Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и трети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета
П., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 11151 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 152524 от 16.07.2020 г. по гр. д. №
18326/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 159-ти
състав, е отхвърлил предявеният от Н.П.Х. срещу Ц.К.Б. иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на личния и професионалния авторитет на ищцата,
нанесен психологически и физически дискомфорт, вследствие на качена публикация
– „пост“ от 03.02.2018 г. на личната Фейсбук страница на ответницата със заглавие
„За насилието над деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“, с прикачен към нея линк към жалбата от
13.12.2015г. до Столичен инспекторат по образованието, която съдържа
клеветнически твърдения за упражнено от ищеца насилие над дъщерята на ответника
на 02.12.2015 г., в качеството ѝ на учител в частна детска градина
„Доверие“. С оглед изхода на спора ищцата е осъдена да заплати на ответницата
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 785 лв. – разноски по делото.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от Н.П.Х. чрез адв. Е.Г., в която се правят оплаквания, че
същото е неправилно, като в резултат на погрешната и непълна интерпретация на
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до погрешни
изводи относно фактите по делото. Противопоставя се на възприетия в обжалваното
решение извод на съда, че твърденията на ответницата, съдържащи се в публикацията
ѝ от 03.02.2018 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, за упражнено от ищцата
насилие над дъщерята на ответницата, са истинни, поради което не представляват
клеветнически твърдения. Въззивната жалбоподателка, счита, че съдържащите се в
публикацията на ответницата твърдения са неверни, като същите са довели до позорене на личността ѝ, накърняване на
доброто ѝ име, честта и достойнството и на учител. Посочва, че при
анализа на заключенията на двете експертизи – комплексна психолого-прихиартична
експертиза и психологична и психиатрична експертиза – съдът е приел, че детето
е запазило негативен спомен и асоциация за негативно отношение и агресивни
действия на ищцата по отношение на него, като не е изследвал въпроса дали този
спомен е автентичен, а не конструиран или възникнал под влиянието на
родителите. На следващо място жалбоподателката счита, възприетият в обжалваното
решение извод по отношение истинността на твърденията, съдържащи се във фейсбук
публикацията на ответницата, противоречи на проведените множество проверки след
първоначалният сигнал на ответницата до компетентните институции, при които не
се установява твърдяното насилие. Противопоставя се на изложените в обжалваното
решение съображенията за заинтересованост на свидетелката Горанова, директор на
детската градина, където е работила ищцата, както и такива за
непоследователност и вътрешна противоречивост на показанията на свидетеля
Димитров, дали основание на съда да не кредитира същите. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което
искът бъде уважен за пълния предявен размер. Претендира разноски за въззивното
производство.
В срока за отговор на
въззивната жалба такъв е постъпил от Ц.К., в който същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата поддържа възприетия в обжалваното
решение извод за истинност на нейните твърдения, съдържащи се във фейсбук
публикацията ѝ от 03.02.2018 г., като излага подробни съображения в тази
насока. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като обжалваното
решението бъде потвърдено. Претендира разноски, като представя и списък по чл.
80 ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните във въззивната жалба оплаквания същото е правилно. На основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийски районен
съд, като във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба е необходимо да
се допълни следното:
Съдът е сезиран с предявен от Н.П.Х. срещу Ц.К.Б. иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на личния и професионалния авторитет на ищцата, нанесен
психологически и физически дискомфорт, вследствие на качена публикация – „пост“
от 03.02.2018 г. на личната Фейсбук страница на ответницата със заглавие „За
насилието над деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“, с прикачен към нея линк към жалбата от
13.12.2015 г. до Столичен инспекторат по образованието, която съдържа
клеветнически твърдения за упражнено от ищеца насилие над дъщерята на ответника
на 02.12.2015 г., в качеството ѝ на учител в частна детска градина
„Доверие“.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност за лично виновно поведение, а именно извършването от
ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, довело
до настъпване на вреди от претендирания вид.
Между страните не е спорно, че на 03.02.2018 г. на
личната фейсбук страница на Ц.К.Б. е публикуван „пост“ със заглавие „За
насилието над деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“, в който се разказва за „случай за насилие над
три годишно дете в ЧДГ „Доверие“ от г-жа Н.Х.“, станал през месец декември
2015г. В публикацията се съдържат твърдения за упражнена от ищцата „груба
физическа сила“ по отношение на тригодишната дъщеря на ответницата, като се
твърди, че случката се е разиграла в нейно присъствие. Посочва се, че повод за
публикацията е станал излъчен на предния ден репортаж във вечерната емисия
новини по bTV – „Какви са симптомите за
насилие на при деца“, в който г-жа Н.Х. говори за това как „да ги подръпваш или
поскубваш е абсолютно недопустимо“, като към публикацията е прикачена подадена
на 13.12.2015 г. жалба на ответницата до Столичен инспекторат по образованието,
в която се съдържа подробно изложение относно случката от началото на месец
декември 2015г. В жалбата се излагат твърдения за станалия на 02.12.2015г. в
ЧДГ „Доверие“ инцидент, като се посочва, че при постъпване на детето в групата
– около 09:00 часа сутринта – след няколкократно позвъняване на звънеца,
известявайки, че пристига дете, ответницата влязла в детската градина и
приготвила дъщеря си за влизане в занятие, като в този момент детето било
напълно спокойно. След като никой не отговорил на почукванията на вратата на
групата ответницата въвела дъщеря си за ръка, при което г-жа Н.Х. поздравила
детето, но не реагирала по никакъв друг начин, поради което на майката се
наложило да я подкани вербално да стане и да посрещне детето, на което
учителката реагирала с видимо раздразнение. Г-жа Х. станала да посрещне детето,
демонстрирайки открита враждебност и неодобрение от закъснението пред тях и
пред децата от цялата група. С приближаването на учителката детето се впило в
ръката на майка си, започнало да отстъпва назад и да крещи „Не, не, не!“. В
жалбата се посочва, че без никакъв опит да го успокои, приласкае и покани в
групата, г-жа Х. приложила физическа сила и агресия към детето, вдигайки го
грубо на ръце, след което го притиснала към тялото си и възползвайки се от
физическото си надмощие го лишило от възможността да се движи, като на всеки
опит на детето да се освободи от хватката ѝ учителката реагирала с
прилагане на още по голяма сила и разтрисане на детето (вероятно опитвайки се
да установи контрол над него), като през това време детето крещяло и ужасът му
нараствал с всяка секунда. Ответницата излага своите притеснения за упражнявано
системно насилие над дъщеря ѝ, породени от факта, че с приближаването на
г-жа Х. към тях детето реагирало със страх и неподправен ужас. По нататък в
жалбата се излагат твърдения, че скоро след постъпване на дъщеря ѝ в ЧДГ
„Доверие“ през месец септември 2015г. детето започнало да заеква, което
наложило консултация и последващо лечение при логопед, да си гризе ноктите, да
спи неспокойно нощем, да сънува кошмари, започнало повтарящо се напикаване в
детската градина и никога когато детето е вкъщи, и детето започнало да отказва
да посещава и да се адаптира към условията в детската градина, като
тревожността на ситуацията произтичала от обстоятелството, че дотогава детето посещавало
яслената група на ЧДГ „Доверие“, където било спокойно и не проявявало
изброените признаци на безпокойство.
С разпоредбите на чл. 39 – 41 на Конституцията на
Република България се уреждат права и свободи на гражданите като основни
човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността.
Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест
спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани
права, в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез
упражняването ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна,
е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционно защитени ценности каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България
свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото
на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи
интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на
посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име
на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки
отделен случай (така Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г.,
III ГО на ВКС). Свободата на изразяване на мнения, включително свободата да
отстоява свое мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата
на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от КЗПЧОС. Пределите,
до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е
очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност
правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация е
правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.
Разпространяването на информация накърнява доброто
име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те
обективно са в състояние да засегнат честта, достойнство и добро му име. Ако
фактите са верни, информирането за тях не е противоправно. В конкретния случай поведението
на ответницата – публикуването на фейсбук „пост“ от 03.02.2018 г. на личната
ѝ страница в посочената социална мрежа със заглавие „За насилието над
деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“ с прикачен към публикацията линк към нейна жалба от
13.12.2015 г. до Столичен инспекторат по образованието – би било противоправно
единствено ако съдържащите се в публикацията, респективно в прикачената към нея
жалба твърдения относно факти, обективно от естеството да засегнат честта,
достойнството и доброто име на ищцата, са неверни, като с оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който носи тежестта
на доказване на тяхната истинност.
При така очертаната правна рамка и с оглед
установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира, че
оплакванията на въззивника – ищец по предявения иск, че е осъществен съставът
на деликт се явяват неоснователни, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че изнесените от ответница обстоятелства, касаещи
поведението на ищцата спрямо дъщерята на ответницата, не са неистински. Така по
отношение на изложените в прикачената към фейсбук публикацията на ответницата
нейна жалба до Столичен инспекторат по образованието подозрения за проявявано
системно агресивно поведение от ищцата към детето на ответницата по делото са
изслушани заключения на първоначална и повторна комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза, изготвени след събеседване с детето, от
които се установява, че то има запазени спомени за извършени спрямо него
агресивни действия от страна на ищцата, като тези спомени са реални, детето не
лъже, като не се установяват следи от внушаване на такива спомени у него. В
тази насока неоснователни се явяват доводите на въззивницата, че при
постановяване на първоинстанционното решение съдът не е изследвал въпроса дали
запазеният у детето негативен спомен е автентичен, а не конструиран или
възникнал под влиянието на родителите. Така възприетите от съда обстоятелства
във връзка отношението към детето в детската градина се потвърждават от
представените по делото логопедично изследване и становище, от които се
установява, че началото на забелязаните при детето нарушения в плавността на
речта съвпадат с постъпването му в групата на г-жа Х. през месец септември 2015
г.
Доколкото се отнася за конкретния инцидент от
сутринта на 02.12.2015 г., описан в прикачената към процесната фейсбук
публикацията от 03.02.2018 г. жалба на ответницата до инспектората, следва да
бъде отбелязано, че констатациите, съдържащи се в докладите от извършените
проверки на ДАЗД, РИО и СО, които не установяват твърдяното нарушение, не
обвързват съда, като следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че същите
са извършени без участието на детето, въз основа на разговор с учителката,
нейните обяснения и показанията на директора на детската градина, като
истинността на изложените от ответницата твърдения, касаещи посочения инцидент,
подлежи на доказване по делото на общо основание. От друга страна твърденията
на ответницата за описаното в жалбата поведение на ищцата спрямо дъщеря ѝ
са последователни с обстоятелството, че незабавно след инцидента тя е
сигнализирала компетентните институции, включително директора на учебното
заведение, както и установеното по делото цялостно негативно отношение на
учителката спрямо детето, за което се съди от заключенията на съдебните психолого-психиатрични
експертизи. Този извод не се разколебава от показанията на свидетелката И.Г., директор
на ЧДГ „Доверие“, която посочва, че на 03.12.2015 г. майката на детето Мила
поискала да се срещне с нея, като на срещата я уведомила, че г-жа Х. е
упражнила насилие над дъщеря ѝ – стиснала детето за да го вкара в
детската градина – поискала учителката да бъде уволнена и я уведомила, че
занапред дъщеря ѝ няма да посещава градината. Между страните по делото не
е спорно, че детето е отписано от детската градина още на следващия ден, което
обстоятелство отново подкрепя твърденията на ответницата за проявено по
отношение на дъщеря ѝ враждебно и насилствено поведение от ищцата, като
недоказано по делото остава твърдението на последната, че детето е било прието
в общинска детска градина, което е станало причина за отписването му. Непосредствени
данни за събитията около предаването на детето от майка му на г-жа Х. на
сутринта на 02.12.2015 г. се съдържат в показанията на свидетеля Д.Д., учител в
ЧДГ „Доверие“. Съдът обаче не дава доверие на тези показания, като намира
същите за вътрешно непоследователни и влизащи в противоречие с доказателства по
делото. Така свидетелят от една страна посочва, че по време на въпросната
случка имал занятие в съседната стая и като чул звънеца отворил вратата
разделяща помещенията, като г-жа Х. приела детето, което било спокойно, а от
друга посочва, че при иззвъняването на звънеца се чувал плач. В тази част
показанията на свидетеля влизат в пряко противоречие с обясненията на ищцата
пред Регионален инспекторат по образованието – София град, в които последната
посочва, че при предаването на детето от майка му то започнало да плаче и да
вика, като тя го прегърнала така, че да се предпази от „ритащото и викащото
дете“, след което съпроводила детето до свидетеля, който провеждал занимания по
физическо възпитание в съседното помещение. На последно място истинността на
изложеното в жалбата се подкрепя от показанията на разпитания като свидетел
баща на детето – Т.Т., който посочва, че непосредствено след инцидента
съпругата му се обадила, като разказала за инцидента, така както последният
впоследствие е описан в жалбата до инспектората.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав
намира, че публикуваната от Ц.К.Б. на 03.02.2018 г. на личната ѝ фейсбук
страницата информация е истинна, поради което в случая не е налице неправомерно
засягане на установените в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България
правото на чест, достойнство и добро име на ищцата. Така достигнатият от съда
извод за отсъствието на проявено от страна на ответницата противоправно
поведение изключва ангажирането на отговорността ѝ за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД.
По
разноските:
При този изход на делото и с оглед оставянето на
въззивната жалба без уважение на въззивника не се дължат разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемата Ц.К.Б.,
възлизащи в размер на 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция с оглед на приложения по делото
договор за правна помощ № 3539-I от 21.10.2020 г.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 152524 от 16.07.2020 г. на Софийският районен съд, I ГО, 159-ти състав,
постановено по гр. д. № 18326/2018 г.
ОСЪЖДА
Н.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ц.К.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.И.И. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 960 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.