обоснове правния си интерес от оспорването. При това положение настоящият състав на Административен съд – Русе намира, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, което обстоятелство съставлява основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Съображенията за това са следните:

Според чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Жалбоподателят е регистриран като сдружение - юридическо лице с нестопанска цел по чл.2, ал.1 от ЗЮЛНЦ и то в обществена полза, поради което има качеството на организация по смисъла на § 1, т.2 от ДР на АПК. Сдружението представлява „организация на хора с увреждания“ съгласно дефиницията на § 1, т.11 от ДР на ЗХУ, което означава, че повече от половината негови членове са хора с увреждания и че се ръководи от хора с увреждания и следователно случаят не попада в приложното поле на образуваното и все още висящо тълкувателно дело № 4/2022 г. по описа на ВАС по следния въпрос: „Имат ли юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗХУ, в правно-организационната форма на фондации за осъществяване на дейност в частна полза, правен интерес от оспорването на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга "застъпничество“ ?“.

В Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г. е прието, че съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. В мотивите на същото е посочено, че съсловните (браншовите) организации могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. От извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ беше установено, че в чл.7 от устава на сдружението-жалбоподател предметът на дейност на същото е описан по следния начин:“Предметът на дейност на сдружението е: постоянен мониторинг върху актовете, действията и бездействията на органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление по въпросите, отнасящи се до хората с увреждания; съдебно оспорване на незаконосъобразни административни актове (включително подзаконови нормативни актове), засягащи права на хората с увреждания; предприемане на „действия за защита от дискриминация“ по смисъла на §1, т.4 от Закона за защита от дискриминация, в случай на установяване на дискриминация по отношение на хората с увреждания; образуване на съответните производства пред специализираните администрации (комисии, агенции, съвети и др.) в защита на  правата на хората с увреждания, както и участие в образувани такива производства“. Сходни с предмета на дейност са и преследваните цели от сдружението, визирани в чл.5 от неговия устав, между които е и съдебното оспорване на незаконосъобразни административни актове (включително подзаконови нормативни актове), засягащи права на хората с увреждания.

Принципната възможност за обосноваване на процесуалната легитимация на жалбоподателя за оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи права на хората с увреждания с оглед вписаните в устава му предмет на дейност и цели, обаче не означава, че такъв правен интерес се презюмира във всички случаи. Както се приема и в решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 11/2006 г., формулата за интерес по презумпция не принадлежи към световните демократични стандарти в публичното право. Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу подзаконовите нормативни актове, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени.

В случая жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства за такова осъществено или потенциално засягане на права. Напротив, единственото основание за незаконосъобразност на оспорената наредба извежда от неспазване на изискването на чл.8, т.4 от ЗИХУ (отм.) за задължителното вземане на становището на Агенцията за хората с увреждания при изготвяне на проекта на оспорената наредба, което обстоятелство жалбоподателят интерпретира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.146, т.3 от АПК. В жалбата липсват наведени доводи за засягане на права на хората с увреждания или за тяхното застрашаване, настъпили в резултат на липсата на съгласуване на проекта за наредба по реда на чл.8, т.4 от ЗИХУ (отм.). Липсват каквито и да било оплаквания за материалната незаконосъобразност на наредбата като цяло или на конкретни нейни разпоредби, до който резултат евентуално е довело неучастието на Агенцията за хора с увреждания в производството по приемането на наредбата.

Константна е съдебната практика, според която нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса, разрешен от органа. В тази връзка жалбоподателят не обосновава кои конкретни разпоредби на наредбата противоречат на материалния закон и по този начин се засягат субективни права или законни интереси на хората с увреждания, което засягане не би било налице, ако не беше допуснато твърдяното процесуално нарушение на чл.8, т.4 от ЗИХУ (отм.) и беше взето становището на Агенцията за хора с увреждания. В крайна сметка като предмет на дейност и цел на сдружението е посочено съдебното оспорване на незаконосъобразни административни актове (включително подзаконови нормативни актове), засягащи права на хората с увреждания. Следователно, за да се обоснове процесуалната легитимация на жалбоподателя, включително според приетото в Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., е необходимо оспореният подзаконов нормативен акт да засяга хората с увреждания. За да е налице такова засягане е необходимо подзаконовият нормативен акт като цяло или конкретна негова разпоредба/разпоредби да се отразява или да може да се отрази неблагоприятно на конкретни техни субективни права или законни интереси. Настоящият съдебен състав намира, че наличието на нарушение в процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт не е достатъчно, за да се приеме, че такова засягане, изведено от предмета на дейност и целите на жалбоподателя, е налице, ако същото не е довело до приемане на такава редакция на текстовете на акта, която да засяга такива конкретни субективни права или законни интереси. Както беше вече посочено, такова засягане, въпреки изрично предоставената му възможност, жалбоподателят не обосновава.

По изложените съображения съдът намира, че за последния липсва правен интерес от оспорването, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща неговата допустимост. По тази причина жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.

         Така мотивиран и на основание чл.159, т.4 вр. чл.196 от АПК, съдът

                                        О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на сдружение „Национален форум на хората с увреждания“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, ет.1, офис 1, против Наредба № 19 за организацията и дейността на клубовете на хората в пенсионна възраст и лицата с увреждания на територията на община Две могили, обл.Русе, приета с решение № 742 по протокол № 52/20.08.2010 г. на Общински съвет – Две могили.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 187/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

         Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ: