Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на двадесет
и трети ноември
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10998 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена М.-Е.П.Б. срещу Е. П.К., с която
предявява иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 08.04.2018 г. в гр.София пред входа на жилищна кооперация, находяща се в гр. София, ул. „******, където се намира
жилището на ищцата и малолетната й дъщеря на 4 години, били нападнати от едното
от двете кучета на ответницата, във връзка с което между двете възникнала
разправия, при която ответницата се обърнала към ищцата с думите: „Абе ***, ти
ли ще ми удряш кучето, ще те убия!“ и бутнала ищцата по стълбите, при което
последната паднала на площадката на крака си. Вследствие на горното ищцата
получила луксация в дясната глезенна
става с хемартроза /кръвоизлив/ в същата и
нестабилност на глезенната става, кръвонасядане
и оток на десния крак, кръвонасядане и охлузване на
левия крак, кръвонасядане на дясната предмишница. Твърди се, че вследствие на получените
травматични увреждания ищцата имала изключително интензивни и продължителни във
времето болки и страдания, възстановителният период продължил повече от четири
месеца, през който ищцата се притеснявала дали ще се оправи без операция, дали
ще може да се движи отново сама и пълноценно. Твърди се още, че ищцата се
депресирала изключително много и се стресирала дали ще може да се грижи за
детето си отново. През този период ищцата не можела да се справя сама с
обичайните си ежедневни задължения и през цялото време имала нужда от чужда
помощ. Твърди се, че всички претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в изключително силна болка, продължително страдание, страх,
притеснение, стрес и депресия вследствие бруталното и грубо нападение към
нейната личност, следва да бъдат обезщетени от страна на ответницата.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата
сумата от 26 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 08.04.2018 г. до окончателното изплащане.
В законоустановения едномесечен срок ответницата депозира
отговор на исковата молба.
Оспорва
иска като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови решение, с което
да го отхвърли. Твърди се, че фактите изложени в исковата молба не отговарят на
истината. Поддържа се, че ищцата тормози от години ответницата, а и другите
ползватели на помещения в кооперацията. Твърди се, че ищцата е агресивна, често
злоупотребява с алкохол и безпричинно напада словесно и физически ползватели на
помещенията в кооперацията.
Твърди
се, че на процесната дата ответницата първа е
започнала да се държи агресивно, като започнала да крещи, псува и обижда
майката на ответницата, нахвърлила се да я удари. Ответницата била близо до
майка си и инстинктивно тръгнала да я предпази, като застане между двете, но в
този момент усетила болка по дясната си ръка в областта на китката и видяла по
нея кръв и рана от одраскване, за което твърди че е направено от ищцата. Ищцата
отправяла към ответницата закани за убийство.
Поддържа
се, че след случилото и до 19.11.2018 г. безпричинните нападания от страна на
ищцата към ответницата продължават, като за всяко едно полицията е уведомявана.
Твърди
се, че на 08.04.2018 г. нито когато и да е било ответницата е блъскала или
удряла ищцата. Освен това твърди, че кракът на ищцата никога не е бил счупен.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален
представител. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва изцяло така
предявения иск. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноските по
делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
От
приетата като доказателство справка от 08.02.2019 г. на СДВР, 05 РУ „Полиция“,
се установява, че страните по делото са в силно влошени отношения и по повод на
често възникващи спорове и скандали в периода от 27.09.2016 г. до 18.08.2018 г.
срещу ищцата както от ответницата, така и от други трети лица-служители на
ответницата са подадени осем сигнала, по които са образувани прокурорски
преписки и по част от тях се водят досъдебни производство.
Установява
се, че на 08.04.2018 г. на телефон за спешни повиквания 112 във връзка със
сигнал за нападение на същата дата за адрес гр.София, ул. „******са постъпили
два сигнала, както следва: в 20,26 часа от телефон ****** от лице, което се
представя като Б. и в 21,43 часа от телефон ****** от лице, което се представя
като Е.К..
Т.е. от
горното безспорно се установява, че на 08.04.2018 г. вечерта в гр.София на ул.
„******е възникнал скандал между двете страни по делото. Във връзка с начина на
възникване и наличието на съприкосновение между страните са събрани свидетелски
показания.
Единственият
свидетел-очевидец на инцидента е свидетелката И.Е.К., майка на ответницата. При
разпита си същата установява, че вечерта на 08.04. се прибирали с ответницата и
с кучетата от разходка. Били на площадката пред офиса на Е.. Свидетелката била
с малкото куче на повод до нея, а ответницата Е. на крачка от свидетелката, пак
на площадката. В този момент в блока влязла ищцата М.с детето си и с малко
кученце в нея. Приближила се към свидетелката, ритнала кучето й, което свидетелката
държала. Започнала да говори и да обижда майката на ответницата. Ритайки кучето
и минавайки, казала: „Ти коя си ма, слугиня ли си,
послушница ли си, каква си“. Ищцата замахнала да
удари свидетелката, при което ответницата, която била на крачка от майка си,
застанала пред нея и казала да си влезе. Първо в офиса влязла свидетелката с
кучето, а след нея влязла и Е., заключили се, и двете били изплашени. Свидетелката
видяла ръката на дъщеря си окървавена. Изпаднала в шок. Е. извикала СОТ.
Разпитан
за инцидента свидетелят К.И.Х. установява, че през 2018 г. живеел под наем на
ул. „Екзарх Йосиф“. Спомня си за инцидента, тъй като е разпитван за него в 05
РУ. Бил по двора, нещо правел при колата и видял как съседката пада по
стълбите, съседката е от трети етаж, не може да каже име. Има спомен, че се
карали преди това, но не знае, не е видял защо пада. Не е видял някой да я е
бутнал. Отишъл да види какво става. Спомня си, че след това съседката от първия
етаж излязла на прозореца и продължили да се карат докато не дошла линейка,
полиция, СОТ. Помни, че имало травма на единия глезен, когато дошли докторите.
Накуцвала, боляло е.
Във
връзка с претърпени от ищцата неимуществени вреди е разпитата нейната майка П.Г.Б..
Свидетелката установява, че познава ответницата Е.К., която живее на партера.
Свидетелката установява, че лично не е присъствала на бутането на дъщеря й по
стълбите, защото живеят в два съседни входа. На процесната
дата се прибрали от Бояна, ищцата била с кучето си и с дъщеря си. Свидетелката
ги изпратила до входа и тръгнала да се прибира. Свидетелката установява, че впоследствие
от дъщеря си разбрала, че същата вечер, когато дъщеря й и внучка й, които
живеят на последния етаж във входа, се прибирали, кучетата на г-жа К. са ги
атакували и за да предпази детето си и за да се защити, ищцата инстинктивно
рита кучето. В това време излязла Е.К. и я бутнала. Свидетелката установява, че
видяла по-късно дъщеря си, на другата сутрин след инцидента, кракът й от
прасеца надолу бил черен и толкова подут, че пръстчетата й изглеждали като
бобени зърна. Най-малкото движение причинявало невероятна болка. Имало
разкъсване на мускулни влакна, луксация на ставата.
Болките били нетърпими. За да заведат ищцата до Горна баня до ортопедията
трябвало да я носят. Ищцата отказала операция, ставата й била наместена чрез
шина, за което й била поставена упойка. Придвижването на ищцата след един месец
започнало с бастун. С шината била около месец. Проблемът бил след махане на
шината. През този период тя имала нужда от чужда помощ. Помагали й свидетелката,
сестрата на свидетелката, приятели, бащата на детето. Последният я возел до
Горна баня и обратно, носел я. Болките започнали да отшумяват лека-полека след
като кракът спаднал и спрял да се цепи и да се бели през деня, но нощно време я
боляло много. За детето в този период се грижела свидетелката. В този период
ищцата приемала обезболяващи лекарства.
Разпитан
свидетелят П.С.Н. установява, че познава ищцата, с която са имали интимна
връзка през 2012 г. Не е свидетел на инцидента на 08.04. Ищцата обаче му се
обадила по телефона, че й е изкълчен кракът, че й се е подул и че много я боли
и на следващия ден свидетелят я завел на преглед при лекар. Не си спомня, кой
крак е бил. Кракът бил подут, но не много, но я боляло и не можела да ходи. Лично
свидетелят я закарал в клиниката в Горна баня по ортопедия. Доколкото си спомня
кракът на ищцата й минал след 2-3 дена, но имала болки. В деня, в който я водил
на лекар, свидетелят й помагал при придвижването, ищцата не можела да стъпва на
крака, той почти я носел. Доколкото знае след няколко дена отокът й спаднал.
Свидетелят
Д.Д.Г.установява, че са семейни приятели с М.-Е.. Чул
за конфликт между М.и Е., но не е бил пряк свидетел, защото по същото време бил
в болница. Свидетелят установява, че страните по делото имат конфликт за парко-места пред кооперацията. Ищцата видял няколко дни
след инцидента. Тя ходела с патерица. Имала оток на крака. От ищцата знае, че
са искали да я оперират. Свидетелят установява, че с раздвижване след около
месец ищцата започнала да натоварва крака малко по малко, като през този период
се виждали през ден. Видимо изпитвала болки. Свидетелят помагал, пазарувал,
защото ищцата е сама майка с дете. Извеждал детето и нея на разходка в
градинката.
Свидетелката
Г.Н.П.-С.установява, че е служител на г-жа К.. Работи в „ГО Б.“ ЕООД. Познава
бегло М.Б., защото е съседка в кооперацията, в която работи и където се намира
офиса. Свидетелката установява, че има конфликт между Е. и М.от доста време. Тя
като служител също е имала конфликтна ситуация. Свидетелката работи на процесния адрес от 2014 г. Конфликтът възникнал през месец
май 2017 г., заради едно паркомясто в края на
работния ден, когато свидетелката си тръгвала от паркинга била обидена и
нападната, блъсната от ищцата. Нова проява на агресия имало през м. август 2017
г., когато ищцата нападнала свидетелката и колежката й Л.С., която вече не
работи там, били удряни. М.ударила и свидетелката, и колежката й. Л.била
ритната, а свидетелката блъсната. Свидетелката имала и други срещи, в които ищцата
й подвиквала какво прави в София и да разкара скапаната си кола. Свидетелката установява, че не е очевидец на
инцидента на 08.04., но след тази дата виждала, че ищцата няма промяна в
походката, не я е виждала да куца, да ползва патерица. Пред седмицата след деня
на инцидента свидетелката виждала ищцата да разхожда нормално кучето си.
От
разпитания по делегация свидетел Ф.К.се установява, че познава и двете страни
по делото, които са съседки. Е. има офис и жилище в апартамент на приземния
етаж. Свидетелят е приятел на Е.,*** пребивавал за около две седмици в
годината, не е очевидец на случилото се между М.и Е.. Пресъздава случилото се така,
както му е разказано от самата ответница и установено от разпитаната по делото
свидетелка-майката на ответницата. Свидетелят установява, че видял ищцата
два-три дни след случката, тя не куцала, не се движела с бастун. Установява
още, че на 18.05.2018 г. свидетелят и Е. паркирали колата, когато били ударени
от няколко яйца, хвърлени от Е. от прозореца на апартамента на третия етаж.
Установява още, че служителките на туроператора били тормозени от
непредсказуемото и агресивно поведение на Е.. Е. е наела бодигард за лична
защита.
От
заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че от рентгенова снимка
от 08.04.2018 г. може да се интерпретира връзкова увреда на дясната глезенна става.
От медицинско удостоверение от 10.04.2018 г. се установява, че при преглед на
ищцата е констатирано изкълчване на десния глезен, нестабилност и кръвоизлив в
ставата, а в съдебно-медицинско удостоверение от 13.04.2018 г. са описани луксация на дясната глезенна
става, с нестабилност и кръвоизлив в ставата, кръвонасядания
и оток на десния крак, кръвонасядания и охлузване на
левия крак, кръвонасядане на дясната предмишница. Вещото лице сочи, че всички тези увреди имат
сходен механизъм на получаване с този описан в исковата молба. В следствие на
получените травми ищцата е изпитвала болки с висок интензитет за 7-8 дни, които
постепенно са намалявали и са били с променлив характер за период от 2-2,5
месеца. Вещото лице установява, че в делото липсва достатъчна медицинска
документация за проведено лечение на ищцата, поради което средния период на
лечение и възстановяване при подобни травми се приема, че продължава 2-2,5
месеца. При направен личен преглед на ищцата, се установява изразена ставна
нестабилност на дясната глезенна става, която заедно
с образната диагностика би могла да бъде интерпретирана като следствие на
травмата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата, тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и
то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства,
предявеният иск е доказан и основателен.
От
фактическа страна и с ангажираните от ищцата доказателства, същата доказа
главно и пълно противоправно поведение от страна на
ответницата, изразяващо се в бутане от ответницата на ищцата по стълбите и
падане на последната на площадката, както и получена в пряка причинна връзка от
това поведение травматична увреда - навяхване на
десен глезен, от която ищцата е претърпяла неимуществени вреди-болки и
страдания.
Безспорно
се установява, че между двете страни по делото на 08.04.2018 г. вечерта е
възникнал поредния конфликт, за който в 20,26 часа ищцата е уведомила на
телефон за спешни повиквания 112 и е повикала бърза помощ. В 21.07 часа на
08.04.2018 г. ищцата е прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД и е
направена рентгенова снимка на десен глезен. Описани са болка и оток на десен
глезен. От изследванията-рентгенография-без данни за фрактура /писмени
доказателства от воденото досъдебно производство № ЗМ 2494
от 27.11.2018 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.п.р № 38134/2018 г. по описа на СРП,
приобщени към доказателствата по настоящото дело-л.275, 276, 277 от делото/. В
21,43 часа ответницата също е позвънила на спешен телефон 112 и извикала
линейка за майка си, на която също е извършен преглед на 08.04.2018 г. от екип
на бърза помощ /установява се фиш за спешна медицинска помощ/-стр.28 от делото.
Преди това в 20,34 часа ответницата е подала сигнал от паник
бутон до СОТ, като на обекта в гр.София, ул. „******за проверка на сигнала са
били изпратени два мобилни охранителни екипа.
За
случилото се е образувано досъдебно производство ЗМ 2494 от 27.11.2018 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр.п.р № 38134/2018 г. по описа на СРП, което на
06.08.2019 г. е приключило със заключително постановление с мнение за
прекратяване на наказателното производство, поради липса на престъпление /не е
причинена средна телесна повреда/. Не се установява причиняване на средна
телесна повреда, а само навяхване на дясната глезенна
става, реализирано медико биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
По
делото не се събраха преки доказателства относно авторството на противоправното деяние, но при обсъждане на косвените
доказателства може да се достигне до еднозначен и непротиворечив извод, че
между ищцата и ответницата се е стигнало до съприкосновение, при което ищцата е
бутната, следствие на което пада през няколко стълби на входната площадка на
жилищната сграда.
Единствените
разпитани по делото очевидци на случилото се, са свидетелите И.Е.К. и К.И.Х..
Първата
свидетелка К. не установява съприкосновение между ищцата и ответницата, но тези
нейни показания имат ниска доказателствена стойност,
доколкото свидетелката като майка на ответницата, не би уличила в престъпление
дъщеря си. Свидетелят Ф.К.също няма лични и преки впечатления от случилото,
доколкото не е присъствал на инцидента и пресъздава разказаното му от
ответницата.
Безспорно
обаче се установява, че на 08.04.2018 г. около 20,00-20,15 часа в гр.София, ул.
„******, между ищцата и ответницата е възникнал конфликт. Установява се, както
с доказателствата представени от удостоверение от 22.07.2020 г. на „С.“ ЕООД, така
и от доказателствата представени от МВР Дирекция „Национална система 112“,
районен център 112-София. Скандалът се установява и със свидетелските показания
на К.И.Х.. Макар и да не назовава страните с имена, то от доказателствата по
делото безспорно се установява, че ищцата живее на последен трети етаж в процесната жилищна кооперация, а ответницата притежава
апартамент, който ползва както за офис, така и за живеене на приземния етаж.
Свидетелят Х. установява, че след скандал между двете жени-страните по делото, свидетелят
чувал как се карат, видял как съседката от последния етаж пада, отишъл при нея
услужил й със собствения си телефон да се обади на някой, а след това съседката
от първия етаж излязла на прозореца и продължили да се карат, докато не дошла
полиция и линейка. Свидетелят установява, че веднага след падането и когато
лекарят събул обувката на ищцата, се видяло, че глезенът й е подут. Жената накуцвала
и я боляло.
Тези
показания напълно кореспондират и с писмените доказателства по делото, от които
се установява, че на ищцата, насочена от ЦСМП, същата вечер на 08.04.2018 г. в
21,07 часа е извършен преглед от лекар в „Спешно отделение“ на УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, където след направено рентгеново изследване на десен глезен,
са установени болка и оток на десен глезен, без данни за фрактура.
На 10.04.2018
г. и във връзка с продължаващи болки, ищцата е заведена от свидетеля П.С.Н. в
СБАЛО „Проф.Б.Бойчев“ ЕАД, където ищцата била прегледана от лекар на име Иво.
Това, че ищцата не фигурира в двете бази данни на болничното заведение, не
означава, че същата не е прегледана от лекар, защото видно от писмо на СБАЛО
„Проф.Б.Бойчев“ ЕАД от 20.11.2019 г. /л.135 от делото/, ищцата може да се е
явила на платен преглед при някой от лекарите, но тези прегледи не се
регистрират в системата. Фактът, че е посетила лекар на 10.04.2018 г. се
установява с показанията на свидетеля Н., които кореспондират и с писмените
такива-медицинско направление от 10.04.2018 год., издадено от д-р И.Д..
Така
обсъдени в тяхното единство и хронологична последователност, косвените
доказателства по делото сочат на един единствен извод и на авторство на противоправното деяние от страна на ответницата.
Следствие
на падането на ищцата от площадката на първия етаж на входната площадка на
блока, същата получила навяхване /изкълчване/ на дясна глезенна
става, нестабилност и кръвоизлив в ставата, вследствие на което ищцата е
претърпяла болки с висок интензитет за 7-8 дни, които постепенно са намалявали.
Съдът
не кредитира заключението на вещото лице по СМЕ, което определя че
възстановителният период е продължил около 2-2,5 месеца. Този извод не
кореспондира със събраните по делото доказателства и показанията на
свидетелите, включително и свидетеля на ищцата Н., че отокът на крака на ищцата
спаднал след няколко дни. По отношение на увредата и
продължилото възстановяване, съдът не кредитира и показанията на майката на
ищцата, която очевидно със същите се стреми да осигури благоприятен изход от
делото за своята дъщеря и по-голям размер на обезщетение. От друга страна и със
заключението на приетата по делото СТЕ, се установява, че през месец август
2018 г. ищцата се е движела напълно свободно и самостоятелно. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите, установяващи, че същата е започнала да
раздвижва крака след около месец и ползвала помощни средства, включително и
защото липсва медицинска документация, установяваща проведеното неоперативно
лечение. Единствено и от съдебно-медицинско удостоверение № 102.04/2018 г. се
установява, че към датата на прегледа 13.04.2018 г. на дясната подбедрица в долната й половина и върху десния глезен и
ходилото на ищцата, има поставена синтетична имобилизираща
шина. Ищцата обаче не ангажира доказателства до кога е била поставена тази
шина, кога и по какъв начин е провела раздвижване на крака.
Предвид
горното съдът намира за недоказани твърденията на ищцата за претърпени
увреждания и болки в по-голям обем от доказаните по делото, поради което за тях
не следва да бъде обезщетявана.
Предвид
горното предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на деликта и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки, че се касае за леко травматично
увреждане с възстановителен период в рамките на един месец, без трайни
остатъчни увреди. При определяне на дължимото обезщетение съдът съобразява, че
ищцата не е постъпвала за болнично лечение, не е провеждала оперативно лечение,
нито рехабилитационни процедури, които да определят
по-висок размер на обезщетението.
От
друга страна съдът отчита установените в процеса и обстоятелства, относно
агресивния характер и поведение на самата ищца, държаща се често агресивно и
конфликтно особено към ответницата, което поведение е видно и с приетата по
делото справка за съдимост, от която се установява, че към момента ищцата е
осъждана два пъти, доколкото първият път е била освободена от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК и то за хулиганство и за управление на
МПС след употреба на алкохол.
Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
На
основание чл.83, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана, поради което съдът присъжда лихва върху
главницата от 3000 лв., считано от датата на деликта
08.04.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част
от иска.
Единствените доказани направени
разноски от ищцата в настоящото производство са в общ размер на сумата от 210
лв., от която: 200 лв.-депозит вещо лице и 10 лв.-депозит свидетел. Ищцата и на
основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободена от държавна такса. До приключване на
устните състезания по делото, не са представени надлежни доказателства за
направени от ищцата разноски във връзка с възнаграждение на един адвокат. От
сумата от 210 лв. на ищцата и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде
присъдена сума в размер на 24,23 лв., която е съответна на уважената част от
иска /3 000 лв./
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от нея
разноски в настоящото производство, съответни на отхвърлената част от иска.
Ответницата е направила разноски в общ размер на 2804,40 лв., от която сума: 2000
лв.-възнаграждение за един адвокат, доказани с договор 645235 за правна защита и съдействие от
22.10.2019 г., 410 лв.-депозит вещи лица, 344,40 лв.-разноски за превод от
български език на италиански и обратно, 50 лв.-депозит свидетел. От тази сума й
се дължи сумата от 2 480,82 лв., която е съответна на отхвърлената част от
иска /23 000 лв./ и от която по компенсация /2480,82-24,23=2 456,59 лв./ й
се дължи сума в размер на 2 456,59 лв.
Водим от горното
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е. П.К., ЕГН **********,
със съдебен за призоваване: гр. София, ул. ******, адвокат С.С. да заплати на М.-Е.П.Б., ЕГН **********,*** на основание
чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за причинените й неимуществени вреди-болки
и страдания от изкълчване на дясна глезенна става, в
размер на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лв./, настъпили в пряка причинна
връзка от причиненото й от ответницата непозволено увреждане, изразяващо се в
бутане на 08.04.2018 г. от стълбите на площадка в жилищната сграда, находяща се в гр.София, ул. „******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 08.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения иск за разликата над присъдената сума от 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА М.-Е.П.Б., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Е. П.К., ЕГН **********, със
съдебен за призоваване: гр. София, ул. ******, адвокат С.С.
сумата от 2 456,59 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и шест и 0,59
лв./ разноски по компенсация направени от ответницата пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: