Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия И.А.И. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 НК
По делото е предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск от Д.Д.
срещу подсъдимия за сумата от 525лв. за причинени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на
увреждането до окончателното им изплаща. Д. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да
се наложи наказание от една година лишаване от свобода, което , на осн. Чл. 66 ал.1 от НК ес отложи за изтърпяване за
изпитателен срок от три години. Гражданският иск се счита за основателен и
доказан и се иска уважаването му в пълен размер.
Гражданският ищец и
частен обвинител Д.Д. участва лично в съдебно
заседание и с редовно упълномощен повереник –адвокат.
Чрез повереника си поддържа предявеното срещу И.
обвинение.За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се наложи
наказание лишаване от свобода с приложение на института на условното осъждане.
Иска се уважаване на гражданския иск в пълен размер, ведно с произтичащите
законни последици.
Подсъдимия И.И. участва лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощени защитници-адвокати. Несе признава за виновен по предявеното му
обвинение , като дава подробни обяснения във връзка с него. Чрез защитника си
счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин и моли за
постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на иска за обезвреда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства , приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. и
гражданският ищец Д. били регистрирани като земеделски производители и
обработвали земеделски земи в землището на с. В.
През неустановен ден
през м. май 2018г. с помощта на косачка
подсъдимият И. окосил и балирал люцерна от земеделски имоти №№ ***,
намиращи се в землището на с. В., въпреки, че процесните
имоти не били негова собственост и за
същите нямал сключени договори за обработването им.
Окосените от И. два
земеделски имота били собственост съответно на И.Й. и С.С.
, които лица имали сключени договори с Д.Д. за
обработването на имотите им
И. наел лица от
ромската махала в с. В.- св. И. В., Г.В., И.В., М.К. и Д.И., които да натоварят
окосените от него бали, като им обяснил, че това са негови бали. И. отвел
наетите от него лица до земеделски имоти №№ ***. Там И. В., Г.В., И.В., М.К. и Д.И.
натоварили намиращите се в двата имота бали с люцерна– общо 150бр. на товарен автомобил „Ивеко“
модел 75-Е-15 с ДК № У2920 АТ, собственост на подсъдимия. За свършената работа И.
им заплатил сумата от 80лв., която същите поделили помежду си.
С помощта на товарния
автомобил И. откарал балите в ползван от него стопански имот и впоследствие ги
използвал за стопански нужди.
На
28.05.2018г. св. Д. отишъл да коси процесните два
земеделски имота и установил, че същите са окосени.
Видно от заключението
на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на
150бр. бали с люцерна възлиза на 525лв.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти въз основа на обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите Д.Д.,
отчасти от показанията на св. Г.В., И.В.,
Д.И., дадените в досъдебното производство показания от св. Д.И.,
прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, от показанията на
св. С.С., въз основа на писменото заключение на изслушаната по делото
стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Д.,
а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: Договор за наем
на земеделска земя – 2 бр, регистрационна карта на
земеделски производител, писмо изх.№ № *** на Областна Дирекция „Земеделие“
Ямбол, справка от Централна база данни
КАТ, справка за съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която се твърди, че е окосил единствено имота на св. С.. В тази им
част обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на останалите
разпитани по делото свидетели и преди всичко на показанията на св. Д., Г.В., И.В.,
М.К. и Д.И.. Св.Д. по категоричен начин идентифицира имотите , които са били
неправомерно окосени от подсъдимия, като собственост, местоположение и площ ,
всеки един от останалите свидетели е категоричен, че са товарили бали от два
различни земеделски имота. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и в
частта им, в която се твърди, че общата бройка на окосените бали от имота на С.
е била 35 бр. като в тази му част обясненията на същия са в противоречие с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които са категорични,
че общата бройка на балите, събрани от процесните два
земеделски имота възлиза на 150 бр. бали. В тази насока са и показанията на св.
Д. и показанията на св. С. относно средния добив люцерна първи откос от процесните земеделски площи. Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.В., И.В., М.К. и Д.И.
в частта им, в която се твърди, че балите не са били от люцерна, а от бодили и
трева. В тази насока обясненията на подсъдимия и показанията на посочените
свидетели са в противоречие с показанията на св. Д. и св. С., относно посева, с
който са засети земеделските площи , а така също и с приложените писма от
Областна дирекция Земеделие. Съдът счита обясненията на подсъдимия в посочените
части като защитна реакция и опит за избягване на отговорността за
неправомерното му поведение. Свидетелстването на Г.В., И.В., М.К. и Д.И.
относно състава на балите съдът го отдава на опита на последните да оневинят
поведението на подсъдимия, който по техни данни многократно ги е викал да му
помагат, срещу заплащане.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият И.И. с поведението си е осъществил както от обективна така и
от субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 НК, тъй като на неустановена дата през м. май
2018г от земеделски имоти с №№ *** ,
намиращи се в землището на с. В. сам и чрез посредственото извършителство
на И.И.В., Г.И.В., И.И.В., М.Г.
К. и Д.А.И., чрез използване на техническо средство косачка и МПС собствения му
товарен автомобил „Ивеко“ с ДК № У 2920 АТ е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 525лв. от владението на собственика им Д. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон . Авторството на деянието се
установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия и от показанията на всички разпитани по делото
свидетели които са логични , последователни и безпротиворечиви
досежно авторството на деянието и механизма на
извършването му. Подсъдимият И. е осъществил деянието лично и чрез
посредственото извършителство на лицата И.И.В., Г.И.В., И.И.В.,
М.Г. К. и Д.А.И., които са действали със съзнанието, че товарят
бали , собственост на подсъдимия И..
Предмет на посегателството са чужди движими вещи, които към момента на
отнемането им са притежавали определена парична равностойност. При определяне
на конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на изслушаната
по делото стоково-оценителна експертиза
като компетентно и обективно изготвено. Фактическата власт върху вещите
се е осъществявала от техния собственик – св. Д.. С отнемането на вещите от
владението на собственика им И. е
прекъснал упражняваната от Д. фактическа
власт и е установила своя такава . Липсвало е съгласие на собственика на вещите
за извършването на това своене.
Доколкото за извършването на кражбата подсъдимият
е използвал косачка и товарен автомобил „Ивеко“,
които несъмнено представляват технически средства по смисъла на закона води до
квалифициране на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл. 195 ал.1 т.4 НК
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл Същият е съзнавал , че лишава
от фактическа власт досегашния собственик на вещите. Предвиждала е
преминаването им в неговата фактическа власт и пряко е целял нейното
установяване. Налице е и предвидената в закона користна цел, тъй като след
извършване на деянието подсъдимият се е разпоредил с отнетите вещи в свой
интерес
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: от една страна взе предвид
високата обществена опасност на извършеното престъпление предвид високата
динамика на този вид престъпления по настоящем в страната. От друга страна съдът взе предвид невисоката
стойност на отнетото имущество, чистото съдебно
минало на подсъдимия, направените частични самопризнания. С оглед на всичко
това съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в текста на закона размер, а именно една
година лишаване от свобода.
Същевременно съдът прецени, че изложените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни нито многобройни
и най-лекото предвидено в текста на закона наказание не е несъразмерно тежко за
извършеното престъпление, поради което и
не приложи разпоредбата на чл. 55 НК
Тъй като наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, И. е с чисто съдебно минало и съдът прецени, че за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно
наложеното му наказание , на осн. Чл. 66 ал.1 Нк отложи изтърпяването на същото за
изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.
При този
изход на делото съдът прецени като основателен и доказан предявеният от Д.
граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението имуществени
вреди. Видно от събраните по делото доказателства на Д. е била причинена
имуществена вреда в размер на 525лв.,
равняваща се на стойността на отнетите
вещи. Тъй като до приключването на съдебното следствие по делото вещите не са
били върнати или заместени съдът уважи исковата претенция в пълен размер
Тъй като подсъдимия беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът,
на осн. чл. 189 НПК го осъди да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски в размер на 93.84лв вносими по сметка на ОД на МВР Ямбол, в размер на 40 лв. вносими по сметка на ЯРС както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: