Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София,04.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на тридесет
и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2959 по
описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
286083/05.12.2017г. по гр.д.№ 39799 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 62 – ри състав са уважени исковете, предявени с искова молба вх.№ 2013049/19.06.2017г.
на Е.Т.К., ЕГН ********** срещу П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, с правно основание чл.
344, ал.1 , т.1 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ,
като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Е.Т.К., ЕГН **********, извършено със
Заповед № 57/18.04.2017г. на директора на П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, Е.Т.К., ЕГН ********** е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „ Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ в Бизнес
център Дупница при П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, като П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, ЕИК *********е осъдено да заплати на Е.Т.К., ЕГН ********** на основание на
чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 5559,69лв., ведно със законната
лихва от 19.06.2017г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 19.04.2017г.
до 19.10.2017г., както и на основание на чл.
78 от ГПК разноски по делото от
650лв., а ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
разноски по делото за държавна такса в размер на 322,88лв. и разноски за възнаграждение за вещо лице от 230лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5195968/29.12.2017г., изпратена по
пощата на 19.12.2017г., 5078069/23.05.2017г.
от ответника по исковете – П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, ЕИК *********с
адрес: *** в частта, в която
исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил
е, че в случая било налице уволнителното основание , изводите на районният съд
не били съобразени със събраните доказателства. Доказателствената
стойност на записванията в дневника за
движение на влаковете била по-висока от тази на дневника за разменени
телефонограми, поради което и при противоречие в тях следвало да се даде вяра
на записванията в дневника за движение на влаковете. В случая ищецът бил
извършил четири отделни нарушения на трудовата дисциплина, което обосновавало
извод за системност и изводите на районният съд в обратния смисъл били
неправилни. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претендираното от въззивамия възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият-ищец
по исковете – Е.Т.К., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес/ адв. Д.Н.,***, пл. *********, е
оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд е правилно.
Дневникът за телефонограми бил съставен от ответника по исковете и бил
достоверен, не бил оспорен от ответника и правилно СРС обосновал изводите си
със записванията по него. Дневникът за движение на влаковете бил съставен от
ІІІ-то лице., работодателят не бил установил ищецът да е извършил нарушенията,
за които му е наложено наказанието дисциплинарно уволнение. Претендирал е
разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2013049/19.06.2017г.
на Е.Т.К., ЕГН ********** срещу П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, с която е поискал от съда на основание чл.
344, ал.1 , т.1 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ,
да признае за незаконно и е отмени уволнението му, извършено със
Заповед № 57/18.04.2017г. на директора на П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ Ръководител
движение, ръководител смяна, РТЕ“ в Бизнес център Дупница при П.за Т.П.С.към Б.п.“ЕООД,
и осъди ответника да му заплати сумата от
5559,69лв., ведно със законната лихва от 19.06.2017г. до окончателното й
изплащане, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 19.04.2017г. до 19.10.2017г., както и разноските по
делото. Навел е твърдения, че работел при ответника по договор за неопределено
време на длъжността „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ” в Бизнес
център Дупница, на 18.04.2017г. му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, което било незаконосъобразно, останал без работа 6 месеца след
уволнението. Посочил е, че бил председател на първичната синдикална организация
на синдиката на железничарите в България към КНСБ, член на Комитета по условия
на труд и заместник-председател на същия и съобразно колективния трудов договор
се ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 3
и ал. 1, т. 5 и т.5а от КТ, работодателят не бил получил съгласие за
уволнението от ръководството на СБЖ и от инспекцията по труда, което
обосновавало извод за незаконността на същото. Ищецът страдал и от заболяване ,
което му предоставяло закрила по чл. 333 от КТ, бил представил болничен лист на
ответника във връзка с това заболяване, при уволнението не била спазена тази
закрила. Посочил е, че попълнил декларацията по чл. 333 от КТ набързо и без да
знае във връзка с какво я иска работодателят, поради което и пропуска да посочи
заболяването си в нея не следвало да води до неблагоприятни последици, доколкото
с болничен лист от март 2017г. работодателят бил уведомен за това заболяване на
ищеца. Посочил е, че не би извършил нарушението, за което бил уволнен, в
посочения момент бил на работното си място, причините за уволнението било
задаването на неудобни въпроси от ищеца на работодателя, последният неколкократно се бил опитвал да прекрати правоотношението с
ищеца , включително и срещу обезщетение, в заповедта се съдържали
противоречиви факти за момент на
извършване на нарушението , не бил присвоил гориво от клиенти на работодателя,
тенекията била намерена до празни цистерни, не било установено на клиент на
работодателя да му липсва гориво, не му били поискани обяснения за поведение,
за което бил уволнен.
Ответникът - П.за
Т.П.С.към Б.п.“ЕООД, ЕИК *********в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че ищецът бил извършил нарушения на трудовата дисциплина,
за които бил уволнен, обяснения за същите му били поискани, не се ползвал със
закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, ползвал
се с такава по чл. 333, ал.1, т. 5 от КТ, но било дадено предварително
разрешение за уволнението от Инспекцията по труда, поради което исковете били
неоснователни. Горивото не се водело
като липса при клиента му, защото било в минимално количество от 10л.-20л. и било
остатъчно такова, т.нар. „мъртъв обем“, тоест приемало като „фира“ от клиента и
не се съставял протокол за липси. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните
допълнително споразумение от 09.04.2014г., от 22.06.2016г., трудова книжка, съгласно
които ищецът е работил при ответника по трудово договор за неопределено време
на длъжността „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ към БЦ Дупница при
П.за Т.П.с работно място считано от 22.06.2016г. гара Голямо село, звено „Експлоатация“
с основно месечно възнаграждение от 637лв., допълнително месечно възнаграждение
за професионален опит и стаж от 1% за година, което към 01.04.2014г. е 21%,
правоотношението е прекратено едностранно от работодателя, наложил на работника
наказание „дисциплинарно уволнение“ на 19.04.2017г.
По делото са приета Заповед № 57/18.04.2017г., носеща
подпис, положен за Директора на П.за товарни превози-С.при „Б.п.“ ЕООД, с която
е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, заемащ длъжност „Ръководител
движение, ръководител смяна, РТЕ“ в БЦ Дупница при П.за Т.П.на основание на чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ вр. с чл. 190, ал.1 т. 3 от КТ „ситемни”
и чл. 190, ал. 3, т. 7 от КТ, като е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. На лицевата страна за
заповедта на стр. 3 срещу името на ищеца и текст „получил“ е изписан ръкописно
текст : „отказвам да получа заповедта“, като е изписана дата 19.04.2017г. и е
положен подпис. На лицевата част на заповедта на стр. 3 срещу текст „връчил“ е
изписано името на И.А.и е посочена длъжността й, положен е подпис за нея, а
срещу текст „заповедта е връчена в присъствието на свидетели“ са изписани
имената на В.Ф.и В.Н., като е положен подпис за тях, посочена е и длъжността
им. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за извършени от ищеца на
15.02.2017г. около 14,10ч. по време на дежурството му в гара Илиянци нарушения
по чл. 190, ал.1 т. 3 от КТ „системни” и чл. 190, ал. 3, т. 7 от КТ –
„други тежки” нарушения на трудовата
дисциплина , както следва: по чл. 187,
т. 8, пр.1 от КТ вр. с т. І от Заповед №
209/28.04.2015г. на управителя на Б.п.“ЕООД – „злоупотреба с доверие“,
като си позволил на отговорна по изпълнение на заповедта от 2015г. длъжност да присвои товар-гориво, собственост на
клиент на работодателя; чл. 187, ал.1, т.10 от КТ-не изпълнил други
трудови задължения и нарушил т. І от Заповед № 209/28.04.2015г. на управителя на
Б.п.“ЕООД вземайки тенекия с
дизелово гориво от цистерна на първи коловоз на гара Илиянци; чл. 187, ал.1, т.
10 от КТ не изпълнил други трудови задължения и нарушил т. ІІ от Заповед
№ 209/28.04.2015г. на управителя на Б.п.“ЕООД като е местил тенекия с дизелово гориво от цистерна на първи коловоз на
гара Илиянци без изрично указание от посочените в заповедта лица; чл. 187,
ал.1, т. 10 от КТ не изпълнил други трудови задължения и нарушил т. ІV
от Заповед № 209/28.04.2015г. на управителя на Б.п.“ЕООД като не е уведомил прекия си ръководител за наличието на тенекия с
дизелово гориво на нерегламентирано
място. В заповедта е посочено, че на 15.02.2017гг. около 14,10ч. на гара
Илиянци по време на дежурството ищецът е
взел черна тенекия с около 10л. дизелово гориво от степенката
на цистерна, находяща се на първи коловоз и е скрил
същата , като я сложил на талигата зад табелата на цистерната, колегите му
твърдели, че ищецът по време на работа нееднократно бил обикалял празните
вагон-цистерни, като точел гориво от тях, както и от маневрените локомотиви,
това било поведение което е грубо и системно нарушение на трудовата дисциплина.
Посочено е, че са взети обясненията на ищеца, взето е разрешение от Инспекцията
по труда за уволнението на ищеца, ползващ се със закрила по чл. 333, ал.1, т.5
и т. 5а от КТ-член на Комитета по условията на труд в предприятието , налице
били основания по чл. 190, ал.1 т. 3 от
КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина“ и по чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ „друг тежки нарушения
на трудовата дисциплина“.
Прието е неоспорено от страните предложение от
ответника до ищеца от 21.12.2016г. за прекратяване на правоотношението на
основание на чл. 331 от КТ срещу обезщетение.
Приета е неоспорена от страните декларация по чл. 333
от КТ, носеща подпис, положен за ищеца, съгласно която на 19.04.2017г. ищецът е
декларирал писмено пред ответника, че е запознат със закрилата по чл. 333 от КТ
и че с такава разполагат лица, които страдат от заболяванията исхемична болест на сърцето, туберкулоза, онкологично
заболяване, професионално заболяване, психично заболяване, захарна болест,;
които са трудоустроени; които са започнали ползване на платен годишен отпуск;
представителите на работниците по чл. 7, ал.2 и чл. 7а от КТ; членовете на
синдикално ръководство в предприятието, териториален, отраслов или национален
синдикален орган; членовете на
специалните органи за преговори, на европейски работнически съвет , на
представителен орган в европейско дружество и във връзка със същото е
декларирал, че е заместник председател на Комитета по условията на труд и е
представител на синдикален орган.
По делото е приета неоспорена от страните трудова
книжка на ищеца, констатации по оригинала на която е извършена от районния съд
в о.с.з. от 25.09.2017г., съгласно която след прекратяване на трудовия договор
между страните няма записвания за трудово правоотношение на ищеца.
Прието е удостоверение от ТД на НАП-С.от 12.10.2017г.,
съгласно което към 12.10.2017г. няма регистрирани действащи трудови договори на
ищеца .
По делото е приет болничен лист от 06.03.2017г., епикриза от 29.03.2017г., съгласно които на ищеца е
поставена диагноза „соматоформна вегетативна дисфункция” и е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода от 06.03.2017г. до 19.03.2017г., постъпил е в МБАЛ
„Д-р Никола Василев „АД-гр.Кюстендил в отделение по психиатрични болести, което
е било първото му постъпване в болницата и му е поставена диагноза „соматоформна вегетативна дисфункция.
лек депресивен епизод”.
Приети са удостоверения от 19.12.2016г., издадени от
Синдикат на железничарите в България, съгласно които председатели на
синдикалната организация в „БДЖ –товарни превози” са лица, различни от ищеца.
Приети са неоспорени от страните искане изх.№
10-00-1316/ 17.03.2017г. от ищеца до Инспекцията по труда, писмо изх. № 17057103/28.03.2017г. на
Инспекцията по труда, съгласно които на 21.03.2017г. ответникът е поискал от
Инспекцията по труда разрешение на
основание на чл. 333, т. 5 и т. 5а от КТ за прекратяване на
правоотношението с ищеца с налагане на дисциплинарно уволнение за поведение,
описано и в приетата по делото уволнителна заповед и такова писмено разрешение
е дадено от Инспекцията по труда на 28.03.2017г.
По делото е приета неоспорена от страните заповед №
209/28.04.2015г. на управителя на БДЖ –товарни превози”ЕООД, съгласно която при
намерени вещи, предмети, съдове за
съхраняване на горива и смазочни материали, разпилени или разтоварени
товари от вагоните, елементите на железопътния състав , включително и при
посегателство от ІІІ-ти лица на работниците и служителите на БДЖ-Т.П.е забранено да ги взимат; да местят открити и изоставени съдове,
предмети освен ако има нареждане на ръководителя на обекта ; забранено е съхраняване и/или пренасяне на пълни или празни съдове, които е
възможно да се използват за съхранение на горива;
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е посочило, че с допълнително споразумение от
01.01.2017г. основното месечно възнаграждение на
ищеца е увеличено на 733лв. , последното месечно брутно трудово възнаграждение
на ищеца по трудовия договор с ответника за пълен отработен месец било за
февруари 2017г., като в него било
включено допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит от по 1% на година, обезщетението за периода от 19.04.2017г. до
19.10.2017г. съобразно последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за
пълен отработен месец било в размер на 5559,69лв
Приет е протокол от 16.11.2016г. на Комитет за
условията на труд (КУТ) при ответника, съгласно който ищецът е член на КУТ и е
взел участие в заседанието от 16.11.2016г. и е посочвал нарушения на правилата
на КТ, извършвани от работодателя.
Приет е протокол от 29.11.2015г. съгласно който ищецът
е избран за председател на първична синдикална организация на СБЖ към КНСБ в гара Голямо село.
Приети са неоспорено от страните удостоверение от
19.10.2017г- издадено от Синдиката на железничарите при КНСБ, удостоверение от
Основна синдикална организация на СЖБ при Бизнес-Център Дупница, основната синдикална организация съгласно чл.
39 от Устава е компетентна да удостовери дали има първична синдикална организация
в предприятие, поделение, защото Общото делегатско събрание на основната синдикална организация взема
решение за създаване на първична синдикална организация, няма постъпило искане
за съгласие за уволнението на Е.К. преди уволнението му, основната синдикална
организация на СБЖ при Бизнес център Дупница е посочила, че към 19.04.2017г. Е.К.
е бил председател на първичната синдикална организация на СБЖ в гара Голямо
село.
Приет е доклад вх. № 10-00-882/20.02.2017г., съставен
от ръководител БЦ София-2 при Б.п.” ЕООД
до Директора на П.Т.П.С.при БДЖ „Товарни превози”ЕООД, съгласно който на
15.02.2017г. служители на от отдел ППАР при Централно управление-Г.Н.и П.П., при проверка на гара Илиянци в 14,10ч. са забелязали Е.К. на първи коловоз
да взима черна тенекия с около 10л. дизелово гориво от цистерна и да я слага на
талигата на цистерната, след допълнителни проверки се установило, че Е.К. ***
навици за източва гориво от маневрения локомотив в гарата, продължил с това
поведение и на гара Илиянци, където вече източвал гориво и от празните цистерни
почти на всяко негово дежурство, така нарушил Заповед № 224/21.11.2011 и чл.
187, т.2,3,7,8,9 от КТ като е предложено да бъде дисциплинарно уволнен.
Приет е констативен протокол, носещ подписи на Г.Н., С.В.В.и Д.П.И., съгласно който на 15.02.2017г. в 14,10ч. Г.Н.заедно
с колегата му П.П. забелязали Е.Т. Кръстев да взима
черна тенекия от цистерна на първи коловоз и да я слага на талигата на
цистерната, в същата имало около 10л. течност наподобяваща на дизелово гориво,
при запитване Е.К. отрекъл този съд да е негов и заявил че не знае за какво става на въпрос.
Прието е обяснение, носещо подпис от ищеца от
15.02.2017г. адресирано до директора на П.за Т.П.– София, с което е заявил, че
не знае кой и кога е оставил тенекията, той бил в стаята на работното си място
на 15.02.2017г. в 14,10ч.
Прието е обяснение от С.В., сочещо че от 13,30ч. до
14,00ч. на 15.02.2017г.- била дежурна, ищецът К. не бил в стаята , влязъл в
14,00ч. и малко след това в стаята влезли служители, представили се за
такива от „вътрешна сигурност”.
Прието е обяснение от вагонен инструктор В.Г.от
20.02.2017г., съгласно което Е.К. нееднократно по време на смяна на дежурство
обикаля празните цистерни с тенекия и точи гориво, докладвали му че К. източва гориво и от маневрени локомотиви.
Прието е обяснение от Д.П.И. от 20.02.2017г., съгласно
което са й докладвали хора от бригадата, че Е.К. ходи и точи от цистерните,
уговарял се и с машинистите да точи гориво от дизеловите локомотиви , но
машинистите му отказвали.
По делото е приет неоспорен от страните протокол от
27.02.2017г., носещ подписи за ищеца и за ръководителя на Бизнес център С.2, съгласно
който ищецът е бил изслушан от Ръководителя на Бизнес център С.2 за
нарушенията, за които му е наложено дисциплинарно наказание, като ищецът е
отрекъл извършването им и е посочил, че е бил на работното си място, в стаята
около 14,10ч. влязъл Г.Н., извел го от нея и му показал тенекия на талигата на
цистерна на около 40м. от работното място на ищеца, нямал представа какво има в
тенекията, не я бил пренасял, бил си на работното място от 13,30ч. до 14,00ч. ,
не били верни обратни твърдения на други служители, колежката му пред ищеца
заявила на Г.Н., че ищецът е бил в стаята, не било вярно че бил източвал гориво
на гара Голямо село от маневрен локомотив, бил му прочетен протокола от
15.02.2017г. , съставен от Г.Н..
По делото е приет дневник за телефонограми, констатации
по оригинала на който са извършени от районният съд в о.с.з. от 2509.2017г., съгласно
който на 15.02.2017г. са записани: в 13,32ч. телефонограма за влак 60611; телефонограма в 14,05ч. за влак 45003 /30691 на пети коловоз както и такава в 14,10ч за влак 30691;
телефонограма за влак в 15,55ч., като е положен подпис.
Прието е удостоверение за спирачна маса за влак
45003/30691, издадено от гара Илиянци на 15.02.2017г., носещ подпис за дежурен
ръководител движение и за техници, извършили пробите на спирачките с час
14,00ч..
Приет е неоспорен от страните дневник за движение на
влаковете на гара Илиянци от ДП”Национална компания Железопътна
инфраструктура”, съгласно кои на гара Илиянци на 15.02.2017г. между 13,30 и
14,30ч. са пристигнали влакове, както следва: в 13,35ч. е пристигнал влак 20213
, заминал в 13,36ч.; в 13,35ч. е пристигнал влак 3623 заминал в 13,38ч.; в
13,57ч. е пристигнал влак 30694, заминал в 14,15ч.; в 14,01ч. е пристигнал влак
30113, заминал в 14,02ч.; в 14,10ч. е
пристигнал влак 45003; в 14,10ч. е пристигнал влак 30691 , заминал в 14,20ч.; в 14,30ч. е
пристигнал влак 20111.
В о.с.з. от 25.09.2017г. ответникът е признал ч
записванията в дневника за телефонограми за влак 45003 и 30691 са извършени от ищеца.
Разпитан по делото св.
С.В. е заявила, че работи от 15години
при ответника с ищеца работили заедно на гара Илиянци, задълженията й
били да обработва товарните влакове, като съставя натур-лист
(описват се вагони, товар, тонаж), търговски преглед на влаковете. Ищецът бил
ръководител смяна, като ръководил
маневрите на влаковете, преглеждал натур-листа за
заминаващите влакове и го предавал на ръководителя движение, който бил в
съседната стая. Свидетелят и ищецът работели в една стая. Заявила е, че знае за
случая с ищеца, същият ден била на работа, била навън защото трябвало да
прегледа влак и при прибирането от коловоза
видяла двама мъже, мъжете я попитали кой е на смяна, свидетелят изчакала
отвън. В този момент не знаела къде е бил ищеца К. и какво е правил. Заявила е,
че не помнела дали ищецът е бил в стаята, когато двамата мъже влезли в стаята,
когато тя влязла ищецът го нямало в стаята, после влязъл ищецът, не помнела
дали ищецът и двамата въже се видели в стаята, не помнела кой кога е влязъл в
стаята. Мъжете ги видяла за втори път вече в стаята, не помнела какво е
говорила с тях.
Разпитан по делото св.
Г.Н.е заявил, че от 2012г. работи в БДЖ-товарни превози”, от 2015г. бил
„експерт” в отдел „Превенция на
посегателства, анализ на риска”. Заявил е, че на 15.02.2017г. след 14,00ч. извършили рутинна проверка на гара
Илиянци заедно с колегата си П.П. , минали през т.нар
стара гара” по път, който бил наполовина черен , имали видимост към гарата и
видял от колата ищеца Е.К. до първи коловоз, защото бил високо момче, там имало
цистерни и щом били на първи коловоз, означавало че са празни цистерни. Бил на
разстояние от около 20м. до ищеца. Видял ищецът да стъпва на степенката на цистерната и да взима тенекия, да я слага зад
табелата на самата цистерна. Паркирали
автомобила си и видели, че зад табелата има поставена тенекия с течност на
мирис и вид като дизелово гориво, отишли на самата гара и видял св. В.в стаята
на ръководител-смяна, ищецът го нямало, изчакали ищеца да дойде в стаята –
много по –малко от 15 минути, и го завели до цистерната с тенекията, ищецът
заявил, че за първи път вижда тенекията, отрекъл да е негова, съставили
протокол за констатираното. Не видял да има други високи хора на гарата, но
можело и да има такива, а да са били седнали ищецът бил с работно облекло,
което не било маркирано.
Разпитан по делото св.
Л.В.е заявил , че работи при ответника като ревизор-вагони на гара Илиянци,
през февруари 2017г. там работели с ищеца.След проверки в дневника установил,
че на 15.02.2017г. също били на смяна заедно с ищеца. Заявил е, че записванията
за телефонограмите за 14,05ч. са верни, текст бил изписан от ръководител –
смяна и за 14,05ч. нямало подпис на свидетеля, защото влак бил приет от друг
колега. Свидетелят се бил подписал за записването от 14,10ч., което означавало
че тогава свидетелят бил предал влака на друг негов колега, който също се бил
подписал за приемане на този влак. Часът 14,10ч. бил часът, в който влакът е
готов да замине. В случая влакът бил предаден за да се смени номера му , за да
замине влака трябвало да се извърши технически преглед , пълна проба от
съответните служители. Номерът бил сменен, защото първоначалния номер на влака
- № 45003, бил даден на влака до гара Илиянци, а за да продължи до следващи
гари трябвало да му се даде друг номер - № 30691. Ищецът идвал при свидетеля , за да запише данните в дневника
за телефонограмите. Този дневник стоя винаги в стаята на свидетеля, тя била в
отделна сграда - на 20.30м. от стаята на ищеца. Времето, записвано в дневника
на телефонограмите било относително.
По делото е приет колективен трудов договор от 2016г.
и анекс от 14.03.2017г., съгласно който Синдиката на железничарите в България ,
Съюза на транспортните синдикати в България , Националния железничарски
синдикат, Федерацията на транспортните работници и БДЖ-товарни превози“ са сключили
колективен трудов договор и са се съгласили
прекратяване на правоотношение на работник или служител, който е член на
страна по КТД, поради съкращаване на щат или намаляване обем на работа да се извършва само след предварително писмено
съгласие на съответния колективен синдикален орган в поделението.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната му част:
Предявените искове са с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ и чл. 86 от ЗЗД
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност ,
размер на последно брутно месечно възнаграждение за пълен отработен месец,
прекратяване на правоотношението едностранно от работодателя, че се ползва от
закрила при уволнение по определена хипотеза на чл. 333 от КТ, както и че след
уволнението е останал без работа за процесния период.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да докаже, че уволнението е законосъобразно, тоест че ищецът е провел поведението, за което му е наложено дисциплинарно
уволнение, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл.
190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на наказанието, че е
преодолял закрилата по чл. 333 от КТ, като преди уволнението е взел
необходимите съгласия.
По делото не се спори и се установява от приетите по
делото доказателства, че страните са били обвързани от валидно правоотношение
по трудов договор за неопределено време, като ищецът е работил при ответника на
длъжността „ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ , правоотношението е
прекратено едностранно от работодателя на 19.04.2017г. като е наложи на ищеца „дисциплинарно
уволнение“.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната
отговорност се реализира по определен ред, като се следва определено
производство, скрепено със срокове, уредено с императивни правни норми. Това
производство най-общо има четири основни фази: по установяване на факта на
нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание; по издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена форма, мотивирана,
тоест посочваща конкретните факти, субективни и обективни признаци на
поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът
отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание без да разглежда
спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след
изтичане на сроковете по чл.194 от КТ или без да е дадена възможност на
работника да даде обяснения по случая.
Съгласно разпоредбата на чл.194 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два
месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването им, които срокове не текат през времето, когато работникът е в законоустановен отпуск или стачка. Тези срокове започват за
текат от влизане в сила на присъдата, съответно на наказателното постановление,
ако нарушението е престъпление или административно нарушение, свързано с
възложената работа, установени с присъда , съответно с наказателно
постановление. Тази разпоредба урежда по императивен начин два срока за
налагане на дисциплинарни наказания и пропускането на който и да е от тези
срокове, погасява дисциплинарната отговорност на работника/служителя,
респективно – правото на работодателя да ангажира тази отговорност.
В конкретния случай по делото е установено, че
нарушенията, за които е наложено наказанието на ищеца са от 15.02.2017г., за
същото работодател е уведомен на 20.02.2017г., наказанието е наложено на
19.04.2017г., като в периода от 06.03.2017г. до 29.03.2017г. ищецът е би в
отпуск поради временна нетрудоспособност, поради което и съдът приема че
наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 от ГПК.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна
заповед и протокол от 27.02.2017г. по делото се установява, че наказанието на
ищеца е наложено за нарушения, за които на 27.02.2017г. му е дадена възможност
да изложи обяснения пред работодателя, заповедта сочи поведението на ищеца в съществените
му признаци – субект на нарушението, място и време на извършване, съществените
индивидуализиращи белези на поведението от обективна и субективна страна, поради
което и съдът приема, че заповедта е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като
ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищеца да
обясни поведението си.
По възраженията на ищеца по чл. 333 от КТ:
Разпоредбата на чл.333 от КТ регламентира закрилата
при уволнение, като законността на уволнението е поставено в зависимост от
получаване на предварително съгласие от Инспекцията по труда или от синдикален
орган. Практическото осъществяване на закрилата включва задължения на
работодателя и на работника/служителя, определен за уволнение - първият да
събере предварителна информация, да поиска мнение на ТЕЛК и разрешение от
Инспекцията по труда, съответно от синдикален орган, а вторият
(работника/служителя)-при поискване да представи съответните документи. Тези
задължения следва да бъдат изпълнени преди да бъде извършено уволнението, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ(предишна ал.5) закрилата се
отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Правните последици
от неизпълнение на уредената в нормативните актове процедура за осъществяване
на предвидената закрила, са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ-заповедта за уволнение се отменя само на това основание без да разглежда
трудовия спор по същество.
В конкретния случай по делото се установи, че към
уволнението ищецът е бил член на Комитета по условията на труд (КУТ) при
ответника поради което и съдът приема, че ищецът се е ползвал от предварителна
закрила при дисциплинарно уволнение по чл. 333 от КТ. Доколкото по делото се
установи, че преди уволнението, ответникът е получил предварително разрешение
от Инспекцията по труда да уволни дисциплинарно ищеца и то точно за
поведението, посочено в уволнителната заповед, съдът приема, че закрилата на ищеца като член
на КУТ е преодоляна.
Съдът приема, че по делото не е установено ищецът да
се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ към уволнението. Приетите по делото болничен лист и епикриза
не установяват ищецът да страда от заболяване , посочено в Наредба №5/87г.
Посочената в тези документи диагноза не определя еднозначно наличието на
психическо заболяване по смисъла на Наредба № 5/87г., за същото ищецът е
следвало да ангажира доказателства от естество да установят същото (специални
знания), а това не е направено по делото. Дори да се приеме обратното,
доколкото в деня на уволнението ищецът е декларирал писмено пред ответника с нарочна
декларация по чл.333 от КТ, че не страда от заболявания, попадащи в закрилата
по чл. 333 от КТ, които заболявания са изрично изброени в декларацията,
включително и психическо заболяване, то съдът приема, че ищецът не е изпълнил
задълженията си пред работодателя да декларира и да докаже заболяване от Наредба №
5/87г., поради което и на това основание съдът приема, че ищецът не се е
ползвал със закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ. Твърденията на ищеца, че
изявленията му по декларацията са били грешка не са установени по делото, а
същото е било в доказателствена
тежест на ищеца.
Съдът приема, че по делото не е установено ищецът да
се ползва от закрилата по чл. 333, ал.3 от КТ.
Последната е предвидена само да членове на синдикално ръководство, които
са с ръководни функции на ниво предприятие, съответно
териториален/отраслов/национален ръководен изборен синдикален орган. Целта на законодателя с тази разпоредба е да се даде защита на онези
служители/работници, които поради специфичното си положение влизат в спорове и
конфликти с работодателя. С легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на КТ
законодателят е ограничил приложението на закрилата до председателя и секретаря
на „ съответната синдикална организация“. Нормата е ограничителна и не може да
се тълкува разширително, като има предвид
организацията, съществуваща при отделния работодател. Вътрешни подразделения на
синдикалната организация, които са създадени във вътрешни структури на
работодателя – цех, завод и др., не попадат в обхвата на закрилата. Предприятието
на работодателя е едно, независимо от боря и разположението на структурните му
звена, поради което и „съответната синдикална организация“ е една и само нейния
председател и секретар се ползват от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. (В този смисъл ТР № 9/12.12.2014г.
по тълк.д.№ 9/2013г. на ОСГК на ВКС). В конкретния
случай по делото се установи, че ищецът към момента на уволнението е бил
председател на първичната синдикална организация на Синдиката на железничарите
в България в гара Голямо село, която е вътрешна структура на тази синдикална
организация. По делото не е установено гара Голямо село да е П.или обособено
образувание, което самостоятелно наема работници и служители, тоест да е
работодател по смисъла на § 1, т.1 т ДР на КТ, не е установено ищецът да е бил
председател или секретар на синдикалната организация в предприятието на
ответника, поради което и съдът приема, че ищецът към момента на уволнението не
е попадал в приложното поле на чл. 333, ал. 3 от КТ.
При така възприето, съдът приема, че следва да
разгледа по същество законосъобразността на уволнението, тоест дали е
извършено поведението, дали то е нарушение на трудовата дисциплина и дали
попада в хипотезата на чл. 190 от КТ:
Съдът приема, че по делото не е установено ищецът да е
извършил нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено наказанието, а
отделно не е установено тези нарушения да са „системни“ и „тежки нарушения на
трудовата дисциплина“, обосноваващи извод, че наказанието следа да е
„дисциплинарно уволнение“. За да се приеме, че нарушението е системно същото
следва да е извършено три и повече пъти, нито едно от тях да не е извършено
преди повече от 1 година и поне едно от тях все още да не е санкционирано, а наказанието за останалите (ако такова е вече наложено) да не е заличено по реда на чл.
197 или чл. 198 КТ.
За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ
съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения
на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече
разнородни нарушения. Текстът на
разпоредбата на чл. 190, ал.1, т. 3 от КТ не изисква еднородност на нарушенията
и няма основание същата да се тълкува стеснително. Идеята на законодателя е да
се санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на
трудовата дисциплина и засягащо по различен
начин добросъвестното изпълнение на задълженията
по трудовото правоотношение, а не само еднородно
поведение.
(В този
смисъл Решение №
44/21.02.2018г. по гр.д. № 2306/2017г. на ВКС, ІV-то Г.О., Решение № 55/01.03.2011г.
по гр.д.№ 1972/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 117/05.04.2012г. по гр.д.№
1306/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая ищецът е уволнен за еднократно извършено поведение на 15.02.2017г., поради което и
съдът приема, че то не е системно. Действително, в уволнителната заповед
са посочени четири деяния на ищеца: „присвоил
дизелово гориво“; „взел тенекия с
гориво“; „ местил тенекия с гориво“;
„не уведомил за наличието на тенекия
с гориво“. Първото деяние, обаче, поглъща останалите три, поради което и съдът
приема, че ищецът е уволнен само за едно деяние-присвояване на тенекия с
дизелово гориво. Посоченото в уволнителната заповед, че „…негови колеги твърдят
, че нееднократно точел гориво…“ не е индивидуализирано нито по място, нито по
време като поведение и не може да се
цени като поведение на ищеца по чл. 190 , нито като такова, взето предвид по
реда на чл. 189, ал.1 от КТ.
Съдът приема, че това поведение на ищеца не може да се
квалифицира като „тежко„ и „злоупотреба с доверие на работодателя“, по смисъла
на чл. 190, ал.1, т. 7 и т. 4 от КТ,
което следва се санкционира с дисциплинарно уволнение. Това е така, защото по
делото не е установено за работодателя да са настъпили обективно или да е било
възможно да настъпят тежки неблагоприятни последици от поведението на ищеца. Злоупотреба с
доверие има тогава, когато работникът/служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо
дали действията са извършени умишлено
или от тях
е извлечена имотна облага. Тежко е онова нарушение, което
е значително неизпълнение на трудовите задължения, съответно води или създава
възможност за значителни неблагоприятни последици за работодателя. От значение при ангажиране
дисциплинарната отговорност на работника е не само установяването на
извършените нарушения на трудовата дисциплина, но и значимостта на
неизпълнението на задълженията. За да се наложи дисциплинарно уволнение,
нарушението следва да е тежко. При преценка на тежестта на нарушението се
съобразява значимостта на неизпълнените задължения, дали неизпълнението е пълно
или частично, както и характера на работата и настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, формата на вина. При определяне на
тежестта на наказанието освен тежестта на нарушението се съобразяват съобразно
чл. 189 от КТ и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното
поведение на работника/ служителя-това преди и това след извършване на
нарушението. Извършени преди дисциплинарни нарушения, за които не е наложено
наказание могат да бъдат взети предвид и да обосноват най-тежкото наказание,
защото това поведение е критерий по л. 189, ал.1 от КТ. (В този смисъл Решение
№ 43/07.03.2018г. по гр..№ 2085/2017г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
315/14.03.2018г. по гр.д. № 3968/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.). В случая ответникът е посочил, че горивото в тенекията е било
около 10-20л. , че то е било източено от вече празна цистерна, че това
било остатъчно гориво, което собственикът му приемал за „фира“ и за
което не се съставял протокол за липси. При така наведените от ответника и
липса на доказателства, че ответникът е претърпял вреда от поведението на
ищеца, то съдът приема, че поведението
на ищеца не е довело, а и не е било от естество да доведе до значителни
неблагоприятни последици за работодателя, това поведение не съставлява неизпълнение на съществено
задължение на ищеца като „ръководител движение и ръководител смяна“, поради
което и не е тежко нарушение на
трудовата дисциплина. По делото не са установени специфични обстоятелства, при които е
проведено поведение на ищеца, нито цялостно поведение на ищеца, които да
обосноват налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Действително, в
уволнителната заповед се сочи че колегите на ищеца твърдели, че нееднократно е
провеждал същото поведение, но това не е установено по делото поради което и не
може да обоснове извод, че на ищеца следва да се наложи най-тежкото наказание.
Следва да се посочи, че събраните по делото
доказателства не установяват при условията на пълно и главно доказване, че
ищецът е провел поведението, за което му
е наложено наказанието. В тази насока са само показанията на св. Н., които не
са достатъчни, за да се приеме същото за доказано по несъмнен начин. Свидетелят
Н.е заявил, че е видял ищеца да извършва нарушенията след 14,00ч.,
наблюдавайки го от разстояние от около 20м. , като го разпознал, защото бил
високо момче, а в този момент не видял да има друго високо момче на гарата,
въпреки, че някой от седналите можело и да е бил висок. Разпознаването на ищеца само по ръста съдът
приема, че не е достатъчно, за да обоснове извод, че поведението, посочено в
уволнителната заповед, е установено за извършено от ищеца по делото. В тази
част показанията на св. Н.не са били категорични, те не са подкрепени от други
доказателства по делото и съдът приема, че не следва да ги кредитира. Този
извод на съда се подкрепя от изявлението на св.Н., че не е сигурен, че на гарата
в този момент не е имало други високи хора.
Отделно, приетите по делото дневник на телефонограми и дневник за
разписанието на влаковете установяват, че в периода между 14,05ч. до 14,20ч.
на гарата е пристигнал влак, който е следвало да бъде обработен като пристигащ
и като заминаващ, сменен е номера му, престоял е на гарата 10 минути. По делото
не се спори, а и се установява от събраните гласни и писмени доказателства, че ищецът
е участвал в обработването на този влак и е записал същия в дневника на
разменените телефонограми. Записванията в двата дневника-за телефонограми и за
движение на влаковете, се различават с 5 минути в частта за време на пристигане
и заминаване на този влак, но и двата сочат, че влак е пристигнал след
14,00ч., тоест точно в момента, в който свидетелят Н., а и уволнителната
заповед сочат като време на извършване на нарушенията от ищеца. Доколкото по
делото не се спори, че записванията в дневника за телефонограми са извършени от
ищеца, като съобрази и че по делото се установи от показанията на св. В., че
този дневник се намира в стаята на техника - на около 20-30м. от стаята на
ищеца, то съдът приема за установено по делото, че показанията на св. Н.за
поведението на ищеца са опровергани по делото. Това е така, защото по делото е
установено, че в момента, посочен от свидетеля Н.ищецът е извършвал други
действия-по обработване на пристигналия влак на гарата с № 45003 /30691, тоест
обективно е било невъзможно да се намира на първи коловоз при празните цистерни.
Следва да се посочи, че показанията на св. Н.са опровергани не само от приетите
дневници, но и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели - св.
В.и св. В.. Свидетелката В.а е заявила, че за влак 45003/30691 натур-листа е бил предаден от свидетеля В.на ищеца и той го
е занесъл на ръководител-движение. Свидетелят В. е заявил, че дневникът за
телефонограми за влак 45003/30691 е попълнен от ищеца, дошъл на място в стаята
на свидетеля В. на около 20-30м. от кабинета на ищеца. Съдът кредитира
показанията на св. В.и св. В. като дадени от незаинтересовани от изхода на
делото свидетели, резултат от личните им впечатления, съответстващи на приетите
по делото писмени доказателства. При така възприето съдът приема, че по делото
не е установено по несъмнен начин, че ищецът е провел поведението, за което му
е наложено наказанието.
С оглед гореизложеното съдът приема , че иск по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и решението на районния съд в частта, в която
го е уважи следа да се потвърди.
По иска по
чл. 344, ал.1, т.2 от КТ:
С оглед изхода на спора по иска по чл. 344, ал.1, т.1 т КТ, основателен се явява и иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ. Налице са предпоставките за уважаването му, а именно:
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и наличие на
трудово правоотношение за
неопределен срок, което прави възможно възстановяване на трудово-правната връзка между
страните, поради което и правилно
районният съд е уважил иска за възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
По иска по
чл. 344, ал.1, т.3 от КТ:
Съдът приема, че по делото са установени всички предпоставки, при
кумулативното наличие на които възниква правото на обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ за 6 месеца, считано от уволнението, поради което искът е основателен . По
делото се установи, че размер на обезщетение за 6 месеца, определено на база
брутно трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец е 5 559,69лв.,
че ищецът е останал без работа за 6 месеца след уволнението , че уволнението е
незаконно, поради което и решението на СРС по искове по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ
и чл. 86 от ЗЗД следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството пред СГС в
размер на 650лв. Този размер не е прекомерен, доколкото не надхвърля минималния
размер на адвокатските възнаграждения и възражението на ответника е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 286083/05.12.2017г. по гр.д.№ 39799 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 62 – ри състав
в обжалваната част.
ОСЪЖДА П.за Т.П.С.към
Б.п.“ЕООД, ЕИК *********с
адрес: *** да заплати на Е.Т.К., ЕГН
********** с адрес: *** и съдебен адрес/ адв. Д.Н.,***,
пл. ********* на основание на чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 650лв. (шестстотин
и петдесет лева), представляващи разноски за адвокат в производството пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.