№ 135
гр. Кубрат, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100030 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.77, предл. първо ЗС, във вр. с чл. 23, ал. 1 СК, в условията на евентуалност
– чл. 23, ал. 2 СК.
Ищцата – Г. Х. Б., ЕГН ********** с адрес в **а, като твърди, че: с ответника Д. С. Б.,
ЕГН **********, са бивши съпрузи, гражданския брак между които, сключен на 26.09.2012
г., регистриран в служба по вписванията във Виена – Бригитенау, Австрия, е прекратен с
влязло в законна сила решение, постановено по гр. дело № 55 С14/ 17ф – 13/ 2017 г. по
описа на окръжен съд Леополдщат, Виена; по време на гражданския им брак – на 23.08.2016
г., в гр. Кубрат с НА за продажба на недвижим имот № 19, том VII, рег. № 05513, н.дело №
853/ 2016 г. на нотариус С. Садък, вписана в НК с № 004, вписан в СВ при РС – Кубрат с
вх. № 2797/ 23.08.2016 г., Акт № 11, том X, дело № 1839, ст. 39343, 39344, ищцата Г. Х. Б.
придобила на посоченото в договора правно основание – по договор за продажба, в
качеството на купувач, правото на собственост върху описания подробно в исковата молба
недвижим имот – терен и жилищна сграда, с адм. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „**, за
сумата 2 000.00 лева, платена от нея на продавачите изцяло и в брой, с пари, дарени й от
нейната майка – К.Й. Х.; съпругът й нямал никакъв принос в придобиването на имота,
поради изложеното моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на бившия й съпруг Д. С. Б., ЕГН **********, че макар и
придобит по време на брака им процесния недвижим имот е единствено нейна собственост,
1
на основание пълна трансформация на нейно лично имущество, а в условията на
евентуалност – ако съдът отхвърли тази й претенция, претендира за частична, за 95 % от
правото на собственост, трансформация. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Д. С. Б., ЕГН ********** от ** АК-Варна, изпраща писмен отговор в
срока за това, постъпил с вх. № 912/ 29.03.2022 г., с който като оспорва твърдяните с
исковата молба факти, обратно твърди, че инициативата за покупка от съпрузите на
процесния недвижим имот е била на неговата майка – Димитричка Боева; връзка с
продавача и преговори с него е водил именно той; имотът е бил предложен за продажба на
цена 25 000.00 лева, но в следствие на постигнато с продавача съгласие действително
договорената, респ. платена, цена била в размер на 23 000.00 лева; цената е платил той с
реализирани парични средства от продажба на друг недв. имот – апартамент, в гр. Кубрат,
ул. „Добруджа“ № 2, ап. 14, за сумата 25 000.00 лева, поради което и като оспорва
твърдяната пълна, евентуално – частична, трансформация на лично имущество на ищцата,
негова бивша съпруга, моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Кубратският районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна: Ищцата и ответника са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен
на 26.09.2012 г., регистриран в служба по вписванията във Виена – Бригитенау, Австрия, е
прекратен с влязло в законна сила решение, постановено по гр. дело № 55 С14/ 17ф – 13/
2017 г. по описа на окръжен съд Леополдщат, Виена, видно от същото, приложено към
исковата молба.
През време на брака, на 23.08.2016 г., в гр. Кубрат, видно от съдържанието на НА за
продажба на недвижим имот № 19, том VII, рег. № 05513, н.дело № 853/ 2016 г. на
нотариус С. Садък, вписана в НК с № 004, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. № 2797/
23.08.2016 г., Акт № 11, том X, дело № 1839, ст. 39343, 39344, страните са придобили в
съпружеска имуществена общност описаното в исковата молба недвижимо имущество – ПИ
с идентификатор 40422.504.338 по КККР, находящ се в строителните граници на град
Кубрат, на ул. „**, с площ от 1 024 кв.м., с предназначение за жилищно строителство, заедно
с построената в същия поземлен имот Сграда с идентификатор № 40422.504.338.1, със
застроена площ 111 кв.м., с предназначение жилищна сграда, с адм. адрес в гр. Кубрат, обл.
Разград, ул. „**, за сумата 2 000.00 лева, платена от участващата в договора като купувач
ищца на продавачите изцяло и в брой.
Между страните не се спори, че К.Й. Х. е майка на ищцата, като същото се установява
и от представеното в хода на делото Удостоверение за наследници № АУ 052730ОД/
03.06.2022 г. – л. 116 от делото.
От приложеното към исковата молба платежно нареждане – л. 12 от делото, се
установява, че К. Х. на 28.07.2016 г. е превела от една на свое име б.сметка в друга – на свое
име б.сметка, сумата 2 000.00 лева.
2
Видно от показанията на разпитания по инициатива на ищцата свидетел – А.Х., нейн
брат, майка им – К. Х., през 2016 г. е дала – „дарила безвъзмезно“ на всяко от децата си по
2 500 – 2 400.00 лева, като от сестра си – ищцата по делото, знаел, че с подарените й от
майка й пари тя ще купи имот за рождената си дъщеря Х., на която ответника по делото не е
баща, в гр. Кубрат.
От показанията на този свидетел, преценени по реда на чл. 172 ГПК, предвид
родствената му връзка с ищцата – той е нейн брат, съдът не може да приеме за установени
както факта на дарението на сумата „2 500 – 2 400.00 лева“ от майка им на ищцата, така и че
именно тази сума е послужила за плащане на цената при придобиването на процесния
недвижим имот от неговата сестра.
От събраните по инициатива на ответника гласни доказателства – показанията на
свидетелите Димитричка Б. – негова майка, и без родство с ответника Р.И., К. Б. и И. Б. –
продавачи на процесния недвижим имот, се установява че преговорите за сключване на
продажбата му са водени от съпруга – ответника Д. Б., че именно между него и продавачите
е постигнато съгласие относно условията на продажбата, вкл. и за продажната цена: в
размер на 23 000.00 лева, според първите две свидетелки, а според св. К. Б. – един от
продавачите, и св. Ив. Б. – нейн съпруг, за сумата 2 000.00 лева, като единствено поради
своя служебна ангажираност Д. Б. е уговорил с продавачите, че за сключването на договора
с нотариален акт ще изпрати съпругата си Г., която ще им предаде договорената цена.
Видно от показанията на първите две от тях, непосредствено след сключването на
договора за продажба ищцата Г. Б. е предавала ключовете за имота на родителите на
ответника – св. Д. Б., като от тогава и до сега не е упражнявала – лично или чрез другиго,
правата си на ползване и обитаване; родителите на ответника са присъединили дворното
място към територията на своя съсобственост, непосредствено граничещ с процесния имот
двор, обработвали градината и единствено имали достъп до него.
Посоченото в приложения към исковата молба НА за продажба относно цена по
договора в размер на 2 000.00 лева, не ангажира ответника, тъй като той не е участвал в
сключването му и нот.акт не носи негов подпис. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите К. Б. – един от продавачите, и И. Б. – нейн съпруг, относно цената на
продажбата, тъй като първата от тях е подписала към този момент – 23.08.2016 г.,
декларация по чл. 25, ал. 9 ЗННД, че посочена в НА цена, е действително уговореното
плащане по сделката, и би уличила себе си в документирането на неистина, ако изложи
нещо различно относно цената.
Между страните не се спори, че данъчната оценка на процесния недвижим имот към
момента на покупката - 23.08.2016 г., е в размер на 6 973.20 лева, а към настоящият момент
е в размер на 8 119.10 лева, видно от издаденото удостоверение за данъчна оценка от
15.02.2022 г. на община – Кубрат, след декларирането от ищцата на правата й на
собственост на 07.02.2022 г.
От съдържанието на събраните по делото по инициатива на ищцата писмени
3
доказателства – документи съставени на немски език, представени с превод на бълг. език:
решение, постановено по гр. дело № 55 С14/ 17ф – 13/ 2017 г. по описа на окръжен съд
Леополдщат, Виена л.13-л. 23 от делото, временна забрана, постановена по същото – л. л.
24-л. 30 от делото, не се установява достоверност на твърденията на ищцата, че ответника
по време на брачното им съжителство не е работил, поради което и не имал никакъв принос
в издръжката на семейството, които обстоятелства при това са неотносими към предмета на
доказване по делото, както и че не е имал никакъв принос в придобиването на процесния
недвижим имот.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е допустим, предявен от надлежна страна – съсобственик, бивша
съпруга, имаща правен интерес от воденето му, тъй като имуществото е придобито по време
на граждански брак, а ответника е пасивно легитимиран по него – в качеството на
съсобственик, бивш съпруг.
Разгледан по същество искът е недоказан, поради което и неоснователен.
Съгласно чл. 23 СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с
лично имущество, а когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1,
лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна.
Претендираното потвърждаването от съда със сила на пресъдено нещо на твърдяното
спорно право е предпоставено от установяването по несъмнен начин, т. е. чрез пълно
доказване, на пораждащите, изключващите или погасяващите го факти. По силата на чл.
154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
исканията и възраженията си. С оглед на това в производството по иск с правно основание
чл. 23 от СК в тежест на ищцата е да опровергае презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК,
съгласно който съвместният принос се предполага до доказване на противното, като
проведе пълно обратно доказване, че вложените от нея при закупуването по време на брака
на недвижимата вещ средства са от извънбрачен произход. Това може да се осъществи освен
чрез пряко доказване на този твърдян факт и чрез косвено доказване - с установяване на
факти, които са индиция, че правнорелевантния факт се е осъществил, но за да обосноват
изискващото се пълно доказване, те трябва да създават сигурност за това, като изключват
всякаква друга възможност.
Ищцата установи по несъмнен начин в настоящия процес, че: 1/ тя и ответника са
бивши съпрузи; 2/ по време на брака си са придобили недвижимо имущество – процесния
недвижим имот, който, след прекратяването на гражданския брак с развод, представлява
прекратена СИО, на което е посочила стойност на придобиване по акт за покупка –
2 000.00 лева, но не установи че тя е придобила същото недвижимо имущество изцяло със
свое лично имущество пари в размер на дарени й от майка й - К. Х., през 2016 г. 2 000.00
лева.
От това, че майка й към 28.07.2016 г. е притежавала 2 000.00 лева, не следва, че ги е
4
дарила на ищцата, а още по – малко следва, че именно тази сума е послужила за плащане на
цената на продаденото на съпрузите недвижимо имущество в град Кубрат.
Съдът не дава вяра на показанията на нейния брат – св. А.Х. в този смисъл, тъй като
той не твърди, че лично е възприел факта на дарение и на плащане на цената на процесния
недвижим имот, а възпроизвежда изразени пред него намерения на майка си и отделно от
това на сестра си – ищцата по делото.
Съдът приема за несъмнено установено, че именно ответника е договарял с
продавачите продажбата и придобиването на процесния недвижим имот, независимо от
спорния факт относно размера на цената, несъмнено част от постигнатото с продавачите
съгласие, с намерението правото на собственост да се придобие от двамата съпрузи.
При тези данни ищцата, чиято е тежестта, не осъществи пълно – пряко, или косвено,
обратно доказване, че е вложила при закупуването на процесния имот средствата, получени
от нея по дарение от майка й, т.е. тя не опроверга презумпцията за придобиване на имота в
резултат на съвместен принос, както и претендираната в условията на евентуалност
частична, за 95 % от правото на собственост, трансформация.
Недоказаният иск е неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на предявения с правно основание чл.23 от СК иск,
неоснователна е претенцията на ищцата да бъдат присъдени в тежест на ответника
направените от нея разноски по делото.
Основателно е искането на ответника за присъждане на разноските му по делото в
тежест на ищцата с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК и изхода от делото, съставляващ
отхвърляне на исковата претенция. Разноските му възлизат на 830.00 лева, от които 30.00
лева, внесен депозит за призоваване на свидетели и 800.00 лева – платено възнаграждение
на един адвокат. Заявеното от пълномощника на ищцата възражение за прекомерност на
същото съдът намира за неоснователно и недоказано, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и реално осъществената от пълномощника на ответника защита –
изготвяне на писмен отговор, участие в откритите по делото съдебни заседания и защита по
същество на спора.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Х. Б., ЕГН ********** с адрес в **а, срещу Д. С. Б., ЕГН
********** от ** иск за установяване, че недвижимият имот, придобит по време на
гражданския им брак – на 23.08.2016 г., в гр. Кубрат, с НА за продажба на недвижим имот
5
№ 19, том VII, рег. № 05513, н.дело № 853/ 2016 г. на нотариус С. Садък, вписана в НК с №
004, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. № 2797/ 23.08.2016 г., Акт № 11, том X, дело №
1839, ст. 39343, 39344, представляващ ПИ с идентификатор 40422.504.338 по КККР,
находящ се в строителните граници на град Кубрат, на ул. „**, с площ от 1 024 кв.м., с
предназначение за жилищно строителство, заедно с построената в същия поземлен имот
Сграда с идентификатор № 40422.504.338.1, със застроена площ 111 кв.м., с предназначение
жилищна сграда, с адм. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „**, е изключителна
собственост на Г. Х. Б., ЕГН ********** на основание чл. 23 от СК, тъй като е придобит
изцяло, или в условията на евентуалност за 95 % от правото на собственост, с лични
средства, дарени й от майка й, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. Х. Б., ЕГН ********** от г**, да
заплати на Д. С. Б., ЕГН ********** от г**, за разноски по делото сумата 830.00
(осемстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните с връчването на преписи пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6