№ 5751
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110157856 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Н. М. А. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София,
ж.к. Фондови жилища №6А, адв. Иванова и ответникът „*** ООД с ЕИК ***, гр. София,
ж.к. Изгрев, ул. Незабравка №25, ет.5, чрез юрк. Иванов.
Предявен е иск по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, за прогласяване на нищожност на чл.9
от договор за паричен заем № *********/17.8.2021г., сключен между ищеца и ответника,
предвиждащ заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане в общ
размерна 1274,89лв.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е частично нищожен поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с ответника договор за
паричен № *********/17.8.2021г., предвиждащ заплащане на такса за бързо разглеждане и
такса за динамично плащане в общ размер на 1274,89лв.
Ответникът оспорва иска.
С оглед изявленията на страните като безспорни следва да се отделят фактите:
Между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № *********/17.8.2021г.
В чл.9 е предвидено заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане
в общ размер на 1274,89лв.
Уговорен е ГПР в размер 37,09%, в който таксите не са включени
Спори се дали са спазени изискванията на ЗЗП и ЗПК, включително и за посочване на ГПР,
дали посочените уговорки противоречат на добрите нрави.
1
Относно спорния въпрос съдът намира следното: Процесният договор е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на §13, т.2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители, в
българската правна система съществува и специален Закон за потребителския кредит (към
датата на сключване на процесния договор действа ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в
сила от 12.05.2010г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата
на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл.9,
ал.1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от
чл.143 до чл.148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът
следи служебно. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с
изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
Уговорените такси за бързо разглеждане и динамично плащане задължават потребителя да
заплати такси в изключително голям размер в сравнение с действителната стойност на
предоставената в заем сума (стойността на двете допълнителни услуги е общо 1274,89 лв.
или 85% от размера на предоставената в заем сума), поради което противоречат на
добросъвестността и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и кредитополучателя. Съгласно практиката на Съда на ЕС преценка за
неравноправния характер на една договорна клауза се прави с оглед на всички
обстоятелства по делото, като се следи първо, евентуалното неспазване на изискването за
добросъвестност, и второ, наличието на евентуална значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията по договора във вреда на потребителя, като при преценка за
евентуалното наличие на значителна неравнопоставеност, съдът трябва да отчита характера
на стоката или услугата, за които е сключен договорът, като вземе предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му, както и всички останали клаузи от договора (в
този смисъл Решение на СЕС от 16.01.2014 г. по дело C‑226/12). В практиката на СЕС е
посочено, че една клауза създава значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията по договор с потребител, когато услугите, чието заплащане се претендира, се
извършват при управлението или отпускането на кредита, или ако сумите, начислени на
потребителя за такси и възнаграждения, са непропорционални спрямо размера на кредита ( в
този смисъл т. 55 от Решение на СЕС от 3.10.2019 г. по дело C-621/17). В процесния случай
именно значителната стойност на двете допълнителни услуги в сравнение с предоставената
в заем сума превръща таксите за бързо разглеждане и динамично плащане в неравноправни
клаузи в потребителски договор. На следващо място, при начисляване на таксата за
допълнителната услуга за бързо разглеждане кредитополучателят узнава за размер на
таксата едва при отпускане на кредита и няма възможност предварително да разбере
размера на таксата за услугата и да прецени съобразно интереса си дали иска да ползва
допълнителната услуга или не. Заедно с това, таксата за бързо разглеждане се заплаща за
2
изпълнение на преддоговорни задължения на кредитодателя за извършване на действия,
свързани с усвояване на потребителски кредит, поради което кредиторът не може да изисква
такса за такива действия на основание чл.10а, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. От договора не става
ясно за предоставянето на каква допълнителна услуга е начислена таксата за динамично
плащане, поради което съдът намира, че посочената клауза не е достатъчно пълна и ясна и
поради това не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поради това и на основание
чл. 143, т.10, т.15 и т.20 ЗЗП и чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и вр. чл.10а, ал.2 ЗПК
посочените такси за допълнителни услуги за бързо разглеждане и динамично плащане по
договор за кредит се явяват неравноправни клаузи в потребителски договор.
На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република
България. Следователно годишният процент на разходите не следва да надхвърля
величината от 50.00%, предвид, че законната лихва е в размер на 10. 00%. Съгласно ал.5
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
В случая са уговорени такси, които съгласно цитираната норма на чл.19, ал.1 ЗПК, са разход
за потребителя по кредита, поради което следва да се включи в ГПР, заедно с
възнаграждението за кредитодателя (договорната лихва). В противен случай се заобикаля
забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, като действителният ГПР значително надхвърля нормативно
установения максимум. Посочените такси завишават общата цена на дължимата от
кредитополучателя сума, но въпреки това таксите не са включени в ГПР. Поради
изложеното съдът намира, че клаузите, в които са уговорени таксите са нищожни и
начислените въз основа на тях суми са недължими. Ето защо искът е основателен и следва
да бъде изцяло уважен.
Относно разноските: При този изход на дело съдът следва да присъди разноски в полза на
ищеца направените разноски по делото в размер на 51 лв. – за държавна такса на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищцата е била представлявана от адвокат,
осъществяващ безплатна адвокатска защита на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, който претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая съдът намира, че макар да се
3
претендира нищожност на няколко разпоредби от договора, се касае за един установителен
иск с предмет прогласяване на частична нищожност на договора за кредит. Предвид
изложеното и предвид липсата на фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
адвоката на ищцовата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2, вр. с чл. 1, т. 2 ЗА в размер на минимума от 300,00 лв. (чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ – в
редакцията към ДВ бр.68/2020г., доколкото договорът за правна защита и съдействие е
сключен преди последното изменение на НМРАВ от 4.11.2022г., обн. ДВ бр.88/2022г.).
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договор за паричен заем №
*********/17.8.2021г., сключен между Н. М. А. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София,
ж.к. Фондови жилища №6А, чрез адв. Иванова и „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к.
Изгрев, ул. Незабравка №25, ет.5, чрез юрк. Иванов.
ОСЪЖДА „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Изгрев, ул. Незабравка №25, ет.5, да плати
на Н. М. А. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ж.к. Фондови жилища №6А, сумата
51,00лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Изгрев, ул. Незабравка №25, ет.5 да плати
на адв. Е. Г. Иванова, личен номер **********, АК-Пловдив, гр. Пловидв, ул. „Хан Кубрат“
№2, сумата 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4