Решение по дело №367/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Т. М. П., чрез адвокат А. К., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Твърди се в исковата молба, че в периодите от 01.08.2020г. до 30.08.2020г., от 01.12.2021г. до 30.08.2022г. и от 01.09.2022г. до 30.11.2024г. ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. Във всички затворнически килии, в които е пребивавал площта не е надвишавала 3 кв.м. Тоалетната била в много тежко състояние-не е шумоизолирана, без вода, без работещи казанчета, чешми и мивки. Банята била обща, като се къпели по 30-40 затворника, водата била или гореща, или ледено студена. Намирала се на двора, а през зимата било студено. Твърди нарушение на чл.20,ал.2 от ППЗИНЗС поради липсата на достатъчно слънчева светлина в килиите. Към средата на 2024г. почувствал силна болка в два свои зъба и помолил за медицинска помощ. Преглед не му бил направен и не му обръщали внимание. В резултат двата зъба били извадени. Хигиената в килиите била много лоша. Имало много дървеници, хлебарки и бълхи. Нямали пералня. Перели на ръка в килиите. Дишали влагата. В резултат на гореописаните условия ищецът твърди, че изпитал здравословни проблеми, главоболие, чести респираторни заболявания, обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

При тези обстоятелства претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 01.08.2018г. до 30.08.2020г., в размер на 6500лв., ведно с мораторна лихва в размер на 3377,60лв., за периода от 30.08.2020г. до датата на предявяване на исковата молба 18.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 01.12.2021г. до 30.08.2022г., в размер на 2500лв., ведно с мораторна лихва в размер на 792,12лв., за периода от 30.08.2022г. до датата на предявяване на исковата молба 18.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 01.09.2022г. до 30.11.2024г. в размер на 6500лв., ведно с мораторна лихва в размер на 199,34лв., за периода от 30.11.2024г. до датата на предявяване на исковата молба 18.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

От ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

Възразява се, че не са налице доказателства за търпени вреди, че не са конкретизирани твърдените обстоятелства, действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са причинени вреди. Твърди се, че условията за ищеца са били такива, каквито са и за останалите затворници. Твърди се, че на ищеца е осигуряван достъп до течаща вода и тоалетна. Твърди, че от страна на администрацията са изпълнени всички задължения. Посочва, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив в периода 26.05.2023г. – 07.11.2024г.Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли да се отхвърлят.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Следователно, ГДИН има процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

За успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, не е необходимо действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Тоест, достатъчно за ангажиране отговорността на държавата е да се докаже подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Какво се установява от фактическа страна:

За периода от 01.08.2018 г. до 30.08.2020 г., според представените справки/лист 27-37 от делото/, при указано разпределение на доказателствената тежест, ответникът представя доказателства за настаняването на ищеца, но не и за броя на настанените в помещенията лица за времето посочения период. Следователно, за времето от 01.08.2018 г. до 30.08.2020 г./общо 761 дни/ непредставянето на доказателства, в контекста на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, е основание да се приеме, че лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, което е нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Относно останалите оплаквания за този исков период, не се установява ищецът да не е разполагал със санитарен възел, доколкото според представените от ответника справки всяко от помещенията, в които е бил настаняван, е разполагало със санитарен възел. Представени са протоколи за дезинфекция през месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г, както и месеците февруари, март, април, юли, септември и ноември 2019 г. и месеците януари, март, август и септември 2020 г. определени месеци от разглеждания период /листове 49-58 от делото/ с отбелязано време на въздействие на биоцида 3 месеца, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.

Според свидетелските показания на свидетеля Л. А. К., който в същия период е бил в затвора в [населено място], килията на ищеца по нищо не се е различавала от останалите килии, като в същата е имало достатъчно естествена светлина. Банята разполага с топла вода, която в редки случаи бива недостатъчна.

Установява се, че помещенията, което е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в спалните помещения и прилежащите им санитарни възли, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Така, като съобразява оплакванията на ищеца по този иск, съдът намира, че при установените факти е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на достатъчна жилищна площ за период от общо 761 дни, нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. По справедливост, съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 3 805лв., по 5 лв. на ден за всеки ден, в който е била налице пренаселеност, като за разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна.

По втория обективно съединен иск за периода от 01.12.2021 г. до 30.08.2022 г.

От постъпването в Затвора Пловдив на 01.12.2021г. до 03.12.2021 г., когато ищецът е разпределен, за същия липсват данни в коя стая на приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода.

От 03.12.2021 г. до 10.03.2022 г. ищецът е бил настанен в помещение № 59 на пост V /справка лист 35 – 37 по делото/ с площ 26,64 кв.м. При указано разпределение на доказателствената тежест, ответникът не представя доказателства броя на настанените в помещенията лица за периода 03.12.2021 г. до 24.02.2022 г., следователно за посочения период /общо 84 дни/ непредставянето на доказателства е основание да се приеме, че лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, което е нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Относно периода от 24.02.2022 г. до 11.03.2022 г., съгласно посочената справка, в помещението са пребивавали не повече от 6 лица, поради което и твърденията за пренаселеност по отношение на този период са необосновани.

От 11.03.2022 г. до 04.08.2022 г. /справка лист 40/ ищецът бил настанен в стая № 23, с площ 27,45 кв.м., като във времето от 11.03.2022 г. до 20.03.2022 г. /за 10 дни/ и от 12.04.2022 г. до 20.04.2022 г./за 9 дни/ в помещението са били настанени 8 лица и на човек се е полагало 3,43 кв.м. От 21.03.2022 г. до 06.04.2022 г./за 17 дни/ в помещението са били настанени 7 лица и на човек се е полагало 3,92 кв.м., което отново е под законово изискуемите 4 кв.м. Общо това са 36 дни прекарани в условията на пренаселеност.

За останалите периоди в помещението са били настанени не повече от 6 лица, поради което твърденията за пренаселеност по отношение на този период са неоснователни.

Ищецът е бил освободен на 05.08.2022 г., поради което искът му в периода от тази дата до 30.08.2022 г. е неоснователен.

Представени са протоколи за дезинфекция на помещенията в Затвора Пловдив за месеците септември 2021 г. и февруари, март, май и юни 2022 г. с отбелязано време на въздействие на биоцида 3 месеца, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.

Така, по тази искова претенция съдът намира, че за установените 120 дни пренаселеност се следва обезщетение в размер на 600 лв. и не се установява наличието на други съществени отклонения от изискуемите условия, които да са причинили твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Ето защо този иск ще се уважи частично и ще отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По третия обективно съединен иск за периода от 01.09.2022 г. до 30.11.2024 г.

Ищецът постъпва в Затвора Пловдив на 28.05.2023 г. / справка лист 28 /, поради което твърденията за нанесени неимуществени вреди от страна на администрацията за посочения от ищеца период от 01.09.2022г. до 27.05.2023г. преди постъпването му в затвора Пловдив, остават неоснователни.

След настаняването му, ищецът пребивава в стая „ОП-2“ на приемно отделение, до 02.06.2023 г., когато е разпределен в пета група. Помещението е с площ 26,28 кв.м., като за разглеждания период в стаята са пребивавали не повече от 6 лица, поради което за този период твърденията за пренаселеност се считат за неоснователни.

От 02.06.2023 г. до 17.03.2024 г. ищецът е бил настанен в помещение № 61 на пост V /справка лист 35 – 37 по делото/ с площ 27,00 кв.м., като за посочения период в стаята са били настанени не повече от 6 лица, поради което за този период твърденията за пренаселеност се считат за неоснователни.

От 18.03.2024 г. до 11.04.2024 г. Т. П. е настанен в стая № 50, на пост V, която има площ 28,70 кв.м, като в стаята са пребивавали не повече от 7 лица, поради това твърденията за пренаселеност съдът счита за неоснователни.

От 11.04.2024 г. до 27.06.2024 г. ищецът е преместен в стая № 10 на пост VI, която има площ 28,51 кв.м., а в периода от 28.06.2024 г. до 28.07.2024 г. е пребивавал в стая № 15 на пост VI, която е с площ 28,18 кв.м. В периода от 29.07.2024 г. до 15.08.2024 г. П. е преместен в стая № 6 на пост 6-ти, която има размери 28,28 кв.м. И през трите посочени периода лицата обитаващи стаите са били не повече от 7, поради което твърденията за пренаселеност се считат за неоснователни.

Ищецът е преместен отново в стая № 10, за периода от 16.08.2024 г. до 07.11.2024 г., когато е приведен в затвор [населено място]. Като във времето от 03.09.2024 г. до 29.09.2024 г. /общо 26 дни/, в помещението са били настанени между 8 и 9 лица и на човек се е полагала площ под законово изискуемите 4 кв.м.

За останалите периоди в помещението са били настанени не повече от 7 лица, поради което твърденията за пренаселеност по отношение на този период са неоснователни.

Ищецът е бил освободен на 07.11.2024 г., поради което искът му в периода от тази дата до 30.11.2024 г. е неоснователен.

Представени са протоколи за дезинфекция на помещенията в Затвора Пловдив за месеците септември и ноември 2022 г. и май, ноември и декември 2023 г., както и февруари, април, юни, юли, август, октомври и ноември 2024 г. с отбелязано време на въздействие на биоцида 3 месеца, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.

От представената медицинска документация и от събраните гласни доказателствени средства не може да се изведе доказаност на твърденията на ищеца за липсата на предоставена адекватна медицинска помощ. Свидетелят А. К. казва, че по времето в престоя им в затвора заедно, ищецът му се е оплаквал, че има зъбобол и се е налагало да му дава аналгин. Тези показания не кореспондират с медицинската документация, доколкото няма данни за извършвани зъболекарски прегледи, но няма данни и да са отправяни искания за оказване на зъболекарска помощ. От представените доказателства не се установява изобщо какъв е зъбния статус на ищеца. От тук, не може да се направи заключение и за наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на затворническата администрация и неустановените зъбни заболявания на ищеца.

Ето защо по тази искова претенция съдът намира, че за установените 26 дни пренаселеност се следва обезщетение в размер на 130 лв. и не се установява наличието на други съществени отклонения от изискуемите условия, които да са причинили твърдяните неимуществени вреди. Поради това и този иск ще се уважи частично и ще отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

С оглед частичната основателност на исковете за заплащане на обезщетение, основателни са и акцесорните искове за мораторна лихва и за законна лихва.

Според общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. Тъй като се касае за обезщетение по специалния закон - ЗИНЗС и за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията, следва да се съобрази Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В случая незаконосъобразните бездействия от страна на служители на ответника са преустановени в различни моменти според установените периоди на пренаселеност. Затова и претендираната мораторна лихва ще се изчисли от различен момент,а именно:

-по първия обективно съединен иск, считано от 30.08.2020г. до предявяване на исковата молба на 18.02.2025г.,изчислена върху целия размер на обезщетението от 3805 лв., същата е в размер на 1977,19лв.

-по втория обективно съединен иск, считано от всяка една дата, на която е преустановявано незаконосъобразното действие, изразяващо се в поставяне на ищеца в условия на пренаселеност - от 24.02.2022г., от 20.03.2022г., от 06.04.2022г. и от 20.04.2022г. до предявяване на исковата молба на 18.02.2025г.,изчислена върху съответния размер на обезщетението за всеки отделен период, като съдът изчислява общия размер на мораторната лихва в размер на 219,3 лв.

-по третия обективно съединен иск, считано от 29.09.2024г. до предявяване на исковата молба на 18.02.2025г.,изчислена върху целия размер на обезщетението от 130 лв., същата е в размер на 7,04лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение по съразмерност. При съобразяване общия размер на обективно съединените искове 19 869,06лв. и дължимото въз основа на това, на основание чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално възнаграждение,а именно 2188,21лв., то съразмерно на уважената част се следва адвокатско възнаграждение в размер на 742,12 лв.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Т. М. П., [ЕГН], сумата от 3 800 лв., (три хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.08.2018 г. до 30.08.2020 г., ведно с мораторна лихва за периода от 30.08.2020 г. до 18.02.2025г. в размер на 1977,19лв. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 6 500 лв. и от 3377,60 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Т. М. П., [ЕГН], сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.12.2021 г. до 30.08.2022 г., ведно с мораторна лихва за периодите от 24.02.2022г., от 20.03.2022г., от 06.04.2022г. и от 20.04.2022г. до предявяване на исковата молба на 18.02.2025г в размер общо на 219,3/двеста и деветнадесет лева и три стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 2 500 лв. и от 792,12лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Т. М. П., [ЕГН], сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.09.2022 г. до 30.11.2024 г., ведно с мораторна лихва за периода от 30.11.2024 г. до 18.02.2025г. в размер на 7,04лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 6 500 лв. и от 199,34лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Т. М. П., [ЕГН] сумата от 10 (десет) лева разноски.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на адвокат А. В. К.,АК Пловдив № **********, сумата от 742,12 лв. (седемстотин четиредесет и два лева и дванадесет стотинки) адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Оставя без уважение искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.