Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… септември 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Е. РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Антоанета Стефанова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№3755 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание
чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД; чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Р.и К.“ ООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, Търговски дом,
кантора №355, чрез адв.С.В., твърди, че въз основа на договореност с ответника
„С. Н.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, в края на 2010
година е изпълнил СМР – изграждане на майчина ограда на самостоятелно обособен
обект, представляващ ловна нива, в която се вкарват и държат диви прасета –
майки от есенно време до приключване на ловния сезон за този дивеч.Ловната нива
се намира в местността „Стойкова нива“, община Лъки, обл.Пловдив. Ищецът твърди, че в резултат на
отлично свършената работа, ответникът му възложил и изработка на други СМР и на
09.05.2011 година страните сключили договор №1 за строителство на ограда от
телена мрежа с Н -2,50 м по дърветата, в местността „Карамуш“,
община
Лъки, обл.Пловдив. Към този договор има съставена
количествено- стойностна сметка, неразделна негова част. Съгласно условията на договор
възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждение в срок от 5
календарни дни от датата на приемане на работата. Твърди,
че е престирал в срок възложената работа, за което е съставен
приемо-предавателен протокол на 10.08.2011 година. Към момента на приемане на
работата възложителят не е имал никакви забележки.Твърди, че ответникът е извършил частични плащания по
фактура № **********/11.05.2011г. в размер на 97 981,76лв, извършено на 25.05.2011
година - 44 000лв; на 01.06.2011
година – сума в размер на 31 600лв; на 16.06.2011 година – сума в размер на
12 381,76лв и на 24.08.2011 година – сума в размер на 10 000лв. Ищецът
твърди, че в тази фактура е включено и възнаграждението от 20 000лв за
СМР, извършени по предходен договор.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи още 68 652
лв възнаграждение по следните фактури: №*********/11.05.2011 година – в размер на
1 999,84лв; № *********/09.07.2012година – в размер на
37 322,45лв и № *********/09.07.2012
година – в размер на 29 329,71лв.
Освен вземане, представляващо възнаграждение по
договора за изработка, ищецът твърди, че има към ответника и неустоечно
вземане, съобразно договорената мораторна неустойка в размер на 0,1% на ден от
дължимата сума / 68 652лв/, която неустойка за периода на забава е в общ
размер от 118 416,80лв.
Ищецът твърди, че след изпълнението на този
договор ответникът му е възложил направа на портална врата срещу уговорено
възнаграждение в размер на 8 672,40 лв, което не е платено, като за периода на забава от 09.07.2012 година
до 09.05.2016 година претендира обезщетение в размер на 3 888,15 лв.
Ищецът моли съда, след като
се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника
да му заплати съдебно заявените суми, ведно със законната лихва и му присъди
разноските по делото.
С молба от 28.09.2016 година, преди
размяна на съдебните книжа и след поредно указание за заплащане на дължима
държавна такса, ищецът е поправил исковата си молба. С молбата с вх.№
121592/28.09.2016 година ищецът твърди, че част от претендираната сума в общ
размер от 68 652лв е не неправилно посочената от него сума от 373,45лв, а 37 322,45лв. Твърди, че
общият размер на претендираната договорна неустойка е в размер на сумата от
118 416,80лв.В тази молба уточнява, че претендираното от него възнаграждение
за допълнително възложени му СМР- направа на портална врата в размер на
8 672,40лв, съгласно фактура № **********/0907.2012 година, като диреното обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 09.07.2012 година до 09.05.2016 година е в
размер на 3 388,15лв.
В срока за отговор ответникът „С.Н.“ ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***048, чрез адв.О.Ш.,
оспорва основателността на предявените искове.
Не спори, че с ищеца, на 09.05.2011 година, са
сключили договор за изработка, с предмет – изработка на ограда от телена мрежа
с Н-2,50 по дървета, в местността „Карамуш“, общ.Лъки, обл.Пловдив. Не спори,
че ищецът е извършил определено количество от възложената му работа, за което
ответникът е извършил плащане. Твърди, че ищецът, в качество на изпълнител, не
е бил изправна страна по договора, тъй като е извършил работата със сериозно
забавяне, некачествено, на места до пълна негодност на изработеното. Оградата
не е била прикрепена стабилно към земята, не е била изработена от материал и по
начин, който да съответства на предназначението и, в резултат на което ценни
животни са успели за избягат от ловното стопанство, което пък от своя страна
довело до сериозни загуби на същото.
Ответникът твърди, че договорът е прекратен, като
моли съда да обърне внимание на чл.71 и чл.72 от договора, а също да съобрази,
че поради липса на точно изпълнение, възложителят –ответник, освен, че е
прекратил действието на договора, е възложил същата работа на друг изпълнител.
Твърди, че няма основание от договорно естество,
което да ангажира отговорността му, отрича да е приемал работата на ищеца,
което пък води до липса на изискуемост на неговите вземания, произтичащи от
този договор. Моли съда да отхвърли исковете.
Прави възражение за: нишожност на клаузата за
неустойка; за изтекла погасителна давност, основавайки се на нормата на чл.111,
б.“б“ ЗЗД касателно неустоечните претенции на ищеца и дирената обезвреда по
реда на чл.86 ЗЗД.
При условие на евентуалност- ако съдът не приеме
горните възражения относно това, че не дължи заплащане на никоя от
претендираните суми, ответникът прави правопогасително възражение за прихващане,
като твърди, че има вземане към ищеца за претърпени загуби от неговото неточно
изпълнение на възложената работа, представляващи
разходи за ремонт на оградата в общ размер на 59 790,60лв и има вземане за
неустойка от мораторен характер за посочения период от време, начиная от
23.07.2011 година, в размер на 51 763,92лв, което уточнение и конкретика
относно размера на вземането, с което прави прихващане, ответникът е сътворил с
молба с вх. № 61060/09.05.2017 година, след
дадени от съда указания в тази насока.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
основателност на сторените от ответника правоизключващи, правопогасителни и
отблъскващи други възражения. Поддържа заявената теза за дължимост на
предявените претенции.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
направените възражения.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Няма спор по делото, а това се установява и от
представените писмени доказателства, че на 09.05.2011 година страните в
процесуалната връзка са сключили договор №1, по силата на който ответникът „С.Н.“
ЕАД, ЕИК*********, в качество на възложител, е възложил на ищеца „Р.и К.“ ООД,
ЕИК*********, в качество на изпълнител, съгласил се да извърши възмездно, с
ресурси, доставени от самия него, качествено и в срок, СМР- направа на ограда
от телена мрежа с Н-2,50м по дървета, в местността „Карамуш“, община Лъки- чл.1
от договора. С разпоредбата на чл.8 от договора страните са се съгласили общата
стойност на договорените СМР да е в размер на 146 636,27 лв, без ДДС,
получена въз основа на КСС, представляваща приложение №1 към договора. Приели
са, че договорената стойност е променлива, доколкото променливи са
количествата, но договорените единични цени остават непроменени за срока на
договора. Страните са се съгласили, че ДДС се начислява върху общия обем СМР,
определени с акт, образец 19, а при
възникване на непредвидени и допълнителни видове работи, които не са включени в
приложение №1 към договора, изпълнителят следва да подготви анализ на база фирмени
цени, а възложителят да го одобри в срок от 3 дни да даде становище по
предоставения му анализ, като за допълнителните СМР следва да се попълни бланка
„Заповед за възлагане“.
С разпоредбата на чл.13 са приели, че отчитане на
възложената работа ще се извършва на всеки отделен етап от СМР, за което
изпълнителят следва да изготви акт, обр.19, заедно с количествените сметки и да
го предаде на възложителя за преглед и приемане. Съгласили са се, че изпълненият
обем СМР, които подлежат на плащане, ще
се отчитат с посочените в чл.15 документи, а качеството ще се преценява,
съобразно нормата на чл.16 от договора. С разпоредбата на чл.18 са се
съгласили, че некачествените СМР ще се поправят за сметка на изпълнителя или ще
се развалят от него, за негова сметка, след съставяне на протокол за
некачествени работи, който следва да е подписан от страните по договора и да
съдържа срок за отстраняване на недостатъците. Уговорили са, че при липса на
съгласие у изпълнителя да извърши посочените в нормата на чл.18 действия по отстраняване
на недостатъците на извършената работа, за възложителя ще възникне право да
възложи отстраняването им на друг изпълнител или сам да ги отстрани, като в
тези случаи разходите ще са за сметка на изпълнителя, като възложителят ги
удържа от текущите плащания към него.С нормата на чл.20 са посочили как се
формира цената, представляваща възнаграждението, а самото плащане се извършва в
срок от 5 календарни дни от датата на приемане и подписване на документите по
чл.13 от договора. Страните са се съгласили плащането да се извърши по банков
път, като възложителят следва да плати
авансово част от уговорената възнаграждение в размер на 73 318,14лв / 50%
от уговорения размер/, без ДДС и доплащане от остатък от 50% от актуваните СМР,
съгласно акт обр.19, като има право да удържа суми, съгласно условията на
договора.
Страните са се съгласили, че срокът за изпълнение
на възложените СМР е 55 дни, считано от датата на подписване на договора и
заплащане на авансовата сума, а за край на действието на договора следва да се счита датата на приет за
разплащане акт, обр.19.
С разпоредбата на чл.29 за уговорени хипотези, при
които срокът на договора може да бъде продължен.
Страните са уговорили правата и задълженията,
уговорили са гаранционната отговорност на изпълнителя, чрез препращане към съответния
подзаконов нормативен акт.
По отношение на последиците от липсата на точно
изпълнение на поетите с договора задължения, с раздел ХI от договора, са се съгласили, че при забава в изпълнение от
страна на изпълнителя, възложителят ще има право да неустойка в размер на 0,1%
от общата стойност на възложените СМР на календарен ден, за всеки отделен етап;
при забава за повече от 30 дни
възложителят има право да прекрати договора безусловно, а при забава в изпълнение
на плащане от страна на възложителя, изпълнителят има право да спре
изработването на възложените СМР, като срокът за изпълнение на договора се
удължава с толкова дни, с колкото е забавата на възложителя, като едновременно с това изпълнителят има право
и на неустойката, посочена по- горе.
По делото е
представено КСС на обекта, предмет на договора, подписана от ищеца, от която се
установява, че стойността на възложените КСС е 175 963,52лв с ДДС,
представляваща приложение №1 към договора. Към исковата молба ищецът е
представил заверени копия от следните фактури: № *********/11.05.2011 година,
издадена от него с получател ответника, на стойност 9 9981, 60лв; №
**********/09.07.2011 година на стойност 8 672,40 лв; фактура
№**********/09.07.2012 година на обща стойност 29 329,71лв;
№**********/09.07.2012 година на обща стойност от 37 322,45лв- в нея е
посочено окончателно плащане съгласно процесния договор за оградата от
09.05.2011 година, проформа фактури № 10000008/08.02.2012 година на стойност
8 672,40лв, фактура за същата
стойност под №**********/09.07.2012 година, с посочено основание - направа на
портална врата и констативен акт №1 от 07.12.2011 година, съдържащ СМР,
количество на същите, единична цена на същите и обща стойност от
8 672,40лв. Документът носи подпис единствено на изпълнителя.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена
от вещото лице А.Т., която след извършената проверка в счетоводството на двете
дружества дава заключение, че процесните фактури, издадени от ищеца във връзка
с предаване на части и етапи от изработката на предмета на договора от
09.05.2011 година са намерили отражение в счетоводството на двете дружества,
като ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит за съответния данъчен
период. В това заключение е даден отговор и на въпроса какъв е размерът на
дирените от ищеца мораторни неустойки, както и какъв размер е остатъкът от
дълга на ответника, произтичащ от облигационните му връзки с ищеца.Вещото лице
дава заключение, че фактури с № № **********/11.05.2011 година; ********** /09.07.2012
година; ********** /09.07.2012 година; ********** /09.07.2012 година, са осчетоводени в регистрите на „С.Н.“ ЕАД.
Описаните фактури са осчетоводени по сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида
„Р. и Ко“ в съответните месеци.По фактура № **********/11.05.2011 г. са
извършени плащания в размер на 97.981,76 лв. /словом: деветдесет и седем хиляди
деветстотин осемдесет и един лв и 76ст./, както следва:
|
|
|
|
Дата на
плащане |
Сума |
|
25.05.2011 |
44,000.00 |
|
01.06.2011 |
31,600.00 |
|
16.06.2011 |
12,381.76 |
|
24.08.2011 |
10,000.00 |
|
|
97,981.76 |
По останалите фактури не са установени плащания.Размерът на задълженията по
описаните в т. 1 фактури е 77.324,40 лв. /словом: седемдесет и седем хиляди
триста двадесет и четири 0,40/, както следва:
|
Фактура |
Сума |
|
**********/11.05.2011 |
1,999.84 |
|
**********/09.07.2012 |
37,322.45 |
|
**********/09.07.2012 |
29,329.71 |
|
**********/09.07.2012 |
8,672.40 |
|
|
77,324.40 |
При проверка на счетоводните регистри
на двете дружества се установява, че описаните фактури са включени в
справките-декларации и дневниците за продажби/ покупки, както следва:
|
Размерът на неустойката по посочените по-долу фактури е 118.416,70 лв.
/словом: сто и осемнадесет хиляди четиристотин и шестнадесет 0,70/, както
следва:
|
Фактура |
Сума |
Период |
Брой Дни |
Процент |
Неустойка |
|
**********/11.05.2011 |
1,999.84 |
24.08.2011 г.~ 09.05.2016
г. |
1721 |
0.10% |
3441.72 |
|
**********/09.07.2012 |
37,322.45 |
20.08.2011 г. -
09.05.2016 г. |
1725 |
0.10% |
64381.23 |
|
**********/09.07.2012 |
29,329.71 |
20.08.2011 г.-
09.05.2016 г. |
1725 |
0.10% |
50593.75 |
|
Общо |
|
|
|
|
118416.70 |
Размерът на законната лихва върху
сумата по фактура № **********/09.07.2012 г., изчислена за периода от
09.07.2012 г. г. е 3.388,15 лв. /словом: три хиляди триста осемдесет и осем
0,15/.„С.Н.“ ЕАД, *** е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по
процесиите фактури, както следва:
|
Фактура |
Данъчен период |
|
**********/11.05.2011 |
М. май 2011 |
|
**********/09.07.2012 |
М. юли 2011 |
|
**********/09.07.2012 |
М. юли 2011 |
|
**********/09.07.2012 |
М. юли 2011 |
По делото е допусната и изслушана и СТЕ, изготвена от вещото лице инж. П.Я.,
която въз основа на своите констатации, направени след оглед на място и
представените по делото частни документи, изготвени от ищеца, дава заключение,
че изработеният от него трудов резултат е компрометиран, през в частта, в която
оградата преминава през дерета. Това е резултат от придошлите реки. В своята
обстоятелствена част инж.Я. е описала констатациите си, че констативните
пртоколи, обр.19 установяват, че ищецът е разпределил по равно,
на три части, извършената от него работа, възложена му от ответника, но в последния
констативен акт, сочещ стойност на извършените СМР от 58 880,59лв съдържа и
позиция, за „Положена предишна мрежа“
СМР на стойност от 9090,91лв. Вещото лице е приело, че тази позиция не е по процесния договор, а общото количество на поставената ограда е 4500мл и с него е
изчерпано цялото количество от КСС по договор №1/09.05.2011г. В своите
констатации вещото лице е посочило какви дейности е констатирало да са
извършени, по повод и причина некачествено изпълнение на поставената ограда и
какъв размер и новопоставената ограда от друго лице. Приела, че стойността на ремонтираната
ограда е сумата от 1 603,84лв, а новите СМР, изградени на място на компрометираната част от оградата,
представляващи стойност на разходите по ремонт и ново изграждане на оградата,
както и остойностяване на изпълнена нова ограда от 623 мл е сумата от
27 838,76 лв.
По делото са изслушани и
свидетелски показания на Р.Т., Р.З., Д.К.,
чиито показания са насочени към това да установят липсата на точно изпълнение и
необходимостта от извършване на нови СМР, за отстраняване недостатъците по
изпълнение на поставената от ищеца ограда, както и изграждане но нови участъци
с телена ограда.
По делото са изслушани и
свидетелите А.Д.и Е.М., с чиито показания ищецът се домогва да установи точното
изпълнение на възложените му СМР.
По делото страните са
представили и други писмени доказателства, които настоящият състав не намира за
относими към спора.
При така установената от
фактическа страна съдът достига до следните изводи:
Съдът е сезиран с осъдителни
претенции за заплащане на претендираните от ищеца суми, представляващи дължимо възнаграждение
по договори за изработка, сключени с ответника, дължими акцесорни претенции за
обезвреда поради липса на точно изпълнение на парично задължение. На тези
претенции ответникът е противопоставил възражения за недължимост от
правоизключващо и правопогасително естество.
По исковете с правно
основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД.
Страните не спорят относно
това, че са обвързани от договорна връзка, обективирана в договор №1/09.05.2011 година,
както няма спор и относно това, че ответникът е възложил на ищеца направа на
портална врата на посочената стойност от 8 672,40лв.
Съгласно разпоредбата на чл.266,
ал.1 ЗЗД възложителят следва да
заплати възнаграждение за приетата работа. Приложение намират общите
правила на чл.69
и чл.70 ЗЗД относно изпълнение на
задълженията. При договора за изработка задължението за заплащане на
възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от възложителя, но ако
същото е уговорено със срок, до настъпване на срока то не е изискуемо. Страните
могат на уговорят форма и начин на приемане на работата по договора за
изработка. С оглед направените от
вещото лице Т. изводи, че издадените от
ищеца фактури, във връзка с изпълнение на възложената работа са намерили
счетоводно отразяване в счетоводните регистри на ответника- в представените от
него справки-декларации по ЗДДС / в заключението е допусната техническа грешка
касателно годината, през която са включени в справките - декларации и
дневниците за продажби/покупки три от фактурите, издадени от ищеца през 2012
година – вместо вярната година на включване на тези фактури в счетоводните регистри
на страните по делото и справките-декларации, която е 2012 година, вещото лице
е посочило в част от таблиците – 2011 година – ясно е, че тези действия
страните могат да извършат едва след издаване на първичните счетоводни
документи – т.е. в период, който следва издаването на фактурите/, както и
ползване на данъчен кредит, съдът приема, заедно с извършените частични
плащания от ответника, че работата е извършена от ищеца, в качество на
изпълнител по сделките и е приета от ответника- възложител. Ето защо всякакви
възражения, касателно липса на точно изпълнение в качествено отношение, съдът
приема за преклудирани по аргумент от нормата на чл.264, ал.2 ЗЗД. След като е
налице приемане на работата, то възложителят следва да извърши плащане на
уговореното възнаграждение, в сроковете по чл.21 от договора – това касателно
телената ограда- в срок от пет календарни дни от датата на приемане на работата
и подписване на издадените документи в тази насока.Тъй като упоменатите в чл.13
документи не са подписани от възложителя, изискуемостта следва да се счита от
приемането на работата. В контекст на изложеното касателно изводите на
счетоводната експертиза, настоящият състав приема, че петте календарни дни
започват да текат от дата на последния ден на съответния месец, в който
издадените от ищеца фактури са намерили отражение в счетоводството на ответника,
както следва: вземане от 1 999,84 лв по фактура №**********/11.05.2011
година – с падеж – 5 календарни дни след 31.05.2011 година / вторник/ - т.е.5
юни; вземане в размер на 37 322,45лв по фактури №**********/09.07.2012
година; вземане в размер на 29 329,71 лв по фактура № 868/09.07.2012
година – с падеж -5 календарни дни след 31.07.2012 година / вторник/ - т.е. 5
август 2012 година.Т.е. от най-късния момент на включване на фактурите в
дневниците за покупки на ответника, справките-декларации по ЗДДС и ползването
на данъчен кредит. Този извод не се променя от представената от ищеца бизнес кореспонденция
между страните, независимо от това, че ответникът не спори относно получаването
на писмата и присъединените документи, но разпечатките от електронните писма не
установяват кога ответникът е извършил действията, представляващи признание за
дължимост на претендираните суми. По отношение на вземане в размер на 8 672,40лв
по фактура №**********/09.07.2012 година, тъй като сделката няма формален
характер, то падежът, изискуемостта на вземането на ищеца за възнаграждение е от датата на приемане на работата – както е
посочено и по- горе, тъй като приемането е обективирано чрез отразяване на
фактурата в счетоводството на ответника, съдът приема, че това правно действие
е извършено от ответника най-късно на последния ден от месеца – 31.07.2012
година. Както повелява принципът – това, което се дължи без срок, се дължи веднага.
Поканата за плащане в този случай е достигнала да ответника на 18.07.2012
година с връчване на същата дата на фактурата, касателно изработената врата. Следователно
на следващата дата ответникът е следвало да извърши плащане на възнаграждението
по тази сделка / нормата на чл.303а, ал.3 ТЗ се явява неприложима, поради това,
че става част от действащото законодателство след процесния период от време/. Ето
защо, макар и при покана за плащане / фактурата/, оправена пред края на месеца,
настоящият състав приема, че одобрението на извършената работа от страна на
ответника е осъществено най-късно на 31.07.2012 година и от този момент тече
5-дневния срок за плащане / в календарни дни/ на вземането на ищеца за
възнаграждение става изискуемо.
Следователно на посочените
по- горе дати е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца, с оглед начина,
който страните са посочили като способ
за определяне на срок за изпълнение на поетото задължение за плащане. По делото
не са събрани доказателства за това, че ответникът е престирал, поради което
осъдителните претенции на ищеца с правно основание чл.266 ЗЗД се явяват
доказани и следователно основателно предявени. Общо дължимата от ответника на
ищеца сума касателно главните претенции е от 77 324, 40лв. Не може да се
сподели възражението на ответника, че е налице прекратяване на договора от
негова страна. Приемането на престирания от ищеца трудов резултат е довело да
възникване на задължение на ответника да извърши плащане. Приемането на
изпълнението от него страна възпрепятства на тази страна възможността да
извърши действия по преустановяване на договорната връзка.
По иска с правно основание
чл.92 ЗЗД.
Тъй като се касае за липса на
точно изпълнение на парично задължение, то това неизпълнение винаги има форма
на забава. С разпоредбата на чл.69 от договора страните са уговорили мораторна
неустойка като способ за ангажиране отговорността на неизправната страна. Посочили
са, че при необоснована забава неизправната страна дължи на своя съгоговорител
неустойка в размер на 0,1% на календарен ден от дължимата сума.Т.е. база за
определяне на неустоечното вземане е неизпълнената част от поетото задължение.Следва
да се има предвид, че уговорената неустойка е мораторна, а страните с нормата
на чл.76 от договора страните са предвидили, че неустойките не лишават
изправната страна да претендира обезвреда на общо основание, ако в резултат на
неизпълнението е претърпяла вреди.
Ето защо преди да се
произнесе по размера на вземането на ищеца за неустойка съдът дължи произнасяне
по възражението на ответника за нищожност на тази клауза.При произнасянето по
това възражение съдът намира за необходимо изрично да подчертае, че се касае за
двустранна търговска сделка, а това налага съобразяване с основните положение
касателно търговските сделки, уредени в действащото законодателства, касателно
неизпълнение, дължима грижа, последици от неизпълнението.
По виждане на състава
неоснователно е възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка
поради нарушение на добрите нрави.
Както последователно се
произнася ВКС в своята константна практика придаването на правна значимост на нарушението на добрите нрави с
оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Естеството и целта на
задължението за неустойка като санкция за виновното неизпълнение на договора и
като обезщетение за претърпените вреди само по себе си не противоречи на
добрите нрави. Преценката за действителността на неустойката следва да се
основава на вида на неизпълнението и естеството на неизпълнените задължения, за
обезщетяване на които е уговорена неустойката и конкретно определения й размер,
както и другите конкретни обстоятелства по делото. Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т.д. № 1/09 г. на ОСТК преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по тълк.д. № 1./ 2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката не е нищожна при
липса на уговорен краен предел за начисляването й. Големият размер на
неустойката като абсолютна стойност в лева в случая произтича единствено от
значителната продължителност на периода на забава на плащането на паричното
задължение и неговия размер. При уговорена неустойка в размер на 0,1% на
ден върху размера на неизплатената част от
уговореното възнаграждение, не е налице нарушаване на принципа на забраната
за неоснователно обогатяване и принципа на справедливостта.Не може да
се приеме за основателна тезата на ответника за нищожност на клаузата за
неустойка защото размерът на тези вземания на ищеца е предопределен от
виновното поведение на ответника.Размерът на тези вземания се явява
санкционната последица от приложение на този институт на правото, чиято функция
е да стимулира точното изпълнение, да обезпечи същото, да обезщети изправната страна по договора и да
„накаже“ неизправната. Ето защо настоящият състав на съда приема, че е налице
дължимост на претендираните акцесорни вземания, основаващи се на нормата на
чл.92 ЗЗД.
Следователно за периода
на забава на вземането по издадена фактура№**********/11.05.2011 година, при
определен падеж на същото, посочен по –
горе като 05 юни 2011 година, ответникът дължи заплащане на неустойка от 0,1%
на ден върху сумата от 1 999,84 лв.Но тъй като ищецът претендира за друг,
по-къс период от време това вземане- 24.08.2011 година до 09.05.2016 година,
съобразявайки диспозитивното начало като принцип в процеса, съдът приема, че
дължи произнасяне само за този период относно това какъв е размерът на
обезщетението за забава, под формата на мораторна неустойка, който вещото лице
е определило в размер на сумата от 3 441, 72лв. По отношение на остатъка
от неустоечното вземане съдът не се съобразява с посочения период на забава от
ищеца – считано от 20.08.2011 година, тъй като неговото главно вземане е
станало изискуемо от приемането на работата и изтичане на срока от 5 работни
дни. Следователно неустойката за вземания по фактури №№ ********** и **********
от 09.07.2012 година тече за периода на забава, а именно от 06.08.2012 година
до 09.05.2016 година. Периодът на забава е 1 737 дни.Общият размер на неустойката за
дължимото възнаграждение по фактури №********** и №********** и двете от
09.07.2012 година е сумата от 115 774,81лв. Събрана с неустойката,
определена на база остатък на вземане по фактура №**********/11.05.2011 година
от 3 441,72лв, същата дава общ размер от 119 216, 22лв, който размер
надхвърля съдебно заявения от ищеца по това вземане от 118 416,80лв. Именно
в този размер, посочен от страната съдът намира, че следва да уважи претенцията
за неустойка, като отхвърли иска за тази част от периода на забава, която не
съответства на изложеното от съда по- горе.
По иска с правно основание
чл.86 ЗЗД касателно възнаграждението на ищеца за направа на порталната врата.
Не е налице твърдяното от
ответника кумулиране на две основания за ангажиране на отговорността му, тъй
като тази претенция касае друго вземане, а е установена забава от съда на
изпълнение на парично задължение.Ищецът твърди, че тази забава е за периода от
09.07.202 година до 09.05.2016 година.Съдът е изложил аргументи за това, че
забавата е от 18.07.2012 година и следователно това е началния момент до
посочения краен момент на забава от ищцовата страна.Съдът служебно е изчислил,
че обезщетение за забавено плащане на сумата от 8 672,40лв за периода от
18.07.2012 година до 09.05.2016 година е в размер на 3 366,12лв, в който
размер претенцията се явява основателна.
При
извод на съда за основателност на акцесорните искове в посочените размер съдът
дължи произнасяне по възражението на ответника за погасителна давност.На това
възражение ищецът е противопоставил твърдение, че давността е прекъсната в
подаване на заявление от негова страна за издаване на заповед за парично
задължение на 11.01.2013 година, по който факт страните не спорят.
Действително от представените
по делото доказателства- листове 61 – 66
от делото се установява, че между същите страни е налице висящ спор, но предмет
на този спор са претенции, различни от настоящите .Ето защо няма как претенцията
за обезщетение по чл.86 ЗЗД касателно забавата за плащане на ответника на
възнаграждението по договора от 09.05.2011
година да прекъсне давността по чл.111, б.“б“ ЗЗД.
Погасителната
давност започва да тече от момента на изискуемостта на вземането.В настоящия
случай страните са уговорили неустойката като процент от дължимата сума, на
ден, без краен срок и без предел. С Решение № 48 от 07.09.2010г.
по т.д.
№ 286/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, касационната
инстанция е приела, че :… обстоятелството, че изрично с ал. 4 на чл.114, ЗЗД законодателят е уредил началото на давностния срок
при искове за неустойка, без да постави каквото и да било разграничение с оглед
вида им, обосновава правен извод, че в разглежданата хипотеза, под последния
ден, за който неустойката за забава се начислява следва да се разбира
последният ден на исковия период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна
сума за изтекла неустойка. В тази връзка следва да се вземе
предвид постановеното Решение № 292 от 16.12.2009 г. по т. д. № 292/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., съдържащо
изрично произнасяне по въпроса за началния момент на давностния срок за вземане
за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки
просрочен ден. В цитирания съдебен акт е прието, че "последен ден, за
който се начислява неустойката" и съответно начало на давностния срок,
представлява последният ден от исковия период, т.е. от периода, за който ищецът
претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен
като предмет на делото, а в хипотезата на извършено плащане на главния дълг -
последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на
плащането.При
преценка основателността на възражението на ответника от правопогасително
естество следва да се вземе предвид това, че
при уговорена неустойка за забава, изчислявана за всеки просрочен ден, и когато
искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането, се
погасява само тази част от вземането за неустойка, която е била дължима преди
тригодишния срок от предявяване на иска.
В настоящия случай исковата
молба е постъпила в съда на 12.05.2016 година. Периодът от три години преди
тази дата е 12.05.2013 година. Следователно само за този период от време, който
следва 12.05.2013 година, ответникът има дълг, основаващ се на нормата на чл.92 ЗЗД. Следователно за вземане от 1 999,84 лв периодът, за който ответникът дължи
неустойка е от 12.05.2013 година до 09.05.2016 година – общо 1 095 дни. Размерът
на неустойка за този период от време е 2 183, 83лв. По отношение на
вземанията от фактури под №№ ********* и **********, неустойката за същия този
период от време е в общ размер от 72 784,42лв. Общият размер на
неустойката е сумата от 74 967,99лв, а остатъкът до предявения размер и за
период извън посочения – неоснователно предявен иск.
По възражението за изтекла погасителна давност за
иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира тази
обезвреда за период който надхвърля тригодишния период, посочен с нормата на
чл.111, б.“б“ ЗЗД.Както е посочено по- горе, съдът е приел, че периодът на
забавата е от 06.08.2012 година до 09.05.2016 година.По правилата на
погасителната давност, след като приспадне 3-годишният период преди подаване на
исковата молба – 12.05.2015 година, то обезщетение за забавено плащане, след
съобразяване на възражението на ответника, се дължи за периода от 12.05.2013
година до 09.05.2016 година и тази обезвреда е в размер на 2 640, 85 лв. Над
този размер и период претенцията се явява неоснователна.
Изводите на съда за дължимост на претендираните от
ищеца суми в посочените размери налага произнасяне по възражението за
прихващане, което ответникът своевременно е въвел в предмета на спора с
отговора на исковата молба.
Ответникът твърди, че има две изискуеми вземания
към ищеца – такова за разходи по отстраняване недостатъците на трудовия
резултат, престиран от ищеца и неустоечно вземане по чл.70 от договора, като
във връзка с последното вземане твърди, че периодът на забавата е от 23.07.2011
година, тъй като това е датата, за която страните са се разбрали договорът да
се изпълни.
По възражението за прихващане със сумата от
59 790,60лв- стойност на разходи на ответника, които страната е сторила за
отстраняване недостатъци на изпълненото от ищеца.
По виждане на състава доказателствата по делото не
установяват, че този разход на страната
се намира в пряка причинна връзка с неточно изпълнение на задължението на
ищеца, произтичащо от договор №1 от 09.04.2011 година и това е така тъй като
извършеното от ответника извънсъдебно признание за приемане на работата
опровергава тезата му за наличие на недостатъци. Свидетелските показания и
заключението на вещото лице установяват само и единствено това, че са извършени
СМР по съществуващата ограда и нови
такива, но разходните документи на ответника са издадени през 3-тото тримесечие
на 2016 година и този период от време / около 4 години след приемане на
работата/ възпрепяства съда да приеме за достоверна тезата, че извършените и
платени през 2016 година СМР са такива, които отстраняват недостатъци в
работата на ищеца, приета през 2012 година – юли месец. Ето защо дори и да се
приеме, че извършените СМР, платени от ответника през 2016 година са във връзка
с оградата, предмет на договор №1/09.05.2011 година, то не може да се установи,
че тези СМЛ касаят отстраняване на съществуващи недостатъци на предадената от
ищеца работа през 2011 и 2012 година.Ето защо в тази му част правопогасителното
възражение настоящият състав приема за неоснователно.
По частта на същото възражение с вземане на
ответника за мораторна неустойка.
И това възражение съдът приема за неоснователно и
това е така, тъй като въпреки установената забава, касаеща изпълнение на
задължението на ищеца да престира уговорения трудов резултат, по делото не се
установява, че това неизпълнение е виновно.С разпоредбата на чл.74 от договора
при системно закъснение- два пъти по 10 дни – на плащанията по платими актове
от страна на възложителя, изпълнителят има право по своя преценка да спре
изпълнението на договорените СМР.В настоящия случай безспорно се установява, че
ответникът е неизправна страна.Съгласно обвързващият страните договор той е бил
длъжен в срок от 5 работни дни да извърши плащане на извършените на този етап
от договора СМР.Забавата, която той е осъществил по първата фактура е за 1721
дни.И макар в разпоредбата на чл.74 да се съдържа необходимост от системност в
неизпълнението, фактът, че забавата касае тази фактура, но далеч надхвърля 20дни,
по виждане на съда, осъществява състава на чл.74 от договора и е основание да
се приеме, че забавата на ответника е обусловила забавата на ищеца при
престиране на уговорения резултат.Ето защо отговорността на изпълнителя не следва
да бъде ангажирана и на това основание – чл.92 ЗЗД, поради което настоящият
състав на съда не приема, че за възложителя е възникнало неустоечно
вземане и поради това няма как да бъде
уважено и възражението му за прихващане поради липса и на това вземане.
При изложеното съдът приема, че претенциите на
ищеца се явяват основателни в посочените по- горе размери, в които следва да
бъдат уважени, а разноските – разпределени между страните на база нормата на
чл.78 ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски
в размер на 17 941,12лв, съобразно списък по чл.80 ГПК, представен в
последното о.с.з., съобразно който страната претендира следните разноски: д.т.
в размер на 10 576,12лв; адвокатски хонорар от 6 800лв; депозит за
вещи лица в размер на 400лв, съдебно удостоверение – 5 лв, превод на документи
– 120лв и депозит за свидетели – 40 лв.
От тези разходи като реално направени са следните:
държавна такса 7 997 лв; депозити за вещи лица в размер на 400лв; съдебно
удостоверение в размер на 5 лв; 40 лв депозит за свидетели и 6 800лв
адвокатски хонорар.Останалите разходи, които страната е направила и претендира
да и бъдат заплатени от ответника не касаят същината на този съдебен спор.
Общият размер на разноските е сумата от 15 242лв.
С оглед уважената част от претенциите, дължимите от ответника на ищеца разноски
следва да бъдат определени на база нормата на чл.78, ал.1 ГПК.Ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 12 491,57лв.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.266 във връзка с чл.258 и
чл.79, ал.1 ЗЗД, „С.Н.“ ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***048, чрез адв.О.Ш., да
заплати на „Р.и К.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, Търговски дом, кантора №355, чрез адв.С.В., сумата от 68 652лв /
шестдесет и осем хиляди шестстотин петдесет и два лв/, представляваща остатък
от дължимо и неплатено възнаграждение по договор №1 от 09.05.2011 година,
сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 12.05.2016 година до окончателното и заплащане; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 74 967,99лв /
седемдесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и семе лв и 99 ст./,
представляваща неустойка за периода на забава, считано от 12.05.2013 година до
09.05.2016 година, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения
размер от 118 416,80лв и за периода преди 12.05.2013 година, поради
неоснователност и изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.266 във връзка с чл.258 и
чл.79, ал.1 ЗЗД, „С.Н.“ ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***** чрез адв.О.Ш., да
заплати на „Р.и К.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, Търговски дом, кантора №355, чрез адв.С.В., сумата от 8 672,40лв
/ осем хиляди шестстотин седемдесет и
два лв и 40ст/, представляваща дължимо и неплатено възнаграждение по договор за
изработка на портална врата – неформален, сключен между страните по делото,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.05.2016 година до
окончателното и заплащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 2 640,85лв,
представляваща обезвреда за периода на забава от 12.05.2013 година до 09.05.2016 година, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта над уважения до предявения размер от 3 388,15лв и за периода
преди 12.05.2013 година, поради неоснователност и изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „С.Н.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***048, чрез адв.О.Ш., да заплати на „Р.и К.“ ООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, Търговски дом,
кантора №355, чрез адв.С.В., разноски по водене на делото в размер на 12 491,57лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: