№ 105
гр. Враца, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500499 по описа за 2021 година
„МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.***, обл.Враца, чрез упълномощения си адвокат
Цв.С., е обжалвал решение №23/28.04.2021г.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№2215/2020г., в частта му, с която на осн.чл.200, ал.1 от КТ жалбоподателят е бил
осъден да заплати на ищците А. Н. И. и Д. А. И. обезщетение за неимуществени вреди
от по 48000 лв.за всеки от тях, претърпени от смъртта на наследодателя им Н. А. И.,
починал в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 13.02.2020г.до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди, че в посочените части решението на РС-Враца е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че неправилно
районният съд е приел за неоснователно възражението по чл.201, ал.1 от КТ на
жалбоподателя-ответник по иска, за изключване на отговорността му, поради
умишлено причиняване на смъртта на починалия, като в тази връзка се сочи, че
установената от починалия употреба на амфетамини следва да се третира като умисъл.
Жалбоподателят поддържа също така, че във всички случаи поведението на починалия
наследодател на ищците следва да се третира като съпричиняване на вредите по
смисъла на чл.201, ал.2 от КТ,, като резултат от проявена груба небрежност, но макар и
да е възприел наличието на съпричиняване, районният съд е определил необосновано
нисък процент за това-60%, вместо правилните 100%. Развиват се подробни
съображения, че събраните по делото доказателства-заключения на вещите лица К. и
1
Х. и показания на св.Е., Й. и Л., установяват изключителната вина на починалия
наследодател, като основание за намаляване отговорността на жалбоподателя до 100%.
Сочи се също, че размерът на обезщетението е определен в нарушение на материалния
закон и е завишен, както поради неправилна оценка на съпричиняването, така и поради
недоказаност на близка житейска връзка между пострадалия и ищците, съобразно
приетото в ТР №1/21.06.2016г.по т.д.№1/2016г.на ОСНТГК на ВКС. Развиват се
доводи, че макар размерът на справедливото обезщетение да се определя от съда по
вътрешно убеждение, това убеждение не се формира произволно, а по силата на чл.12
от ГПК се основава на събраните допустими доказателства по правнорелевантните
факти, които доказателства е длъжен да цени поотделно и в съвкупност. Поддържа се,
че при преценка на показанията на свидетелите С. Ц. и Н. Ц., районният съд не е отчел
нормата на чл.172 от ГПК, а при преценка на показанията на св.Ц. Й., Г. Л. и Е. К. не е
отчел, че от същите не се установява изключителност на отношенията между ищците и
починалия работник. посочва се също, че при определяне размера на обезщетенията
районният съд е извършил и неправилно пресмятане тъй като вместо да присъди суми
от по 40 000 лв., на които се равняват 40% от предявеният иск от по 100000 лв., съдът е
присъдил обезщетение от 48 000 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещните по жалбата страни А. Н. И. и Д. А.
И., чрез упълномощените им адвокати Д. и Т., са подали писмен отговор, с който
жалбата на „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.*** се оспорва като неоснователна. Развиват
се доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи близките
отношения на ищците с техния починал син, както и че те са претърпели значителни по
интензитет душевни болки и страдания от загубата на сина си, поради което те имат
право на обезщетение и определеното такова не е завишено, а дори напротив-не е
съобразено с фактът, че характера и обема на претърпените от ищците болки и
страдания значително надвишават обичайните при такъв вид събития. Твърденията на
жалбоподателя „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.*** за проявен от пострадалия умисъл,
като предпоставка за изключване на отговорността на работодателя се оспорват, като
се твърди, че доказателства за умисъл не са събрани. Оспорват се и твърденията за
съпричиняване на вредоносния резултат, като се сочи, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства пострадалият да е бил под влияние на наркотично вещество
към момента на злополуката, както и за употребеното количество наркотично
вещество. Сочи се също, че не е установена и пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и вредоносния резултат. По въпроса за съпричиняването
въззиваемите А. и Д. И.и се позовават т.7 от ППВС №17/1963г. Иска се жалбата на
„МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.*** да бъде оставена без уважение, като в полза на
въззиваемите се присъдят деловодни разноски.
Постановеното от РС-Враца решение №23/28.04.2021г.на РС-Враца по гр.дело
№2215/2020г. е обжалвано и от ищците А. Н. И. и Д. А. И., чрез упълномощените им
2
адвокати Д. и Т., в частта на решението, с която предявените от тях искове са били
отхвърлени за сумата от по над 48000 лв.до пълния предявен размер на частичните
искове от по 100000 лв. Твърди се, че в посочената част решението на РС-Враца е
неправилно и незаконосъобразно. Развиват се оплаквания, че при определяне размера
на обезщетението първоинстанционният съд не е отчел установените особено близки
отношения и силната духовна и емоционална връзка на ищците с пострадалия им син.
Твърди се, че в недостатъчна степен са съобразени проявленията на страдания у
ищците, възрастта им и възрастта на починалия, отношенията между тях и
общественото положение на ищците, като в тази връзка се посочва, че заключението на
вещото лице по назначената психиатрична експертиза не е ценено в пълнота и не е
съобразена изцяло практиката на ВКС за обстоятелствата, с оглед на които се определя
справедливия размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. жалбоподателите поддържат,
че все още не са възстановени психически от смъртта на своя син и продължават да
търпят болки и страдания, които ще продължават и занапред. Позовавайки се и на
практика на Европейския съд по правата на човека, според която при преценката на
неимуществените вреди следва да се има предвид и психологическия тип на ищеца,
жалбоподателите искат допускането на актуална психологическа експертиза за
установяване на влошеното им психологическо състояние.
В жалбата на А. и Д. И.и се поддържа също, че по делото не е проведено пълно
и главно доказване кога и в какво количество е било употребено наркотичното
вещество от пострадалия, поради което недоказано е и че към момента на настъпване
на злополуката той е бил под влиянието на такова вещество. В подкрепа на тези
оплаквания се изтъкват противоречия в заключенията на вещите лица Т., К. и К.,
спорни констатации от тях, както и противоречия с показанията на св.Д. Д., който е
очевидец на злополуката.
В условията на евентуалност се иска процентът на съпричиняване да бъде
занижен и определен на не повече от 20%. В подкрепа на това искане се развиват
доводи, че по делото са установени допуснати от работодателя нарушения, свързани с
правилата за безопасност и намиращи се в пряка причинно-следствена връзка със
смъртта на работника, а именно нарушения на Кодекса на труда, Наредба
№1/04.03.2002г. за УРПППУПУТКПРП, Наредба №7/23.09.1999г. за МИЗБУТРМ,
ЗЗБУТ и Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за провеждане на периодично обучение и
инструктаж. Сочи се, че делът на мерките за безопасност, които работодателят е
следвало да предприеме е в пъти по-голям от този на работника, но работодателят не е
внедрил система за безопасност и не е осигурил ефективен контрол върху техническата
неизправност на производствените мощности и работното оборудване, довело до
използването им при неизправно състояние. Акцентира се, че отделно от изложените
нарушения е било допуснато и нарушение на чл.281, ал.3 от КТ, вр.с чл.55, т.15 и
чл.100, ал.2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
3
повдигателните съоръжения, като е допуснато използването на работна площадка с
платформа, която не е била регистрирана в РО на ИДТН-Враца.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД, в качеството му
на насрещна страна по жалбата на А. и Д. И.и, е постъпил писмен отговор, с който
жалбата се оспорва, като неоснователна. поддържа се, че в обжалваната от И. част
решението на РС-Враца е правилно, като се развиват подробни доводи за това, че
починалият е допринесъл в изключителна степен за настъпване на злополуката и че не
е доказано наличието на изключителност в отношенията между него и ищците, като
основание за определянето на по-висок размер на обезщетението. по същество
доводите в отговора се припокриват с тези, изложени във въззивната жалба на
„МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД. Иска се присъждането на разноски при отхвърляне на
жалбата.
При проверка на допустимостта и редовността на постъпилите въззивни жалби
настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в срока по чл.259, ал.1
от ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При тези констатации
въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на
решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Предвид петитума на двете жалби съдебният състав приема, че предмет на
въззивната проверка е постановеното от РС-Враца решение в неговата цялост.
Решението на РС-Враца е валидно и допустимо, доколкото е постановено в
съответствие с основанието и петитума на исковата молба и предявения иск.
За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от А.И. Н. и Д. А. И., в качеството
им на наследници на Н. А. И., частични искове с правно основание чл.200 от КТ, за
присъждане на сумата от по 100000 лв.за всеки от тях, частично от по 200 000 лв.за
всеки, представляващи обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди,
като резултат от трудова злополука, настъпила на 13.02.2020г., в резултат на която
наследодателят им е починал.
Ищците твърдят, че на 13.02.2020 г. в 09:00 часа, в работно време, в
производствено хале на ***, гр. Враца, техният син Н. А. И., започнал да изпълнява
трудовите си задължения при ответника „Метал Строй 81“ЕООД - почистване на
водосточните тръби и демонтаж на същите. Впоследствие се запалила ел. инсталацията
на автовишка “MERSEDES SPRINTER 411 CDI” с peг. №ВР***СВ, което блокирало
кошницата, в която се намирал Н. А. И. и огънят върху покрива на автомобила
започнал да се разраства. Опитвайки се да спаси живота си, 28-годишният мъж паднал
от височина около 7 метра и получил несъвместими с живота телесни увреждания.
4
Починалият Н. А. И., към момента на настъпване на процесната злополука е бил в
трудово правоотношение с ответната страна. Твърдят, че в резултат на работната си
дейност и в пряко причинно- следствена връзка с трудовата злополука наследодателят
на ищците получил съчетана травма: мозъчно-черепна и гръдна, довела до неговия
летален изход (съобщение за смърт № 13/14.02.2020 г.). Сочат, че по силата на
сключения между „МЕТАЛ СТРОЙ81” ЕООД и Н. А. И. трудов договор № 12 от
10.02.2020 г., синът им бил назначен на длъжността „***” и било учредено валидно
трудово правоотношение по Кодекса на труда, в резултат на което ответното
дружество се явява работодател на починалия по смисъла на трудовото
законодателство. Считат, че в случая е налице настъпилата смърт вследствие на
трудова злополука. На следващо място, считат, че са налице основанията на чл. 200,
ал. 1 във връзка с чл. 127, ал.1 т. 3 от Кодекса на труда КТ/ за ангажиране
имуществена отговорност на работодателя при смърт на работник, спрямо
наследниците на починалия, за претърпените от последните неимуществени вреди.
Сочат, че в хода на проведеното разследване от ТП на НОИ - гр. Враца
безспорно се установило, че представителите на „МЕТАЛ СТРОЙ 81" ЕООД са
нарушили: чл.281, ал. 2 и ал.3 от Кодекса на труда; чл.4, ал.1, т.З и чл.16, ал.1, т.7 от
Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ. 6р. 124/1997 г. и поел. изм. в
ДВ бр.97 от 5 декември 2017 г.); чл.55, т.1, т,2, т.З, т.6, т.7, т.13, т.15 и чл. 100, ал.2 от
Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения (обн. ДВ. бр.73/17.09.2010 г. и поел. изм. в ДВ. бр.60/2018 г.); чл. 166, ал. 2
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г.,
поел. изм. в ДВ бр.95/2016 г.); чл.2 от Наредба № 7 за условията и реда за придобиване
на правоспособност по заваряване (обн. ДВ 6р.37/2006 г., изм. ДВ бр.9/2009 г.) и
чл.485, ал.2 от Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали
(Д-08- 002) (ДВ, бр. 58 от 24 юли 1973 г.); чл. 3 от Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за
условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на
професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки
(обн. ДВ бр.28/19.03.2002 г. и поел. изм. в ДВ бр. 45/2016 г.); чл. 11, aл. 1, т. 1 от
Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска
(ДВ, 6р.47/1999 г.); чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
(ЗБУТ) (ДВ, бр102/09 г.).
По отношение на претенциите за неимуществени вреди поддържат, че загубата
на 28-годишния им син е причинила силна болка и страдание за тях. Преживяват
изключително тежко загубата на своя син. Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги
лишени от пълноценните и щастливи отношения, които са имали с починалия преди
5
настъпването на процесния инцидент, както и от моралната и бащинска опора, която
пострадалото лице им е давало, а също така и, че болките и страданията от загубата на
толкова близък за тях човек, ще търпят винаги. Твърди се в исковата молба, че към
настоящия момент ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие,
ищците били изключително жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и
постоянни срещи с близки и приятели. В момента сочат, че са затворени и отчуждени,
избягват срещи с други лица и така обичайните за един пълноценен живот срещи с
приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания.
Поради изложените съображения считат, че обезщетението, което се дължи от
„МЕТАЛ СТРОЙ 81“ ЕООД за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи
се в болки и страдания, които ищците са претърпели, търпят и ще продължават да
търпят, са в размери на по 200 000,00 (двеста хиляди) лева за всекиго от тях, като в
настоящото производство претендират и молят ответникът да бъде осъден да им
заплати частично сумата от по 100 000,00 (сто хиляди) лева за всекиго от ищците,
ведно със законна лихва от датата на злополуката - 13.02.2020 г. до окончателното
погасяване на обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с която оспорва
изцяло основателността на предявените срещу него искове, като счита, че не е налице
трудова злополука. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Твърди, че в кръвта на пострадалия Н. И. към момента на инцидента е имало
амфетамин, като смъртта му не се намира в причинно-следствена връзка с трудова
злополука. Намира, че в случая е налице и хипотезата на умишлено увреждане от
пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ, при което работодателят не носи
отговорност. Сочи, че във връзка с инцидента от 13.02.2020 г. е образувано досъдебно
производство № 257/2020г. по описа на Окръжна прокуратура Враца, по което е
установено наличието на амфетамин в кръвта на Н. А. И.. Твърди, че експертите по
образуваното ДП са дали заключение, че причина за злополуката е поведението на Н.
А. И., което е било в разрез не само с правилата на безопасност на труда, но и с
нормалните и житейски правила. Поддържа, че амфетаминът е изцяло повлиял на
психо - физическото състояние на пострадалия при злополуката Н. И., респективно - на
неговите действия, довели до смъртта му, а именно - решението да се „спусне“ по
бетенова колона от около 7 метра височина, от която е паднал. В тази връзка
противопоставя поведението на другия работник Ц. П. Й., който е останал на покрива
на фермата и е жив и здрав, като и двамата с Н. А. И. са били по едно и също време на
същия покрив, което означава, че предприетите действия на двамата работници при
еднакви обстоятелства са коренно различни, като се вземе предвид, че И. е бил под
въздействието на амфетамин - психоактивно вещество, което стимулира централната
нервна система. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ, като
6
не бъде ангажирана отговорността на работодателя поради умишлено причиняване на
увреждането от работника. Алтернативно - съгласно нормата на чл. 201, ал. 2 КТ да се
намали отговорността на работодателя поради съпричиняване за настъпването на
трудовата злополука от пострадалия, който е допуснал груба небрежност поради
неполагане на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила
за безопасност. Поради наличието в кръвта на пострадалия претендира отговорността
на работодателя поради съпричиняване на работника да бъде намалена до 100%.
Оспорва изцяло предявените искове и по размер. В тази насока поддържа, че
наследодателят на ищците е отгледан и възпитан от баба си. Родителите му не са
полагали грижа за техния син. Не са живели в едно домакинство. От дълги години
ищцата Д. А. И. живеела в Италия и не е имала никога близки отношения със сина й.
Относно ищеца А. Н. И. сочи, че е международен шофьор и отсъства за дълги периоди
от с. ***, прекарва дълго време и извън граница, а за времето, когато е в България, не е
поддържал връзка със сина си и не са имали близки отношения. Открито бащата е
заявявал незаинтересованост от сина си. Твърди, че когато рядко са контактували
двамата, са стигали до тежки разпри, шумни скандали, приключващи с бой. Счита, че
присъждането на обезщетение на ищците в предявените размери ще е в състояние не
да компенсира неимуществените им вреди, а по - скоро би довело до неоснователното
им обогатяване.
С Определение № 1604/30.10.2020 г. съдът е конституирал на осн. чл. 219, ал. 1
ГПК „Дженерали Застраховане“ АД като помагач на страната на „Метал Строй 81“
ЕООД по предявените срещу него искове. Третото лице – помагач ангажира
становище, с което счита, че единствено действията на пострадалото лице –
наследодател на ищците, са причина за настъпване на злополуката и реализиране на
вредоносния резултат. Отделно счита, че процесното събитие не е застрахователно,
поради което за него не се дължи застрахователно обезщетение.
При така постъпилите искова молба и отговор, в първоинстанционното
производство са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани съдебно-
техническа, съдебно-медицинска, съдебна химико-токсилогична и съдебно-
психиатрична експертизи. Районният съд е извършил подробен доказателствен анализ
и е приел за установена фактическа обстановка, въз основа на която е направил
задълбочени правни изводи за частична основателност на предявените искове по
чл.200, ал.1 от КТ, определяйки размер на обезщетението от по 48000 лв.за всеки от
ищците и приемайки наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в размер
на 60%. За да достигне до този извод, районният съд е приел, че размерът на
справедливото обезщетение за всеки от ищците е 120000 лв. и прилагайки възприетия
процент на съпричиняване, е присъдил обезщетението в размер на по 48000 лв. /40% от
120000 лв./. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се
възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което въззивният
7
съд на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
В отговор на наведените в жалбите и отговорите доводи на страните и на
основание чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд приема следното:
По възражението на „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ ЕООД по чл.201, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят не отговаря, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането. Това означава, че за да отпадане
отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена вина в работника при
двете форми на умисъла – искал или допускал да бъде увреден – пряк или евентуален
умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват. От събраните по
делото доказателства-показания на св.Ц. Й., протокол №3/19.03.2020г.за резултати от
извършено разследване на злополуката и заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че наследодателят на ищците е изпълнявал възложената му
от работодателя работа на височина около 7 метра в коша на автовишка. Поради
попадане на частици от нагорещена шлака обаче върху командното табло за
управление на коша, от основата на стрелата на вишката започва да излиза пушек и да
се чува пукане и пръщене. В тази ситуация и след като наследодателят на ищците
установил, че пулта за управление на вишката не работи, управлението е блокирано и
кошът не може да бъде свален на земята, то очевидно е, че последващите му действия
по излизане от коша и опитът му да слезе, като се спусне по вертикалната тръба на
халето, не са целяли неговото телесно увреждане, а напротив целяли са той да се спаси
от създалата се опасност, макар и неправилно преценяйки нейната сериозност и мащаб.
Установената употреба на амфетамини по никакъв начин не разколебава този извод и
не навежда на умисъл в причиняване на увреждането, а има отношение единствено
към способността на починалия да преценява адекватно ситуацията и избере
правилното решение за безопасно слизане от вишката, и това е установено посредством
приетата по делото психиатречна експертиза.
Тези съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че районният
съд е извършил правилна преценка на доказателствата, въз основа на която правилно е
приел възражението по чл.201, ал.1 от КТ на работодателя за неоснователно.
По възражението на „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ ЕООД по чл.201, ал.2 от КТ:
Основните оплаквания, които се развиват във въззивната жалба по отношение
приложението на чл.201, ал.1 от КТ са, че неправилно районният съд е възприел
процент на съпричиняване от пострадалия-60%, вместо правилните според
жалбоподателя-100%. Поддържа се, че злополуката не е резултат от съвкупно
реализирани различни причини, а се дължи изцяло на действията и бездействията на
пострадалия- работа под въздействие на наркотични вещества, самоволно използване
на друг вид машина за извършване на работата от разрешената, нарушение на
правилата за безопасност при работа.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съдебен състав
8
намира, че така направените от ответника-въззивник оплаквания са неоснователни.
На първо място, отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна и
се носи от него винаги, когато е налице настъпила трудова злополука или
професионално заболяване, без значение дали работодателят, негов орган или друг
работник или служител са виновни за увреждането. Отговорността на работодателя
може да бъде изключена единствено, ако увреждането е причинено умишлено от
пострадалия(чл.201, ал.1 от КТ), или намалена, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност (чл.201, ал.2 от КТ).
Задължението на работодателя за обезвреда по чл.200 от КТ не е санкционна
последица от виновно противоправно неизпълнение на негови правни задължения, а е
законово прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на
работника. Именно поради обективния характер на отговорността по чл.200 от КТ и
поради това, че освобождаване от нея се допуска единствено в случая по чл.201, ал.1 от
КТ, то намаляването на отговорността, поради допуснато от пострадалия груба
небрежност, никога не може да бъде до пълния й размер (до 100%). Ето защо, при
решаването на въпроса за отговорността, нейното намаляване се извършва като се
определи действителния размер на обезщетението, което би репарирало
неимуществената/имуществената вреда и от този размер се приспадне приноса на
увредения за настъпването на вредата. От тук следва, че релевантно при определянето
на конкретния размер на отговорността при направено възражение по чл.202, ал.2 от
КТ не е поведението или вината на работодателя, неговите органи или други негови
работници или служители, а е поведението на пострадалия работник или служител и
дали то е проява на груба небрежност, която съпричинява вредата.
В случая, позовавайки се на константна практика на ВКС, районният съд
правилно е приел, че грубата небрежност се изразява в липсата на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност и има своите степени, при което процентът съпричиняване зависи от
механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява
тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за увреждането, както и
съотношението между причините. Изхождайки от тези принципи, районният съд
обосновано и на базата на събраните по делото доказателства е приел, че основна
причина за настъпване на смъртта на Н. И. може да се определи взетото решение за
спускане по бетоновата колона и падането от 7 метра височина, като това решение е
взето в пряка причинна връзка с употребения амфетамин, довел като резултат до по-
висока самоувереност във възможностите му и недооценка на ситуацията. В
съответствие със събраните по делото доказателства районният съд правилно е отчел
също така и взето решение от работниците да работят с резак вместо с ъглошлайф,
което само по себе си е станало причина за повреда в командното табло на
автовишката и образуването на пушек и пукане, които са създали чувство за опасност у
9
пострадалия. От друга страна обаче цялостните действия, поведение и решения на И.,
които са проява на груба небрежност от негова страна, не биха били довели до
трагичния резултат, ако работодателят не е създал фактическите възможности,
допускащи употребата на неподходяща машина за работа и въобще достъпа до нея от
лица, които нямат необходимата квалификация да работят с тази машина. В този
смисъл правилно районният съд е отчел както конклудентно изразеното съгласие от
работодателя работниците да използват резак, изразяващо се в това, че този
инструмент е бил осигурен от работодателя, тъй като се намирал в служебния
автомобил и че прекият ръководител на място – Г. Л. не само не се противопоставил на
решението им да използват резак, а им показал как се работи с него.
Независимо, че отговорността на работодателя е обективна, създадените от
него условия за работа имат значение за определяне на размера на съпричиняването от
работника, доколкото те могат да представляват фактори, без наличието на които
увреждането не би настъпило или би било в по-малък обем дори при проявената от
пострадалия груба небрежност. Ето защо, наред с горепосочените действия и
бездействия на работодателя, при определяне размера на съпричиняването районният
съд правилно е отчел също така, че работодателят не е спазил и редица изисквания,
свързани с безопасните и здравословни условия на труд, които се установяват с
приетия протокол № 03/19.03.2020г. на ТП-Враца на НОИ. Тези нарушения
съставляват такива, свързани с използването на подвижна работна площадка,
подлежаща на регистрация, без да е регистрирана и без на работниците да е
предоставена и осигурена писмена инструкция за безопасна работа с подвижна работна
площадка. Не са били определени също така лица, които да отговарят за безопасната
експлоатация на подвижните работни площадки експлоатирани от дружеството; не са
изготвени инструкции за работниците при използването на горелки и резачи за
извършване на газопламъчни работи по метали; пострадалият е бил допуснат да
обслужва (работи) подвижна работна площадка, без да има придобита или призната
правоспособност за упражняване на дейности по управление на подвижни работни
площадки и пр. Макар и косвени, именно съчетанието на всички тези фактори с
поведението на самия пострадал е довело до настъпването на трудовата злополука и
вредите от нея, като описаните фактори /предпоставки, създадени от работодателя/ са
били основата, без която поведението на И. не би било възможно или би довело до по-
ограничени последици. Следва да се посочи, че независимо от употребата на
амфетамини, пострадалият е бил способен да осъзнава действията и постъпките си и да
ги ръководи, макар и самонадеяно, поради което определения от районният съд размер
на съпричиняването от 60% е правилен и следва да бъде потвърден.
В условията на предявен частичен иск районният съд правилно е приел, че
размерът на справедливото обезщетение следва да се определи в рамките на пълния
размер на претенциите от по 200000 лв.всяка, след което това обезщетение да се
10
намали с възприетия процент съпричиняване. Съгласно обективираната в решение №89
от 11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г. ТК, І т. о. и решение №63/08.07.2019г. по т.д.
№2013/2018г., І т.о, практика на ВКС установените с решението по частичния иск
общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено
нещо, като силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен частичен иск,
обхваща не само размера на частичната претенция, но и правопораждащите факти,
индивидуализиращи спорното право, включени в основанието на иска. По тази
причина при прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага
към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването
му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към
претендирания.
В разглеждания случай районният съд е определил справедлив размер на
обезщетението за всеки от ицщите от 120 000 лв., при което и след прилагане на
редукцията от 60% е уважил исковете до размер на 48000 лв. /40% от 120 000/.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на справедливото обезщетение
районният съд е обсъдил всички събрани доказателства-свидетелски показания и
заключение на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, въз основа на
които обосновано е приел, че ищците са преживели изключително тежко загубата на
своя син, преживели са остра стресова реакция, която се изразява в тревожност,
потиснатост, разстройство на съня, плач, тъга за него. След злополуката острата
стресова реакция е преминала в разстройство на адаптацията, което се изразява в
невъзможността им да изпълняват обичайните си задължения. Разстройството на
адаптацията е продължило около един месец при всекиго от ищците, като същите не са
вземали медикаменти, след което те са се върнали на работа и постепенно, с
отдалечаване във времето, започнала да намалява интензивността на психотравмата и
симтоматиката е отзвучала.
Назависимо, че житейски е ясно, че мъката на ищците по загубения им син
няма да отзвучи напълно никога, по делото не са установени поддържаните в жалбата
им морални вреди да са били с изключителен интензитет, който да дава основание на
съда да приеме, че справедливия размер на обезщетението е по-висок от този,
определен от районния съд. В случая следва да се отчитат и показанията на св.Г. Л. и
св.Ц. Й., с последният от които пострадалия е бил от едно село, познавали са се от деца
и са били приятели. Тези свидетели нямат впечатления починалия Н. И. да е бил
особено близък с родителите си, а св.Й. установява, че И. е бил отгледан и е живеел
при своята баба, като за отношенията с родителите си не споделял. Ето защо и при
липсата на доказателства за изключителност на преживяваните и до момента от
ищците душевни болки и страдания по починалия им син, то следва да се приеме, че
възприетия с обжалваното решение размер на обезщетенията е справедлив и отговаря
на критериите по чл.52 от ЗЗД.
11
По тази изложените съображения и като приема, че при постановяване на
обжалваното решение не са допуснати визираните в жалбите на страните нарушения на
материалния и процесуалния закон, въззивният съд намира, че решението ще следва да
бъде потвърдено изцяло.
При установената неоснователност и на двете жалби направените от страните
деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция ще следва да бъдат
понесени от тях така, както са направени.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №23/28.04.2021г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №2215/2020г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12