Решение по дело №64673/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5746
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20211110164673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5746
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110164673 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, при
евентуално основание – чл.50 ЗЗД , обективно съединен с осъдителен иск с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищцата АЛ. АЛ. Ф. твърди, че на 9.8.2021г. около 9 часа в град . паркирала л.а. . с
рег. № . на обичайно място до зелена зона на улица .. Към 17.20 часа получила телефонно
обаждане от лице, което се представил за служител на ЦГМ София, който й съобщил, че
получили сигнал за паднало върху л.а.дърво. Отишла на място, огледала щетите върху лекия
автомобил , като от съседен сервиз се появил мъж, който посочил, че подал сигнала.
Времето било слънчево и горещо, без особен вятър. Духнал вятър, дървото било паднало,
като не изглеждало гнило отвън, но отвътре било пълно с мравки и изгнило. Към 17.44 часа,
подала сигнал на телефон 112, като към 18,10 часа, дошли служители на Пожарна
безопасност, премахнали дървото, преместили л.а. на няколко метра настрани, заради
газовата бутилка. След тях се появили полицаи, огледали и записали щетите. Ищцата
отишла в 5 РУ при СДВР, за да получи удостоверение за ПТП. Получила документ на
13.8.2021г., като текстът се различавал от описаното от нея пред дежурен полицай.
Снабдила се с удостоверение от Пожарната, отказ на СРП да образува досъдебно
производство. На 10.8.2021г. поръчала лицензиран оценител да опише щетите, като
получената стойност възлизала на 1219,80 лева. Твърди, че вследствие на падане клон на
дървото, върху л.а. е имало следните щети: врата задна дясна, панел заден десен, капак
заден, облицовка броня задна, панел заден ляв, врата задна лява, задно панорамно стъкло,
таван, купе и др. Счита, че дървото е част от уличното озеленяване и част от растителността
на СО, нейна собственост, като вещта – дърво е и публична общинска собственост по
смисъла на чл.61,ал.2 ЗУТ във връзка с чл.3, ал.2,т.1 ЗОС. Счита, че доколкото съгласно
1
чл.3,ал.1,т.2 ЗОС във връзка с §7, ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА, СО следва да стопанисва и
поддържа в изправност зелените площи за обществено ползване и същите да се управляват в
интерес на населението, с грижа на добър стопанин, както и защото собствеността на пътя
се простира и на неговата принадлежност, на основание чл.31 ЗП СО има задължението да
поддържа в изправност общинския път. Счита, че съгласно Наредба за изграждане,
поддържане и опасване на зелената система на СО, СО следва да й плати обезщетение, тъй
като местоположението на дървото – разположено в урбанизирана територия, на общински
път, води до извод, че СО е следвало да го поддържа – има задължение да поддържа
растителността в състояние, което да не е източник на вредно въздействие, да оказва
контрол и предприема мерки за отстраняване на опасни дървета на територията на СО,
независимо от собствеността на дърветата – чл.44, 46 , 51 Наредбата. Поради изложеното,
счита, че отговорността следва да се понесе както на основание чл.49 ЗЗД – работодател,
възложил отговорност за поддържане на пътя, така и на основание чл-50 ЗЗД – собственик
на вещта, от която вредите са произлезли, поради бездействие по осъществяване на контрол
и неосигуряване на условията за движение по пътищата. Предявява осъдителен иск за
заплащане на сумата 1219,80 лева – възстановителна стойност на вредите, необходима за
ремонта на л.а., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18,30 лева за
период 20.9.2021г. до 12.11.2021г.
Ответникът ., в писмения си отговор, в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че след проверка на място от служители на дирекция „Зелена
система” при СО, се установило, че дървото, причинило имуществени вреди на л.а., попада в
сервитута на жп линия София – Пловдив, в близост до гара Подуяне. Твърди, че теренът е
държавна собственост, а дървесната растителност в държавни имоти се стопанисва от
собственика на имота. Счита, че приложими са разпоредбите на чл.42 и чл. 43, ал.6 от
Наредбата. Сочи, че до Дирекция „Зелена система” при СО и районната администрация не е
подавано заявление нито от НК „ЖИ”, нито е постъпвало становище от областна
администрация за растителността, намираща се в дерето, попадащо в сервитутната зона,
поради което районната администрация не е изготвила оценка и не е издадено разрешение
от дирекцията за премахване на дървото. Относно твърденията на ищцата, сочи, че липсват
безспорни доказателства за вида на дървото, какво е причинило падането му, поради което
не може да се приеме, че вредата е причинена от присъщите качества на вещта. Счита за
възможно, падането да се е осъществило от въздействие на трети лица или метрологична
особеност. В удостоверението на Пожарната е отразено, че е оказано съдействие по
премахване на дърво от л.а., няма издадени разрешителни от дирекцията, съгласно чл.45 от
Наредбата, които да удостоверяват необходимост от манипулации, няма установена
дървесна растителност на тази улица, която да е с влошено състояние, и да е предвидено
премахването, резитба или кастрене. Сочи, че липсва виновно поведение на служители при
него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
2
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че на 9.8.2021г около
9,00 часа, ищцата е паркирала собствения си л.а. ., до зелена зона на улица ., към 17,30 часа
отишла на място и установила, че върху л.а. е паднало дърво, към 18,10 часа, дошли
служители на Пожарна безопасност, премахнали дървото, преместили л.а. на няколко метра
настрани, после – служители на полицията, вследствие на падането на клона на дървото,
върху л.а. е имало следните щети: врата задна дясна, панел заден десен, капак заден,
облицовка броня задна, панел заден ляв, врата задна лява, задно панорамно стъкло, таван,
купе и др, както и че средната пазарна стойност за ремонт на щетите, заедно с труда, възлиза
на 1219,80 лева, както и че на 20.9.2021г. ищцата подала до ответника искане за доброволно
плащане на тази сума, на 13.10.2021г. бил постановен изричен отказ. Безспорно е, че
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва за период 20.9.2021г.-
12.11.2021г. възлиза на сумата 18,30 лева.
Страните са ангажирали доказателства относно мястото, на което е станал
инцидентът. От скица на поземлен имот № .г., на която ищецът посочи със син химикал
мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е видно, че улицата е с номер .г., без номер
по предходен план, като в КРНИ като собственик е вписана ..Съседи на улицата,
съставляваща ПИ по КККР на София с кратък номер 2022, са имоти с кратки номера .. При
съпоставка на скицата с извадките от публичната страница на АГКК, представени от ищеца
в открито съдебно заседание на 17.2.2022г. е видно, че имот 2022г. по скица обхваща цялата
улица „Брод” в района на произшествието, както и част от зелените площи, прилежащи към
имоти с кратък номер .. Непосредствено зад двата имота 379 и 1226 се намира ж.п. линията,
обозначена в кадастъра като имот ..
Ответникът е представил препис на акт за публична държавна собственост, съставен
на 14.9.2018г., за ПИ 1226, предоставен за управление на основание чл.9, ал.4 ЗЖТ на
Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура”. Сред съседни
имоти на ПИ 1226 е посочен и ПИ 2022г. и акт за публична държавна собственост, съставен
на 28.12.2017г., за ПИ 379, предоставен за управление на основание чл.9, ал.4 ЗЖТ на
Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура”. Сред съседни
имоти на ПИ 379 е посочен и ПИ 2022г.
По делото е представена телефонограма № 396/9.8.2021г., за изискано съдействие от
СДПБЗН, за „оказване съдействие на граждани”. В нея е посочено, че в 17,50 ч. е получено
обаждане, на което са пристигнали в 17,52 ч. служители на пожарната, които са установили
паднало дърво върху лекия автомобил, който е имал щети: счупено задно стъкло,
увреждания по заден десен панел, надрано покритие по таван и багажник, дърво.посочено е
място на произшествието пътното платно на улица ..
Пред СРС като свидетел е разпитан инспектор Д. Ст. Як., служител на СДПБЗН,
посетил местопроизшествието на сочената дата, който заяви пред съда, че с екипа заварили
„доста голямо дърво”, над 3 метра, паднало върху тавана на колата, било счупено задно
3
стъкло на л.а., и багажникът. Автомобилът бил заклещен от дървото, не можело да бъде
изваден на самоход. Служителите от пожарната нарязали дървото на части, отстранили го и
автомобилът бил преместен. Свидетелят не си спомня дали дървото е било изгнило или не,
нито причините за падането. През деня нямало буря, имало лек валеж. Колата е била
паркирана в зелената площ, отстрани на пътя.
Изложеното се установява от събраните писмени и гласни доказателства и от
заключението на вещото лице, които съдът прие.
Предявен е иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. За ангажирането на
отговорността на възложителя следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки за основателност на иска:
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в
случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. Съдът следва да установи онези
факти, които имат значение за деликта – деяние, извършването му от служител на
ответника, противоправността на деянието, увреждащият резултат, пряката причинно –
следствена връзка между деликтното поведение и резултата.Ако се твърдят факти, които
изключват противоправността, или оборват презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД, същите отново
подлежат на установяване по делото.
Разпоредбата на чл.8,ал.3 ЗП, тълкувана систематически заедно с разпоредбата на
чл.3, ал.1 ЗОС предвиждат публична общинска собственост на общинските пътища. §1, т.4
ДР към ЗП предвижда, че „пътни принадлежности” по смисъла на закона са и крайпътните
насаждения. Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗП, пътните пренадлежности са елементи на
„пътищата” /”пътната инфраструктура”, а разпоредбата на чл.31 ЗП предвижда вменени на
общината задължения по изграждането, поддържането и ремонтът на общинските пътища.
Видно от представените доказателства – скица, извадки от публичната страница на
АГКК и показанията на разпитания пред СРС свидетел, л.а. а бил паркиран в рамките на
улица „Брод”, съставляваща имот с кратък номер по КККР 2022. Недоказано остана
твърдението на ответника, че ищцата е паркирала л.а. в сервитутната зона на ж.п. линията,
която е публична държавна собственост. Видно от посочените графични доказателства, ж.п.
линията съставлява имоти по КККР . , непосредствено до нея са двата имота 379 и 1226,
след които се намира и улицата с номер 2022г. Следователно, сервитутната зона са имотите
379 и 1226, но не и самата улица, а ищцата се доказа да е паркирала л.а. на улицата, с леко
застъпване на ивицата зелена площ, попадаща в имот 2022г, съседен до имот 379.
Цялата зона е в рамките на урбанизирана територия с действащ регулационен план,
поради което и за въвеждане на нови сервитутни зони, извън предназначените за
инфраструктурата на ж.п. транспорта с ОУП, е необходим проект за изменение на ПУП –
план за регулация и застрояване. По делото няма ангажирани доказателства, че ивицата от
зелена площ, попадаща в имот 2022, който граничи с имот 379, на която ивица е паркиран
л.а., чрез парцеларен план е придадена към строителна линия по смисъла на чл.4,ал.1 ЗЖТ.
4
Не се доказва тази ивица да е на 60 или по – малко метра от железопътен коловоз, няма
данни улицата да е усвоена. Тук е моментът да се посочи, че съгласно чл.14 от Наредба №
16 за сервитутите на енергийните обекти, в сервитутната зона не се допуска всякакъв вид
застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; засаждане
на трайни дървесни насаждения / …/. В този смисъл, дори дървото да попада в рамките на
сервитутната зона, а не се събраха доказателства затова, за обикновения гражданин няма как
да стане ясно, че паркира до сервитутна зона, тъй като същата е обрасла с трайни
насаждения.
По делото се установи, че в рамките на ивицата- зелена площ, която е част от имот
2022, съставляващ улица „Брод“, е имало дърво, паднало върху лекия автомобил. Този имот
е общински път, а съгласно цитираните разпоредби на ЗП, трайните насаждения до пътя са
пътна принадлежност и попадат под определението на закона за елемент на пътища.
Същевременно, с приемането на Наредба на СОС за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на ., кореспондиращо на задължение /чл.41 от Наредбата/ на
всеки собственик на трайна дървесна растителност да се грижи за същата, включително
опазването им в добро състояние, е въведената забрана на чл.44 от същата наредба, да се
отсича дърво на територията на СО, без предварително разрешение на СО, независимо от
собствеността му. В същата наредба са предвидени множество дейности за поддръжката на
зелената система на Столицата, като общо задължение на всеки собственик е да се грижи за
собствените си трайни насаждения.
С оглед изложеното дотук, се налага изводът, че СО, като собственик на път, има
задължението да се грижи както за пътя, така и за пътната принадлежност – трайно
насаждение, което също е негова собственост по силата на ЗП, като го поддържа в добро
състояние. Синалагматично е задължението на собственика да не допуска падане на дърво
върху лек автомобил, паркиран на пътя, негова собственост. С оглед изложеното, предвид
липсата на спор за инцидента, размерът на обезщетението, съдът намира, че следва да уважи
иска на предпочитаното основание – чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, тъй като ., в качеството
си на възложител, не е осигурила доброто състояние на дървото, и е допуснала, чрез
бездействие, случването на инцидента с автомобила на ищцата. Ето защо, искът е
основателен и следва да се уважи.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД предвижда, че делинквентът е в забава и без покана,
следователно същото се дължи от датата на инцидента – 9.8.2021г., но с оглед
диспозитивното начало, искът следва да се уважи, както е предявен – за 18,30 лева за
период 20.9.2021г. / датата на поканата до ответника/ до 12.11.2021г.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира разноски по два представени списъка по чл.80 ГПК – към
исковата молба и представен в о.с.з на 12.5.2022г. От претендираните по списъка разноски,
по делото са представени доказателства, че ищецът е сторил разноски за: 100 лева държавна
5
такса, 400 лева платено адвокатско възнаграждение, 2,50 лева такса за удостоверение / лист
19 от делото/, 5 лева за съдебно удостоверение /лист 73 от делото/, 20 лева такса за издаване
на скица / лист 101 от делото/- общата сума 527,50 лева. Не следва да се признават
претендираните суми: такса от 3,50 лева за издаване на удостоверителен документи, сумата
150 лева платено възнаграждение за оценител и сумата 25 лева за извършено почистване,
тъй като не са представени доказателства ищецът да е сторил тези разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . ЕИК ., с адрес град . да заплати на АЛ. АЛ. Ф. ЕГН ********** с адрес
град ., . сумата 1219,80 лева обезщетение за имуществени вреди върху л.а. „.“ с рег.№ .,
дължимо на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД – от падане на дърво, което се е
намирало в общински имот с идентификатор . по КККР на град София , одобрени със
заповед № РС – 18/4/9.3.2016г. на ИД на АГКК с последно изменение от 24.3.2022г. /който
имот съставлява улица „Брод“ в град София/, върху автомобила на 9.8.2021г., ; заедно със
законната лихва от 12.11.2021г. до плащането, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
обезщетение за забава за период от 20.9.2021г. до 12.11.2021г. в размер на 18,30 лева, и
сторените разноски от 527,50 лева.
Сумата е платима по банкова сметка BG51UNCR70001523614430.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6