Р Е Ш Е Н И Е
№
534
гр.
Велико Търново, 13.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.М.разгледа докладваното от председателя адм. дело № 652/2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.225а, ал.1 във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба,
подадена от И.Р.Х. *** против Заповед № РД 22-1307/31.07.2017г. на
кмета на Община
Велико Търново, с която е разпоредено
премахването на строеж „Навес в южна посока към
съществуваща сграда, намиращ се в УПИ XI – 2713, кв.32 по плана на Велико Търново“ с административен адрес ***, град Велико Търново.
В
жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен.
Сочи се в жалбата, че констативният акт, въз основа на който е издадена процесната заповед, съдържа несъответстващи на фактите
констатации. Сочи се, че като собственик на недвижим имот според представения нотариаален акт №148, том I, дело №97/2010 г.
жалбоподателят е извършил ремонт на съществуващи помещения, част от съществуващата
сграда, вкл. пристройки, покрив, навеси и прочие. В това отношение се сочи, че
приложима е разпоредбата на чл.151 от ЗУТ. При това се поддържа, че описаното в
констативния акт представлява именно преустройство, попадащо в хипотезите на
чл.151 от ЗУТ.
Ответната страна
кмета на Община Велико Търново, чрез ***В., изразява становище за
неоснователност на същата, като моли за отхвърлянето. Подробни
съображения за законосъобразността на оспорената заповед се излагат от
ответната страна в представената по делото писмена защита. Претендират се
разноски.
Заинтересованата
страна Ш.С.Х. не заема становище по жалбата.
Предмет
на настоящото съдебно производство е законосъобразността на Заповед № РД 22-1307/31.07.2017г. на
кмета на Община
Велико Търново, с която е разпоредено
премахването на строеж „Навес в южна посока към
съществуваща сграда, намиращ се в УПИ XI – 2713, кв.32 по плана на Велико Търново“ с административен адрес ***, град Велико Търново.
След като съобрази наведените
оплакавния в жалбата, доказателствата
по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
И.Р.Х. е собственик на ½ идеална част от недвижим
имот с идентификатор ***, ведно със самостоятелен
обект във сграда с идентификатор ***
/представляващ етаж 2 в сграда едно в поземления имот/, находящ се в ***, съгласно нотариален акт № 148, том 1, дело
97 на ннотариус
Колева, вписан в СП като акт №196, в том 18, дело 3519/2010 г. по описа
на Служба по вписванията.
Съсобственик на недвижимия
имот и сградата е Ш.С.Х., съгласно нотариален акт № 135, том 1, дело 85
на същия нотариус, вписан в
СП като акт №183, в том 16, дело 2927/2010 г. по описа
на Служба по вписванията.
С жалба вх. № 94
– ТТ -1830/18.05.2017г. /лист 52 от
делото/ собственици на съседен на процесния имот уведомяват Кмета на
Община Велико Търново за строителство по западната
фасада на жилищната сграда, находяща се УПИ на
жалбоподателя, като е направено оплакване, че се преминава през имота на
жалбоподателите. Поискано е спирането на строежа, като са приложени
нотариалните актове за собственост на седемте подали жалбата лица. Идентична
жалба е подадена от същите лизца до РДНСК на
19.05.2018 г. /л.39 от делото/. На 29.05.2017 г. РДНСК препраща тази жалба в
община Велико Търново по подведомственост, като изпраща и препис от това писмо
е връчено на една от жалбоподателките.
Междувременно,
с уведомление №94 ИИ-654-1/30-05.2017 г. жалбоподателят и заинтересованата
страна Х. *** и главния архитект, че имат намерението за извършване на текущи
ремонтни дейности в обхвата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ с цел подобряването и
поддържането в изправност на сградата и инсталациите и, както и извършване на
вътрешно преустройство, незасягащо конструкцията и, ремонт на покрива и.
На 22.06.2017г. е извършена проверка в имота от служители на
Община Велико Търново, при която
е
издаден констативен акт№ВТ – 2197-448/22.06.2017 г. Според констатираното в него,
налице е строеж, представляващ едноскатен навес в
южна посока към съществуваща двуетажна сграда в УПИ XI – 2713, кв.32 по плана на
града, който е изпълнен от дървена конструкция от колони, столици и ребра с
дъсчена обшивка с покривно хидроизолационно фолио
/покривно покритие/. Посочена е липса на инвестиционни проекти и издадено разрешение
от страна на главния архитект, както и извършване на строежа без разрешението
на съсобственика община Велико Търново. Направена е в акта и окомерна скица на
строежа.
За този строеж
от възложителите
или изпълнителят не са представени
строителни книжа.
В
констативния акт е отбелязано, че проверката е извършена в присъствие на
собствениците. Видно от приложената обратна разписка, този акт е връчен на
лицата на 12.07.2017 г.
Според
намиращият се в преписката констативен протокол /л.19 от делото/, на 20.07.2017 г. работна група при Общината е
констатирала, че, на първо място съставеният констативен акт за процесния незаконен строеж е бил съобщен на И.Р. Х.и на Ш.С.
Х., и, на второ място е постъпило възражение в 7 дневния срок от И. Х.на
17.7.2017г.
Видно
от депозираното възражение срещу констативния акт, настоящият жалбоподател е
оспорил констатациите му, като е изтъкнал аналогични на понастоящем
поддържаните аргументи.
По
повод на това и на други възражения, от кмета на общината със заповед №РД22-1235/19.07.2017
г. е назначена комисия, като се запознае с възражението и прецени
основателността на посочените във възражението оплаквания, като за
констатациите си да изготви протокол, в
който да отрази и съответните предложения.
В
изпълнение на тази заповед, определената с нея комисия е заседавала на 20.07.2017
г., като е констатирала същите обстоятелства, приела е правомерността на
извършените от служителите на общината действия по констатирането на
фактическото състояние и е достигнала до извод за незаконността на строежите,
визирани в изброените в тези актове, включително и в коментирания по-горе
констативен акт. Предложено е на кмета на общината да издаде заповеди за
премахването на тези строежи. Прието е, че строежът не е текущ ремонт по
смисъла на ЗУТ, а представлява основен ремонт, за който разрешението за строеж
е задължително, а разпоредбите на чл.151, т.3 и т.5 са неотносими
към конкретните случаи, сред които и процесния.
По
делото е прието без оспорване заключение на вещото лице по съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
дадено. Съгласно установеното от ВЛ при прегледа на строежа и на приложените към
преписката доказателства, процесният строеж към
момента на извършването на проверката е съществувал то във вид и състояние, описани в съответните
констативни актове. Към датата на огледа – 27.09.2018 г. по част от южната
фасада на двуетажната сграда , построена в процесното
УПИ е наличен и съществуващ описания в заповедта и констативния акт строеж,
като ВЛ е приложило и схема. Посочено е, че навесът притежава едноскатен покрив, като се състои от 10 броя дървени колони
с напречно сечение 12/12 см, като върху тях ляга
капител, капителите са обрамчени с подложна столица,
върху която лягат 17 дървени ребра, над които пък е изпълнена дървена обшивка.
Площта, покрита от навеса на кота терен е 36, 70
кв.м. Покривното покритие е изпълнено от ламарина и притежава снегозадържаща преграда, като е налице водоотвеждане
чрез метални водосточни тръби и улуци. ВЛ
прави извод, че тази строителна конструкция не представлява текущ ремонт, а е
строеж, който е пета категория. Към момента на направената проверка от ВЛ, същото
е констатирало, че няма фактически действия по премахването на строежа.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След извършване на служебна проверка,
съдът установи, че обжалваният акт
е издаден от компетентен орган, в писмена форма, и при спазване на
процесуалните правила и материалния закон. Заповедта е подписана от органът,
който има и функционална и териториална компетентност за това – чл. 225а, ал.1
от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид отразеното в официалния удостоверителен документ - констативния
акт, описващ строежа, който попада в разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.5, б.в от ЗУТ и е от пета категория, като такива
строежи попадат в хипотезата на чл.225а , ал.1 от ЗУТ.
При
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като на лицето е дадена
възможност да се запознае с
канстатациите на органите, да изрази становище по
тях. Заповедта на Кмета на общината е взето след разглеждане от нарочна комисия
на всички факти и на изложеното във възражението, като е достигнато да крайния
извод за наличие на незаконен строеж и необходимостта от премахването му. По
този начин са били гарантирани правата на жалбоподателя, разписани в
разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
Заповедта
е съответна и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.“.
Съответно според чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ „Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж“.
По
делото не се спори липсата на разрешение за строеж, като е спорно, дали е
налице текущ ремонт на заварената двуетажна сграда по смисъла на §5, т.43 от
ЗУТ, при проявата на която не се изисква наличие на разрешение за строеж /арг. от чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ/ или е налице строеж по
смисъла на §5, т.38 от ЗУТ, при наличието на която хипотеза се изисква
разрешение за строеж. Според дефиницията на §5, т.43 от ЗУТ „Текущ ремонт"
на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях, като предпоставките не са кумулативни, а алтернативни.
Видно обаче от заключението на ВЛ, както и от констатациите на констативния акт
и отразената в него окомерна скица, налице е изграден върху прикрепени върху
земята колони навес, която е плътно прилепен към съществуващата масивна
двуетажна сграда, като по този начин е оформено пристрояване. Така
констатираното пристрояване чрез изграждане на допрян до основното застрояване
навес попада в хипотезата на §5, т.38 от ЗУТ, като за такъв строеж е
задължително издаването на разрешение за строеж – чл.148 от ЗУТ.
Липсата
на разрешение за строеж квалифицира констатираното от длъжностните лица на
общината строителство на описания навес като незаконно – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
По
делото не е спорно, че строежът, предмет на процесната
заповед, е започнат през месец юни на 2017 г. /след подаденото уведомление до
общината/, при което няма как да се изследва фактът на търпимостта на строежа
по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп.,
бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр.
98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г./.
Посоченото
обосновава неоснователност на жалбата.
При
това положение за ответника се следват разноски в размер от 100 лв. съобразно
приложения списък.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административният съд – В. Търново, шести състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.Р.Х. *** против Заповед № РД 22-1307/31.07.2017г. на
кмета на Община
Велико Търново.
ОСЪЖДА И.Р.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Община Велико
Търново разноски в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: