№ 563
гр. Пазарджик, 13.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20255200100136 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 1920/18.02.2025 г. от Н. Н. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, з а
заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди
от постановеното Определение №69/19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 45655/2022 г., ІІІ г. о.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2025 г. до
окончателното плащане на сумите, поради нарушение на правото на Европейския съюз, на
основание чл. 2в от ЗОДОВ.
С исковата молба ищецът е направил искане за изискването на гр. д. № 4565/2022 г. на
ВКС,3гр.о. , в.гр.д.№72/2020г. по описа на ПОС гр. д. № 3841/2018 г. на РС – Пазарджик,
както и за събиране на гласни доказателства за установяване на твърдяните неимуществени
вреди - в първо открито съдебно заседание.
Ответникът Върховен касационен съд, чрез пълномощника З. С., също се
присъединява към искането за прилагането на посочените граждански дела. Иска ищецът да
посочи кои лица ще бъдат разпитване, като възразява срещу събирането на това
доказателство, тъй като обичайните вреди от нарушение на КЗПЧОС се презумпират.
Прокуратурата не е направила доказателствени искания.
По допустимостта на производството: Юридическите факти, чието осъществяване
ищецът по иска по чл. 2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата
молба, за да удовлетвори изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК са посочени
в Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1 Рег.№ 348 / 20.05.2025 а
именно: нарушената правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни
субекти (сочените разпоредби от ДЕС, ЕКПЗЧОС, ХОПЕС, КРБ, обосноваващи твърдяната
дискриминация по посочения личен признак); нарушението да е "достатъчно съществено"
или "явно квалифицирано" и причинна връзка от нарушението да са настъпили
неимуществени вреди за частноправния субект – обстоятелства, които също се твърдят от
1
ищеца (чрез назначения особен представител).
Процесуалната легитимация на страните по делото съответства на твърденията на
ищеца за причиняване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз от ответника, а дали ответникът е материалноправно легитимирани да
отговарят по иска е въпрос по съществото на спора. Държавата участва в съдебните
производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален
субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Това разрешение е възприето от законодателя и в чл. 2в, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди
от нарушаване на правото на ЕС. В този случай държавата не става страна по делото, но е
обвързана от постановеното по него решение. Процесуалният ред, по който подлежат на
разглеждане исковете е този по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е гражданският – чл.
2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Сезиран е надлежният местно и родовокомпетентен съд – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително
участва в производството по ЗОДОВ, поради което съдът следва да конституира Окръжна
прокуратура – Пазарджик, за да има възможност същата да изпрати прокурор за участие в
производството.
Неоснователно ответникът поддържа, че съдът, сезиран с иск за обезщетяване на
вреди от нарушение на ПЕС, извършено с влязъл в сила акт на национална юрисдикция, не
можел да прави различни фактически констатации от тези във влязлото в сила
определение.
Съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може
да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от такова
нарушение. Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС заключава, че
ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който изключва отговорността
на държавата в случаите, в които нарушението. произтича от погрешното тълкуване на
правото от страна на националния съд или от погрешната му оценка на фактите и
доказателствата, тъй като тези дейности представляват основна част от правораздавателната
дейност и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС.
Невъзможността държавата да бъде подведена под отговорност за нарушаване на правото на
ЕС от страна на национален съд в подобни случаи означава принципът за отговорността на
държавата да бъде изпразнен от смисъл. Затова в производството по реализиране на тази
отговорност сезираният съд е в правомощието си да преценява процеса по събиране и
анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга
национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с ПЕС – в този смисъл
Решение № 17 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2020 г., ІV г. о. Производството е
допустимо. По доказателствата:
Съдът намира, че е основателно искането да се изискат и приложат по делото
2
посочените граждански дела. Срокът до който страните могат да направят доказателствени
искания е първото открито съдебно заседание – чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК, респ. и по
нататък – в хипотезите на чл. 147 от ГПК. На това основание съдът не може да задължи
ищеца предварително да посочи кои лица възнамерява да поиска да свидетелстват, т. к. и да
не стори това няма санкция за неизпълнението.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата
молба от ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 1920/18.02.2025 г. от Н. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Върховен касационен съд – гр. София, на основание чл. 2в,
ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените
му неимуществени вреди от постановеното Определение №69/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 4565/2022 г., ІІІ г. о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, поради нарушение на правото на
Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Окръжна прокуратура – Пазарджик участва в
производството.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД: Предявен е иск от Н.
Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Върховен касационен съд, на основание чл. 2в,
ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, з а заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените
му неимуществени вреди от постановеното Определение №69/19.01.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 4565/2022 г., ІІІ г. о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, поради наруше н и е на правото на
Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ. Предявеният иск се основава на следните
фактически твърдения: С Определение №69/19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4565/2022 г., ІІІ
г. о., неправилно съдът е оставил без разглеждане молбата на ищеца по чл. 303, ал. 1, т. 1 от
ГПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 1589 от 29.11.2022 г. на РС – Пазарджик по гр.
д. № 3841/2018 г., по искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДскр, неизследвайки дали соченото
от ищеца писмено доказателство, а именно Решение № 14/1992 г. на Конституционния съд
на Република България действително не е ново за ищеца. Соченото определение на ВКС се
твърди, че е в противоречие с практиката на ПЕС и в нарушение на чл. 2 и чл. 10 от ДЕС, чл.
20 и 21 от ХОПЕС и чл. 14 от ЕКПЗЧОС, тъй като Европейският съюз се основава на
ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството,
принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата
на лицата, принадлежащи към малцинствата – това са ценностите, заложени в чл. 2 от ДЕС.
3
В чл. 14 от ЕКПЗЧОС и чл. 20 и 21 от ХОПЕС, които са неразделна част от правото на
съюза, също е въведена забраната за дискриминация. За да инициира производството за
отмяна на влязлото в сила решение, ищецът е поддържал, че за него е налице ново писмено
доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, което не му е било известно при
постановяване на съдебния акт, а именно решението на КС, в което е посочено, че
равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който
стои в основата на гражданското общество и държавата. Твърди се, че пред ВКС ищецът е
поддържал, че са нарушени конституционните му права по чл. 6, ал. 1 и 2 от КРБ, доколкото
е бил в съдебната зала с белезници и именно поради тази причина не е имал достъп до
делото, неравно е бил третиран в сравнение с други лица в същото или сходно положение,
които също изтърпяват наказание „доживотен затвор“, което е довело до съдебни актове,
които не са в негова полза. Именно оставянето без разглеждане на молбата му за отмяна с
определението на ВКС е причинило на ищеца твърдяните неимуществени вреди – болки и
страдания, чувство за малоценност, главоболие, подигравка от други лишени от свобода и т.
н. Неуважаването на молбата му за отмяна засяга неговите права и го дискриминира по
признак лично положение, което само по себе си нарушава цитираните разпоредби на ПЕС.
Налице е дискриминация, доколкото ответникът по делото е възприел формален подход при
запознаване с молбата за отмяна, тъй като не е изследвал дори кога молителят е узнал за
писменото доказателство, на което се позовава. Твърди се също така, че нарушението е
достатъчно съществено, като подробно се излага и как следва да се разтълкува понятието
справедливост с оглед практиката на съдилищата. Моли за уважаване на исковете с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ВКС депозира отговор, с който изразява
становище, че исковата молба продължава да е нередовна, евентуално че исковете са
неоснователни. Поддържа се, че не става ясно чрез кои действия/бездействия ответникът е
причинил твърдяните неимуществени вреди. Страната е длъжна да сочи фактите, на база на
които сезиращият съд е длъжен да въздаде и правото. Искът се твърди, че е недопустим и
поради това, че се иска пререшаване на делото, което е приключило с влязъл в сила съдебен
акт. Ако по настоящото дело се реши, че определението на ВКС по гр. д. № 4565/2022 г. е
незаконосъобразно, то това би било недопустимо произнасяне съобразно чл. 297 и чл. 298 от
ГПК. Не били доказани и твърдените неимуществени вреди. Посочват се мотивите на ВКС,
за да остави без разглеждане молбата на ищеца за отмяна на влязлото в сила решение, като
се твърди, че определението е валидно и правилно. Прави се възражение за прекомерност на
претенцията за обезщетение, както и на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли
се за отхвърляне на иска с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. Повдигнатият правен спор възлага в тежест на
ищеца доказването на следните предпоставки от нормата на чл. 2в ЗОДОВ: 1/ нарушение на
4
норма на правото на Европейския съюз, която има за предмет предоставяне на права н а
ищците като частноправни субекти, 2/ нарушението да е достатъчно съществено 3/ наличие
на вреда (в случая неимуществена) и 4/ пряка причинно-следствена връзка между
нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата, и вредата, претърпяна
от увредените лица – ищците.
В тежест на ответника е доказването на своите правоизключващи, правопогасяващи и
правоотлагащи възражения срещу предявения иск – в частност, че претенцията за
обезщетение е прекомерна.
ДА СЕ ИЗИСКАТ на основание чл. 186 от ГПК гр. д. № 4565/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о и
гр.д.2182/2020г. на ВКС ІІІ г. о., в. гр. д. № 72/2020 г. на ОС – Пазарджик, и гр. д.
№3841/2018 г. на РС – Пазарджик.
УКАЗВА на страните да уточнят спори ли се относно факта на влизане в сила на
Определение №69/19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4565/2022 г., ІІІ г. о., .
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 10.11.2025 г.
от11.40 ч., за която дата и час се призоват страните, ОП - Пазарджик, ведно с препис от
настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба от ответника.
Ищецът да се призове за участие лично в о. с. з.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5