Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 205                   18 .12. 2019 година                                              град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                 първи състав

На  седемнадесети декември                                две хиляди и деветнадесета година 

В открито заседание в следния състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Като разгледа докладваното от  председателя

Административно дело №  251                                            по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

  Образувано е по жалба на „ЕАЗ ПРИВАТ“ ООД, ЕИК *********, против  Решение 208/02.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е  оставена без уважение жалба против действията на публичен изпълнител  за налагане на обезпечителни мерки  на публичен изпълнител. Жалбоподателят чрез процесуален представител твърди, че наложените мерки не са съобразени с материалния закон и процесуалния закон. По тези съображения се иска отмяна на мерките. В съдебно заседание не взема становище. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна се представлява от процесуален представител. Оспорва се основателността на жалбата. Счита, че мярката е правилно адресирана и с годно материално-правно основание.  

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

            С оспореното Решение 208/02.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна,  е   оставена без уважение жалба Вх.№ 7417/25.06.2019г по регистъра на офис Търговище, ТД на НАП Варна подадена от „ЕАЗ ПРИВАТ" ООД, ЕИК *********, като неоснователна.

            Административният орган е приел, че производството е по чл. 266, ал.1 от ДОПК, като се оспорват   действия на публичния изпълнител - а именно налагане на запор върху вземане от трето лице.  Прието е, че задълженото лице “ ЕАЗ ПРИВАТ“ ЕООД - гр. Попово има непогасени публични задължения в размер на 774.24 лв. установени с изпълнителен лист от 13.05.2010г. на Софийски районен съд – от които главница - 401.45 лв. и лихва, За задължението е изпратено уведомително писмо от изх.№ 3292-244/01.04.201г. и съобщение за доброволно изпълнение от изх. №143-000001/19.04.2012 г. образувано е  било изпълнително дело №25120000143/2012. С постановление за налагане на обезпечителни мерки из.190025-022-0050197/18.06.2019 г. публичен изпълнител е наложил запор на вземане от трето лице за размера на задължението- 401.45 лв. главница и лихвата до момента и едновременно е изпратил запорно съобщение  с разпореждане за изпълнение.

            Прието е, че действията на публичния изпълнител са извършени на основание разпоредбите на чл. 198, ал.1, т.2 от ДОПК. Наложеният запор съответства на изискванията на чл. 200 от ДОПК, наложен е с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С190025-022-0050197/18.06.2019 г. изпратено па адреса на дружеството с обратна разписка, върната с отбелязване, че адресата не е познат на този адрес.  От задължено лице е удържана сумата по нареждане на публичния изпълнител. Към момента на извършването на действията възражение за давност не с постъпвало, не е изтекла предвидената в чл. 171, ал.2 от ДОПК давност.

С оспореното решение  Решение 208/02.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е  потвърдено постановление за налагане на  обезпечителни мерки изх. С190025-022-0050197/18.06.2019 г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, офис Търговище.  Не са изложени   мотиви за наличие на обезпечителна нужда.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 195 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на публичното вземане. Обезпеченията се налагат с постановление на публичния изпълнител.

При тази правна рамка съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При постановяването му не се установиха съществени процесуални нарушения. Материалната законосъобразност на акта следва да се преценява към момента на неговото постановяване.

Решението не е съобразено с материалния закон, тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки е необосновано - не е обоснован по никакъв начин изводът, че събирането на сумата ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Фактът, че ще се затрудни събирането на   вземане не е достатъчно, за да се наложи обезпечение. Този извод следва да е мотивиран и основан на обективна преценка на конкретно посочени обстоятелства. Преценката за наличие на обезпечителна нужда следва да се прави към момента на налагане на мярката. В случая публичният изпълнител формално е посочил, че без мярката събирането на данъци ще се затрудни. Формалното посочване на основания за налагането им не изчерпва задължението на публичния изпълнител да мотивира постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Обезпечителните мерки са форма на сериозно засягане на икономическата сфера на всеки правен субект и те трябва да бъдат налагани при стриктно спазване на законовите изисквания за тяхната допустимост, което предполага да бъдат мотивирани.

По тези съображения съдът приема, че решението на Директора на ТД на НАП – Варна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а наложените обезпечителни мерки следва да се отменят, на основание чл. 197, ал. 3, поради това, че не са спазени изискванията за тяхното налагане.

Разноски по делото са претендирани от страна на жалбоподателя. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 50 лв.   държавна такса.  В представеното пълномощно е вписан   адвокатски хонорар и съответно получен такъв в  размер на 300 лв., като съдът   присъжда  посочената сума, която е в минимален размер.  

По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 3 във връзка с чл. 121, ал.2 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение 208/02.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е  оставена без уважение жалба против действията на публичен изпълнител  за налагане на обезпечителни мерки  на публичен изпълнител по жалба на  “ ЕАЗ ПРИВАТ“ ООД - гр. Попово, представлявано от М. М. К.

ОТМЕНЯ наложените с постановление  за налагане на обезпечителни мерки изх. С190025-022-0050197/18.06.2019 г. обезпечителни мерки  на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, офис Търговище.

  ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна заплати на “ ЕАЗ ПРИВАТ“ ООД - гр. Попово, представлявано от М. М. К. , разноски по делото в размер на  350 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: