№ 15267
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110139563 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ от „Ю.Б.“ АД срещу В. И. К. за заплащане на
сумата 21321,65 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
************/16.11.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело
№59849/2022 г. по описа на СРС до окончателното й изплащане. В искова молба
са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора
за кредит, с предмет заемни средства - сумата 26000,00 лева, със срок за връщане
96 м. Банката е изпълнила точно своите задължения. Ответникът е в
неизпълнение на задължението за връщане на сумата. Ищецът се позовава на чл.
14, ал. 5 от договора, а именно правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем при непогасяване в срок изцяло и отчасти на която и да е
вноска. Пояснява се, че с декларация от 16.11.2020 г. кредитополучателят
изрично е дал съгласие със средствата, постъпващи по обслужващата кредита
разплащателна сметка, да се погасява първо дължимата сумата по уговорения
застрахователен пакет. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като с искова
молба се прави допълнително изявление за това и прилага покана по чл. 60,ал.2
ЗКИ.
Ответникът, чрез особен представител, получил препис на искова молба, с
приложенията, на 18.03.2024 г. в законоустановения срок е подал отговор на
искова молба. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва, че е получил
заемните средства. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от
договора, с която е уговорен лихвения процент. Възразява, че кредитът е обявен
1
за предсрочно изискуем поради неспазена процедура по чл. 47 от ГПК. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №59849/2022 г. по описа на СРС се установява, че по
Заявление вх. № 237360/03.11.2022 г. на „Ю.Б.“ АД срещу В. И. К. е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и
изпълнителен лист за заплащане на сумата 1499,97 лева за главница по Договор
за потребителски кредит № ************/16.11.2020 г., за периода 16.04.2022 г. и
до 16.10.2022 г., вкл., ведно със законна лихва от 03.11.2022 г. до окончателното й
изплащане, сумата 707,87 лева за възнаградителна лихва за периода 16.05.2022-
23.08.2022 г., сумата 751,87 лева за мораторна лихва за периода 16.04.2022-
19.10.2022 г., сумата 14,00 лева за такси по кредита за обслужване на
разплащателна сметка по чл.5, т.2 от договора за периода 19.04.2022-19.10.2022
г., както и разноски по делото за сумата общо 190,66 лева за платени държавна
такса и адвокатско възнаграждение. За останалата част заявлението е отхвърлено
по съображения, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена към
03.11.2022 г., доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 19 от договора, на
който банката се позовава.
От предметното съдържание на Договор за потребителски кредит №
************/16.11.2020 г. се установява, че между страните е породено
правоотношение по договор за банков кредит по см.на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във
вр. чл. 9 от ЗПК, по който банката е предоставила на ответницата заемни
средства от сумата 26000,00 лв., които следва да върне в срок до 16.11.2028 г. В
чл. 14 от договора е предвидено право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане в срок на една или повече вноски. Видно
от искова молба, предмет на разглеждане, се съдържа изрично волеизявление на
банката, че ще счита задълженията на длъжника за предсрочно изискуеми с
факта на нейното връчване, за което прилага покана, връчена надлежно на
ответника чрез особен представител.
От съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена от
съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че заемните средства са изцяло
усвоени чрез банков превод по банковата сметка, посочена от ответника в
договора за кредит. Изяснява се, че последното извършено от ответника плащане
по кредита е на 02.06.2022 г., след което плащанията са преустановени, а считано
от 18.04.2022 г. месечните вноски не са в пълен размер. При това положение
съдът приема, че за банката е възникнало правото, предвидено в чл. 14 от
договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем. За да породи действието си,
2
волеизявлението на банката, че обявява вземанията си по договора за
предсрочно изискуеми, следва да е достигнало до длъжника. Решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, към момента
на приключване на съдебното дирене, на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно
съдът трябва да вземе предвид всички новонастъпили в хода на процеса факти,
относими към възникването, съществуването, изменението или погасяването на
спорното материално право. С обявяване на предсрочната изискуемост банката
изменя договора по отношение на срока в полза на длъжника, който поради
неточното си изпълнение губи преимуществото му. В конкретния случай
уведомяването на длъжника е сторено чрез връчената му исковата молба по
предявения осъдителен иск, като съдебната практика приема, че упражняването
на това може право да се осъществи и в исковото производство (вж. Решение №
60009 от 02.06.2021 г. на ВКС по т.д. № 2891/2019 г., II т. о., Решение № 60048 от
20.08.2021 г. по т. д № 2122/2020 г., І т.о. на ВКС).
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител, поради което възражението за противното
съдът не споделя /вж. решение по гр.д. №193/2018 г. на І т. о. на ВКС/.
Връчването на процесуален представител се счита за лично връчване на
страната, съгласно чл. 45 от ГПК, като в закона не се прави разлика дали
представителят е по пълномощие или назначен въз основа на акт на съда. Следва
да се посочи, че особеният представител не е ограничен по арг. от чл. 47, ал. 6,
във вр. чл.29, ал. 5 от ГПК, в пасивната представителна власт, включително да
получава книжа за сметка на ответника, което негово право и задължение
възниква по силата на закона. В този смисъл е приетото в Решение №
50068/05.07.2023 г. по т. д. № 718/2022 г., І т. о. на ВКС, че „за вземане по банков
кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, от значение е фактът на съобщаване на длъжника от
банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата
им и поражда правни последици с връчване на препис от нея на ответника по
иска. последиците на редовно обявената предсрочната изискуемост настъпват с
връчване на препис от им на ответника по иска, дори в лицето на неговия особен
представител по чл. 47, ал. 6 гпк, който не разполага с пълномощно от страна на
ответника-длъжник.“
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да
текат давностните срокове. Погасени по давност ще са изискуеми парични
вземания преди пет години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл.
114, ал. 1 от ЗЗД). По отношение на вземането на ищеца за главницата
3
приложение намира петгодишният давностен срок по чл. 110 от ГПК, тъй като
плащанията по договор за кредит нямат периодичен характер, а давността тече,
считано от настъпването на падежа на всяка вноска. Предвид датата на
сключване на договора, съдът приема за неоснователно възражението на
ответника за изтекла давност за вземането за главница. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че предявеният иск е доказан по основание и
размер. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение 03.11.2022
г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се пресъдят сторените съдебни разноски за сумата 5885,44 лв. за
платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице, адвокат и особен
представител-адвокат на ответника за настоящото производство, и за сумата
1370,77 лв. за заповедно производство, или общо 7256,21 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. К., с ЕГН:**********, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1,
т. 3 от ГПК, сумата 21321,65 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № ************/16.11.2020 г., представляваща разликата над сумата
1499,97 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, до пълния претендиран
размер от 22821,62 лв. по ч. гр. дело №59849/2022 г. по описа на СРС, ведно със
законна лихва от 03.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. И. К., с ЕГН:**********, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 7256,21 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №59849/2022 г. и гр. дело №39563/2023 г., и
двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4