Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../11.06.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №1513 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№296416/09.12.2019г., постановено по гр.д. №22356/2019г. по описа на СРС, 79
състав, е осъдено „И.БГ“ ЕООД да заплати на „ББ Ф.“ на основание чл.327 във вр.
с чл.318 от ТЗ сумата от 6000 лева с ДДС, представляваща незаплатен остатък от
продажна цена по договор за продажба №337 от 04.08.2018г. на оборудване за
подвързване с метален гребен: перфорираща машина КL50V, окомплектована, сериен номер 4376 и електрическа
затваряща машина ЕВ7000, по който е издадена фактура №**********/06.08.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.04.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД
сумата от 539,82 лева, представляваща неустойка по чл.7, ал.2 от договора.
Осъдено е „И.БГ“ ЕООД да заплати на „Б.Ф.“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 986 лева, представляваща разноски по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството „И.БГ“ ЕООД срещу
първоинстанционното решение. Жалбоподателят излага оплаквания, че решението е
необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните
норми, като делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна. С оглед
изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Б.Ф.“ ЕООД,
с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правна квалификация чл.327 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за
заплащане на остатък от продажна цена по договор за продажба №337/04.08.2018г.,
съгласно издадена фактура №**********/06.08.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019г., до окончателното
плащане, както и на сумата от 539,82 лева – договорна неустойка за забавено
плащане.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че между ищеца като продавач и ответника
като купувач е сключен договор за покупко-продажба №337/04.08.2018г., с който е
уговорена продажна цена в размер на 9936 лева без ДДС за: перфорираща машина КL50V, окомплектована, сериен номер 4376 – 6063 лева,
подвързаща ръчна машина ТриО50 сериен номер 17501301 – 939 лева, електрическа
затваряща машина ЕВ7000 12121443 – 2934 лева, транспортни разходи, инсталиране
и обучение. В чл.5 от договора е отразено, че оборудването е доставено. Издадена
е фактура №**********/06.08.2018г. на стойност 10796,40 лева с ДДС с доставчик
„Б.Ф.“ ЕООД и получател „И.БГ“ ЕООД, като във фактурата е отразено, че
плащането се извършва на 5 равни вноски, считано от м. август. По фактурата са
извършени плащания от ответника, както следва: на 11.09.2018г. – 1156,40 лева,
на 21.09.2018г. – 1040 лева, на 16.10.2018г. – 600 лева, на 24.10.2018г. – 1000
лева и на 23.11.2018г. – 1000 лева.
Основното възражение на ответника е, че
машините, които са му доставени, не са нови, а са втора употреба и съответно са
с по-ниска цена. Отговорността на продавача за недостатъци и способите за
правна защита на купувача са уредени в чл. 193
и сл. от ЗЗД. В нормата на чл.
193, ал. 1 от ЗЗД е регламентирано, че продавачът отговаря, ако продадената
вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната
годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Предвид
нормата на чл.
193 от ЗЗД и чл.
194 от ЗЗД, както и ТР № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985 г., ОСГК
на ВС, явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен преглед на
вещта, а скрити недостатъци са тези, които се появяват впоследствие, както и
тези, които не са могли да бъдат забелязани тогава при обикновения преглед. При
продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл.
195, ал. 1 и ал.
3 ЗЗД купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на
избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи
вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за
сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. В случая съдът
намира, че с направеното с писмения отговор възражение, че доставеното
оборудвано е употребявано и е с по-ниска цена, ответникът по същество е
направил възражение за намаляване на цената по договора, като е упражнил своя
избор в рамките на регламентираното в чл.
195, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл.
193, ал. 1 ЗЗД право да задържи вещта и да иска намаляване на цената.
Правото на купувача да иска намаляване на
цената на закупената от него вещ по същество е способ за установяване на
равновесие между двете насрещни престации по договора за покупко-продажба
(между действителната пазарна цена на продадената вещ с недостатъци и
уговорената за тази вещ продажна цена). При известни на купувача недостатъци на
закупуваната вещ, е логично договорената между страните по сделката продажна
цена на тази вещ да е съобразена с факта, че недостатъците намаляват
действителната стойност на вещта, поради което и на основание чл. 193, ал. 2 ЗЗД, продавачът не отговаря
за тези недостатъци (в този смисъл решение № 568/18.06.2009 г., по гр. д. №
465/2008 г. на ВКС, I ГО).
В този смисъл, за да намери
приложение разпоредбата на чл.195 от ЗЗД следва да бъде установено, че
недостатъкът е съществувал към момента на преминаването на собствеността и
риска, трябва да е съществен – чувствително да намалява цената или годността,
или и двете, купувачът да не е знаел за недостатъците. В случая, съдът счита,
че тези предпоставки не са налице. В
сключения между страните договор, както и в издадената фактура
№**********/06.08.2018г., по която са извършвани плащания от ответника,
машините, предмет на договора са индивидуализирани с посочени серийни номера,
като е договорена и конкретна продажна цена за всяка една от тях. Поради това
не може да се приеме възражението на ответника, че са му доставени машини,
различни от договорените, а и в самия договор е отразено, че оборудването е
доставено, удостоверено с подпис на купувача. Също така в случая се касае за
продажба на индивидуално определени вещи, с характеристиките на които купувачът
би следвало да се е запознал при сключване на договора, а обстоятелството дали
машината е нова или употребявана би могло да се установи при обикновен преглед
и не се касае в случая за скрити недостатъци на вещта.
На
следващо място дори да се приеме, че се касае за вещи с недостатъци, които
съществено намаляват тяхната цена, не се установява ищецът да е бил уведомен
незабавно след откриване на недостатъците, съгласно изискването на разпоредбите
на чл.
194 от ЗЗД, вр. чл. 324
от ТЗ. Само при такова уведомяване ответникът би запазил правата си срещу
ищеца по чл.
193 и сл. от ЗЗД. Не са ангажирани от ответника никакви доказателства по
делото да е уведомил продавача за констатирани недостатъци на продадените
машини веднага след получаването им, като съобразно изложените по-горе
съображения въззивният съд приема, че не се касае за скрити недостатъци, а за
такива, които биха могли да бъдат установени при обикновен преглед. Следва да
се отбележи също така, че ответникът е упражнил правото си по чл.
195, ал.1, пр.2 от ЗЗД едва с отговора на исковата молба, като към момента
на подаването му /05.08.2019г./ е изтекъл предвиденият в чл. 197, ал.1 ЗЗД шестмесечен срок от
датата на предаване на вещта, за която съдът приема, че съвпада с датата на
сключване на договора - 04.08.2018г., доколкото в същия е отразено, че оборудването
е доставено.
Поради изложеното предявеният иск с
правна квалификация чл.327 от ТЗ за заплащане на остатъка от продажната цена по
сключен между страните договор за покупко-продажба е основателен и доказан в
пълния му предявен размер и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
По иска с правно основание чл.
92 от ЗЗД.
Във въззивната жалба липсва съответен довод
за неправилно приложение на материалния закон от СРС относно присъдената
договорна неустойка, поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се
обсъжда.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, която обаче не е представила доказателства такива да са направени,
поради което не следва да й бъдат присъждани.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№296416/09.12.2019г., постановено по гр.д. №22356/2019г. по описа на СРС, 79
състав.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.