Определение по дело №6921/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264308
Дата: 27 август 2021 г.
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20151100906921
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………………………

  гр. София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публични заседания на шестнадесети октомври, дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, тридесет и първи януари, двадесет и шести юни, тридесет и първи юли, двадесети и пети септември, дванадесети ноември, шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, седемнадесети февруари, седемнадесети март и деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                            

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 6921 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.

С решение № 675 от 14.04.2016 г., постановено по т. д. № 6921/2015 г.  по описа на СГС, ТО, 14 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията /АВ/ на 15.04.2016 г.,  е обявена неплатежоспособността на „А.Г.“ ООД, ЕИК ****,  определена е начална дата на това състояние – 31.12.2013 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, като за временен синдик е назначен Р.И.Т.. С решение № 1033 от 13.06.2016 година по същото дело, обявено в ТРРЮЛНЦ при АВ на 15.06.2016 г., длъжникът е обявен в несъстоятелност, като е постановено прекратяване на дейността му и производството по делото е спряно, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. С решение № 943 от 11.05.2018 година, обявено в ТРРЮЛНЦ при АВ на 14.05.2018 г., производството по делото е спряно, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.  С решение № 826/2019 г., обявено в ТРРЮЛНЦ при АВ на 02.05.2019 г.,  производството по делото е възобновено.

В изпълнение на задълженията си по чл. 686 от ТЗ временният синдик на дружеството Р.И.Т. е изготвил и представил следните списъци: 1.  списък на кредиторите с приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.; 2. списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.; 3. списък на кредиторите с приети  вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година; 4. списък на кредиторите с приети  вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени следните възражения срещу изготвените от временния синдик Т. и обявени в ТРРЮЛНЦ списъци: възражение с вх. № 84989/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „Л.И.“ АД включени в изготвения от синдика списък на  приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.; възражение с вх. № 84991/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „М.“ ЕООД, включени в изготвения от синдика списък на  приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.; възражение с вх. № 84992/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „И.“ АД, включени в изготвения от синдика списък на  приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.; възражение с вх. № 84993/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „Л.Б.Ц.“ ЕООД включени в изготвения от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.; възражение с вх. № 84994/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „М.Б.“ ООД включени в изготвения от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.; възражение с вх. № 84995/28.06.2019 г. на кредитора „А.ф.“ АД срещу включването на предявени от този кредитор вземания в изготвения от синдика списък на  неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.

Срещу съставения от синдик Т. списък на кредиторите с приети  вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в ТРРЮЛНЦ регистър на 24.06.2019 година, няма постъпили възражения в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, поради което същият следва да бъде одобрен от съда по реда на чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Постъпилите срещу списъците възражения са разгледани, съобразно изискването на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, в открити съдебни заседания на на шестнадесети октомври, дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, тридесет и първи януари, двадесет и шести юни, тридесет и първи юли, двадесети и пети септември, дванадесети ноември, шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, седемнадесети февруари, седемнадесети март и деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година.

Съдът, след като взе предвид изготвените от временния синдик оспорени списъци,  направените възражения, изложените в проведените открити съдебни заседания доводи и представените писмени доказателства, приема следното:

По възражение с вх. № 84989/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „Л.И.“ АД включени в изготвения от синдика списък на  приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

С молба от 10.05.2016 година „О.Б.Б.“ АД предявява по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ следното вземане срещу длъжника „А.г.“ ООД /н/: 33 410 942.52 лева, представляващи 17 082 742.12 евро, от които по договор за банков кредит № 63/08.04.2008 г. общ размер на вземането- 30 178 913.04 лева, представляващи 15 430 233.22 евро, от които както следва: 16 037 806.00 лева, представляващи 8 200 000 евро- главница; 13 078 127.08 лева, представляващи 6 686 740.209 евро- лихви (договорна, лихва за забава и законна лихва върху съдебно присъдени главници) към 08.05.2016 г.; 1 062 979,96 лева- разноски за събиране на вземането, представляващи такси, заплатени в производствата по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, такси за образуваните въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист изпълнителни дела, съдебни разноски по предявени установителни искове и подадени частни жалби и законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на вземането до окончателното изплащане на същото; по договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г. общ размер на вземането- 3 232 026,48 лева, от които както следва: - 1 923 548.89 лева, представляващи 983 494,93- главница; 1 300 730,28 лева, представляващи 665 052.83- лихви /договорна лихва, законна лихва върху съдебно присъдени вземания и наказателна лихва/ до 08.05.2016 г.; 7 747,31 лева- разноски за събиране на вземането, представляващи такси, заплатени в производствата по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдебни разноски по предявените установителни искове, законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на вземането до окончателното изплащане на същото. Оспореният кредитор „Л.И.“ АД е приобретател на така предявените в производството по несъстоятелност вземания.

Оспореният кредитор „Л.И.“ АД твърди, че основанието на тези вземания произтича от договор за банков кредит № 63/08.04.2008 г., допълнителни споразумение №1/06.04.2009 г. и №2 от 23.07.2009 г.; изпълнителен лист от 04.07.2013 година по ч. гр. д. №27595/2013 г., СРС, 124 с-в; изпълнителен лист от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. №68694/2014 г., СРС, 79 с-в, изпълнителен лист по ч. гр. д. №68693/2014 година, СРС, 79 с-в; по договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1/15.04.2010 г.; изпълнителен лист по ч. гр. д. №27593/2013 г., СРС, 120 с-в; изпълнителен лист по ч. гр. д. №27594/2013 г., СРС, 40 с-в.

Длъжникът „А.г.“ ООД /н/ възразява срещу приетите от синдика вземания на „Л.И.“ АД. По отношение на  вземанията по договор за банков кредит № 63/08.04.2008 година, по който приетата сума за главница в размер на 8 200 000 евро, твърди, че сумата в размер на 933 420 евро представляваща разлика между 7 266 580 евро и 8 200 000 евро е погасена по давност. Счита, че същата не е претендирана в срок до 02.04.2015 година, когато е изтекъл давностния срок. Прави възражение за погасяване на вземането за главница в размер на 933 420 евро по договор за банков кредит № 63/08.04.2008 година, като иска същата сума  да бъде изключена от списъка на приетите вземания. На следващо място твърди, че вземанията по издадените заповеди за изпълнение не са установени по размер и следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания. Твърди, че е недопустимо предявяването на сума за главница по гр. дело № 68693/2014 г. по описа на СРС, 79 състав, доколкото незабавното изпълнение по делото е спряно. В този смисъл главница по изпълнителния лист в размер на 2 755 580 евро, както и останалите вземания по него лихви и разноски следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания. Твърди, че за вземанията по изпълнителен лист от 04.07.2013 г. по гр. дело № 27595/2013 г. на СРС, 124 с-в и по изпълнителен лист от 26.01.2015 г. по гр. дело № 68694/2014 г. по описа на СРС, 79 с-в е образувано изп.дело № 5380/2013 по описа на ЧСИ М.Б.. По изпълнителното дело е извършено разпределение за сумата от 5 867 550 лева, което разпределение не е влязло в сила, а при условие, че не е ясно какво се погасява, то е недопустимо вземането по тях в пълен размер да се приема в производството по несъстоятелност. Счита, че вземанията по изпълнителните листове не са установени по размер, поради което вземанията за законна лихва следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания. Твърди, че сумата от 5 582 412.23 евро, представляваща разлика между приетото вземане за лихви в размер на 6 686 740.20 евро и сумата от 1 104 327.97 евро-сбор от присъдена законна лихва, не е установена по вид, основание и размер и не е ясно каква част от нея какво представлява, върху какво е начислена. Възразява срещу приетото вземане за сумата от 5 582 412.23 евро, представляваща разлика между приетото вземане за лихви в размер на 6 686 740.20 евро и сумата от 1 104 327.97 евро-сбор от присъдена законна лихва и моли същата да бъде изключена от списъка на приетите вземания. На следващо място оспорва приетото вземане за лихви, тъй като вземането за наказателна лихва вкл. надбавка от 02.04.2010 г. до 08.05.2016 г. в размер на 5 294 662.20 евро не е установено по размер и основание. Оспорва като погасени по давност вземанията в размер на 287 752.03 евро, заявени с молбата за предявяване на вземания като неплатени/просрочени договорни лихви, дължими към 02.04.2010 година. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за наказателна лихва. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за договорна и наказателна лихва върху главницата в размер на 933 420 евро, като погасена по давност. Прави възражение за погасяване по давност на наказателната лихва, вкл. надбавка върху част от главница в размер на 7 266 580 евро за периода от 02.04.2010 до 10.05.2013 година. Оспорва приетата сума за разноски в размер на 1 062 979.96 лева, като твърди, че с молбата за предявяване на вземания не са представени окончателни съдебни актове, с които да има присъждане на разноски. Разноските по изпълнителните дала са за изпълнителни способи, които не са приложими в производство по несъстоятелност-опис на недвижими имоти. Изпълнителните дела с № 5380/2013 по описа на ЧСИ М.Б. и изп. дело № 262/205 по описа на ЧСИ П.И.не са образувани само срещу „А.Г.” ООД, а и срещу „АТВ 2010” ЕООД, като изпълнителните дела са висящи, поради което разноските по тези дела не следва да се приемат в производството по несъстоятелност. Прави възражение за погасване по давност на вземанията за законната лихва върху главница в размер на 933 420 евро, като погасена по давност, а по отношение на останалата главница, като недължима, то счита вземането за законна лихва, като акцесорно вземане, за недължимо. По отношение договор за банков кредит № 46/24.04.2009. изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/15.04.2010 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело 27593/2013 по описа на СРС 120 с-в и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 27594/2013 по описа на СРС 40 състав, прави възражение за погасване по давност на главницата по договора в размер на 896 978.59 евро. Оспорва дължимостта на присъдена главница по изп. лист по ч. гр. д. № 27593/2013 г. по описа на РС-София, 120 състав в размер на 85 769.60 евро, ведно със законната лихва и по изп. лист по ч. гр. д. № 27594/2013 г. по описа на РС-София, 40 състав в размер на 746.74 евро, като недължими поради отхвърлянето като неоснователни с Решение № 281 от 02.02.2017г. по в. т. д № 3679/2016г., на Апелативен съд-София, предявените от „ОББ“ АД, против „А.Г.“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК. Твърди, че по изпълнителен лист по ч. гр. дело 27954/2013 г. по описа на РС София, 40 състав, частично присъдена главница в размер на 746.74 евро е погасена изцяло по изп. дело № 5912/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., поради което е недължима и следва да бъде изключена от списъка на приетите вземания, ведно със законната лихва към него. Твърди, че с молбата за предявяване на вземания, не е предявено вземане за договорна лихва по Договор № 46/24.04.2009 година, поради което е недопустимо да се приема от синдика непредявено вземане. Сочи, че предявената сума за наказателна лихва от 31.05.2010 г. до 08.05.2016 г. вкл., в размер на 619 519.49 евро не е установена по размер и основание, не е посочен размер както на главното вземане, върху което е начислявана наказателна лихва, така и отделен размер на наказателната лихва върху конкретно вземане. Счита, че главницата в размер на 896 978.59 евро е погасена по давност. Прави възражение за погасяване по давност на наказателната лихва за периода от 31.05.2010 г. до 10.05.2013 година. Възразява срещу приемането на вземане за наказателна лихва върху част от главница в размер на 284 500 евро за периода от 26.06.2013 г. до 08.05.2016 г., поради кумулиране на вземания за неустойка и законна лихва за забава за един и същи период на осн. чл. 86 ЗЗД. Оспорва приетата сума за разноски в размер на 7747.31 лева, като твърди, че с молбата за предявяване на вземания не са представени окончателни съдебни актове, с които да има присъждане на разноски. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за законна лихва върху частта от главницата в размер на 896 978.59 евро.

Кредиторът изразява становище, с което оспорва възражението. Относно възраженията срещу приетите вземания по договор за банков кредит №63/08.04.2008 година сочи, че давността е прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по всяко едно от образуваните дела. Сочи, че основание за вземанията, за което са издадени изпълнителните листове  е сключеният договор за банков кредит. Сочи, че след влизане в сила на разпределението по изпълнително дело на ЧСИ М.Б. и евентуалното погасяване на част от главницата със сумата по разпределението, то това обстоятелство следва да бъде взето предвид в хода на производството по несъстоятелност. Оспорва възражението по отношение на законната лихва. Не спори, че размерът на лихвите в списъка на приетите вземания е посочен като сборна сума, без да е посочено върху каква главница и за какъв период е била начислена. Оспорва възражението срещу вземането за разноски. По отношение договор за банков кредит №46/24.04.2009 година твърди, че производството по т. д. №6985/2013 г., СГС, VI-13 с-в не е приключило. Счита, че възражението за погасяване по давност на лихвите е частично основателно.

В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи за неоснователност на възражението. Счита, че доколкото приложените към молбата писмени доказателства са достатъчни за установяване съществуване на вземането по основание и размер и същото не е отречено със сила на присъдено нещо, то и така направеното от длъжника възражение се явява несъстоятелно.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът, кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че размерът за вземането за главница по процесния договор № 63, включващ частите с издадена заповед за изпълнение към 10.05.2016 година възлиза на 8 200 000 евро, от която 511 500.00 евро по изпълнителен лист от 04.07.2013 г., 4 000 000 евро по изпълнителен лист от 26.01.2015 г.,  2 755 580 евро по изпълнителен лист от 26.01.2015 г. и 932 920 евро неплатена просрочена главница. Размерът на законната лихва върху съответните главници, считано от посочената в заповедта за изпълнение дата до 10.05.2016 г., възлиза на 1 121 039.02 евро, а именно по изпълнителен лист от 04.07.2013 г. 149 468.40 евро, по изпълнителен лист 575 269.99 евро, по изпълнителен лист от 26.01.2015 г. 396 300.63 евро. Според вещото лице общо начислената наказателна лихва, за периода 02.04.2010 - 08.05.2016 г. е          3 255 372.33 евро, общо начислена наказателна надбавка, за периода 02.04.2010 - 08.05.2016 г. е 2 039 913.48 евро, а дължими наказателна лихва, вкл. неустойка, за периода 02.04.2010 - 08.05.2016 г. 5 294 676.51 евро. Според вещото лице размерът на наказателната лихва /неустойка за забава/, включващ договорен лихвен процент плюс уговорената наказателна надбавка, върху дължимата главница и договорни лихви по кредита, за периода от 02.04.2010 г. до 25.06.2013г., върху главница от 8 200 000 евро по договор за кредит № 63/08.04.2008 г., е както следва: общо наказателна лихва за периода 02.04.2010 - 25.06.2013 г. 2 132 847.33 евро и начислена наказателна надбавка 1 325 666.67 евро или общо начислена наказателна лихва, вкл. неустойка за периода 02.04.2010 - 25.06.2013 г.        3 458 514 евро, от която общо погасени наказателна лихва, вкл. неустойка за периода 02.04.2010-25.06.2013 г. 609.30 евро. Общо начислена наказателна лихва договор за кредит № 63/08.04.2008 г. върху главница от 7 688 500 евро за периода 26.06.2013 - 10.12.2014 г. е 886 402.89 евро с начислена наказателна надбавка в размер на 560 619.79 евро или  общо дължими наказателна лихва, вкл. неустойка за периода 26.06.2013 - 10.12.2014 г., 1 447 022.69 евро. Общо начислена наказателна лихва за периода 02.04.2010-08.05.2016 г. по договор за кредит № 63/08.04.2008 г. е 138 217.85 евро с начислена наказателна надбавка в размер на 87 804.33 евро или общо дължими наказателна лихва,  вкл. неустойка за периода 02.04.2010 - 08.05.2016 г. са в размер на 226 022.19 евро. Според вещото лице размерът на вземането за главница по договор № 63, вкл. частите с издадена заповед за изпълнение, към 10.05.2016 г., възлиза на 983 494.93 евро, както следва: 746.74 евро по изпълнителен лист от 15.07.2013 г., 85 769.60 евро по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. и 896 978.59 евро неплатена просрочена главница.  Вещото лице посочва, че по договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г. са издадени два изпълнителни листа, както следва: изпълнителен лист от 15.07.2013 г. за 195 583 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането; Изпълнителен лист от 19.07.2013 г. за 184 500 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането. Според вещото лице длъжникът е извършвал погашения по горецитираните присъдени с изпълнителни листа главници, а именно: по изпълнителен лист от 15.07.2013 г. длъжникът е извършил погашение на 09.12.2013 г., в размер на 194 122. 50 лв. /99 253.26 евро/. Остатъкът за плащане възлиза на 1 460.50 лв. и се формира, както следва: 195583 – 194122.50 = 1460.50 лв. /746.74 евро/. По изпълнителен лист от 19.07.2013 г., длъжникът е извършил погашение на 22.06.2015 г., в размер на 193 099.88 лв. /98 730.40 евро/. Остатъкът за плащане възлиза на 167 750.76 лв. /85 769.60 евро/ и се формира, както следва: 184500 – 98730.40 = 85769.60 евро. Според вещото лице размерът на законната лихва върху съответните главници считано от посочената в заповедта за изпълнение дата до 10.05.2016 г., възлиза на 49 818.34 евро, а именно: по изпълнителен лист от 15.07.2013 г. 4 620.48 евро, по изпълнителен лист от 15.07.2013 г. 183.70 евро, по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. 37 282.79 евро и по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. 7 731.37 евро.  Според вещото лице размерът на наказателната лихва /неустойка за забава/, включващ договорен лихвен процент плюс уговорената наказателна надбавка, върху дължимата главница и договорни лихви по кредита, изчислена за периода 31.05.2010 - 08.05.2016 г., възлиза на 619 117.84 евро. Вещото лице изчислява размерът на наказателната лихва, за периода от 02.04.2010 г. до 08.05.2016 г., върху част от главницата в размер на 932 920 евро по договор за банков кредит № 63/08.04.2008 г., в размер на 732 785.86 евро. Според вещото лице размерът на наказателната лихва, за периода от 02.04.2010 г. до 10.05.2013 г., върху част от главницата в размер на 7 267 080 евро, е както следва: наказателна лихва за периода 02.04.2010 - 10.05.2013 г. 1 817 611.77 евро, начислена наказателна надбавка, за периода 02.04.2010 - 10.05.2013 г. 1 129 425.35 евро или общо начислена наказателна лихва, за периода 02.04.2010 - 10.05.2013 г. 2 947 037.12 евро. Според вещото лице размерът на наказателната лихва, за периода от 25.06.2013г. до 10.12.2014г., върху част от главницата в размер на 6 755 580 евро, е както следва: наказателна лихва за периода 25.06.2013 - 10.12.2014 г.          780 346.43 евро, наказателна надбавка, за периода 25.06.2013 - 10.12.2014 г.        493 532,65 евро или общо начислена наказателна лихва за периода 25.06.2013 - 10.12.2014 г. е 1 273 879.08 евро. Размерът на останалата непогасена част от главница по издадени заповеди за изпълнение по договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г., след проведено принудително изпълнение по заповедите за изпълнение, към 10.05.2016 г., възлиза на 86 516.34 евро, както следва: 85 769.60 евро по изпълнителен лист от 19.07.2013 г.; 746.74 евро по изпълнителен лист от 15.07.2013 година.      Вещото лице приема, че размерът на законната лихва върху съответните главници, считано от посочената в заповедта за изпълнение дата до 10.05.2016 г., възлиза на 49 818.34 евро, описана по периоди: по изпълнителен лист от 15.07.2013 г. -       4 620.48 евро; по изпълнителен лист от 15.07.2013 г. -  183,70 евро; по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. - 37 282.79 евро;  по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. - 7 731.37 евро. Вещото лице приема, че размерът на наказателната лихва, за периода от 31.05.2010 г. до 08.05.2016г., върху част от главницата, за която не е издаден изпълнителен лист, е 794 732.28 евро, от която наказателна лихва, за периода 31.05.2010 - 08.05.2016 г. е 485 882.43 евро и наказателна надбавка за периода 31.05.2010 - 08.05.2016 г.       е 308 849.85 евро. Вещото лице сочи, че за частта от главницата, за която са издадени изпълнителни листа, не се начислява наказателна лихва.

От допълнителното заключение на вещото лице П., което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че размерът на наказателната лихва върху главница с размер 7 267 080 евро, дължима в периода от 10.05.2013г. до 25.06.2013г., възлиза на 120 621.42 евро, от която наказателна надбавка, за периода 10.05.2013-25.06.2013 г. е 46 428.57 евро и наказателна лихва за периода 10.05.2013-25.06.2013 г. е 74 192.85 евро. Вещото лице посочва размерът на законната лихва върху съответните главници, а именно в размер от 7 267 080 евро, считано от посочената в заповедта за изпълнение дата до 08.05.2016 г., възлиза на 1 116 997.72 евро, от която по изпълнителен лист от 04.07.2013 г., с главница 511 500 евро, за период 26.06.2013 г.- 08.05.2016 г. -  149 183.95 евро; по изпълнителен лист от 26.01.2015 г.,    с главница 4 000 000 евро, за период 11.12.2014 г. - 08.05.2016 г. -      573 045.55 евро и по изпълнителен лист от 26.01.2015 г., с главница 2 755 580 евро, за период 11.12.2014 г.- 08.05.2016 г. -  394 768.22 евро. Според вещото лице размерът на законната лихва върху съответните главници, считано от посочената в заповедта за изпълнение дата до 08.05.2016 г., възлиза на 49 770.22 евро, а именно: по изпълнителен лист от 15.07.2013 г.          е 4 620,48 евро, по изпълнителен лист от 15.07.2013 г. е 183.28 евро, по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. е 37 282.79 евро и по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. е 7 683,67 евро. Вещото лице установява, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 15.07.2013г., по гр.д. № 27594/2013 г., по описа на СРС, 40 състав, въз основа на заповед за изпълнение от 15.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20138380405912 срещу „А.г.“ ООД (н.). Според вещото лице задължението по изпълнителен лист по гр. д. № 27594/2013 г., по описа на СРС, 40 с-в, е погасено, вкл. главница, лихви и разноски. В хода на производството по изп. д. №20138380405912 е постъпила сума при ЧСИ в общ размер на 222 472.30 лева, като част от сумата - 213 218.07 лева, е преведена от ЧСИ към взискателя. Остатъкът от 9 254.23 лева е разпределен от ЧСИ за такси и разноски, дължими в изпълнителното производство. Вещото лице приема, че „А.г.“ ООД /н./ е погасило напълно своите задължения по изпълнителен лист издаден на 15.07.2013 г. по гр. д. № 27594/2013 г., по описа на СРС, 40 състав, като последното погашение е извършено на 19.01.2015 година. Вещото лице приема, че задължението за законна лихва по присъдената главница с изпълнителен лист от 15.07.2013г. по гр.д. № 27594/2013г., по описа на СРС възлиза на 755.90 лева (386.49 евро). Вещото лице приема следните задължения и погасявания по главницата по изпълнителен лист от 15.07.2013 г.: от 26.06.2013 г. до 02.12.2013 г.- 100 000 евро; от 03.12.2013 г. до 19.01.2015 г.- 386.49 евро. След 19.01.2015 г. задължения по Изпълнителен лист от 15.07.2013 г., по гр. д. № 27594/2013 г., по описа на СРС не са налични. Според вещото лице длъжникът „А.г.“ ООД (н.) е сключил договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г. с „О.Б.Б.“ АД,  изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/15.04.2010 г. По силата на договора банката е предоставила ползването на кредит, в размер до 1 380 000 евро. В договора е предвидено, че дългът по кредита се олихвява с базисен лихвен процент на „ОББ“ АД за евро плюс надбавка 2,5 процентни пункта годишно, както и всички други договорки описани в чл. 5 от договора. Съгласно условията на Допълнително споразумение № 1/15.04.2010г. към Договор № 46, в § 1 и в § 2 страните са договорили условия за разпореждане със собствеността върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя и предмет на обезпечение по договора за кредит, както и условия за заличаване на договорните ипотеки, вписани в Служба по вписванията при PC - град Сливница. Вещото лице приема, че размерът на вземането за главница по договор № 63, вкл. частите с издадена заповед за изпълнение, към 10.05.2016 г., възлиза на 982 748.19 евро, от които погасени по изпълнителен лист от 15.07.2013 г., 85 769.60 евро по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. и 896 978.59 евро - неплатена просрочена главница. Според вещото лице по договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г. са издадени два изпълнителни листа, както следва: изпълнителен лист от 15.07.2013 г. за 195 583 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането и изпълнителен лист от 19.07.2013 г. за 184 500 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането. Вещото лице приема, че длъжникът е извършвал погашения по главниците, а именно: по изпълнителен лист от 19.07.2013 г. длъжникът е извършил погашение на 22.06.2015 г., в размер на 193 099.88 лева /98 730.40 евро/. Остатъкът за плащане възлиза на 167 750.76 лева /85 769.60 евро/ и се формира, както следва: 184500 – 98730.40 = 85 769.60 евро. Вещото лице приема, че длъжникът е погасил изцяло задълженията си по изпълнителен лист от 15.07.2013 г., като окончателното погашение е извършено на 19.01.2015 година. Според вещото лице  размерът на законната лихва върху съответните главници от датата на заповедта за изпълнение до 08.05.2016 година възлиза на 44 966.46 евро.

С оглед гореизложеното,     Съдът приема, че възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е частично основателно

Безспорно е между страните, че с молбата за предявяване на вземания банката е представила 3 изпълнителни листа и заповеди за незабавно изпълнение за общо сумата от 7 267 080 евро. Неоснователен се явява доводът, че вземанията за главница, за които са издадени заповедите за изпълнение и изпълнителните листа не са установени по основание и размер.  Основанието за вземанията е сключеният договор за банков кредит № 63/08.04.2008 година, а размерът зависи от погасената част от отпуснатите средства. В този смисъл обосновани  са направените от кредитора възражения,  че дали едно вземане е установено с влязло в сила решение има отношение към неговата безспорност, а не към неговия размер и основание. Именно в производството по несъстоятелност вземанията се предявяват с писмена молба, в която се посочва основанието и размера на вземанията, привилегиите и обезпеченията, с които се ползват тези вземания, като се представят писмени доказателства за съществуването на тези вземания – арг. от чл. 685, ал. 2 от ТЗ. Следователно не е задължително тези вземания да са установени с влязъл в сила съдебен акт и да са безспорни. При наличието на спор относно съществуването на вземането, законът предвижда възможност установяването му по исков ред.   Ето защо липсата на влязло в сила решение, с което се установява по безспорен начин  съществуването на предявеното вземане не е самостоятелно основание да се приме, че липсва основание вземането да бъде включено в списъка с приетите вземания. За пълнота следва да се посочи, че  част от главницата по кредита  /511 500 евро/ е установена с влязло в сила съдебно решение /№ 1712/05.10.2016 г. на СГС/, което  кредиторът представя в настоящето производство. За част от претендираната по този договор главница в размер на 7267080 евро са образувани три производства във връзка с подадени от банката заявления за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, като предвид подадените срещу издадените заповеди възражения на длъжника са образувани и искови производства по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК. Следователно за тази част от главницата давността е прекъсната с предявяване на иска /съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен от момента на подаване на възражението/, като давност не тече по време на съдебния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 от ТЗ,  след предявяване на вземането в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и не тече докато трае производството по несъстоятелност. Спирането на незабавното изпълнение на издадената заповед по чл. 417 от ГПК по реда на чл. 420 от ГПК, не означава отричане на вземането, а касае единствено правото на кредитора да получи изпълнителен лист за присъденото със заповедта вземане, преди заповетда да се е стабилизирала. Събраните в изпълнителното производство по описа на ЧСИ Бъзински суми от длъжника също не са самостоятелно основатние да се приеме, че вземането е погасени в частта за събраните суми, тъй като няма доказателства кредиторъйт да е получил плащане.  Не се установява кредиторът да е предявил съдебно вземането си за главницата по този договор за разликата над  7 267 080 евро до пълния приет размер на главницата от 8 200 000 евро, съответно възражението на длъжника, че вземането за главница в размер на 932 920 лева е погасено по давност е основателно и съставеният от синдика списък следва да бъде изменен, като приетото по договор за банков кредит № 63/08.04.2008 година вземане за главницата бъде намалено от 8 200000 евро /16037806 лева/ на 7267080 евро или 14213173.08 лева.

               По отношение общо приетото вземане за лихви /договорна, лихва з а забава и законна лихва/ в общ размер от 13078127.08 лева /6686740.20 евро/ се установява, че то е сбор от 1104326 евро законна лихва за периода от 25.06.2013 г. до 08.05.2016 г.; 287 752 евро, дължима договорна лихва към 02.04.2010 г. и 5 294662.20 евро наказателна лихва за периода от 02.04.2021 г.  Възражението на длъжника  за погасяване по давност на вземането за законна лихва е неоснователно. Това е така, тъй като законната лихва е претендирана като дължима само за тази част от главницата, за която са издадени заповеди за изпълнение, респ. за периода, за който е предявено вземането. От заключенитео на вещото лице  се установи, че размерът на законната лихва върху главниците, посочени във всяка от издадените заповеди за изпълнение е общо 1 116 997.72 евро /предявеният и приет размер на законната лихва е  размер на 1104326 евро/. Периодът, за който е предявено вземането за законна лихва е от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за всяка част от главницата до окончателното плащане, поради което възражението за погасване по давност на вземането за законна лихва е неоснователно. Възражението на длъжника за погасяване по давност на вземанията за договорна лихви се явява основателно. Вземанията за договорна лихва в размер на 287 752 евро, заявени с молбата за предявяване на вземанията, дължими към 02.04.2010 г. не са били предмет на съдебно производство преди предявяването им в настоящото производство по несъстоятелност и поради изтичане на давност тези вземания следва да бъдат изключени  от списъка на приети вземания. В този смисъл се явява основателно и възражението на длъжника за погасяване по давност на вземанията за наказателна лихва за сумата от 732 758.86 евро - наказателна лихва за периода 02.04.2010 г. – 08.05.2016 година, дължима върху погасената по давност част от главницата по кредита. Размерът на наказателните лихви, а начислени върху главницата от 932 920 евро е в размер на 732 785.86 евро и за тази сума възражението за давност се явява основателно, а размерът на приетите вземания следва да бъде намален със сумата от 732 758.86 евро. Основателно и възражението на длъжника за погасяване по давност на вземанията за наказателна лихва за сумата от 2 947 037.12 евро- наказателна лихва, дължима върху просрочените главници по договора за кредит за периода 02.04.2010 г. – 10.05.2013 година, върху главница в размер на 7 267 080 евро. Възражението за изтекла давност е основателно и размерът на приетите вземания за лихви следва да бъде намален със сумата от 2 947 037.12 евро. С оглед частичната основателност на възражението за погасяване по давност на част от приетите вземания за лихви, то приетото общо вземане за лихви в размер на 6 686 740.20 евро следва да бъде намалено до сумата от 2 719 165.22 евро или левовата му равностойност от 5318224.91 лева. Възражението на длъжника срещу приетите разноски по дози договор за кредит е неоснователно, тъй като към молбата за предявяване на вземанията са представени доказателства за извършването на тези разноски, а както вече бе посочено не е задължително тези разноски да са установени с влязъл в сила съдебен акт.

По отношение приетите вземания по договор за банков кредит №46/24.04.2009 година. По делото се установява, че част от приетата главницата по този договор в размер на 896 978.59 евро, която не е платена на падежа не е съдебно предявена преди предявяването й  в производството по несъстоятелност, съответно възражението на длъжника за погасяване по давност на тази част от гладницата се явява основателно. Неоснователно обаче е възражението за недължимост на другата част от главницата по кредита в размер на 85 769.60 евро. От представените от кредитора  доказателства, както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжникът „А.г.“ ООД дължи на „ОББ“ АД остатък от главница по изпълнителен лист от 19.07.2013 година по ч. гр. д. №27593/2013 г., СРС в размер на 85 769.60 евро, след приспадане на извършени плащания от длъжника по изпълнително дело №20138380405912 по описа на ЧСИ М.Б.. Следва да бъде частично уважено и направеното от длъжника уважено възражението за погасяване по давност по отношение дължимата наказателна лихва в размер на 619519.49 евро, претендирана върху главницата в размер на 896 978.59 евро, която е погасена по давност. От приетата по делото експертиза се установява, че дължимата законова лихва по изпълнителен лист от 19.07.2013 година по ч. гр. д. №27593/2013 г., СРС, е 44 966.46 евро, поради което същата следва да бъде намалена от 45533.34 евро на 44 966.46 евро. В останалата част възражението срещу приетото вземане за лихви е неоснователно и не следва да бъде уважено.

По възражение с вх. № 84991/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „М.“ ЕООД, включени в изготвения от синдика списък на  приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

С молба от 12.05.2016 година „М.“ ЕООД предявява по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ следното вземане срещу длъжника „А.г.“ ООД /н/: 1 777 857.09 лева, от които 1 718 416.57 лева, представляващи левовата равностойност на 878 612.44 евро- главница по договор; 59 440.52 лева- съдебно присъдени разноски; -законната лихва върху главницата от датата на предявяване на вземането до окончателното изплащане на същото.

„М.“ ЕООД твърди, че основанието на тези вземания произтича от договор за прехвърляне на марката и know how „Видеоелит“ от 18.04.2003 г. и 36 броя изпълнителни листове.

Длъжникът „А.г.“ ООД /н/ възразява срещу приетите от синдика вземания на „М.“ ЕООД. Твърди, че изпълнителен лист от 13.03.2015 г. по ч. гр. дело № 71696/2014 г. по описа на СРС, 24 състав за сумата от 25 800 евро, дължима на основание запис на заповед от 18.04.2003, с падеж на плащане - 05.01.2012 г., не е издаден срещу дружеството „А.Г.” ООД, с оглед на което същият изцяло следва да се изключи от основанията. Твърди, че по останалите 35 броя изпълнителни листа не е установено влизане им в сила и на заповеди въз основа на които са издадени въпросните изпълнителни листа. Счита, че вземанията по изпълнителните листа на това основание следва да бъдат изключени като неустановени. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията в общ размер на 878 612.44 евро по изпълнителни листа, както следва: 1. Изпълнителен лист от 09.12.2013 г., по ч.гр.дело 45797/2013 по описа на СРС, 64 състав за сумата от 25 800 евро - неплатена главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2013г. до изплащане на вземането и 3 859.21 лв. разноски, давностният срок е 3 г., считано от падежа по записа на заповед. 2. Изпълнителен лист от 17.12.2013 г., по ч.гр.дело 45798/2013 по описа на СРС, 69 състав за сумата от 1412.44 евро - главница, представляваща неизплатена част от месечна вноска с падеж на плащане 05.11.2008 г. по договор за прехвърляне на права върху марката и know how „Видеоелит” от 18.04.2003 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1663 от 18.04.2003 г. на нотариус В.К., заедно със законната лихва за периода от 04.11.2013 г. до изплащане на вземането и 715.25 лв - разноски по делото, давностният срок е 5 г. и е изтекъл на 05.11.2013г. 3. Изпълнителен лист от 27.01.2014 г., по ч.гр.дело № 50719/2013 по описа на СРС, 53 състав за сумата от 25 800 евро по запис на заповед, издаден на 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 04.12.201 Зг. до изплащане на вземането и разноски по делото 1009.21 лв. - държавна такса и 1000 лв - възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г.,считано от падежа на записа на заповед. 4. Изпълнителен лист от 11.03.2014 г., по ч.гр.дело № 5904/2014 по описа на СРС, 29 състав за сумата от 25 800 евро -главница по запис на заповед, издаден на 18.04.2003 г., с падеж на плащане-на 05.02.2011г., ведно със законната лихва за периода от 04.02.2014        г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 2009.21 лв. разноски по делото, включваща 1009.21 лв. - държавна такса и 1000 лв - възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.02.2011 г. и е изтекъл на 05.02.2014 г. 5. Изпълнителен лист от 11.04.2014 г., по ч.гр.дело № 11249/2014 по описа на СРС, 26 състав за сумата от 25 800 евро -главница по запис на заповед, издаден на 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 04.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и 2009.21 лв. -разноски по делото, включващи 1009.21 лв. - държавна такса и 1000 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г., считано от падежа на записа на заповед. 6. Изпълнителен лист от 24.04.2014 г., по ч.гр.дело № 11248/2014 по описа на СРС, 24 състав за сумата от 25 800 евро - дължима месечна вноска за месец март 2009г., платима на 05.03.2009 г., като част от главница цялата в размер на 2 812 200 евро на основание Договор за прехвърляне на права върху марката и know haw “Видеоелит” от 18.04.2003 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1663 от 18.04.2003 г. на нотариус В.К., ведно със законната лихва за периода от 04.03.2014г. до изплащане на вземането, като и сумата от 2 009.21 лв.разноски по делото, а именно- 1009.21лв. - държавна такса и 1000 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г.,считано от падеж на вноската 05.03.2009 г. и е изтекъл на 05.03.2014 г. 7. Изпълнителен          лист от 12.05.2014 г., по ч.гр.дело № 18104/2014 по описа на СРС, 62 състав за сумата от 25 800 евро, ведно със законната лихва за периода от 04.04.2014 г. до изплащане на вземането, както и 2014.76 лв.- разноски по делото, давностният срок е 3 г., считано от падежа на записа на заповед. 8. Изпълнителен  лист от 26.05.2014 г., по ч.гр.дело № 23307/2014 по описа на СРС, 77 състав за сумата от 25 800 евро по запис на заповед от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 29.04.2014 г. до изплащане на вземането, както и 1826 лв. - разноски по делото, а именно: 516 лв. - държавна такса и 1310 лв - възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.05.2011г. и е изтекъл на 05.05.2014г. 9. Изпълнителен лист от 10.07.2014 г. по гр.дело № 243/2014 по описа на СРС, 118 състав за сумата от 25 800 евро, дължима по запис на заповед издаден на 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 03.01.2014 г. до изплащане на вземането, както и 2 009.21 лв.разноски по делото, а именно- 1009,21 лв. - държавна такса и 1000 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г., считано от падеж на записа на заповед. 10. Изпълнителен лист от 16.07.2014 г. по гр.дело № 36106/2014 по описа на СРС, 81 състав за сумата от 25 800 евро, главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 02.07.2014 г. до изплащане на вземането, както и 1816 лв. разноски по делото, а именно- 516 лв- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г., считано от падеж на записа на заповед. 11. Изпълнителен лист от 21.07.2014 г. по гр.дело № 29693/2014 по описа на СРС, 37 състав за сумата от 25 800 евро, главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 03.06.2014г. до изплащане на вземането, както и 2309 лв. разноски по делото, а именно- 1009 лв- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г., считано от падеж. 12. Изпълнителен лист от 18.08.2014 г. по гр.дело № 50720/2013 по описа на СРС, 73 състав за сумата от 25 800 евро, представляваща частично вземане по чл. 2 и 3 от договор от 18.04.2003г., чийто общ размер е 2 812 200 евро-ведно със законната лихва за периода от 04.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – 1009.21 лв- държавна такса и 1000 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г.,считано от падежа. 13. Изпълнителен лист от 02.09.2014г., по гр.дело № 42067/2013 по описа на СРС, 127 състав за сумата от 25 800 евро, представляваща главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., с падеж на 05.08.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 01.08.2014г. до изплащане на вземането, както и 2309.21 лв. разноски по делото, а именно- 1009.21 лв- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г.,считано от падеж 05.08.2011г. и е изтекъл на 05.08.2014 г. 14. Изпълнителен лист от 21.10.2014 г. по гр.дело № 47615/2014 по описа на СРС, 77 състав за сумата от 25 800 евро по запис на заповед от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва за периода от 01.09.2014 г. до изплащане на вземането, както разноски по делото, а именно- 516 лв- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.09.2011 и е изтекъл на 05.09.2014г. 15. Изпълнителен лист от 24.10.2014 г., по ч.гр.дело № 36069/2014 по описа на СРС, 39 състав за сумата от 25 800 евро, представляваща вноска с падеж 05.07.2009 г., дължима по Договор от 18.04.2007 г., за прехвърляне на права върху марката и know how “Видеоелит”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2309,21 лв.разноски по делото, а именно - 1009.21        лв.- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г., считано от падежа 05.07.2009г и е изтекъл на 05.07.2014г. 16. Изпълнителен лист от 25.11.2014 г., по гр.дело № 246/2014 по описа на СРС, 37 състав за сумата от 25 800 евро- вноска с падеж 05.01.2009г. от цената по договор за прехвърляне на права върху марката и know how “Видеоелит” от 18.04.2003г., ведно със законната лихва за периода от 03.01.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2009.21 лв. разноски по делото, а именно- 1009.21 лв. - държавна такса и 1000 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г., считано от падеж 05.01.2009г. и е изтекъл на 05.01.2014г. 17.  Изпълнителен лист от 12.12.2014 г. по гр.дело № 59587/2014 по описа на СРС, 81 състав за сумата от 25 800 евро, главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., с падеж на 05.11.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 03.11.2014 г. до изплащане на вземането, както и 2309.21 лв. разноски по делото, а именно- 1009.21 лв- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 3 г.,считано от падеж 05.11.2011г. и е изтекъл на 05.11.2014 г.; 18. Изпълнителен лист от 23.12.2014 г., по гр.дело № 42066/2014 по описа на СРС, 46 състав за сумата от 25 800 евро - неиздължена вноска е падеж 05.08.2009г. по договор за прехвърляне на права върху марката и know how “Видеоелит” от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва от 01.08.2014 г. до изплащане на вземането, както и 2309.21 лв. разноски по делото, а именно- 1009.31 лв- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г., считано от падеж 05.08.2009г. и е изтекъл на 05.08.2014г.; 19. Изпълнителен лист от 26.01.2015 г., по гр.дело № 71613/2014 по описа на СРС, 71 състав за сумата от 25 800 евро- част от главница в общ размер на 2812200 евро по договор за прехвърляне на права върху марката и know how “Видеоелит” от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до изплащане на вземането, и 1009.11 лв, разноски за държавна такса, давностният срок е 5 г.,считано от падеж 05.01.2010г и е изтекъл на 05.01.2015г. 20.  Изпълнителен лист от 02.02.2015г. по гр.дело № 71696/2014 по описа на СРС, 24 състав за сумата от 25 800евро,дължима на основание запис на заповед от 18.04.2003 г., с падеж на плащане -05.01.2012г., ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата от 977,92 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.01.2012 г. и е изтекъл на 05.01.2015 г. 21. Изпълнителен лист от 11.02.2015 г., по гр.дело № 23308/2014 по описа на СРС, 74 състав за сумата от 25 800 евро- вноска с дата на плащане 05.05.2009г. по смисъла на чл.3-6 от договор от 18.04.2003г., ведно със законната лихва от 29.04.2014 г.до изплащане на вземането, както и 2835.21 лв. разноски по делото, а именно- 1009.21 лв- държавна такса и 1310 лв - възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г., считано от падеж 05.05.2009 г. и е изтекъл на 05.05.2014 г.; 22. Изпълнителен лист от 24.02.2015 г., по гр. дело № 59586/2014 по описа на СРС, 77 състав за сумата от 25 800 евро- вноска с падеж на 05.11.2009г. по договор за прехвърляне на права върху марката и know how “Видеоелит” от 18.04.2003г., ведно със законната лихва от 03.11.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, а именно – 1009.20 лв-държавна такса и 1300 лв-възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г.,считано от падеж 05.11,2009г. и е изтекъл на 05.11.2014г. 23. Изпълнителен лист от 26.03.2015 г. по гр.дело № 4612/2015 по описа на СРС, 113 състав за сумата от 25 800 евро по запис на заповед от 18.04.2003 г., ведно със законната лихва от 28.01.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1009.19 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.02.2012г. и е изтекъл на 05.02.2015 г.; 24. Изпълнителен лист от 16.04.2015 г., по гр.дело № 47614/2014 по описа на СРС, 87 състав за сумата от 25 800 евро - вноска с дата на плащане 05.09.2009г. по смисъла на чл.3-6 от договор от 18.04.2003г., ведно със законната лихва от 01.09.2014 г. до изплащане на вземането, както и 2309.21 лв. разноски по делото, а именно- 1009.21 лв- държавна такса и 1300 лв - възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г., считано от падеж 05.09.2009г и е изтекъл на 05.09.2014 г.; 25.  Изпълнителен лист от 26.04.2015г. по гр.дело № 10875/2015 по описа на СРС, 55 състав за сумата от 25 800 евро, ведно със законната лихва от 27.02.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1009.21 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.03.2012г. и е изтекъл на 05.03.2015 г.; 26. Изпълнителен лист от 14.05.2015г. по гр.дело № 24109/2015 по описа на СРС, 127 състав за сумата от 25 800 евро по запис на заповед от 18.04.2003 г., с падеж 05.05.2012г. , ведно със законната лихва от 04.05.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1009.19 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.05.2012г. и е изтекъл на 05.05.2015 г.;  27.  Изпълнителен лист от 15.05.2015 г., по гр.дело № 53211/2014 по описа на СРС, 57 състав за сумата от 25 800 евро - главница по вноска дължима до 05.10.2009 г. по договор за прехвърляне на права върху марката и know how “Видеоелит” от 18.04.2003г., ведно със законната лихва от 02.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и 2309,21 лв. разноски по делото, а именно- 1009.21 лв- държавна такса и 1300 лв- възнаграждение за адвокат, давностният срок е 5 г., считано от падеж 05.10.2009г. и е изтекъл на 05.10.2014г.; 28. Изпълнителен лист от 11.06.2015г. по гр.дело №      31137/2015 по описа на СРС, 43 състав за сумата от 25 800евро -главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., с падеж 05.06.2012г., ведно със законната лихва от 02.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1009.19 лв. разноски по делото за държавна такса; давностният срок е 3 г.,считано от падеж 05.06.2012г. и е изтекъл на 05.06.2015 г.; 29. Изпълнителен лист от 24.06.2015г. по гр.дело № 18453/2015 по описа на СРС, 72 състав за сумата от 25 800 евро, ведно със законната лихва от 02.04.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1009.21 лв. разноски по делото за държавна такса; 30. Изпълнителен лист от 15.07.2015 г. по гр.дело №          38347/2015 по описа    на СРС, 75 състав за сумата от 25 800 евро, ведно със законната лихва от 02.07.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1009.21 лв. разноски по делото за държавна такса; 31. Изпълнителен лист от 18.09.2015г. по гр.дело № 66762/2014 по описа на СРС, 79 състав за сумата от 25 800 евро, ведно със законната лихва от 03.12.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата от 984.19лв. разноски по делото, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.12.2011 по запис на заповед и е изтекъл на 05.12.2014 г.; 32. Изпълнителен лист от 05.10.2015г. по гр.дело № 53397/2015 по описа на СРС, 142 състав за сумата от 25 800 евро -главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., с падеж 05.09.2012г., ведно със законната лихва от 04.09.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1006.20 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.09.2012 г. е изтекъл на 05.09.2015 г.; 33. Изпълнителен лист от 27.10.2015г.  по гр.дело № 46352/2015 по описа на СРС, 34 състав за сумата от 25 800 евро -главница по запис на заповед от 18.04.2003      г., ведно със законната лихва от 04.08.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 953,20 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок 3 г. считано от падеж 05.08.2012 г. е изтекъл на 05.08.2015г.; 34. Изпълнителен лист от 09.12.2015г. по гр.дело № 67510/2015 по описа на СРС, 42 състав за сумата от 25 800 евро -главница по запис на заповед от 18.04.2003 г., с падеж 05.11.2012г., ведно със законната лихва от 04.11.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1006.20 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок е 3 г., считано от падеж 05.11.2012г. е изтекъл на 05.11.2015г. и 35. Изпълнителен лист от 08.02.2016г. по гр.дело № 5401/2016 по описа на СРС, 82 състав за сумата от 25 800 евро, ведно със законната лихва от 01.02.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна такса, давностният срок е 3 г. по записа на заповед, считано от падеж 05.02.2013г. и изтекъл на 05.02.2016година.

Посочва, че изпълнителните листа са издадени в заповедни производства по реда на чл. 417 от ГПК, като изпълнителни дела не са образувани, не са предявявани и установителни искове по чл.422 от ГПК. Давността за вземанията по записите за заповед и за месечните вноски по договор за прехвърляне на права, за които са издадени изпълнителни листа на основание чл. 417 от ГПК не е прекъсната с подаване на заявление в заповедно производство. Счита, че давностните срокове са изтекли преди подаване на молбата за предявяване на вземания от страна на „М.” ЕООД на 12.05.2016 година. Предвид недължимостта на главното задължение оспорва дължимостта както на разноски в размер на 59 400.52 лева- съдебно присъдени разноски, така и на претендираното вземане за законна лихва.

Кредиторът „М.“ ЕООД изразява становище, с което оспорва възражението като неоснователно. Оспорва да са погасени по давност приетите от синдика вземания. Счита, че с предявяване на вземанията  погасителната давност за тях е прекъсната. Моли възражението да бъде оставено без уважение.

В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи за неоснователност на възражението. Счита, че не са представени доказателства за това, че заповедите за незабавно изпълнение и издадените изпълнителни листа не са влезнали в сила или така предявените вземания да са отречени със сила на пресъдено нещо. Поддържа, че изпълнителен лист от 13.03.2015 г., по ч. гр. д. №71696/2014 г., СРС  е издаден срещу „А.г.“ ООД /н/.

При така установеното, Съдът приема, че взражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е основателно. От представените и приети по делото доказателства безспорно се установява, че въз основа на 36 броя заявления, със заявител „М.“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е допуснато незабавното изпълнение и са издадени 36 изпълнителни листа срещу длъжника „А.г.“ ООД /н/. Между страните не е спорно, а и от приложените по делото доказателства не се установява да са образувани изпълнителни дела въз основа на така издадените изпълнителни листа. Настоящият състав на съда счита, че в молбата за предявяване на вземания не са посочени конкретни вноски, с падеж по договор от 18.04.2003 година. Не се установява да е отбелязано, че вземанията по договор 18.04.2003 г. са обезпечени с издадени запис на заповеди. Видно от молбата за предявяване на вземане е претендирана общо сумата от 1 777 857.09 лева, а като основание на вземане е записано- договор за прехвърляне на марката и know how „Видеоелит“ от 18.04.2003 година и 36 броя изпълнителни листове. В този смисъл по никакъв начин не може да се установи каква част от предявената сума е по договора и каква част по издадените изпълнителни листове. С оглед на това обстоятелство и предвид, че не е посочена конкретно дължима сума на съответни падежи, то следва да се приеме, че кредиторът е упражнил правата си по записи на заповеди, за което се е снабдил и е представил в производството по несъстоятелност изпълнителни листове, въз основа на които  именно е прието вземането му.  Следва да бъде уважено възражението за погасяване по давност по отношение всички вземания по заповеди за незабавно изпълнение. Давностният срок за погасяване на вземания по записа на заповед е тригодишен. Безспорно се установява, че по издадените изпълнителни листа по реда на чл. 417 ГПК, изпълнителни дела по същите не са образувани, не са предявени и установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Подаването на заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не е част от исковия процес и като такова не прекъсва погасителната давност за вземанията. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес и не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на заявлението би имало значение за прекъсване на погасителната давност само при хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по заповедта. Разпоредбите на чл. 115 и 116 от ЗЗД изчерпателно посочват хипотезите, в които давността спира да тече, поради което и доколкото заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставя началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват, нито спират погасителната давност за вземанията. /В този смисъл т. 10 и т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е специална и създава законодателно разрешение в интерес на кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент, предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната давност. В настоящия случай се установява, че приетите вземания на „М.“ ЕООД са погасени по давност, поради което следва да бъде уважено възражението на длъжника и следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания вземането на „М.“ ЕООД за сумата от 1 718 416.57 лева. С оглед недължимост на главното вземане не се дължат и съдебните разноските в размер на 59 400.52 лева, както и законната лихва върху главницата.

По възражение с вх. № 84992/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу част от приети вземания на „И.“ АД, включени в изготвения от синдика списък на  приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

С молба от 16.05.2016 година „И.“ АД предявява по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ следното вземане срещу длъжника „А.г.“ ООД /н/: 1 062 507.84 лева, от които 1 062 507.84 лева- задължения за лизингови вноски, лихви, неустойка и разноски за събиране на вземането и 300 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Според „И.“ АД основанията за тези вземания произтичат от договор за финансов лизинг № 1830/D/27.07.2009 г. и споразумение с нотариална заверка на подписите, рег. № 7460 на нотариус Л.Б..

Длъжникът „А.г.“ ООД /н/ възразява срещу приетите от синдика вземания на „И.“ АД. Твърди, че с решение № 735/04.05.2015 г., по гр.д. № 7387/2013 на СГС,ТО, VI-12 състав, влязло в законна сила на 27.09.2016 г., са отхвърлени предявените от „И.”ЕАД искове по чл. 422 от ГПК за установяване на дължимост при условията на солидарност на следните суми: сумата от 141 151.20 евро, съгласно споразумение от 03.11.2011 година с нотариална заверка на подписите, с peг. № 7460/03.11.2011 г., което споразумение е било подписано във връзка със сключен между страните договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост № 1830/D/27.07.2009 година, от които 124 033.78 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК - 12.12.2012 година и 17 117.42 евро- неустойка за забава, съгласно т. VIII от споразумението. Счита, че предвид наличието на влязло в сила решение по установителен иск по чл. 422 от ГПК, с което са отхвърлени претенциите на „И.” ЕАД, то предявеното вземане на основание споразумение от 03.11.2011г„ за което е издаден изпълнителен лист от 02.01.2013 г., е неоснователно и следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания. Счита за недължими и предявените вземания за присъдени разноски по този изпълнителния лист в размер на 8 732.04 лева, както и сумата от 12 675.16 лева- дължими разноски по изпълнителните дела образувани въз основа на изпълнителен лист от 02.01.2013 година. На следващо място прави възражение за погасяване по давност на вземанията по споразумение от 03.11.2011 г. в размер на 379 806.82 лева. Твърди, че давностния срок по споразумението е изтекъл на 29.04.2015 година, както и за вноските с по-ранен падеж. Моли да бъде изключен от списъка на приетите вземания на кредиторите на „А.Г.” ООД /н/, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, част от вземанията на „И.” АД в размер на 379 806.82 лева по споразумение с нотариална заверка на подписите, рег. № 7460 от 03.11.2011 г., сключено във връзка с част от задълженията по договор за финансов лизинг на Оборудване.

Кредиторът „И.”ЕАД изразява становище, с което не оспорва основателността на направеното възражение. Сочи, че към датата на предявяване на вземанията решение № 735/04.05.2015 г. по гр.д. № 7387/2013 на СГС,ТО,VI-12 състав не е било влезнало в законна сила, поради което кредиторът е предявил процесното вземане. Предвид, че впоследствие решението е влезнало в законна сила, то вземането, произтичащо от процесното споразумение следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания на кредиторите на  „А.Г.” ООД /н/.

В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи, че така направеното възражение следва да бъде прието за основателно, респ. вземанията на „И.“ АД към „А.Г.“ ООД в общ размер на 379 906.82 лева следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685 ТЗ.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е основателно.

Между страните не е спорно, а и с решение № 735/04.05.2015 г. по гр.д. № 7387/2013 на СГС,ТО,VI-12 състав, със сила на присъдено нещо е отречено съществуването на вземанията на „И.“ АД към „А.Г.“ ООД по споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 7460 от 03.11.2011 г. на нотариус Л.Б., то следва да се приеме, че направеното от длъжника възражение следва да бъде прието за основателно и вземанията на „И.“ АД в размер на 379806.82 лева по споразумението да бъдат изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срок по чл. 685 ТЗ.

По възражение с вх. № 84993/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „Л.Б.Ц.“ ЕООД, включени в изготвения от синдика списък на  приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

С молба от 11.05.2016 година „Л.Б.Ц.“ ЕООД предявява по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ следното вземане срещу длъжника „А.г.“ ООД /н/: 328 427.28 лева- неплатен остатък от задължение по споразумение с нотариална заверка на подписите от 01.06.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност до окончателното погасяване на вземането. За дължимите вземания по споразумението са издадени  изпълнителен лист от 22.10.2012 година по ч. гр. д. №45398/2012 година по описа на СРС, 29 с-в и изпълнителен лист от 04.02.2015 година по ч. гр. д. №5096/2015 година по описа на СРС 28 с-в.

Длъжникът „А.г.“ ООД /н/ възразява срещу приетите от синдика вземания на „Л.Б.Ц.“ ЕООД. Твърди, че предвид заличаването на главния длъжник се погасява главното задължение, като е погасена и отговорността на „А.г.“ ООД /н/ по споразумението от 01.06.2011 година. На следващо място твърди, че вземането не е предявено в срока по чл. 147 ЗЗД. Твърди, че иск за процесното вземане не е предявяван, като не са представени доказателства за влизане в сила на заповедите за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на които са издадени двата изпълнителни листа. Сочи, че изпълнителен лист от 04.02.2015 година по ч. гр. д. №5096/2015 година по описа на СРС 28 с-в е обезсилен от СГС. На следващо място счита, че предвид, че вземането е предявено като глобална сума, а не като отделно вноски то същото се явява като неустановено по размер и основание и на това основание следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания.

Оспорва съществуването на вземанията като твърди, че реално не се установява да е предоставен заем, в този смисъл счита, че не е налице съществуващо вземане в размер на 328 427.28 лева. Поради недължимост на главното вземане оспорва и акцесорното за приетата законна лихва.

        Кредиторът „Л.Б.Ц.“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на възражението.

В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи, че така направеното възражение е неоснователно. Навежда доводи, че поръчителят „А.г.“ ООД /н/ е останал задължен към кредитора „Л.Б.Ц.“ ЕООД. Твърди, че преклузивният срок по чл. 147 ЗЗД  към деня на издаване  на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК не е изтекъл и поръчителят е останал задължен след падежа на главното задължение. Счита, че правните последици на издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са идентични с постановяването на решение в исковия процес. Сочи, че не са представени доказателства, от които да се установява подаването на възражение по реда на чл. 414 ГПК, респ. да има висящо производство  по иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е основателно.

От представените към молбата за предявяване на вземания доказателства не може да се направи извод, че спрямо длъжника, в качеството му на поръчител, са предприети действия в срока по чл. 47, ал. 1 от ЗЗД.  Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява самото поръчителство. В случая такива доказателства кредиторът не е ангажирал. Освен това със споразумението от 01.06.2011 г. се уреждат отношенията на страните във връзка с договор за заем и при направеното възражение от страна на длъжника, кредиторът е следвало да установи съществуването на вземанията си по този договор, а такова доказване не е проведено.

По възражение с вх. № 84994/28.06.2019 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу приети вземания на „М.Б.“ ООД включени в изготвения от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

С молба от 28.09.2018 година „М.Б.“ ООД предявява по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ следното вземане срещу длъжника „А.г.“ ООД /н/: 15 329.53 лева, от които 11 718- главница, 3001.53 лева - неустойка за забава и 600 лева - адвокатско възнаграждение.  „М.Б.“ ООД твърди, че основанието на тези вземания произтича от договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа от 19.10.2009 година, във връзка с което е издадена фактура №**********/02.05.2017 година.

Длъжникът „А.г.“ ООД /н/ възразява срещу приетите от синдика вземания на „М.Б.“ ООД. Твърди, че дружеството не е възлагало  и получавало услуги по наемане на персонал от „М.Б.“ ООД. Оспорва наличието на задължения по процесната фактура. Счита, че не се установява да са предоставени услуги от „М.Б.“ ООД. На основание чл. 301 ТЗ се противопоставя на действия на лица различни от управителя на „А.г.“ ООД /н/. Предвид недължимостта на главното вземане оспорва претенцията за неустойка за акцесорното вземане.

Кредиторът „М.Б.“ ООД изразява становище, с което счита, че правилно процесното вземане е включено в списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Оспорва процесният договор да е подписан от лице различно от управителя на дружеството. Счита вземанията за изискуеми като конкретизирани по основание и размер.

В подаденото становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ синдикът излага доводи, че така направеното възражение следва да бъде прието за основателно.

От показанията на свидетеля Д.Ц.се установява, че е служител в „М.Б.“ ООД. Твърди, че е запозната с процедурата по подбор на персонал за „А.г.“ ООД /н/, като е присъствала на част от преговорите с клиента и уговарянето на условията. Твърди, че „А.г.“ ООД /н/ е искало да направи предварително плащане. Спомня си, че е изпратена оферта към клиента, след което дружеството се съгласило писмено. Твърди, че се е разговаряло с И.М.и А. И.. Спомня си, че са търсили персонал за ресторант. Спомня си, че са предприели действия по търсене и подбор на работници като заявката е била поне за 10 човека. Спомня си, че след подписване на документите са издали фактура, която не била заплатена, тъй като са били продължени преговорите за цени. Твърди, че усилията и ресурса, които са били вложени са останали незаплатени. Спомня си, че процесните документи са подписани през 2017 година от „А.г.“ ООД /н/. Твърди, че клиентът им е „А.г.“ ООД /н/ и И.М..

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът, кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че „М.Б.“ ООД е осчетоводил фактура № 9594/28.04.2017 г. и я е включило в дневника за продажби по ЗДДС. Според вещото лице „А.г.“ ООД /н/ не е осчетоводило процесната фактура и не е ползвало данъчен кредит по същата.

Възражението е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество възражението е основателно.

От представените доказателства по делото се установява, че на 19.10.2009 г. е подписан договор за предоставяне на посреднически услуги сключен между „М.Б.“ ООД и „А.г.“ ООД /н/, тогава представлявано от И.М., обстоятелство което се установява от служебно извършена проверка в АВ-ТРРЮЛНЦ. Видно от служебно извършената справка от дата 23.09.2013 година И.М.не е управител на „А.г.“ ООД /н/. От събраните във връзка с възражението доказателства не може да се направи извод, че кредиторът е извършил възложени от длъжника посреднически услуги по договора, стойността на които е отразена във фактурата от 02.05.2017 г. /извършването на подбор на кадри за работници в ресторант/. От една страна е безспорно по делото, че дружеството е с прекратена дейност от месец юни 2016 година, а от друга страна към твърдения момент на подписване на офертата дружеството не се предстявлява от И.М./същият още от 2013 година е заличен като  управител на дружеството/, а разпитаният свидетел заявява, че служителите на „М.Б.“ ООД са преговаряли за извършване на услугите по фактурата от 02.05.2017 г. именно с И.М.. В случая е налице единствено оферта, подписана от И.М., в качеството на представляващ  „А.г.“ ООД /н/, като не е редставена заявка от “А.г.“ ООД /н/ за извършването на подбор с оглед някаква конкретна нужда. Не се установи и приемането на извършените от името на длъжника действия от лицето без представителна власт. Няма доказателства процесната фактурата да е връчена на длъжника или да му е станала известна преди предявяване на вземането /индиция за това е и липсата на осчетоводяване на фактурата в счетоводството на длъжника/.  Ето защо в случая следва да се приеме, че е налице своевременно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ от представляващия дружеството С.М.на извършените действия без представителна власт на И.М.. Предвид изложенето, от списъка на приетите вземания на кредиторите на „А.г.“ ООД /н/, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, следва да бъде изключено вземането на „М.Б.“ ООД в общ размер на 15 329.53 лева по договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа от 19.10.2009 година и фактура №**********/28.04.2017 година. Доколкото в този списък е включено единствено вземането на кредитора „М.Б.“ ООД, то съдът не следва да одобрява списъка.

По възражение с вх. № 84995/28.06.2019 г. на кредитора „А.ф.“ АД срещу включването в списъка с неприети вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ на предявените от него вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

С молба от 14.05.2016 г. „А.ф.“ АД предявява по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ следните вземания срещу длъжника „А.г.“ ООД /н/: 65 557.69 лева - представляващи лихви, като основанието, от което произтича вземането е споразумение от 02.10.2013 година към договор за заем от 27.07.2012 година.

Кредиторът „А.ф.“ АД твърди, че е предоставило в заем на „А.г.“ ООД /н/ сума в размер на 1 075 096.84 лева- главница по договор за заем от 27.07.2012 година. Твърди, че страните по договора за заем са уговорили годишна лихва в размер на 6% върху усвоената част от заемната сума. Твърди, че заемателят се е задължил да върне на заемодателя усвоената част от заемната сума заедно с заемната сума с натрупаната за периода лихва. Твърди, че към датата на погасяване на заемната сума- 02.10.2013 година, дължимата и непогасена лихва е в размер на 65 557.69 лева. Твърди, че страните са договорили нов срок за заплащане на натрупаната лихва, а именно до 01.02.2014 година във връзка с което са издадени 2 фактури от 01.02.2014 година. Твърди, че лихвата е дължима и е следвало да се заплати при плащане на главницата. Счита задължението за лихва по предоставената в заем сума е действително и признато от длъжника с подписване на споразумението. Моли да бъде прието и да се включи в списъка на приетите вземания на кредиторите на  „А.г.“ ООД /н/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземането на „А.ф.“ АД за лихва в размер на 65 557.69 лева, задължение прието от длъжника съгласно споразумение от 02.10.2013 година по договор за заем от 27.07.2012 година и фактура №№**********/01.02.2014 година, **********/01.02.2014 година.

При разглеждане на възражението в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, а длъжникът и възразилият кредитор изразяват становище за основателност на възражението.

Съдът, след като се запозна с приложените към молбата за предявяване на вземанията доказателства, намира възражението за неоснователно.

Видно с молбата за предявяване дружеството претендира лихва като акцесорно вземане към главницата по договор за заем, а към датата на сключване на споразумението, на което се основава претенцията цялата главница по договора за заем е погасена. В този смисъл доколкото правото на вземане за главницата е погасено, то с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него акцесорните задължения за лихви. Това е така, тъй като задължението за лихви е функция на друг главен дълг и не може да съществува самостоятелно, а само във връзка с главно задължение, което означава, че то има акцесорен характер. Предвид акцесорния характер на задължението за лихви, то се прекратява при прекратяване на главното задължение чрез изпълнение или други погасителни способи.

Предвид гореизложеното направеното възражение се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ,  списъка на приетите от синдика на „А.г.“ ООД /н/ вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,  списъка на приетите от синдика на „А.г.“ ООД /н/ вземания, предявени в срока  по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г., със следните изменения:

ИЗМЕНЯ списъка в частта, с която  по т. 1 са приети вземания на кредитора „Л.И.“ АД, ЕИК ********, както следва:

по договор за банков кредит № 63/08.04.2008 г. и допълнително споразумение № 1/06.04.2009 г. и № 2/23.07.2009 г.; изпълнителен лист от 04.07.2013 г. по ч. гр. д. № 27595/2013 г., СРС 124 с-в; изпълнителен лист от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 68694/2014 г., СРС 79 с-в; изпълнителен лист от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 68693/2014 г. по описа на СРС, 79 с-в,  намалява приетото вземане за главницата по този договор от 8 200000 евро /16037806 лева/ на 7267080 евро /левова равностойност от 14213173.08 лева/; намалява приетото вземане за лихви по този договор от 6 686 740.20 евро /13078127.08 лева/ на 2 719 165.22 евро /левова равностойност от 5318224.91 лева/;

по договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г. с допълнително споразумение № 1/15.04.2010 г.; изпълнителен лист по ч. гр. д. № 27593/2013 г., СРС 120 с-в; изпълнителен лист по ч. гр. д. №  27594/2013 г., СРС,  40 с-в.,  намалява приетото вземане за главницата по този договор от 983494.93 евро /1923548.89 лева/ на 85769.60 евро /левова равностойност от 167750.76 лева/; намалява приетото вземане за лихви по този договор от 665052.83 евро /1300730.28 лева/ на 44966.46 евро /левова равностойност от 87946.75 лева/;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 84989/28.06.2020 г. на длъжника „А.г.“ ООД /н/ срещу списъка с приети вземания, предявени по чл. 685 от ТЗ, в останалата част, като неоснователно.

ИЗМЕНЯ списъка в частта, с която  по т. 10 са приети вземания на кредитора „И.“ АД, ЕИК ********, като  изключва от общия размер на приетото вземане от 1 062 507.84 лева вземането по споразумение с нотариална заверка на подписите от 03.11.011 г. в размер на 379806.82 лева или размера на приетото  вземане се намалява от 1 062 507.84 лева на 682701.02 лева.

ИЗКЛЮЧВА от списъка вземането на кредитора „М.“ ЕООД, ЕИК ********,  в общ размер на 1 777 857.09 лева.

ИЗКЛЮВА от списъка вземането на кредитора „Л.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК********,  в общ размер на 328427.28 лева.

НЕ ОДОБРЯВА, на основание основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,  списъка  на приетите от синдика на „А.г.“ ООД /н/ вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 г.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,  списъка на неприетите от синдика на „А.г.“ ООД /н/ вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.06.2019 година.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 84995/28.06.2019 г. на кредитора „А.ф.“ АД, ЕИК********срещу включването на предявените от него вземания в списъка с неприети вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като неоснователно.

СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на „А.г.“ ООД /н/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, помещения № № I 15-I 16, на 24.09.2021 г. от 16.15 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул. „********заседателната зала на търговски състав 22 на Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ – определяне  реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението им, както и за избор на постоянен синдик, съгласно чл. 677, ал. 1, т. 3 от ТЗ и определяне на неговото текущо възнаграждение, съгласно чл. 677, ал. 1, т. 5 от ТЗ.

Определението е окончателно.

На основание чл. чл. 692,  ал. 5 от ТЗ определението по чл. 692 от ТЗ следва да се обяви в Търговския регистър

На основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ да се обяви поканата за СК в търговския регистър. Да се призоват длъжника и синдика.

Делото да се докладва за постановяване на решение по чл. 710 вр. чл. 711, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ, ако в предвидения от закона /чл. 698, ал. 1 от ТЗ/ срок не е предложен план по чл. 696 от ТЗ.

 

 

 

                                                                 Съдия:

Съобщи за изтекли лични данни