№ 9236
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110159900 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128 КТ за
сумата от 2466 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от 04.06.2024 год. до 22.08.2024 год. и чл.344, ал.1, т.4 от КТ вр. с чл.346 от
КТ.
Ищецът-Л. Г. М. твърди, че на основание трудов договор е полагал труд при
ответника, на длъжност „кофражист“. Излага, че на 22.08.2024 год. му е била връчена
Заповед №А-14/22.08.2024 год., с което му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Поддържа, че е незаконосъобразно уволнен, тъй като заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание е немотивирана, както и че не са му искания
обяснения. Поддържа и че работодателят не му заплатил дължимите трудови
възнаграждения от постъпването на работа-04.06.2024 год. до прекратяването на
трудовия договор-22.08.2024 год. в размер на 2466 лева. Моли съда да признае
извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени и да осъди работодателя
да му заплати дължимото трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Претендира
разноските по делото.
Ответникът-„КЕБГ“ ЕООД оспорва предявените като твърди, че ищецът е
извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както и че
дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
По силата на трудов договор № 035/04.06.2024 год., сключен между „КЕБГ“
ООД и Л. Г. М. е възникнало трудово правоотношение, като ищеца е заемал
длъжността “кофражист”. Страните са уговорили основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 933 лева.
Със Заповед № А-14/22.08.2024 год. на управителя на „КЕБГ“ ООД на Л. Г. М. е
наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” на основание чл. 330, ал.2, т.6 вр. с
чл. 188, т.3 от КТ, чл. 190, ал.1, т. 2 и т.7 от КТ, поради нарушение на трудовата
дисциплина и вътрешния трудов ред, изразяващо се в неявяване на работа,
злоупотреба с доверието на работодателя, нарушаване на Правилника за вътрешния
трудов ред и трудовата дисциплина. Посочено е, че нарушението по чл. 187, ал.1, т.1
от КТ е извършено впериода от 19.08.2024 год. до 21.08.2024 год., нарушението по чл.
187, ал.1, т.1 от КТ е извършено в периода от 12.08.2024 год. до 16.08.2024 год.
Приети като доказателства по делото са: разходен касов ордер от 27.07.2024 год.
за сумата от 1200 лева, разходен касов ордер от 02.08.2024 год. за сумата от 1000 лева
и разходен касов ордер от 09.08.2024 год. за сумата от 1000 лева. И в трите ордера е
посочено, че сумата следва да се плати на Л. М., фигурира подпис за получил сумата,
без да е посочено основанието, на което се плаща.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на
трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от
КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните
си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
2
обяснения. Доколкото искането на обяснения следва установяване на нарушението, то
обяснения следва да бъдат поискани именно за него, като дадените в друга връзка
обяснения не могат да бъдат взети предвид. По делото обаче от страна на ответника не
са ангажирани никакви доказателства да са искани от ищеца обяснения относно
посочените в заповедта нарушения. В тази насока няма нито писмени нито гласни
доказателства. Непоискването на обяснения от работника е самостоятелно основание
за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, като съдът не следва да разглежда спора по същество (арг. чл. 193, ал. 2
от КТ).
Предвид на изложеното предявеният иск се явява основателен и уволнението
следва да бъде признато за незаконно и отменено.
По иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор. По
своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от
работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща
трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е
длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Точното изпълнение на това задължение
предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Между страните не
съществува спор относно размера на трудовото възнаграждение, като и че ищецът е
полагал труд. Ответникът оспорва иска, като поддържа, че е заплатил изцяло
трудовото възнаграждение на ищеца В тази насока и във връзка с направеното
оспорване ответникът е ангажирал доказателства-разходен касов ордер от 27.07.2024
год. за сумата от 1200 лева, разходен касов ордер от 02.08.2024 год. за сумата от 1000
лева и разходен касов ордер от 09.08.2024 год. за сумата от 1000 лева. В трите ордера
не е посочено основанието, на което сумите са платени на Л. М.. В случая не може да
се направи категоричен извод относно основанието за плащане, тъй като сумите
надхвърлят уговореното между страните основно месечно трудовово възнаграждение
от 933 лева. Следователно иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на
трудово възнаграждение за периода 04.06.2024 год. до 22.08.2024 год. е основателен за
сума в размер на 2466 лева, до който размер иска следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ вр. с чл.346 от КТ.
Ищецът, в молба уточнение от 05.11.2024 год. е формулирал петитум на
исковата молба, с който моли съда, след признаване на уволнението му за незаконно,
на основание чл. 346 от КТ, да задължи работодателя да впише настъпилата промяна в
единния електронен трудов запис на работника, както и в трудовата му книжка.
Съдът приема, че предявения иск е недопустим поради липса на правен
3
интерес от търсената с него защита. Една от правните последици на уважения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е тази, установена с чл. 346 от КТ- вписване на отмяната на
незаконното уволнение. Ето защо, в случай на предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. В
този смисъл е и константната съдебна практика- постановените по реда на чл. 290 от
ГПК- Решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр. дело № 5948/2013 г. на ІV ГО на ВКС,
Решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр. дело № 2008/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др.
Правен интерес от предявяването на такъв иск има когато се твърди, че основанието за
прекратяване е неточно вписано, а не когато се твърди, че то е незаконосъобразно
изобщо, както е в настоящия случай.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от
КТ е недопустим и като такъв следва да бъде върнат, а производството него –
прекратено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляващи направени по делото
разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 148,64 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на Л. Г. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, извършено
със Заповед № А14/22.08.2024 г. на управителя на „КЕБГ“ ЕООД, ЕИК //////, с адрес:
гр. София, ул. „Позитано” № 24, ет.1, ап.1, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 22.08.2024 год..
ОСЪЖДА КЕБГ“ ЕООД, ЕИК ////// да заплати на Л. Г. М., с ЕГН **********,
на основание чл. 128, т.2 от КТ, сумата от 2466 лева (две хиляди четиристотин
шестдесет и шест лева), представляваща трудово възнаграждение за периода от
04.06.2024 год. до 22.08.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 09.10.2024 год. до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 59900/2024 год. по описа на СРС,
ГО, 75 състав, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ вр. с чл.346 от КТ,
като недопустимо.
4
ОСЪЖДА КЕБГ“ ЕООД, ЕИК ////// да заплати на Л. Г. М., с ЕГН **********,
на правно основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от
претенциите.
ОСЪЖДА КЕБГ“ ЕООД, ЕИК ////// да заплати на Софийски районен съд, на
правно основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 148,64 лева (сто четиридесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща държавна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд, считано от 27.05.2025 год., а прекратителната му част, имаща характер на
определение, с частна жалба в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5