№ 38221
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20241110111968 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против А. Б. В.,ЕГН : ********** и е
подадено за следните суми:
- сумата от 408,64лв. – неплатена главница;
- сумата от 65,28 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение;
- сумата от 8,85лв.лихва за забава за периода 06.04.2022год. до 05.09.2023год.;
- законна лихва в размер на 49,81лв. за периода от 05.09.2023год. до 27.02.2024год.;
- сумата от 109,25лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст ,ведно със законната лихва от 28.02.2024год. до окончателното й заплащане.
-сумата в размер на 195,60лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси ,ведно със законната лихва от 28.02.2024год. до окончателното й заплащане
- сумата от 40лв.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането,начислена на 04.08.2022год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за
1
пакет от допълнителни услуги Фаст ,в размер на 109,25 лева , за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Флекси ,в размер на 195,60 лева и такси
за извънсъдебно събиране в размер на 40лв. е налице обоснована вероятност ,че са
неравноправни като евентуално противоречащи на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ
и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси ,в общ размер от 720лв. се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер близък до размера
на отпуснатия заем от 800лв.,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да
се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираното вземане за такса в размер на 40лв. ,за извънсъдебно
събиране на вземането,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява
обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на
императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси и такса за извънсъдебно
събиране на вземането.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива в размер на 25. – д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 20,90лв.,от които 6,97лв. –
д.т. и 13,93 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,вх.№
269417/29.09.2023год.,предявено от „Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : *********
против А. Б. В.,ЕГН : ********** в частта му за сумата от 109,25лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст ,ведно със законната
лихва от 28.02.2024год. до окончателното й заплащане , сумата в размер на 195,60лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси ,ведно със
законната лихва от 28.02.2024год. до окончателното й заплащане, сумата от 40лв.,неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,начислена на 04.08.2022год., както
и за разноски в общ размер 20,90лв.,от които 6,97лв. – д.т. и 13,93 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3