РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Г.а,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12449 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба
от ищеца по делото „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Б.Г., с надлежно
учредена представителна власт по делото срещу Решение № 141779 от 14.06.2019
г., постановено по гр. дело № 64814/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 49 състав, с
което са отхвърлени предявените срещу ответника Л.К.Б. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3540.33 лева -
главница, представляваща обща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2014г. до м.04.2015 и отразена във фактура №55999196/31.07.2014г. и сумата
от 880.90 лева - обща стойност на законната лихва за забава върху посочената главница,
начислена за периода от 15.09.2014г. до 31.08.2017г., както и сумата от 21.96
лева-главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.06.2014г. до м.05.2015г. и сумата от 5.73 лева- лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първостепенния съд нарушение
на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Поддържа, че ответникът е наследник на потребител на топлинна енергия, което се
установявало от представеното удостоверение за наследници, имащ характера на
официален документ. Сочи, че в отговора на исковата молба особения представител
е инвокирал единствено довод, че не са представени доказателства, че е прието
наследството, но не е поддържал че Б. се е отказала от наследството си,
респективно не са представени доказателства за отказ от наследство. Изтъква, че
в нарушение на процесуалния закон – чл. 146, ал. 2 ГПК СРС не му е оказал, че
за този факт не сочи доказателства, нито е разпределил доказателствената
тежест. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемият ответник - Л.К.Б., чрез
назначения й особен представител – адв. М.М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да
отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на ищеца – „Н.“
ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата и не се представлява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Спорният между страните въпрос във
въззивното производство е свързан с това дали ответникът е наследник на бившия
потребител на топлинна енергия К.Л.А.– починал на 04.08.2014 г. по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. *******, негова собственост
видно от представения титул за собственост по чл. 134, ал. 4 ЗТСУ.
В тази връзка по делото е представена
Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /лист 29
по делото на СРС/, от която се установява, че Л.К.Б. е законен наследник – дъщеря
на К.Л.А.– починал на 04.08.2014 г. Този документ не е бил надлежно оспорен в
срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответника и представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползваща се с обвързваща в съда материална
доказателствена сила за удостоверените в същия обстоятелства, поради което
настоящият състав на съда приема, че Л.К.Б. има качеството на законен наследник
на К.Л.А., респективно е приела наследството оставено от него, доколкото ответникът
не е провела обратно доказване, че се е отказала от наследството на баща си, респективно
не е опровергана доказателствената сила на същия. Нещо повече, в случая ответникът
не са оспорили факта на приемане на наследството, а е поддържал само, че ищецът
не е представил доказателства за приемането на наследството, поради което не е
в тежест на ищеца да го установява.
Наред с гореизложеното следва да се
посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН, настоящият
състав на съда приема, че възражението че наследството не е прието, е от категорията
на личните възражения и следва да се релевира лично или изрично упълномощен
пълномощник. Изложеното налага обоснован извод, че противно на приетото от
първоинстанционния съд Л.К.Б. е пасивно материално легитимирана да отговаря по
иска като законен наследник на К.Л.А..
По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото
дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от
кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по
изслушаната и приета СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота, находящ се в адрес гр.София, София, ж.к. ******* е на стойност 3540,36 лв.,
представляваща сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно
от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след
всеки отоплителен сезон.
Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са
извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Н.“ ЕАД,
като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на
доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този
момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото
разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в
съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и
изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ,
като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е
достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата
комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за
процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно
отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки.
Ирелевантно по отношение на предявения иск обстоятелството, че Договорът от
30.08.2002 г. сключен с третото лице помагач е изтекъл, след като услугата е
била извършена и е било разпределена топлинна енергия в етажната собственост.
Основателно обаче е възражението в отговора на исковата молба, че за
част от периода процесното вземане е било погасено по давност. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС, „понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието…“, поради
което процесното вземане на ищеца за цената на доставена топлинна енергия е
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за него се прилага
тригодишна давност. В конкретния случай исковата молба е подадена на 14.09.2017
г., поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност.
Тъй като в раздел VІІ, чл. 32,
ал. 1 от ОУ /действащи за процесния
период/ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за
доставената топлинна енергия ежемесечно – в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 30-то
число, следващо месеца, за който са дължими. Именно от този момент започва да
тече погасителната давност – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че
исковата молба е подадена на 14.09.2017 г., то всички вземанията, станали
изискуеми преди месец 14.09.2014 г., са погасени с изтичане на погасителна
давност, т.е. погасени по давност са задълженията за периода от м.05.2014 до м.
07.2014 г. От приетото като компетентно изготвено заключение на СТЕ се
установява, че непокритите с 3-годишна погасителна давност главници за
доставената топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение са
общо в размер на сумата от 1413,67 лв., до който размер искът е основателен и
доказан, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 3562,29
лв. и за периода м.05.2014 г. до м.07.2014 г. главните искове са стойността на
доставена топлинна енергия и дялово разпределение са погасени по давност.
Следва да се отбележи още, че издаването на фактура № №55999196/31.07.2014г.
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно
и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях, тъй като това
не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В
тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на
ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от
изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би
настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети
през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата
на интернет страницата на дружеството.
По отношение на акцесорните искове за изтекла мораторна лихва върху уважения
размер на главниците следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В рамките на процесния период са действали общите
условия на ищцовото дружество, приети с Решение по т. 1 от Протокол 53/
28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одобрени е Решение
ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 33, ал. 4
от тях е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а
именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка.
Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху месечните прогнозни
сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след извършването на
изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия
от 2014 г. последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за
тях на интернет-сайта на дружеството. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за датата, на която сметките на ответницата са били публикувани
на интернет-страницата му, поради което и с оглед доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че Б. е била поставена в забава за изпълнението на процесиите
задължения. Ето защо и решението, с което акцесорните искове са били отхвърлени
следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното решение съразмерно на уважената част на главния иск в размер
на 337,23 лв., както и сумата от 74,19 лв., представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящата съдебна инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 141779 от 14.06.2019 г., постановено по гр. дело №
64814/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 49 състав, в частта, с която предявения от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Л.К.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:г***-13, офис №5, чрез
особен представител- адв. М. с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ е отхвърлен до сумата от 1413,67 лв.,
представляваща продажната цена за доставената топлинна енергия до имот, находящ
се в гр. София, ж.к. *******, за периода
от м. 08.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва от 28.05.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.К.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:г***-13,
офис №5, чрез особен представител- адв. М. да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 1413,67 лв., представляваща продажната цена за доставената топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. София,
ж.к. *******, за периода от м. 08.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 28.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 141779 от 14.06.2019 г., постановено по гр. дело № 64814/2017 г. по описа на
СРС, І ГО, 49 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.К.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:г***-13,
офис №5, чрез особен представител- адв. М. да
заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 337,23 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производството, както и сумата от 74,19
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Н.“
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: