Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

14.03.2024

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

15.02.

Година

2024

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „САЛКО“ ООД ***, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р – 16001622001361-091-001/14.10.2022 г., издаден от З. Д. В. на длъжност *** – възложил ревизията и В. И. К. на длъжност *** – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив.

Сочи, че обжалва РА изцяло, във всички негови части, ведно с допълнително определените лихви за съответните периоди в частта, в която същият е потвърден с Решение № 1/03.01.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Излага възражения относно доводите на ревизиращия екип, че са налице данни за укрити доходи в ревизирания период. Оспорва констатациите за наличието на предпоставките по т. 2 и т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като необосновани. В този смисъл твърди, че в конкретния случай органите по приходите е следвало да докажат, че РЛ е получател на доставки на цигари и хранителни стоки, фактурирани от подробно изброените в РД и РА дружества.

Излага съображения, че, за да обосноват основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и наличието на неотчетени продажби на цигари и други стоки, в тежест на органите по приходи било те да установят два факта: 1. че ООД „САЛКО“ в действителност е получило процесиите фактури и стоките по тях, и 2. че е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело. Извън хипотезите на чл.123 от ДОПК, неотчетеният приход не можел да се предполага, а следвало да е безспорно установен, като тежестта за това е на приходната администрация. От гледна точка пък на облагането с ДДС, за да се установи получаването на неотчетени покупки, органите по приходите трябвало да докажат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, респективно, че ревизираното лице е реализирало последващи облагаеми доставки.

Във връзка с горното сочи, че от събраните в хода на ревизията доказателства не се установявало по категоричен начин нито получаването на фактурите от ООД „Салко”, нито извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците били издали фактури, които са включени в справките - декларации по ЗДДС и дневниците за продажби (същите не са били представени по преписката), можело и да е индикация за наличие на основание за облагане по особения ред, но не било достатъчно, за да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесиите сделки били родово определени вещи - цигари и други стоки, собствеността върху които се прехвърляла едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна ставало в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Безспорно установено било по ревизионната преписка, че процесиите фактури не се намирали в счетоводството на жалбоподателя и стоките по тях не са заприходени. Липсвали и осчетоводени разходи свързани с процесните доставки, включително нямало безспорни доказателства за извършеното плащане в брой. При насрещните проверки бил изведен извод, че процесиите фактури са платени в брой само по данни от фискалното устройство. Следвало обаче да се има предвид, че отчитането на оборота чрез ФУ можело да удостовери само факта на извършено плащане в брой, но не и от кого е извършено плащането, т.е. отчитането на оборота по ФУ не можело да се приеме за безспорно доказателство, че именно жалбоподателят е извършил плащането в брой.

Релевира доводи, че самото позоваване на протоколите за извършени насрещни проверки и писмените обяснения, събрани в хода на ревизионното производство, не можели да обосноват извода за реално извършени доставки на стоки и получаването им от РЛ.

Оспорва представените в производството частни свидетелстващи документи – всички фактури, въз снова на които са определени данъчни задължения на „Салко“ ООД.

Сочи, че част от фактурите били надлежно подписани, както за „съставил“, така и за „получил“ като в хода на ревизионното производство не била извършена графологична експертиза, която да изследва подписите за „получил“. Цитира практика на СЕС и ВАС.

Въвежда доводи, че освен липсата на данни за реално извършени доставки, липсвали доказателства и за последваща реализация на стоките по процесиите фактури. Счита за неправилни изводите на органите по приходите, че последващата продажба е обоснована с това, че след като наличността по данни от с/ка 304 е по - малка от тази по фактурите, то стоките по неосчетоводените фактури са реализирани, без да се отчете приход от продажба. В този смисъл сочи, че при положение, че стоките по процесиите фактури никога не са били осчетоводявани, записванията по с/ка 304, то нямало как да служат като основа за преценка дали стоките са налични или не, още повече, че в хода на ревизията изрично било констатирано, че не са извършвани инвентаризации, т.е. нямало как изобщо да се извърши обосновка за наличните количества към минал момент.

Оспорва изцяло констатациите за установени допълнителни задължения за ДДС във връзка с данъчно-кредитни известия, издадени от доставчици, излагайки съображения, че кредитните известия не са приложени по преписката; за издаване на кредитното известие следвало да са налице законосъобразно развили се отношения, като в случай кредитните известия били издадени при липсата на законови предпоставки за това и като такива не пораждали правни последици за получателя им; липсвали доказателства, че кредитните известия били надлежно съобщени на получателя по фактурите.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – 16001622001361-091-001/14.10.2022 г..

В съдебно заседание, чрез адв. К.Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въвежда уточнение относно петитума на депозираната жалба, заявявайки, че жалбата е насочена единствено в частта на РА, който е потвърден с Решение № 1 от 03.01.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП” – град Пловдив. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за незаконосъобразност РА в оспорената му част.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. От пълномощника на същия – главен юрисконсулт М.Г. са депозирани молби, в които се оспорва жалбата като неоснователна и се иска нейното отхвърляне от съда. Представя писмена защита /вх. № 533/20.02.2024 г./, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на оспорения РА в частта му, потвърден с решение на директора на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Въвежда възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизията е повторна след като с Решение № 105/10.03.2022 г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП /л. 898 – л. 906, т. II/ е отменен РА № Р-16000921003122-091-001/17.12.2021 г. в частта на установения размер на задълженията за ДДС за периодите м.12.2015 г., м.12.2016 г., м.12.2017 г., м.12.2018 г., м.12.2019 г. и корпоративен данък за периода 2015 г. – 2019 г., при което преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-1600**********-020-001/21.03.2022 г./л. 879 - т. II/, връчена на 28.03.2022 г./ удостоверение за извършено връчване по електронен път - л. 881/, с която е възложено извършването на ревизия на „Салко“ ООД ***, с ЕИК ***, за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. и задължения за данък върху добавената стойност за м.12.2015 г., м.12.2016 г., м.12.2017 г., м.12.2018 г. и м.12.2019 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № Р-1600**********-020-002/21.06.2022 г./л. 876/ и Заповед № Р-1600**********-020-003/28.07.2022 г./л. 873/, касаещи срока за приключване на ревизията, с които на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е бил продължен съответно до 28.07.2022 г. и 26.08.2022 г. Цитираните заповеди са издадени от З. Д. В. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.

С Протокол № Р-16001622001361-ППД-001/02.08.2022 г. /л. 776 – л. 780, т. II/ и Протокол № Р-16001622001361-ППД-003/03.08.2022 г. /л. 155, т. I/ , към ревизионното производство са присъединени доказателствата, събрани в предходната ревизия, а с Протокол № Р-160001622001361-ППД-002/03.08.2022 /л. 463 – л. 465, т. II/ г. са присъединени доказателствата, приложени към извършена проверка на ревизираното дружество.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-1600**********-092-001/09.09.2022 г./л. 87 – л. 126, т. I/, връчен по електронен път на 09.09.2022 г. – л. 127. Ревизираното дружество e подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК /вх. №ИТ00-9188/06.10.2022 г. – л. 80 – л. 84, т. I/.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-1600**********-091-001/14.10.2022 г./л. 49 – л. 75, т. I/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 17.10.2022 г. – л. 48, т. I.

С ревизионния акт допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и за 2019 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., както и ДДС общо в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното: „Салко“ ООД ***, с ЕИК *** е регистрирано в Окръжен съд – Кърджали на 12.07.2002 г. и регистрирано по ЗДДС, считано от 03.12.2002 г. Представляващ и управляващ дружеството е К. Х. М., притежаващ в качеството си на съдружник **% от капитала на дружеството. През ревизирания период дружеството е осъществявало дейност с код по КИД 4639 - неспециализирана търговия на едно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Посочено е, че счетоводството на дружеството е възложено на „***“ ЕООД, като воденото на счетоводните регистри се извършва чрез интегрирана счетоводна система – ***. ЗЛ прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции, както и националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Съставяни са годишни оборотни ведомости и главни книги и са заведени основните регистри за хронологично и синтетично отчитане на стопанските операции.

В хода на ревизията е прието за установено, че през ревизираните периоди в подадените към НАП отчетни регистри по ЗДДС на „Салко“ ООД не са били включени фактури, издадени от доставчици, регистрирани по ЗДДС: „*** ЕООД, „*** ЕООД, „***" ЕООД, „***" АД, „***“ ЕООД, „*** ***“ ЕООД, „***“ АД, ЕТ „***“, „***“ ООД, „***“ ООД, „*** ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***" ООД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***" ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, имащи за предмет доставки на хранителни стоки, напитки, тютюневи изделие и др. Констатирано е, че посочените доставчици, издали въпросните фактури, са включили същите в дневниците си за продажби за съответния месец. Посочено е, че ревизираното лице не е декларирало в отчетните си регистри по ЗДДС /дневниците за покупки/ и не е отразило в счетоводството си покупки на стоки по фактурите, издадени от горните доставчици. За установяване реалността на доставките по спорните фактури, на част от доставчиците са извършени насрещни проверки, подробно отразени в РД. В хода на предходното ревизионно производство от „Салко“ ООД са изискани, респ. представени доказателства, касаещи счетоводното отразяване на фактурите, за които е установено, че не са включени в дневниците за покупки на дружеството. От ревизиращите органи е прието за недоказано твърдението на РЛ, че част от невключените в дневниците за покупки по ЗДДС фактури, са отразени в счетоводството на дружеството, аргументирайки извода си с доводите, че анализа на представените от РЛ документи /счетоводни регистри/ и писмени обяснения, некредитирани от приходните органи, сочели невярно и неточно отразяване на стопанските операции във воденото от дружеството счетоводство. Доставчиците, издали фактури за доставка на стоки към „Салко“ ООД, фактурите и тяхната стойност са описани на стр. 45-53 от РД /л. 109 – л. 113, т. I/, като стойността на издадените фактури с получател РЛ, възлизат на *** лв., от които цигари – *** лв. и други стоки – *** лв. След анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията, ревизиращият екип е приел, че придобитите от „Салко“ ООД количества стоки са били реализирани на вътрешния пазар към 31.12. на годината, през която са закупени, тъй като през месеца на закупуването им и през следващите месеци дружеството е зареждало стоки от същия вид и фирми-доставчици. Констатирано е, че продажбите на тези стоки не са документирани, не са отразени в размера на приходите за съответната година и не са начислени съответните задължителни данъци – данък добавена стойности и корпоративен данък, поради което е прието, че приходите от продажбата на тези стоки се явяват укрити.

Горното е възприето като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно „наличие на данни за укрити приходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци ли за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред“.

Посочено е, че във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, следва да се приложи чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК при определяне на данъчната основа по ЗДДС и ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на основата за облагане с данъци от органът по приходи се извършвал анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, визирани по т. 1 - т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По силата на цитираните разпоредби ревизиращият орган прилагал установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определената от него основа.

Предвид констатираните обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 123 от ДОПК с ревизията се определяла данъчната основа за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност, като е извършен анализ на всяко от относимите към задълженото лице обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а именно:

По ЗКПО:

Изложени са мотиви, че по силата на чл. 2, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗКПО за ревизирания период ЗЛ е следвало да начислява и внася корпоративен данък в размер на 10 на сто от облагаемата печалба.

Прието е, че реализацията на всички закупени от РЛ стоки представлява укрит приход, поради което за него възниква задължение за отразяване на приходи, разходи във връзка с тези приходи и начисляване на КД.

Посочено е, че стойността на неотчетените покупки /в т.ч. цигари и други стоки/ възлиза на общо *** лв. без ДДС, като по години те са както следва: за 2015 г. - в размер на *** лв., за 2016 г. - *** лв., за 2017 г. - *** лв., за 2018 г. - *** лв. и за 2019 г. - *** лв.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след анализ на представените фактури от доставчиците „***“ ООД и „***“ ООД, както и обясненията, дадени от „Салко“ ООД, органите по приходите са приели, че търговската надценка при търговия с тютюневи изделия е 5 на сто, а за останалите стоки, съгласно данните в подадените ОПР, надценката е 9 на сто за 2015 г. и 2019 г., и 10 на сто за 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г. В тази връзка ревизиращите са определили размера на укритите приходи от последващите продажби на тютюневи изделия и други стоки общо в размер на *** лв., както следва: за 2015 г. в размер на *** лв., за 2016 г. - *** лв., за 2017 г. - *** лв., за 2018 г. - *** лв. и за 2019 г. - *** лв.

Прието е, че по отношение на „Салко“ ООД са укрити приходи от получени бонуси и отстъпки за 2017 г. в размер на *** лв., за 2018 г. - *** лв. и за 2019 г. - *** лв.

На основание чл. 122, ал. 2, във вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, органите по приходите са определили основата за облагане с корпоративен данък въз основа на декларираните от РЛ данни по ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като към тях е прибавена стойността на определените с РА недекларирани приходи от продажби, както и неотчетените приходи от бонуси и отстъпки през ревизирания период. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията за корпоративен данък, предмет на настоящата жалба, по години както следва:

За 2015 г. – данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – *** лв. (*** лв. приходи /*** лв. приходи по ГДД + *** лв. укрити приходи/ - *** лв. разходи). Полагащ се корпоративен данък – *** лв., от който внесен – *** лв. Разлика за довнасяне – *** лв. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, върху дължимия данък в размер на *** лв. е начислена лихва /към 14.10.2022 г./ в размер на *** лв.;

За 2016 г. – данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – *** лв. (*** лв. приходи /*** лв. приходи по ГДД + *** лв. укрити приходи/ - *** лв. разходи). Полагащ се корпоративен данък – *** лв., от който внесен – *** лв. Разлика за довнасяне – *** лв. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за допълнително установения дължим данък в размер на *** лв. е начислена /към 14.10.2022 г./ лихва в размер на *** лв.;

За 2017 г. – данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – *** лв. (*** лв. приходи / *** лв. приходи по ГДД + *** лв. укрити приходи + *** лв. неотчетен приход от бонуси и отстъпки/ - *** лв. разходи). Полагащ се корпоративен данък – *** лв., от който внесен – *** лв. Разлика за довнасяне – *** лв. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, върху дължимия данък в размер на *** лв. е начислена лихва в размер на *** лв.;

За 2018 г. – данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – *** лв. (*** лв. приходи /*** лв. приходи по ГДД + *** лв. укрити приходи + *** лв. неотчетен приход от бонуси и отстъпки/ - *** лв. разходи). Полагащ се корпоративен данък – *** лв., от който внесен – *** лв. Разлика за довнасяне – *** лв. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за допълнително установеното задължение в размер на *** лв. е начислена лихва в размер на *** лв.;

За 2019 г. – данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК – *** лв. (*** лв. приходи /*** лв. приходи по ГДД + *** лв. укрити приходи + *** лв. неотчетен приход от бонуси и отстъпки/ - *** лв. разходи). Полагащ се корпоративен данък – *** лв., от който внесен – *** лв. Разлика за довнасяне – *** лв. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, върху дължимия данък в размер на *** лв. е начислена лихва в размер на *** лв. /към 14.10.2022 г./;

По ЗДДС:

Изложени са доводи, че с ревизията е установено, че от РЛ не са счетоводно отразени стопанските операции по придобиване на стоки, предмет на сделки по фактури, издадени и декларирани от различни доставчици. Съобразно вида на закупените стоки е прието, че те са обичайни за търговската дейност на ревизираното лице, респ. същите са облагаеми съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС.

Изложени са мотиви, че получените стоки по фактурите, за които безспорно се установява, че е прехвърлена собствеността или е извършено плащане от банковата сметка, или има положен подпис на лице получило стоките и няма доказателства, че са отразени в счетоводството на „Салко“ ООД, са реализирани към 31.12. на годината, през която са закупени, тъй като през месеца на закупуването им и през следващите месеци има ново зареждане на стоки от същия вид и фирми-доставчици. Според органа по приходите, реализацията на всички закупени от ЗЛ стоки представлява доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за ЗЛ възниква задължение за начисляване на ДДС.

В тази връзка е направен извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

На основание чл. 122, ал. 2, във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчна основа за облагане с данък добавена стойност неотчетените приходи от продажба на стоки за ревизирания период, установявайки техния размера посредством приложени средни търговски надценки за съответните стоки /за тютюневи изделия от 5 на сто и всички други стоки от 9 на сто за 2015 г. и 2019 г., и 10 на сто за 2016 г. – 2018 г./, както следва: към 31.12.2015 г. общо укрити приходи в размер на *** лв., за което следва да се начисли ДДС в размер на *** лв.; към 31.12.2016 г. укрити приходи в размер на *** лв., за което следва да се начисли косвен данък в размер на *** лв.; към 31.12.2017 г. - *** лв. и ДДС за довнасяне в размер на *** лв.; към 31.12.2018 г. - *** лв., за което следва да се начисли ДДС в размер на *** лв. и към 31.12.2019 г. общо укрити приходи в размер на *** лв., за които се следва ДДС в размер на *** лв. На основание чл. 175 от ДОПК във вр. чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за допълнително определения и невнесен данък, възлизащ общо в размер на *** лв., е начислена и дължима лихва в размер на *** лв.

Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата / вх. № ИТ-00-9910/28.10.2022 г. на ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, л.43 - л.47/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на органа по приходите, аналогични с изложените в процесната жалба.

С Решение № 1/03.01.2023 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 32 – л. 41, е потвърден процесният РА, издаден на „Салко“ ООД в частта му за задълженията за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., както и ДДС общо в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв., и изменен в частта му относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. от *** лв. на *** лв. и лихва за забава от *** лв. на *** лв., за 2019 г. от *** лв. на *** лв. и лихва за забава от *** лв. на *** лв.

За изясняване на делото и по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-почеркова експертиза. От представеното по делото заключение на вещото лице се установява, че само 8 броя от описаните в РД фактури се съдържат подписи срещу получател „Салко“ ООД и това са фактурите № ***/*** г. и № ***/*** г., издадени от доставчика „***“ ЕООД /л. 343 – л .344, т. I/; фактури № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., издадени от доставчик „***“ ЕООД /л. 377, стр. 2, л.379, л. 380, стр. 2, т. I/, както и фактури № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г., с доставчик „***“ АД /л. 449, л. 455, л. 459, т. I/ . Вещото лице е категорично, че положените подписи не са изпълнени от представляващия дружеството управител К. Х. М..

На вещото лице, по доказателствено искане на ответника, е поставена допълнителна задача, от заключението на която се установява, че фактурите, за които са налице положени подписи и ръкописен текст, изпълнени от служители на „Салко“ ООД, са както следва: фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г. /доставчик „***“ ЕООД/ и фактура № ***/*** г. /доставчик „***“ АД/.

По искане на пълномощника на жалбоподателя, в съдебното производство е назначена и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, прието без възражения от страните, се установява, че „Салко“ ООД прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции по смисъла на чл. З, ал. 1 ЗСч, както и националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Счетоводното обслужване се извършва от външна кантора - „***“ ЕООД. Заведени са основните регистри за хронологично и синтетично отчитане на стопанските операции съобразно разпоредбите на ЗСч. Съставяни са годишни оборотни ведомости и главни книги. Съобразно изискванията на ЗДДС са заведени задължителните отчетни регистри - дневник за продажбите и дневник за покупките. В края на всеки месец в счетоводната кантора, обслужваща дружеството, на електронен носител се подават данните за получени и продадени стоки, а съответните счетоводни документи се предават на хартиен носител. В счетоводството на дружеството е организирано хронологично регистриране на счетоводните операции. Прилага се индивидуален сметкоплан и е създадена възможност за получаване на аналитична и обобщена счетоводна информация.

Експертизата е констатирала, че голяма част от фактурите, издадени от различни доставчици към „Салко“ ООД, са отразени по счетоводна сметка 304 (Справка Приход/разход на стоки), като някои от тях са били заведени в месеца на тяхното издавана или следващия такъв. Други са били осчетоводени още по-късно, като се касае за фактури, които не са били представени своевременно в счетоводството на дружеството (закъснение над 12 месеца), което е довело до тяхното осчетоводяване през следващ финансов период. Според вещото лице, това се отразява на резултатите на финансовите отчети за следващата финансова година, а не на годината, през която са съставени фактурите. Счита, че стоките по тези фактури би следвало да са постъпили в дружеството, поради което същите формират наличност на CM3 не през годината, през която стоката е постъпила в дружеството, а през следващата година.

Според заключението, налице са и фактури от доставчици, които не намират отражение по счетоводна сметка 304, като стоките по тези фактури не са отразени при съставяне на финансовите отчети за съответната финансова година.

Видно от заключението на вещото лице, фактурите както следва: фактури № **********/20.07.2016 г., № **********/20.07.2016 г., № **********/22.07.2016 г., с доставчик „***” ЕООД;

Фактури № ***/*** г., № ***/*** г., № **********/01.07.2015 г., № **********/15.07.2015 г., № **********/17.07.2015г., № **********/10.12.2015 г., №**********/30.09.2016г., №**********/29.12.2017 г., с доставчик „***” ЕООД;

Фактури № **********/30.04.2019 г., № 0***/*** г. № ***/*** г. и № ***/*** г., с доставчик „***” ЕООД;

Фактури № **********/07.03.2019 г., №0***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., №**********/29.04.2015 г., № **********/28.04.2015 г., №**********/28.12.2016 г., №**********/29.11.2016 г., №**********/10.05.2017 г., №*********/07.12.2017г., №**********/11.04.2018 г., с доставчик „***” АД;

Фактури № **********/06.01.2015г., № **********/09.01.2015г., № **********/28.02.2015г., № **********/13.03.2015г., №**********/31.03.2015г., № **********/24.04.2015г.,№**********/04.05.2015г., №**********/12.05.2015г., №**********/19.05.2015г.,№**********/16.06.2015г., №**********/23.06.2015г., №**********/23.06.2015г.,№**********/02.07.2015г., №**********/13.07.2015г., №**********/17.07.2015г.,№**********/24.07.2015г., №**********/28.07.2015г„ №**********/05.08.2015г.,№**********/06.08.2015г., №********** /07.08.2015г., №**********/25.08.2015г.,№**********/11.09.2015г., №**********/15.09.2015г., №**********/29.09.2015г.,№**********/30.09.2015г., №**********/02.10.2015г., №**********/06.10.2015т.,№**********/09.10.2015г., №**********/16.10.2015г., №**********/20.10.2015г.,№**********/20.10.2015г., №**********/27.10.2015г., №**********/07.11.2О15г.,№**********/05.11.2015г., №**********/10.11.2015г., №**********/13.11.2015г.,№**********/17.11.2015г., № **********/21.11.2015г., №**********/24.11.2015г.,№**********/01.12.2015г., №**********/08.12.2015 г., №**********/11.12.2015г.,№**********/15.12.2015 г. № **********/22.12.2015г., № **********/29.12.2015 г., № **********/25.03.2017 г., с доставчик „***“ ЕООД;

Фактури № **********/14.09.2016 г., № **********/29.10.2016 г., № **********/02.11.2016 г., №**********/13.12.2016 г. и № ********** от 17.07.2017 г., с доставчик „*** ***“ ЕООД;

Фактури №**********/22.02.2017 г. и №**********/04.04.2018 г., с доставчик „***” АД;

Фактури № **********/27.01.2017 г., № **********/14.08.2017 г., №**********/10.03.2018 г. и № **********/30.05.2016 г., с доставчик ЕТ „***”;

Фактури №**********/06.09.2016г., №**********/29.10.2016г., №**********/30.11.2016г.,№**********/17.08.2016г.,№**********/21.09.2016г.,№**********/28.01.2017г.,№00000013535/27.05.2017г.,№**********/06.12.2016г.,№**********/23.02.2017г.,№**********/23.02.2017 г.,№**********/05.05.2017 г., №**********/31.08.2017г.,№**********/28.08.2019г., №**********/12.09.2019г., №**********/10.09.2019г.,№**********/17.09.2019г., №**********/19.09.2019 г., с доставчик „***“ ООД.

Фактури № **********/26.08.2019 г., № **********/09.10.2019 г., № **********/14.11.2019 г., №**********/21.12.2019 г., с доставчик „***” ЕООД;

Фактури №**********/05.03.2015 г., №**********/29.04.2015 г., №**********/10.06.2015г.,№**********/06.12.2017г., №**********/12.09.2018 г. и №**********/16.012019г., с доставчик „***” ЕООД;

Фактури №9291090/29.04.2015 г., № 9617516/31.08.2016 г., № 9611628/17.05.2016 г., с доставчик „***” ООД;

Фактури № **********/27.12.2017 г., № **********/22.02.2017 г., №**********/24.08.2018 г., с доставчик „***” ООД;

Фактури № **********/18.06.2015 г., № **********/22.10.2015 г., №**********/29.10.2015г., №**********/23.05.2016г., №**********/12.01.2017г., № **********/13.12.2018 г., с доставчик „***” ООД;

Фактури № **********/12.05.2017 г., № **********/23.03.2018 г., № **********/31.03.2017 г., № **********/27.07.2018 г., с доставчик „***” ООД;

Фактури №**********/22.04.2016 г., № **********/12.05.2016 г., № **********/13.08.2016 г., с доставчик „***” ЕООД;

Фактури № **********/30.01.2018г., № **********/26.03.2019 г., №**********/27.03.2018г., №**********/08.05.2018г., №**********/22.05.2018г., №**********/31.07.2018г., №**********/10.09.2019г., №**********/22.10.2019г., с доставчик „***” ООД;

Фактури №**********/26.12.2018 г., № **********/19.06.2019 г., №**********/21.08.2019г., №**********/20.03.2019г., №**********/13.06.2019г., № **********/23.10.2019 г., с доставчик „***” ООД;

Фактури № **********/11.09.2017 г., № **********/18.09.2017 г., №**********/17.07.2017г., №**********/24.07.2017г., №**********/25.12.2017г., №**********/26.11.2018г., №**********/05.03.2018 г., с доставчик „***” ЕООД;

Фактури №**********/19.03.2018 г., №**********/04.04.2017 г., №**********/04.07.2017 г., №**********/15.10.2019 г., с доставчик „***“ ООД, не са включени в дневниците за покупки по ЗДДС на „Салко“ ООД, нито през месеца, в който са издадени, нито в 12-месечен период от тяхното издаване. В таблица № 22 от заключението са описани фактурите, за които вещото лице е установило, че стоките по същите са осчетоводени при дружеството (счетоводна сметка 304/ Приход/ разход на стоки) в месеца на издаване на съответната фактура или в по-късен период. В таблица № 23 от заключението са посочени фактурите на доставчици, които не са осчетоводени от „Салко“ ООД. Фактурите, за които са налични данни за плащане от страна на „Салко“ ООД, като получател на стоките, са изброени в таблица № 24 от заключението, а тези, за които вещото лице не е констатирало плащане, са описани в таблица № 25.

Според вещото лице, ако за всеки един от ревизираните периоди в съответната данъчна основа се включи единствено стойността на фактурите, по които е налице извършено плащане от страна на „Салко“ ООД, като същата се увеличи със съответния процент надценка в зависимост от вида на стоката /тютюневи изделия или други стоки/, допълнително установените задължения по ЗДДС и ЗКПО, ведно с начислената лихва, биха възлизали както следва: корпоративен данък за 2015 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; корпоративен данък за 2016 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; корпоративен данък за 2017 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; ДДС за м.12.2015 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. /без промяна спрямо установените с РА задължения/; задължение за ДДС за м. 12.2016 г. в размер *** лв. и лихва в размер на *** лв.; задължения за ДДС за м.12.2017 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; ДДС за м.12.2018 г. 3 128.61 лв. и лихва в размер на *** лв.; ДДС за м.12.2019 г. *** лв. и лихва в размер на *** лв.

Според вещото лице, ако за всеки един от ревизираните периоди в съответната данъчна основа се включи единствено стойността на фактурите, за които съгласно заключението по извършената съдебно-почеркова експертиза е установено положени подписи и ръкописен текст, изпълнени от служители на „Салко“ ООД /фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г. с доставчик „***“ ЕООД и фактура № ***/*** г. с доставчик „***“ АД/, допълнително установените задължения по ЗДДС и ЗКПО, ведно с начислената лихва, биха възлизали както следва: задължение за ДДС за м.12.2016 г. / *** лв. и лихва в размер на *** лв.; задължение за ДДС за м.12.2017 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; задължение за ДДС за м.12.2019 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; задължение за корпоративен данък за м.12.2016 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.; задължение за КД за 2017 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.

На база приложените към административната преписка Справки Приход/разход на стоки (сч. сметка 304) вещото лице е констатирало фактурите, стоките по които са заприходени при „Салко“ ООД, като същите са описани в табл. № 29 от заключението. Тези, които не са заприходени са отразени в табл. № 30 от заключението.

Експертизата счита, че съобразно приетите от ревизиращия екип приходи, съответната данъчна основа за всеки един от ревизираните периоди е правилно определена от данъчните органи, респ. дължимия данък и лихвата за забава, с изключение на допълнително установените задължения по ЗКПО и ЗДДС за 2016 г. Към фактура № *********/20.07.2016 г. е било издадено КИ № **********/21.07.20216 г., което е следвало да бъде взето предвид при определяне на съответната данъчна основа. В тази връзка, според експерта данъчната основа /облагаема печалба/ за облагане с КД за 2016 г. следва е в размер на *** лв., а не установената с РА – *** лв., поради което следващия се КД е в размер на *** лв., а лихвата за забава – *** лв. По отношение на допълнително установената данъчна основа за облагане с ДДС, вместо установената такава с РА в размер на *** лв., вещото лице счита, че същата следва да е в размер на *** лв., респ. дължимия ДДС възлиза в размер на *** лв., а лихвата в размер на *** лв.

В съдебно заседание прави уточнение за допусната грешка в заключението на стр. 57, таблица № 21, ред 3, колона 4, както и на стр. 128, таблица № 28, ред 3, колона 4, като сочи, че определения от експертизата корпоративен данък следва да е в размер *** лв., а лихвата в размер на *** лв. Пояснява, че грешката се дължи на обстоятелството, че при изчисляване на корпоративния данък за съответния период в облагаемата печалба не е включен приход от бонуси и отстъпки.

На зададените му въпроси, вещото лице сочи, че при наличието на неосчетоводени фактури и такива, които не са представени навреме в счетоводството на дружеството, не можело да даде заключение дали счетоводството е водено редовно. Същото се обслужвало от външна кантора. Обемите в документооборота и стоките в това счетоводство били в много големи размери и на фона на обема от фактури и документи, които се обработват всеки месец - между 350 и 450 бр., е създадена организация, която обаче следва да се прецизира така, че всички документи издадени към дружеството своевременно да в постъпват в счетоводната кантора за обработка, респ. за осчетоводяване.

На следващо място, вещото лице уточнява, че по отношение на стоките по фактури, които експертизата е установила, че са заприходени при „Салко“ ООД, липсват данни за реализацията им от страна на дружеството. Нямало как да бъде установено дали РЛ е осъществило тяхната последваща продажба, тъй като самите стоки са родово определени, а не индивидуализирани, поради което в случая, от счетоводна гледна точка, е невъзможно да се установи, дали конкретната стока /например цигари от конкретна марка/ е била продадена в последствие.

Видно от заключението по поставената допълнителна задача, ако при определяне на съответната данъчна основа за всеки един от ревизираните периоди се вземат предвид стоките по фактури, за които е констатирано заприходяване в счетоводството на „Салко“ ООД, както и тези, които не са заприходени, но по които е налице плащане от страна на РЛ към доставчика, то допълнително установените корпоративен данък и данък добавена стойност, ведно със съответната лихва, биха възлизали както следва: КД за 2015 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. /равни на установените с РА/; КД за 2016 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. /при установен с РА дължим данък в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв./; КД за 2017 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. /установени с РА данък *** лв. и лихва – *** лв./; ДДС за м.12.2015 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. /равни на установените с РА/; ДДС за м.12.2016 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. /установени с РА данък в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв./; ДДС за м.12.2017 г. в рзмер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. /при установени с РА данък в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв/; ДДС за м.12.2018 г. в размер на *** и лихва в размер на *** лв. /при установени с РА данък и лихва съответно в размер на *** лв. и *** лв./; ДДС за м.12.2019 г. в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. / при установени с РА данък - *** лв. и лихви – *** лв./.

В съдебно заседание уточнява, че в хода на ревизията са изследвани отчетите за приходи и разходи на „Салко“ ООД за всяка една от ревизираните години, като въз основа на данните от тях ревизиращите органи са установили норма на печалба за всяка една година /9 на сто или 10 на сто за различните години/. По отношение на тютюневите изделия, надценката при продажба /5 на сто/ е установена на база на насрещни проверки и представени документи и обяснения от доставчиците на стоките. Въз основа на посочените надценки е формирана печалба по всяка от фактурите и е определена съответната данъчна основа, подлежаща на облагане с корпоративен данък и данък добавена стойност.

Пояснява също, че евентуална реализация на стоки, заприходени при дружеството, се установява на база отчет от касовия апарат по издадените фактури, като би могло да се установи каква продажба на определен артикул е осъществена всеки месец, но не и да се обвърже с конкретната фактура.

Счита, че доколкото при ревизията данъчните органи допускат, че стоките са реализирани към 31.12 на съответната година, то няма как да се приеме за установено, че по отношение на всяка една от фактурите данъчното събитие е възникнало именно към тази дата.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/Решение № 1 от 03.01.2023 г. е връчено на 03.01.2023 г. – л. 31, а жалбата е постъпила в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП на 13.01.2023 г. – видно от положение в горната част печат с вх. № 9600-6 от 13.01.2023 г. – л. 22/, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда оборима презумция за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

На жалбоподателя са били връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № ***/*** г./т. I, л. 136 – л. 137/ и Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с № ***/*** г./ т. I, л. 139 – л. 140/.

Предвид горното, съдът намира, че в конкретния случай „Салко“ ООД, чрез законния си представител, е бил надлежно уведомен, че по отношения на дружеството са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, и т. 4 от ДОПК и е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. На ревизираното лице е предоставена възможност да представи релевантни доказателства и обяснения относно относимите факти и обстоятелства. РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и в него са изложени подробни мотиви относно установените несъответствия. Жалбоподателят е депозирал възражение по издадения РД в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от връчването му, като РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Дружеството е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, която жалба е била разгледана от решаващия орган и преценена като неоснователна, поради което с Решение по жалба срещу Ревизионен акт № Р-16001622001361-1361-091-001/14.10.2022 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП /т. I, л. 32 – л. 41/, е потвърден процесния РА, издаден на „Салко“ ООД, в частта му за задълженията за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., както и ДДС общо в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв., и изменен в частта му относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. от *** лв. на *** лв. и лихва за забава от *** лв. на *** лв., за 2019 г. от *** лв. на *** лв. и лихва за забава от *** лв. на *** лв.

По същество, установените с РА задължения се разделят на такива по ЗКПО и ЗДДС:

По ЗКПО:

По делото не е спорно, че „Салко“ ООД е данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, което се облага с корпоративен данък и е длъжно да подава ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Безспорно е също, че дейността на дружеството за процесните ревизирани периоди е търговия на едно и дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗКПО определя данъчния финансов резултат като счетоводен финансов резултат, преобразуван по реда на този закон, като според ал. 2 положителния данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателния – данъчна загуба.

По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък, като според чл. 19 от същия закон данъчната печалба е данъчната основа за облагане с корпоративен данък.

Според чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Ал. 2 регламентира, че годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. По силата на ал. 3 от разпоредбата, с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

В хода на ревизионното производство е изведен извод, че са налице данни за обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи и т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Предвид на това и след анализ на всички обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 2, т. 1 – т. 16 от ДОПК, са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

От фактическа страна е посочено, че през ревизираните периоди в отчетни регистри по ЗДДС на „Салко“ ООД не са включени фактури, издадени от доставчици, регистрирани по ЗДДС: „*** ЕООД, „*** ЕООД, „***" ЕООД, „***" АД, „***“ ЕООД, „*** ***“ ЕООД, „***“ АД, ЕТ „***“, „***“ ООД, „***“ ООД, „*** ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***" ООД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***" ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, имащи за предмет доставки на хранителни стоки, напитки, тютюневи изделие и др. Констатирано е, че посочените доставчици, издали въпросните фактури, са включили същите в дневниците си за продажби за съответния месец. Прието е от ревизращия екип, че „Салко“ ООД не е отразило в счетоводството си покупки на стоки по фактурите, издадени от горните доставчици, като твърденията на РЛ в обратна посока, т.е. че фактурите, невключени в дневниците по ЗДДС, са осчетоведени в счетоводството на дружеството, са приети за недоказани. След анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията, ревизиращия екип е приел, че придобитите от „Салко“ ООД количества стоки са били реализирани на вътрешния пазар към 31.12. на годината, през която са закупени, тъй като през месеца на закупуването им и през следващите месеци дружеството е зареждало стоки от същия вид и фирми-доставчици. Констатирано е, че продажбите на тези стоки не са документирани, не са отразени в размера на приходите за съответната година и не са начислени съответните задължителни данъци – данък добавена стойности и корпоративен данък, поради което е прието, че приходите от продажбата на тези стоки се явяват укрити.

С разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е въведено правило, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест е за жалбоподателя. Приложението на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК е обусловено от това, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за доказване, както бе посочено, е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на 122, ал. 1 от ДОПК.

Според настоящия съдебен състав, наличните по доказателствата не установяват наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК.

В конкретния случай, за да пристъпят към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период е констатирано неосчетоводяване от страна на „Салко“ ООД на издадени към него фактури от доставчици /описани на стр. 45 – 53 от РД/ за доставки на стоки, които стоки, според приходните органи, дружеството е реализирало, като получените приходи, не са документирани и не са счетоводно отразени, респ. не са начислени дължимите данъци.

Анализирайки доказателствата, приложени към административната преписка и заключение на вещото лице по първоначално назначената съдебна-счетоводна експертиза, противно на твърдението на данъчните органи, съдът намира за установено, че значителна част от процесните фактури, за които се твърди, че РЛ е получател и не са включени в дневниците му за покупки по ЗДДС, са осчетоводени от него. В тази връзка видно от заключението на вещото лице, стоките по преобладаващата част от процесните фактури/описани в РД и РА като неосчетоводени/ са заприходени по счетоводна сметка 304 (Приход/разход на стоки), с изключение на следните фактури/отразени на стр. 12, 13 и 14 от заключението, л. 3891 – л. 3983 от делото/: Фактура № **********/29.11.2016 г. „***” АД; Фактура № **********/02.11.2016г., издадена от доставчик „*** ***“ не е осчетоводен приход на стока, представляваща 288 бр. *** на стойност *** лв.; Фактура № **********/30.04.2019 г. издадена от доставчик „***”; Фактури № **********/07.03.2019 г. и № 0***/*** г., издадени от доставчик „***” АД; Фактури № **********/28.08.2019 г., № **********/12.09.2019 г., № **********/10.09.2019 г., № **********/17.09.2019 г., № **********/19.09.2019 г. /доставчик „***“ ООД/; Фактури № **********/26.082019 г., № **********/09.10.2019 г., № **********/14.11.2019 г., № **********/21.122019 г. /доставчик „***“ ООД/; Фактура №**********/16.01.2019 г. /с доставчик „***“ ЕООД/; Фактура № **********/27.03.2018 г. /доставчик „***“ ООД, като е констатирано от вещото лице, че фактурата не е налична по делото/; Фактури № **********/26.122018 г., № **********/19.062019 г., № **********/21.08.2019 г., № **********/20.032019 г., № **********/13.06.2019 г., № **********/23.10.2019 г. /доставчик „***“ ЕООД/; Фактури № **********/25.12.2017 г., № **********/26.11.2018 г., № **********/05.032018 г. /с доставчик „***“ ЕООД/; Фактура № **********/15.102019 г. /доставчик „***“ ООД/. От експертизата се установява също, че част от фактурите, по които е констатирано заприходяване на стоки, както и част от тези, за които не е установено заприходяване, са били платени.

Предвид горното, съдът намира, че процесните фактурите, по които стоките са заприходени от страна на „Салко“ ООД, както и тези, по които не е констатирано заприходяване, но е осъществено плащане от страна на РЛ към съответния доставчик, удостоверяват действително извършени доставки на стоки, респ. твърдението в жалбата, че не е установено по категоричен начин реалното получаване от страна на жалбоподателя на стоките по посочените фактури, съдът намира за неоснователно. В тази връзка крайно нелогично е жалбоподателят да отрази в счетоводна сметка 304 стоки по фактури, които реално не са били получени от дружеството. На следващо място противоречащо на всякаква пазарна логика е това, получателят по издадена фактура с предмет доставка на стоки, да заплати на доставчика стойността им, без същите да са били реално доставени и получени от дружеството. Всичко това взето в съвкупност с наличните доказателства по делото, представени от всеки един от доставчиците по фактурите, обосновава извода, че стоките по гореописаните фактури са били реално получени от „Салко“ ООД и невключването на фактурите в дневниците за покупки за съответния период се дължи на други причини. Съдът намира за необосновани и недоказани твърденията на пълномощника на жалбоподателя, въведени в представената писмена защита, че фактурите не се намирали в счетоводството на дружеството и стоките не били заприходени в периодите, в които са издадени фактурите, но те били осчетоводени на по-късен етап, след като от „Салко“ ООД разбрали за издаването им по време на извършваната ПУФО.

С оглед гореизложеното приема за недоказано релевираното от пълномощника на жалбоподателя оспорване истинността на процесните фактури по отношение на описаните в табличен вид в допълнителното заключение на вещото лице фактури/л. 4 111 – л. 4 118 от делото/. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че „Салко“ ООД е разполагало с процесните фактури и е предоставило копия от тях на ревизиращия екип, носещо печат на дружеството и отразяване:„вярно с оригинала“. В тази връзка например: Фактура с № *********/11.12.2015 г., с доставчик „***“ ЕООД, описана в табл. № 1 в допълнителното заключение на вещото лице Фактура с № **********/15.12.2015 г., с доставчик „***“ ЕООД, описана в табл. № 1 в допълнителното заключение на вещото лице/л. 4 111/, Фактура с № **********/29.12.2015 г. на същия доставчик, налична в горната таблица, Фактура с № **********/22.12.2015 г. отново с доставчик „***“ ЕООД, описана в табл. № 1 в допълнителното заключение на вещото лице/приети като доказателства по делото - л. 3145, 3147, 3149, 3151, т. VI/; Фактура № **********/30.09.2016 г. с доставчик „***“ ООД ЕООД/л. 1803 от делото/, описана в табл. № 2 на допълнителното заключение/л. 4112/, Фактура № **********/29.17.2017 г. с доставчик „***“ ООД ЕООД/л. 1801/, описана в табл. № 3 на допълнителното заключение/л. 4113; Фактура № **********/13.12.2016 г. с доставчик „*** ***“/л. 1824 от делото, т. V/, описана в табл. № 2 на допълнителното заключение; Фактура № **********/10.03.2018 г. с доставчик ЕТ „***“/л. 2066, т.V/, описана в табл. № 4 от допълнителното заключение/л. 4114/; Фактура № 0***/*** г. с доставчик „***“ АД/л. 2081/, отразена в табл. № 5 на допълнителното заключение на вещото лице/л. 4115/, Фактура № **********/07.03.2019 г. с доставчик „***“ АД/л. 2083/, също отразена в табл. № 5; Фактура № 0***/*** г. с доставчик „***“ АД/л. 2085/, отразена в табл. № 5 и др.

В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, а в тежест на ревизираното дружество е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В настоящия случай, съдът счита, че е доказано получаването на стоките по коментираните по-горе фактури/отразени в табл. № 1 - № 5 от допълнителното заключение на вещото лице/, но по делото не е проведено пълно и главно доказване от страна на административния орган, че по отношение на стоките по тези фактури са налице неотчетени от страна на РЛ приходи от последващата им продажба.

В РД и РА е направен извод, че придобитите от „Салко“ ООД количества стоки по фактури, издадени от различни доставчици, са реализирани към 31.12. на годината, през която са закупени, тъй като през месеца на закупуването им и през следващите месеци са налице данни за закупуване на стоки от същия вид и от същите доставчици.

По делото не е спорно, че в ревизиращия екип не е извършвал инвентаризация на който и да е търговски обект на „Салко“ ООД. Същевременно не се твърди от органите на НАП дружеството да не е изпълнило задълженията си по задължението по чл. 28, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) да извършва инвентаризация поне един път годишно, чрез която да се установят фактическите наличности на стоково – материалните запаси и стойностните им параметри. Видно от стр. 44 и 45 от РД/л. 108 и л. 109 от делото/, органите по приходите са приели, че ревизираното лице не е отразило покупки в отчетните регистри си регистри по ЗДДС и в счетоводството си издадени фактури от множество доставчици. Посочено е, че продажби във връзка с тези покупки не са документирани, не са отразени в размера на приходите за съответната година и не са начислени дължимите данъци – ДДС и корпоративен данък. Прието е, че РЛ представя различни счетоводни регистри, с цел доказване, че част от неотразените покупки са осчетоводени в счетоводството на дружеството, но не са отразени в дневниците на покупките. Изрично е отразено, че са налице безспорни доказателства, че воденото счетоводство не отразява вярно и точно стопанските операции. На стр. 32 от РД/л. 102, стр.2 от делото/ приходните органи са отразили обстоятелството, че РЛ е предоставило инвентаризационни описи към края на всяка календарна година от ревизирания период, като установените стойности на стоки съвпадат с крайните дебитни салда по сметки 304 и 3041 по счетоводните данни от оборотните ведомости, без данните от задбалансовите стойности. Ревизиращия екип е посочил, че е извършена съпоставка на наличните стоки към 31.12. по данните от баланса на ГФО за ревизирания период и крайните дебитни салда от сметка 304 и 3041 по предоставени оборотни ведомости, предоставени в хода на предходна проверка/приключила с Протокол № П-1600092017548-073-001/20.04.2021 г./ и оборотните ведомости, представени в хода на ревизията с вх. № 6390/29.06.2021 г., при която съпоставка не се установило разминаване на текущо декларираните стойности на СМ, декларирани в съставените от дружеството счетоводни баланси по години, респ. в първоначално представените оборотни ведомости по сметки 304 и 3041, които стойности на СМЗ били идентични с тези, посочени в балансите на дружеството. Посочено е, че в декларираните данни по балансите към ГФО за периода не са посочени стойностите от крайните дебитни салда по задбалансовата сметка 904 стоки предоставени от „Салко“ ООД оборотни ведомости с вх. № 9105/10.09.2021 г. Отразено е, че крайните дебитни салда на задбалансова сметка 904 стоки, посочени в новопредставените оборотни ведомости не са били включени в стойността на СМЦ

Ревизиращия екип е приел, че след като месечните отчети за продажби, представени от дружеството/стр. 34 от РД, л. 103, стр. 2 от делото/, представляват обобщена информация за артикул и количество, но не е представен първичният документ/фактура/ или отчет от ЕКАФП с код на артикул, за да се установи реалното продадено количество от съответния артикул, то дружеството не може да докаже, че въпросните количества, посочени в месечния отчет са действително продадени. Предвид това и след като в съставените инвентаризационни описи липсвала информация относно наличие на СМЗ, заведени в задбалансовата сметка 904 – Стоки, то съставените инвентаризационни описи оспорвали твърдението на ревизираното лице, за счетоводно отразена стока от доставчици, невключена в дневниците за покупки. Аргументиран е извод, че при липсва на обвързваща информация на продадените количества артикули стоки, не би могло да се установят реално търсените, съответно налични количества стоки по счетоводни данни при съставените инвентаризационни описи. В заключение е посочено, че не било ясно в кой обект на дружеството са били намерени посочените количествата стока, поради което съставените инвентаризационни описи не документирали наличие на стоки, отразени по задбалансова сметка 904 – стоки.

На стр. 42 от РД/л. 107, стр. от делото/ е изведен изводът, че въз основа на представените документи от „Салко“ ООД не се установявало, че към края на всеки един от ревизираните периоди да са налице излишъци или липса на активи и такива не били осчетоводени от РЛ, поради което стоки, придобити по процесните фактури били реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не бил издаден документ, а получените приходи от продажби не са отчетени като такива, а са укрити.

Според съда, реализацията на стоките по процесните фактури/описани в РА и РД, за които се сочи, че не са осчетоводени надлежно от „Салко“/, за чиято продажба се твърди, че не са отчетени приходи, са изведени единствено на предположения, но не и на конкретни данни. От една страна е прието, че липсват данни за установени липси или излишъци, при което не се приемат за достоверни данните от представените инвентаризационни отчети от РЛ към края на всяка година за ревизирания период, от друга, че с представените месечни отчети за продажби, дружеството не може да докаже, че въпросните количества стоки, посочени в отчетите са действително продадени, след което е прието, че получените стоки по фактурите/процесните/, за които нямало доказателства, че са осчетоводени в „Салко“, са реализирани към 31.12 на съответната година на придобиването им, като дружеството е укрило приходите от реализацията на стоките, придобити по неосчетоводените фактури.

Както вече бе посочено по-горе, съгласно чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. С други думи посочената норма въвежда три хипотези, като установяването на която и да е от тях е в тежест на органа по приходите. В конкретни случай в РД и РА не е конкретно посочено, коя от хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК приема, че е налице органът. Същевременно с това, на стр. 44 от РД/л. 108, стр. 2 от делото/, съответно на стр. 30 от РА/л. 63, стр. 2 от делото/ издателят на ревизионния акт е посочил: „в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК“. Това на първо място е различно основание за преминаване по особения ред на ревизия, което подлежи на доказване. На следващо място никъде в РА или РД не е посочено, кои конкретно са неистинските или с невярно съдържание документи, използвани в счетоводството на „Салко“ ООД, въз основа на които органът е приел наличието на посоченото основание.

Съдът намира за недоказани в процеса основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК. В тази връзка, както вече бе посочено по-горе липсват каквато и да е конкретизация, кои конкретни документи са възприели органите по приходите за неистински или с невярно съдържание, поради което е и невъзможно да бъде извършена преценка за законосъобразността и обосноваността на посоченото основание. На следващо място, относно основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК по аналогичен начин липсва конкретизация, коя от хипотезите на нормата приема, че е налице органа по приходите. Видно от съдържанието на РД и РА няколкократно е посочени единствено, че „воденото счетоводство не отразява вярно и точно стопанските операции“. Така въведеният израз само по себе си би могъл евентуално да се подведе към първата хипотеза на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. В този смисъл липсват каквито и да доводи, че: воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане; и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Цялостният анализ на съдържанието на РД и РА обосновава извода, че според ревизиращия екип са констатирани нарушения на счетоводното законодателство, изразяващи се в това, че след като дружеството не е осчетоводило процесните фактури в дневника за покупките, то реализираните приходи от продажбата на стоките по тях, не са отчетени. В хода на ревизията усилията са били насочени по-скоро към установяване на факта на получаването от страна на „Салко“ ООД на релевантните фактури от съответния доставчик, но не и на обстоятелството, доколко стоките по тях са реализирани от дружеството, отчетени ли са съответните приходи от продажбата им и съответно включени ли са тези приходи в отчетните регистри, респ. участват ли при определяне на данъчната основа за съответния период. Както вече бе посочено по-горе, в хода на ревизията дружеството е представило отчети за продажби и инвентаризационни описи са всеки един от периодите, което в достатъчна степен позволява да се извърши проследяване на стоките, както към точно определена дата, така и в началото и края на определен период. Видно от л. 34 от РД/л. 103, стр. 2 от делото/, на ревизиращия екип са били предоставени месечни отчети за продажби, представляващи обобщена информация за артикул и количества. Независимо от това органът по приходите е приел, че въпросните количества в месечния отчет са действително продадени, тъй като липсвал първичният документ, а така също не е приел за достоверни и представените инвентаризационни описи, тъй като не отразявали информация за наличие на СМЗ, заведени по задбалансова сметка 904. В РД/стр. 27 и 29/, съответно в РА, са посочени няколко стоки, индивидуализирани по брой и стойност, както и доставчици на „Салко“ ООД, които обаче по никакъв начин не установяват наличието на някое от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Така например посочено е, че неотразените в дневника за покупките фактури, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ООД/ с посочено плащане в брой/ за 2017 г., за 2018 г. и за 2019 г., ревизиращият екип е счел, че „Салко“ ООД няма възможност да отрази в счетоводството процесните фактури, тъй като не разполага със средства в брой. Тези изводи според съда са изцяло неотносими към предмета на делото като на първо място следва да се посочи, че по отношение на първия посочен доставчик в РД и РД е посочена само една фактура от 2017 г., а всички останали носят дата на съставяне 2015 г., а по отношение на всички процесни фактури, издадени от втория доставчик, е налице плащане, видно от допълнителното заключение на вещото лице. Относно посочените: Фактура № **********/04.05.2015 г./налична на л. 3022 от делото/ е отразено, че от представената справка от дружеството са заведени „***“ на стойност *** лв., кол. 2, доставени по фактурата, но видно от съдържанието й били доставени „***“ на стойност *** лв., кол. 1. Видно обаче от заключението на вещото лице, табл. 1 – л. 3976 от делото, фактурата е била надлежно заприходена от дружеството с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., което изцяло съответства на посочените стойности във фактурата. Аналогично е заключението на вещото лице по отношение на отразената в РД и РА Фактура № **********/17.07.2015 г./налична на л. 3006 от делото/, т.е. налице е заприходяване с данъчна основа от *** лв. и ДДС *** лв., които стойности изцяло съответстват на отразеното във фактурата. По отношение на посочената Фактура № **********/15.07.2015 г./налична на л. 1809 от делото/ с доставчик „***“ ЕООД, е само констатирана разлика в наименованието на продукта но не и в крайната стойност на описания артикул, която е именно в размер на *** лв., каквато стойност е посочена в справка 304 и във процесната фактура. Относно останалите, визирани в РД и РА артикули, категорично е неясно доколко същите касаят доставките по процесните фактури, поради което съдът счита, че така въведените доводи за несъответствия се ирелевантни за предмета на делото и по-конкретно към посочените от органа по приходите основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Отново следва да се отбележи, че в хода на ревизията от данъчните органи не е извършвана инвентаризация в „Салко“ ООД, респ. от тяхна страна не е установена липси или излишъци на стоки от вида на отразените в процесните фактури, поради което и с оглед гореизложеното съдът намира изводите на органите по приходите, че тези стоки са били реализирани от РЛ без приходите от тяхната реализация да са били отчетени, за изградени на предположения, а не на конкретни факти и обстоятелства, респ. счита за недоказано в процеса наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК.

Към административната преписка липсват годни доказателства ангажирани от страна на приходните органи, които установяват наличието на доставки от РЛ към негови контрагенти, извършени през ревизирания период и имащи за предмет сделки със стоки от вида на процесните. Възможните хипотези и предположения на органите по приходите, че стоките са реализирани, доколкото органите не са констатирали по надлежен начин наличие или липса на определени стоки, не са годно основание да обосноват извод за получени от РЛ приходи, които да са укрити, водещи до определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК.

Предвид горното, според настоящият съдебен състав, при ревизията на „Салко“ ООД органът по приходите не е доказал факти, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ДОПК, при определяне на процесните задължения по ЗКПО. Въведеното в закона основание за прилагане на особения ред за облагане следва да бъде доказано от органа по приходите при условията на пълно доказване, поради което установяването само на вероятност да са извършени всички посочени в РА, респ. РД, продажби на стоки, от които да е получен приход, без този приход да е установен с надлежно ангажирани доказателства, не е достатъчно, за да се приеме доказано наличие на укрити доходи, като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. При установяване на данъчно или осигурително задължение по този ред е недопустимо определянето им само на предполагаеми основания за това. За да е налице презумптивната доказателствена сила на фактическите констатации на РА по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и тежестта на оборването им да се възложи на ревизираното лице, следва фактическите констатации в ревизионния акт да са подкрепени с достатъчно доказателства, което в случая не налице.

Настоящият състав приема за недоказани констатациите на ревизиращия екип за получени от ревизираното лице укрити приходи, от което следва, че не е налице правно основание за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по чл. 122 от ДОПК в размера, определен от приходните органи. След като от страна на приходната администрация не е установено и доказано по надлежен ред неотчетени от дружеството-жалбоподател приходи от продажби, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то по отношение на същото липсват материалноправните предпоставки за установяване на допълнителни задължения по ЗКПО.

Съобразно изложеното, съдът намира, че РА в частта му относно допълнително установените и вменените на „Салко“ ООД задължения за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно с начислените лихви, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.

По ЗДДС:

В конкретния случай, за да определят облагаемата основа за облагане с косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са приели наличието на основания за укрити приходи - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и липсата/непредставяне на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци ли за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред – чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Изводите за наличието на посочените основания се основават на обстоятелствата, че от РЛ не са счетоводно отразени стопанските операции по придобиване на стоки, предмет на сделки по фактури, издадени и декларирани от различни доставчици /подробно изброени в РД/. Съобразно вида на закупените стоки е прието, че те са обичайни за търговската дейност на ревизираното лице, респ. същите са облагаеми съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС. Направен е извод, че получените стоки по фактурите, за които безспорно се установява, че е прехвърлена собствеността или е извършено плащане от банкова сметка, или има положен подпис на лице получило стоките и няма доказателства, че са отразени в счетоводството на „Салко“ ООД, са реализирани към 31.12. на годината, през която са закупени. Този извод е базиран на твърдението, че през месеца на закупуване на стоките по процесните фактури и през следващите месеци има ново зареждане на стоки от същия вид и фирми-доставчици. Според органите по приходите, реализацията на всички закупени от ЗЛ стоки представлява доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за ЗЛ възниква задължение за начисляване на ДДС, за което твърди, че не е било извършено.

По изложените по-горе мотиви, съдът намира, че презюмираната с нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации относно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства, а именно, че получените от РЛ стоки по процесните фактури са реализирани и приходите от тези продажби са укрити, е недоказана по надлежен ред в настоящото производство.

Съгласно диспозитива на Решение от 05.10.2016 г. по дело С-576/15 на СЕС, чл. 2, § 1, буква а), чл. 9, § 1, чл. 14, §1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба /тази на чл. 122 и сл. ДОПК/, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. В случая в хода на извършената ревизията приходните органи са приели за безспорно доказано получаването от РЛ на стоките по процесните фактури, но не са установили впоследствие тези стоки да липсват. Всъщност органите на данъчната администрация са презюмирали, че дружеството-жалбоподател е реализирало получените стоки с твърдението, че от същото са били получавани нови стоки от същия вид, което обаче е неправилно предвид диспозитива на цитираното решение на СЕС за допустимост на такава презумпция, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоките, за които се твърди, че се получени и не са осчетоводени. Само и единствено въз основа на това твърдение за последващо получаване на стоки от дружеството-жалбоподател, за което по делото липсват каквито и да са доказателства, не може да се направи обоснован извод, че предходно получените от РЛ стоки от същия вид са вече неналични при него, респ. същите са били предмет на последваща доставка от РЛ към негови контрагенти.

За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че по силата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Предвид на това и с оглед гореизложеното, съдът намира за необоснован и недоказан изводът в РД, респ. в РА, че данъчното събитие, по отношение на последващите доставки на стоки от РЛ към трети лица, е възникнало към 31.12. на съответната година, като в този смисъл са и дадените от вещото лице в съдебно заседание отговори, уточняващи заключението на същото.

В заключение, настоящия състав счита, че неправилно органът по приходите е преминал към установяване на задълженията по ЗДДС на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото в случая не е безспорно доказано обстоятелствата, визирани в т. 3, т. 2 и т. 4 на ал. 1 от посочената разпоредба. С оглед на това обжалвания ревизионен акт и в частта за установените и определение задължения за косвен данък се явява незаконосъобразен.

Предвид горното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-16001622001361-091-001/14.10.2022 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. на длъжност *** – възложил ревизията и В. И. К. на длъжност *** – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, в оспорената му част, с която на „Салко“ ООД ***, с ЕИК ***, са установените задълженията, както следва: Корпоративен данък за 2015 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Корпоративен данък за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Корпоративен данък за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; ДДС общо в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.

При този изход на делото в полза на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, произтичащи от внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещи лица. В тази връзка, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.01.2023 г./л. 28, т. I/, както и платежно нареждане на „Първа инвестиционна банка“ АД /л. 29, т. I/„Салко“ ООД, е заплатило по банков път уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. без ДДС, респ. 9 600 лв. с ДДС. Съдът намира за неоснователно надлежно въведеното от главен юрисконсулт М.Г. възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 161, ал. 2 от ДОПК, вземайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действащата редакция на нормата към датата на приключване на устните състезания/, съгласно която с оглед материалния интерес по делото/*** лв./ минималния размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 7 511.58 лв. без ДДС или 9 013.89 лв. с ДДС При това положение заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 9 600 лв. с ДДС е много близко до минимално установения размер съобразно горецитираната разпоредба, поради което, отчитайки фактическата и правна сложност на спора, проведените по делото 7 броя открити съдебни заседания с участието на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същия е съответен на осъществената от адвоката правна защита и съдействие. С оглед обстоятелството, че в представения списък за разноските/л. 4122/ се иска присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 8 000 лв./без ДДС/, то разноски от такъв харектер следва да бъдат присъдени в поискания размер.

Предвид изложеното, в полза на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени деловодни разноски, в размер на 11 070 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса, 8 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение без ДДС и 3 020 лв. внесен депозит за вещи лица/500 лв. депозит за съдебно графологична експертиза и 2 520 лв. за съдебно-счетоводна експертиза/.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на „Салко“ ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Х. М., Ревизионен акт № Р-16001622001361-091-001/14.10.2022 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. на длъжност *** – възложил ревизията и В. И. К. на длъжност *** – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, в частта му, с която на „Салко“ ООД, с ЕИК ***, са установени задължения за: Корпоративен данък за 2015 г. в размер на 323.83 лв., ведно с лихви в размер на 214.83 лв.; Корпоративен данък за 2016 г. в размер на 896.26 лв., ведно с лихви в размер на 503.69 лв.; Корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 158.36 лв., ведно с лихви в размер на 532.89 лв.; ДДС общо в размер на 55 469.47 лв., ведно с лихви за забава в размер на 26 670.53 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, да заплати на „Салко“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Х. М., деловодни разноски в размер на 11 070 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Председател:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	14 март 2024 г.
Съдия:	Ангел Маврев Момчилов

Дело:	20237120700074
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	31 януари 2023 г.

Решение по дело №74/2023 на Административен съд - Кърджали

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА