Р Е
Ш Е Н
И Е № 375
гр. Стара Загора, 21.11. 2019
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 367 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от Б. *** против Решение № 428/ 18.07.2019 г. по АНД №
2683/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № СЗ-16-ЮИР-23/07.09.2018 г., издадено от
началника на РДНСК Югоизточен район /ЮИР/ и Б. Банков е осъден да заплати
направените разноски по делото в размер на 719.80лв. Касаторът твърди, че
решението е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Оспорва извода на съда, че е извършил
описаните в НП нарушения. Намира този извод за неподкрепен от писмените
доказателства, заключенията на техническите експертизи и действащите законови и
подзаконови норми. Обосновава съобразяване на изготвения от него проект в част
„Архитектурна“ със ЗУТ и т.4 от приложение I на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета на Европа
от 09.03.2011г за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара
на строителни продукти, неприемливи рискове от инциденти или повреди или
експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар,
наранявания вследствие на експлозия и кражби с взлом. Твърди, че е предвидена
достъпна среда и сградата отговаря на всички изисквания за безопасност по време
на експлоатация. Въз основа на изложените съображения прави искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.
Ответникът по касационната
жалба – ДНСК гр.София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител. В писмен отговор на касационната жалба излага съображения
за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № СЗ-16-ЮИР-23/07.09.2018 г.,
издадено от Началника на РДНСК ЮИР, въз основа на
АУАН № СЗ-16/04.07.2018 г., с което на Б.В.Б. ***,
е наложено административно наказания глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на
чл. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и т.4 от
приложение
I на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейския парламент и
на Съвета на Европа от 09.03.2011г за определяне на хармонизирани условия за
предлагането на пазара на строителни продукти във връзка с чл.155, ал.1 и
чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и 2 и чл.16,
ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, с което е осъществен съставът
на чл. 232, ал.4, т.2, предл. 1 от ЗУТ. Като административно нарушение е преценено обстоятелството, че в качеството
му на правоспособен проектант, регистриран в Камарата на архитектите в
България, през периода м.януари 2018г до 15.03.2018г в гр.Стара Загора,
бул.“Славянски“ № 47, ет.2, офис 18 е изготвил част „Архитектурна“ на
технически инвестиционен проект за строеж: „Високоетажна жилищна сграда с ОСД и
гаражи в УПИ II-490, кв.525 по плана на гр.Стара Загора- поетапно
строителство“, трета категория, в УПИ II-490, кв.525
по плана на гр.Стара Загора, в несъответствие с основните изисквания към
строежите по чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ за достъпност и безопасност при
експлоатация - предвиденият транспортен
и пешеходен достъп от югозапад към имота е невъзможен за реализация;
проектираното влизане от югоизток също не осигурява безопасен и отговарящ на
нормите да проектиране достъп до имота и проектираната в него сграда поради
недопустими наклон и ширина на рампите; не е осигурен пешеходен достъп на лица
с увреждания доколкото предвиденият с рампи в северната и североизточната част
на имота, т.е. от една посока, е незаконосъобразен и поради невъзможност да се
ползват подходите от югозапад и югоизток. Нарушението е установено при проверка
по реда на чл.256 от ЗУТ на Разрешение за строеж № 19-136/ 05.04.2018г ,
издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, приключила с издаване на
Заповед № ДК-11-СЗ-6/ 23.04.2018г от Началника на РО „НСК“ Стара Загора при
РДНСК ЮИР за отмяна на строителните книжа /разрешение за строеж и одобрен
проект/.
За да потвърди НП, районният
съд след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства приема за безспорно
установено, че арх. Б.Б., в качеството си на правоспособен проектант, е
извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, за
което му е наложено административно наказание – глоба в минималния размер,
предвиден в закона. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че при изготвяне на проекта са съобразени всички нормативни
изисквания. Съдът се позовава на заключението на допуснатата съдебно-техническа
експертиза с вещо лице архитект Н., а заключението на съдебно-техническата с
вещо лице инженер Красимир Г. намира за неотносимо. Изтъква като мотив и обстоятелството,
че след отмяната на процесния проект със Заповед № ДК-11-СЗ-6/ 23.04.2018г от
Началника на РО „НСК“ Стара Загора е изготвен нов проект, одобрен през м.август
2018г, с осигурен втори транспортен достъп от запад не от нереализирана
улица-тупик, а чрез действаща пътна връзка като по този начин са осигурени две
точки за влизане/излизане от имота. Изложени са съображения, че това решение е
било възможно и при първоначалното изработване на проекта, но архитектът не го
е съобразил, поради което действително виновно е допуснато вмененото с НП
нарушение на цитираните в него правни норми, за което правилно е наложено
наказание в минимален размер.
Касационният състав на Старозагорския
административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.
Деянието, за което е привлечен към отговорност архитект Б.
банков в качеството му на проектант, е за одобряване част „Архитектурна“ на
технически инвестиционен проект за строеж: „Високоетажна жилищна сграда с ОСД и
гаражи в УПИ II-490, кв.525 по плана на гр.Стара Загора- поетапно строителство“,
трета категория, в УПИ II-490, кв.525 по плана на гр.Стара Загора, в
несъответствие с основните изисквания към строежите по чл.169, ал.1, т.4 от ЗУТ
за достъпност и безопасност при експлоатация. За нарушения на законовите
изисквания при одобряване на строителни книжа, какъвто е инвестиционният
проект, длъжностните лица носят административно-наказателна отговорност на
основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ.
Настоящият съдебен
състав споделя извода на районния съд,
че са спазени формалните законови изисквания при издаване на АУАН и НП, но и не
и този, че извършването на вмененото
нарушение е установено по несъмнен начин за всички негови компоненти.
Първоинстанционният
съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. В тази връзка
направеното доказателствено искане в касационната жалба за допускане на
експертиза не е свързано с допуснато процесуално нарушение от съда при
изясняване на делото от фактическа страна – на така поставените въпроси
отговори са дадени в приетите заключения по двете технически експертизи и
жалбоподателят, въпреки оспорването на два пункта, не е поискал събиране на други
доказателства.
При обсъждането и
анализа на всички факти от значение за спора и коментира им обаче е направен неправилен
извод за законосъобразност на обжалваното НП. Решението в по-голямата си част се
основава на необоснована преценка на събраните доказателства и е постановено
при неправилно приложение и тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби.
Излагани
са съображения за незаконосъобразности на проекта, които не фигурират в НП –
непредвиден забавителен шлюз за достъп до имота от север, невъзможно ползване
на някои от паркинг-системите, промяна на ограничителната линия на застрояване
в посока ул.“Барейро“ и други, с което недопустимо се разширява обвинението.
Повдигнатото
административно обвинение включва три пункта и само те подлежат на обсъждане: 1.
предвиденият транспортен и пешеходен достъп от югозапад към имота е невъзможен
за реализация; 2. проектираното влизане от югоизток също не осигурява безопасен
и отговарящ на нормите да проектиране достъп до имота и проектираната в него
сграда поради недопустими наклон и ширина на рампите; 3. не е осигурен
пешеходен достъп на лица с увреждания доколкото предвиденият с рампи в
северната и североизточната част на имота, т.е. от една посока, е
незаконосъобразен и в противоречие с изискванията на глава пета от Наредба № 4 от 01.07.2009г за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, за разполагане на достъпния вход за
пешеходци в непосредствена близост до достъпните места за паркиране.
От неоспорената
част от заключението на вещото лице арх. Н. се установява, че не са допуснати всички
нарушения, визирани в обвинението.
Експертът категорично заявява, че е приложен регулационният план за
улицата, от която е предвидено да се осъществява транспортен достъп от югозапад
до УПИ II-490, кв.525 по плана на гр.Стара Загора
/отговор на въпрос № 2/. А в действащото законодателство не е предвидено като
условие при проектиране на строителство в един имот задължително да се
съобразява дали физически е изградена улицата, предвидена по действащ и
приложен ПУП да обслужва този имот. При това положение, а и с оглед
предвижданията за достъп от други страни, очевидно няма как като цяло да се
нарушава достъпността и безопасността при експлоатацията на сградата, както е
приел районният съд. Фактът, че в преработения проект от
м.август 2018г, приет без забележки от ДНСК, е проектиран втори
транспортен достъп от запад по друг начин, не означава автоматично, че
първоначалният вариант е незаконосъобразен. В контекста на изложеното неправилен
се явява и изводът на съда, че проектираното влизане от югоизток представлява
единствения възможен транспортен достъп до имота за автомобили и пешеходци.
Според вещото лице арх.Н.
предвиденият пешеходен достъп до сградата от север от ул.“Генерал Делчо Делчев“
е достатъчен, включително за лица с увреждания /отговор на въпрос № 3/. В НП е възприето възражението на касатора, че
проектирането на рампата от север относно наклон, височина и ширина е в рамките
на допустимите отклонения. Неоснователно се явява и твърдението на наказващия
орган, че проектът не предвижда разполагане на достъпния вход за пешеходци в
непосредствена близост до достъпните места за паркиране, тъй като разстоянието
от паркомясто за лица с увреждания до най-близкия прилежащ вход е 9м, а
останалите гаражи и паркоместа – от 12 до 18м. Поради липса на легално
определение за „непосредствена близост“ по смисъла на Наредба № 4 от
01.07.2009г за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие
с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания, е дадено заключение, че проектът
в тази част отговаря на изискванията на глава Пета от наредбата /отговор на въпрос № 5/. Съдът намира, че разстояние от максимум 18м е
приемливо с оглед разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредбата, която предвижда
разполагане до 50м при съществуващи сгради. А предвид осигурения транспортен
достъп до имота и от други посоки /като този от югоизток дори изрично е признат
от районния съд в решението му,/ не е налице твърдяното закононарушение.
Относно проектния транспортен достъп от югоизток
до УПИ II-490,
кв.525 по плана на гр.Стара Загора
от оспорената част на заключението на вещото лице се установява, че решаването
му чрез две еднолентови прави външни рампи – една за кота -3.80 и една за кота
0.00, не отговаря на нормативните изисквания единствено по отношение ширината
на рампата към кота -3.80. Тази ширина е променлива като в най-тясната си
позиция е 3.40м, от които 0.90м тротоар за евакуация на пешеходци и 2.50м за
автомобилно платно. Според вещото лице тя е недопустима, защото в най-тясната
си позиция не отговаря на чл.156, ал.1 от Наредба за ППКТСНУТ № РД-02-2002 от
20.12.2017г за осигуряване на условия за удобство и безопасност на движението,
изискваща ширина 3.00м, по изключение 2.75м /отговор на въпрос № 8/.
Заключението на втората съдебно техническа експертиза на инж. Г. също сочи, че
е налице частично припокриване на евакуационната лента /0.9м/ и автомобилното
платно на рампата в зоната на влизане в имота, но при извършване на
пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности приоритет се дава на хората от
гаража, а не на автомобилите, т.е. първо ще се
ползва тротоарът. Въпреки това мнение на експерта настоящият съдебен
състав намира, че е допуснато визираното нарушение при проектирането, тъй като
ширината на рампата не следва да включва тротоара за евакуация, видно от
разпоредбата на чл.661 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
тълкувана във връзка с чл. 156, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и приложение №
35 към нея. Анализът на двете разпоредби показва, че пешеходният достъп до
рампите, независимо от предназначението им, не може да бъде за сметка на
широчината на проходната част.
От друга страна
обаче, трябва да бъде съобразено обстоятелството, че в преработения проект от
м.август 2018г, приет без забележки от ДНСК, е предвидена ширина на рампата от
3.48м на кота -3.80, която също не отговаря на законовите изисквания, защото
отново има припокриване на евакуационна лента и автомобилно платно /отговор на
въпрос № 3 от допълнителното заключение на арх.Н./. Затова съдът намира, че единственото
доказано нарушение при проектирането на мащабния строеж „Високоетажна жилищна
сграда с ОСД и гаражи в УПИ II-490, кв.525 по плана на гр.Стара Загора -
поетапно строителство“, а именно това на чл.156, ал.1 от Наредба за ППКТСНУТ № РД-02-2002 от
20.12.2017г за осигуряване на условия за удобство и безопасност на движението, впоследствие
очевидно прието за отстранено от ДНСК предвид одобряването на втория проект, представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти
обуславят определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност спрямо типичните нарушения от този вид. За него проектантът не е следвало
да бъде наказан, а само да бъде предупреден от наказващия орган, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено наказание.
Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № СЗ-1-ЮИР-1/05.02.2016 г. на Началника на
РДНСК Югоизточен район и го е потвърдил, Районен съд Стара Загора е постановил решението си при неправилно
приложение на закона, поради което то следва да бъде отменено. Вместо него
следва да се постанови отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с
чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 428/ 18.07.2019г по АНД № 2683/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СЗ-16-ЮИР-23/07.09.2018 г.,
издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район,
с което на Б.В.Б. ***, е наложено административно наказания глоба в
размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и т.4 от приложение I на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейския парламент и
на Съвета на Европа от 09.03.2011г за определяне на хармонизирани условия за
предлагането на пазара на строителни продукти във връзка с чл.155, ал.1 и
чл.156, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии във връзка с чл.6, ал.1, т.1 и 2 и чл.16,
ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания, с което е осъществен съставът
на чл. 232, ал.4, т.2, предл. 1 от ЗУТ, като
незаконосъобразно.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.