МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №229/01.06.2021 Г. ПО НОХД № 316/2021
Г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-В., с който е
повдигнато обвинение против ПРИЗНАВА
подсъдимия М.М.М. – роден на ***г***, българин, българско гражданство, със
средно образование, Управител на транспортна фирма „Б.“ ЕООД гр. В., женен,
живущ ***, ЕГН ********** , за това, че на 21.05.2020г. в гр. Д., обл. В., на
главен път Е-79 пред мотел „Ч.“, в нарушение на чл. 12, ал.3 от Закона за
събиранията, митингите и манифестациите, провел митинг, след като му е било
забранено със Заповед № РД-02-11-508/27.05.2020г. издадена от Кмета на Община В.
на осн. чл. 12, ал.2, т.3 и т.4 от Закона за събиранията, митингите и
манифестациите, като заповедта е била издадена въз основа на получено в Община В.
Уведомление с рег. № РД-02-06-1618/26.05.2020г.,изготвено от Председателя на
Инициативен комитет на гр. Д. – М.М. – престъпление по чл. 174а, ал.2 от НК.
Представителят на РП-В. заяви в с.з.,
че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият, лично и чрез защитника
си, заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и
съжалява за стореното.
По делото няма конституиран частен
обвинител и граждански ищец.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
На
15.03.2020 г. от Инициативен комитет - гр. Д., за чист въздух и чиста среда с
председател подсъдимият М.М.М. се е провело общоградско събрание в същото
населено място. На 13.03.2020 г. е въведено извънредно епидемично положение
заради „Ковид 19", поради което събранието било отложено за неопределено
време. След отпадането на извънредното положение, от Инициативния комитет
решили да проведат събрание на открито на 24.05.2020 г. в кв. „Видбол" в
гр. Д. до паметника на загиналите във войната. Подсъдимият М. ***. Последният
изпратил писмо до М. с peг. № РД-02-06-1481/21.05.2020 г. ведно със Заповед №
РД-01-270/19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с което се
забранявали всякакви групови мероприятия, като не била издадена заповед,
забраняваща събранието. На 24.05.2020 г. се е провело събрание на открито, на
което присъствали около 100 души, като било взето решение на 31.05.2020 г. да
бъде проведен митинг и да бъде блокирано за 30 минути движението по главен път
Е-79 в района на
мотел „Ч.". На
26.05.2020 г. председателят на Инициативния комитет подсъдимият М. с Уведомление с peг. №
РД-02-06-1618/26.05.2020 г. уведомил кмета на Община - В. за провеждане на
митинг и гражданско неподчинение на 31.05.2020 г. пред мотел „Ч." и
блокиране за 30 минути на движението по главен път Е-79. Кметът на Община - В.
със Заповед с peг. № РД-02-11-508/27.05.2020 г., кметът на Община - В. забранил
провеждането на този митинг на основание във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 3 и т .4
от Закона за събранията, митингите и манифестациите, като обвинението .твърди,
че заповедта била съобщена по телефона на М. от свидетеля Н., видно от нейните
показания – служител в общината, натоварен с връчването на книжа, като бил съставен констативен протокол от
27.05.2020 г. и подписан от служителите на Община - В. - свидетелите Н. и
Марковски. Подсъдимият М.М. в качеството си на организатор протеста се твърди,
че го е бил провел. За опазване на
обществения ред имало присъствие на полиция и жандармерия. Протестиращите
успели да блокират движението по главен път Е-79 за около 15 минути, след което
си тръгнали.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на
свидетелите С., С., А., Н., Марковски, както и от приетите писмени доказателства по делото.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 174а, ал. 2 от НК организатор, който в нарушение на чл. 12,
ал. 3 и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе
забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация,
се наказва с лишаване от свобода до една година. Видно от разпоредбата на чл.
12 ал. 3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите забраната се
налага с мотивиран писмен акт в срок от 24 часа от уведомяването. Според чл.
12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (Изм. - ДВ, бр.
24 от 2010 г.) Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да
обжалва забраната по предходната алинея пред съответния административен съд в
3-дневен срок от получаването й. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.
Съдът се произнася по нея в срок от 24 часа. Решението на съда се обявява
веднага и е окончателно.
Подсъдимият М.М.М. не се признава за виновен, твърди, че
забранителната заповед на кмета на Община – В. не му е била връчена по
надлежния ред и посоченият в уведомлението телефонен номер се е водил на сина
му М.М.М. и през целия период се е
ползвал от сина му Д. М.М., за което са приети договор и допълнителни
споразумения от мобилния оператор и е разпитан свидетелят Д. М..
При това положение съдът счита, че
подсъдимият М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл. 174а, ал. 2 от НК.
От субективна страна е необходимо да
се докаже, че подсъдимият М. е съзнавал противообществения характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Деянието следва да е
извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, видно от текста на
законовия състав на чл. 174а, от Особената част на Наказателния кодекс .
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
ЗСММ кметът на общината следва да бъде уведомен за свиканото събрание или
митинг на открито от организатора му, като мястото и времето на провеждане са
елемент от въведения уведомителен режим. Организаторът е уведомил съответния
орган по надлежния ред на 26.05.2020г. своевременно. Кметът на общината може да
предложи промяната им, като специалният закон не съдържа уредба за
необходимостта от издаване на нарочен акт за това, тъй като единствената
компетентност на кмета е да забрани или прекрати провеждането на исканите
събития само при изрично посочените в закона случаи - чл. 12 ЗСММ. С процесната
заповед на кмета на Община - В. е забранен протестът, като основание за това е
посочена разпоредбата на чл. 12 ЗСММ, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗСММ, а именно
че протестът застрашава народното здраве
при предварително обявена епидемична обстановка и нарушава правата и свободите
на другите граждани. Налице е
волеизявление на административен орган, което пряко засяга права и интереси на
организаторите на митинга и в този смисъл представлява индивидуален
административен акт.Простото „казване“ от страна на служителката в Община – В. свидетеля Л.Н. по телефона не може да се приеме за надлежно
връчване и узнаване от страна на подсъдимия М.. Още повече, че са налице
доказателства за това, че телефонът се е ползвал от друго лице – свидетеля Д. М.,
който в с.з. заяви, че той е ползвал телефона и същият се води на негово име и
не е съобщил за заповедта на подсъдимия М..
От
обективна страна не се доказа по никакъв начин забранителната заповед на кмета
на Община – В. да е била връчена по надлежния ред съобразно законодателството в
тази насока на подсъдимия М., като организатор на протеста, включително и с
оглед на правото му да я обжалва в 24 часов срок от надлежното и връчване пред
Административен съд – В., макар и обжалването да не спира изпълнението. Съобщаването, съгласно нормата на чл. 61,
ал.2 АПК, може да се извърши от административния орган чрез устно уведомяване
за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го
длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, по реда на чл. 18а,
ал. 7 от АПК. Ако не може да бъде връчен по този ред административният акт се
прилагат останалите способи за съобщаване по реда на ал. 8 до ал. 10 на същия
законов текст. В самата заповед
административният орган не е посочил по кой начин следва да се връчи заповедта
на организатора на протеста.
Поради изложеното съдът приема, че извършването
на деянието не е доказано от обективна и субективна страна, не се доказа
наличието на умисъл от страна на подсъдимия М. в качеството му на организатор
на протеста да наруши процесната забрана за провеждане на протеста, като в
случая липсва един от петте императивноизискуеми елементи на деянието, касаещ вината, по чл. 9, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 304 от НК Съдът признава
подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е
извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато
деянието не съставлява престъпление. Според чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не
може да почива на предположения и съгласно ал. 2 съдът не може да признае
подсъдимия за виновен, когато обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Съдът, съобразявайки горното, приема,
че следва да се признае подсъдимият М.М.М. – роден на ***г***, българин,
българско гражданство, със средно образование, Управител на транспортна фирма „Б.“
ЕООД гр. В., женен, живущ ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на
21.05.2020г. в гр. Д., обл. В., на главен път Е-79 пред мотел „Ч.“, в нарушение
на чл. 12, ал.3 от Закона за събиранията, митингите и манифестациите, провел
митинг, след като му е било забранено със Заповед № РД-02-11-508/27.05.2020г. издадена
от Кмета на Община В. на осн. чл. 12, ал.2, т.3 и т.4 от Закона за събиранията,
митингите и манифестациите, като заповедта е била издадена въз основа на
получено в Община В. Уведомление с рег. № РД-02-06-1618/26.05.2020г.,изготвено
от Председателя на Инициативен комитет на гр. Д. – М.М. – престъпление по чл.
174а, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 във вр. с чл. 301, ал.1,
т.1 от НПК да се оправдае по повдигнатото обвинение.
Водим
от горното Съдът постанови присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я : Ан. Д.